О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260064
гр.
Пазарджик, 07.10.2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев гр. д. № 132/2020 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 15 ГПК и чл.
105 от ГПК.
Образувано и по подадена искова молба
с вх.№1765/18.02.2020г. от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София,члрез юрк.Л.М. против М.Т.Й.
от Г., с дата на раждане ***г. ,ЛНЧ:********** и адрес в РБългария
гр.Веллинград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№25.В исковата молба се твърди, че страните
са сключили договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2016г. за сумата в
р-р на 50 000лв. и срок за издължаване 120месеца,ксчитано от датата на
неговото усвояване 06.08.2017г. Твърди се,че са настъпили предпоставките
предвидени в общите условия за настъпване на предсрачна изискуемост,но в
предвид невъзможността да бъде уведомен длъжника не могат да депозират
заявление за издаване на заповед за изпълнение.Правили опити да се свържат с
длъжника, изпращали писма с обратни разписки на адреса на длъжника ,които се
връщали в цялост като непотърсени. Кредитът бил с 22 бр. непогасени месечни
вноски.Формулирано е искане за осъждане на длъжника да заплати суми-главница,
лихви и такси поради неизпълнение на договор
за кредит за текущо потребление от 06.12.2016г. сключен между страните
по делото. Сочат доказателства.
С разпореждане №377/21.02.2020г. искавата молба е оставена без движение ,като
е указано на ищеца в едноседмичен срок да посочи постоянен адрес на ответника и представи доказателства в такава насока и такива за нейното обичайно местопребиваване.
С молба вх.№2393/06.03.2020г. „Банка ДСК“ЕАД , чрез юрк. Л.М. е посочила, адрес
на ответника в Г. ,гр.Г. , общ.К., и
представя заверени копия от „Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС“ и
паспорт №***, изд. на ***. от Г. ,
,както и справка от търговския регистър.
С разпореждане №835/26.05.2020г. е
изпратен препис от исковата молба и приложения към нея на ответницата ,като е
даден едномесечен срок от връчване на разпореждането за писмен отговор съобразно
чл.131,ал.1 от ГПК.
Съобщението с препис от исковата
молба и приложени доказателства е изпратено на ответницата на адрес гр.В., ул. ***като
е върнато в цялост с отбелязване –„адресата търсен на05.06. в 14ч. ,на 14.06. в
18ч. на 17.06. в 19ч. По данни на живущите в блока са били на квартира и от
4-5год. не живеят на адреса.“.
С разпореждане на съда от
28.08.2020г. процедурата по чл.131 от ГПК по отношение на ответницата е изпълнена, чрез адв. Г.Г.В срок е постъпил
отговор на исковата молба с който се изразява становище по допустимустта и
основателността на предявения иск.
Съдът съобрази следното:
Международната компетентност на съда
е процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът я проверява служебно
– чл. 28 от КМЧП (в този смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г. о.).
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се позовава на сключен с ответницата М.Т. Й. договор за банков кредит от 06.12.2016
г., по силата на който банката отпуска на ответницата кредит за текущо
потребление в размер на 50 000лв. На това основание, съдът приема, че ответницата
е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, доколкото се явява физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Съгласно нормата на чл. 17, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. на ЕП и на Съвета, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител за цел, която може да се
приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия и доколкото се отнася до договор за кредит за текущо потребление, изплатим на вноски, искът срещу потребителя може да се предяви само в съдилищата на държавата
членка, където има местоживеене
потребителят – чл. 18, § 2 от Регламента.
Следователно от значение за компетентността на съда е местоживеенето
на ответника по смисъла на регламента.
Съгласно нормата на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г., за да определи дали една страна има
местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът
прилага вътрешното си право.
По тълкуването на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. има съдебна практика и тя е
непротиворечива – местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното
право на сезирания съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно
местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. Под „местоживеене“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. в Република България, съобразно
действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее,
без значение дали е извършена и административна регистрация (в този смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1754/2016 г., IV г. о.). В настоящия случай, видно от представеното
по делото „Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС“22.01.2017г. и паспорт от 23.10.2006г. от Г. не се
установява, че ответницата пребивава на
адрес: гр. В., ул. *** . Макар ответницата да е инициирала производство по
снабдяване с разрешение за продължително пребиваване и предвид целта, за която е
изтеглил процесният кредит за текущо потребление може да се направи извод, че България е мястото, в което М.Й. се е установила преимуществено да живее, имайки намерение да създаде трайни връзки по смисъла на чл. 48, ал.и
КМЧП, което обстоятелство би могло да предопредели и „местоживеенето“ и в
Република България. Доколкото ответникцата е инициирала производство по
снабдяване с разрешение за продължително пребиваване /за период до
26.06.2018г./се установява,че към настоящия момент срокът за пребиваване е
изтекъл, но меродавен момент, обуславящ преценката за местоживеене, е датата на
предявяване на иска. Така в чл. 32, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. е посочено, че
съдът се счита сезиран в момента,
в който документът за образуване на производството или равностоен документ е
внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме
изискуемите стъпки, за да се извърши връчване на ответника.
Исковата молба е
предявена на 18.02.2020 г.
Или съобразявайки
изложеното по-горе ,както и обстоятелствата изложени в исковата молба,че
„служителите на банката са правили могократни опити да се свържат с
клиента-изпращани са писма с обратни разписки ,на адреса на длъжника ,които са
се връщали в цялост като непотърсени“ и приложените в цялост съобщения до
ответницата във връзка с изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК на адрес в
гр.В.,ул*** оформени с отбелязване,че по данни на живеещите в блока са били на
квартира и от 5 год. не живеят на адреса“ може да се обобщи, че към датата на
сезиране на съда /18.02.2020 г./ ,както и към датата на изпращане на препис от
исковата молба /06.07.2020г. / ответницата не е била с местоживеене в Република
България. По въпроса как се доказва фактическото местоживеене на физическо лице
също е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. В отговора по
чл. 290 ГПК, даден с решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV
г. о. на ВКС по задължителен начин е изяснено, че доказването може да стане с
всички допустими доказателствени средства,сред допустимите доказателствени средства по ГПК и признанието на страна - чл. 175 ГПК. Следва да бъде добавено, че за
определяне на местоживеенето на ответницата във връзка и с установеното
вътрешно право на Република България значим е действителния настоящ адрес на
лицето, съобразно дефиницията му по чл.
94 ЗГР
/мястото, където лицето живее/. Без значение е дали лицето е изпълнило
задължението си по чл.
94 ЗГР
да извърши регистрация на действителния си настоящ адрес, като за неизпълнение
на последното санкцията е административно наказателна. В този смисъл и
независимо, че формално регистрираният в базата данни за населението настоящ
адрес е посочения в исковата молба адрес , съобразно приложената справка по
Наредба 14/2009 г., настоящият и адрес съобразно дефиницията на същото понятие
в нормата на чл.
94 ЗГР
е в гр.Г., Г., където последната живее от 23.10.2006 г. и понастоящем. В
последния смисъл е тълкувана нормата на чл.
94 ЗГР
и в съдебната практика по определение 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. 2198/2013
г., Г.К., II ГО на ВКС, определение 187 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. 1956/2013
г. Г.К., IV ГО на ВКС, решение 395 от 20.12.2012 г. по гр.д. 516/2012 г., Г.К.,
III ГО на ВКС и др.
По гореизложените мотиви и при извършена от съда преценка на
понятието местоживеене по смисъла на чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 съобразно българското законодателство местоживеенето
на ответницата М.Т.Й. е в Република Г.,
гр. Г., а не в Република България.
Предвид нормата на чл. 28 от Регламент (ЕО) 1215/2012 когато срещу ответник с местоживеене в
държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и ответникът не
бъде открит, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите,
когато компетентността му произтича от разпоредбите на регламента.
Мотивиран от
гореизложеното,Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА българския съд за некомпетентен да разгледа предявените от Банка ДСК“ЕАД гр.София, чрез юрк. Л.М. против М.Т.Й. от Гърция, с дата на раждане ***г. , с местоживеене Република Г., гр.Г., искове по настоящото дело на основание чл. 28 от Регламент (ЕО) 1215/2012.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№132/2020г . по описа на ОС Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване пред АС гр.Пловдив в едноседмичен срок от връчването му .