№ 999
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104412 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Е. М. М. твърди, че на 17.02.2023г. сключил Договор за
потребителски паричен кредит, PLUS № 19845405 с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.",клон България (кредитор) при следните параметри и условия:
размер на кредита за потребителски цели - 22739.85 лв., размер на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията" - 0.00 лв., застрахователна
премия - 7422.00 лв., общ размер на кредита - 22739.85 лв., такса ангажимент -
0.00 лв., брой погасителни вноски - 120, месечна погасителна вноска - 342.57
лв., обща стойност на плащанията - 41108.40 лв., годишен процент на
разходите - 8.65 %, лихвен процент - 8.32 %.
Счита, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансова
институция по смисъла на чл.З, ал. 1, т. З ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. З и
ал. 4 ЗПК.
Счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и
1
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция. В Договор за потребителски паричен
кредит, PLUS № 19845405 е инкорпориран и погасителен план, съдържащ
падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер
на оставащата главница след всяка вноска. Ищецът твърди, че не е посочено
каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с
всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща
печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират
размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора.
Сочи, че в чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една
или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с
направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на
кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Сочи, че съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора,
отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат
доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или
съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.
Поддържа, че сключеният между страните договор за кредит
представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно,
че текстът на договора и условията по него, както и Договор за
застрахователно посредничество, ОУ са изписани на шрифт, който е по-малък
от 12, което по силата начл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита
2
за недействителен. Ищецът твърди, че това обстоятелство може да бъде
установено и без назначаване на съответна експертиза, тъй като използваният
от ищеца образец на договор е свободно достъпен в интернет и след
изследването му може да се установи , че това е шрифт с размер 11.5.
Разликата може да бъде визуализирана, чрез цитиране на част от текста на
договора (например част от т.7), изписан на различни размери шрифтове: „
7.Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението
в последователност разноски , лихви , главница ." . - шрифт 11 „7.Месечните
погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в
последователност разноски , лихви , главница ." - шрифт 11.5 „7.Месечните
погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в
последователност разноски , лихви , главница ." - шрифт 12 .
Ищецът сочи, че във връзка с отправено преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз по гр.д.№ 174/2020 г. на Окръжен съд Разград е
образувано дело С535/2020, по което е дал становище, че Член 10, параграф 2
и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. Или в
цитираното решение съдът на Европейския съюз е приел, че има обвързаност
между договора за потребителски кредит и договора за застраховка във връзка
с него, поради което и договорът за застраховка следва да отговаря на
условията на ЗПК.
На следващо място ищецът сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9. договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по -особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
а не и на лихвата и други разходи.
3
Твърди, че в случая, не са спазени изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Твърди се, че в процесния договор никъде не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за
точните допускания, които евентуално са взети предвид - липсва/. Според чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Ищецът твърди, че нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 8.65 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от
8.32 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Ищецът счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово
4
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.И, т. 10 ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Ищецът твърди, че в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.
№45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. №2355/2016 г.; Решение
№656/26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в.
гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. начл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен.
Ищецът счита, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Твърди, че процесният договор съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.
Счита, че предвид свързаността с договора за кредит и договорката
застрахователната премия да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната
вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща
ограничение в размера на ГПР. Счита за недопустимо под формата на
5
„застрахователна премия" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Застрахователната премия противоречи начл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от
КЗ, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази размера на
отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на
7422.00лева, и договорната лихва от 8.32%, общата стойност на разходите по
процесния договор за потребителски кредит надвишават значително
договорения годишен процент на разходите от 8.65%%.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 ЗПК,
поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика
от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните по предявения от ищеца Е. М. М. против
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК:*********, че сключеният Договор за
потребителски паричен кредит PLUS № 19845405, сключен на 17.02.2023г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр.с чл.26 от ЗЗД. Претендира разноски по
делото.
Направени са доказателствени искания за допускане на ССчЕ, при
която вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде
заключение по следните въпроси:
- По какъв начин е формиран посоченият в договора ГПР и кои разходи
по кредита са включени в него.
- Сключената застрахователна премия включена ли е в ГПР колко е
реалният му размер. Ако не е, какъв би бил ГПР при включването на
застрахователната премия в ГПР?
Направени са доказателствени искания за допускане на СКТЕ, при
която вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде
заключение, какъв е размерът на шрифта в процесните документи. С какъв
размер на шрифта са написани всички елементи на Договор за потребителски
кредит ведно с всички елементи към договора/ Договор за застрахователно
посредничество, ОУ?
6
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е
подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на
исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
17.02.2023г. ищецът Е. М. М. е сключил Договор за потребителски паричен
кредит, PLUS № 19845405 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",клон
България (кредитор) при следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели - 22739.85 лв., размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията" - 0.00 лв., застрахователна премия -
7422.00 лв., общ размер на кредита - 22739.85 лв., такса ангажимент - 0.00 лв.,
брой погасителни вноски - 120, месечна погасителна вноска - 342.57 лв., обща
стойност на плащанията - 41108.40 лв., годишен процент на разходите - 8.65
%, лихвен процент - 8.32 %.
В Договора за потребителски паричен кредит, PLUS № 19845405 е
инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница
след всяка вноска. В чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на
една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно
с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на
кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора, отправени
до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на
адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон,
посочени в договора от кредитополучателя.
От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се
установява, че в годишния процент на разходите ГПР 8,65%, посочен в
7
Договор за потребителски паричен кредит PLUS N:19845405, сключен на
17.02.2023г. заемодателят е включил като разход само размера на лихвата –
10946,55 лева. Годишният процент на разходите е формиран съобразно
конкретния размер и срок на кредита, както и съобразно дължимите по
договора лихви. В него не са включени такси ангажимент, други нбанкови
такси и застраховки.
Експертът установява, че застрахователната премия в размер на 7422,00
лева не е включена в ГПР, посочен в Договор за потребителски паричен
кредит PLUS N:19845405, сключен на 17.02.2023г. Експертът установява, че
ако застрахователната премия се включи в ГПР, то тогава неговия размер ще
бъде – 13,98%.
От заключението на вещото лице по назначената и приета СКТЕ се
установява по безспорен начин, че процесния Договор за потребителски
паричен кредит PLUS N:19845405 е написан със смесен шрифт, като в
съдържанието му се редуват шрифтове: 12 рt, 11.5рt, 11рt и 8рt.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен ".
Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски
паричен кредит PLUS N:19845405, сключен на 17.02.2023г. и страните по него
- физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.З, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
8
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12.
Процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона
за потребителски кредит/ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на
императивните му разпоредби. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Прието по делото заключение на СКТЕ доказа, че процесния договор е
написан със смесен шрифт, като в съдържанието му се редуват шрифтове: 12
рt, 11.5рt, 11рt и 8рt.
Във връзка с отправено преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по гр.д.№ 174/2020 г. на Окръжен съд Разград е образувано
дело С535/2020, по което е дал становище, че Член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12.
В цитираното решение съдът на Европейския съюз е приел, че има
обвързаност между договора за потребителски кредит и договора за
застраховка във връзка с него, поради което и договорът за застраховка следва
да отговаря на условията на ЗПК.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
9
изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, а той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а
не и на лихвите и другите разходи.
В настоящия казус безспорно не са спазени изисквания на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните
допускания, които евентуално са взети предвид. ГПР се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 8.65%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 8.32% не
е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Експертът по назначената и приета ССчЕ е изчислил, че при включване
на застрахователната премия в ГПР, то същият ще нарасне до размер от
13.98%.
Съдът приема, че неизпълнението на задължението за правилно
посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
10
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно, тъй като
е въведен в заблуждение от ответника. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на
база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива
2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно
значение.
Съдът приема доводите на ищеца, че застрахователната премия
безспорно попада в изискванията на Директивата, т.е. тя е предвидим общ
разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
й да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Безспорно
неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за
недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Съдът приема, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща, измамна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва
да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
11
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
С оглед на изложеното предявения от ищеца иск за прогласяване на
недействителността /нищожността/ на договора за кредит, като основателен
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски в общ размер на 4355,59 лева, от които 909,59 лева платена д.т.,
500,00 лева платен депозит за вещо лице по СКТЕ, 500,00 лева платен депозит
за вещо лице по ССчЕ и 2446,00 лева платено адвокатско възнаграждение, за
което са представени доказателства по делото.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/ на основание
чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК,
във вр.с чл.26 от ЗЗД Договор за потребителски паричен кредит PLUS №
19845405, сключен на 17.02.2023г. между ищеца Е. М. М. с ЕГН:********** и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",клон България, с правоприемник
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София.
ОСЪЖДА ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца Е. М. М. с
ЕГН:********** сумата от 4355,59 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12