Р Е Ш Е Н И Е
№260243
гр.Пловдив,16.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7769 описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 542326-F522127 от 16.10.2020г.
на И.В.В., на длъжност Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.53, във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството
/ЗСч/ на „КОЛОРОД“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „България“ № 120, ет.1,
ап.1 представлявано от В.К.С., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
С
жалбата се прави искане за отмяна на издадено НП както и са посочени обективни
пречки – отсъствие от странана на представляващия дружеството, за подаване в
срок на ГФО. С жалбата се сочи и не ощетяване на бюджета, както и че това е
първо нарушение от страна на дружеството.
Жалбоподателят, редовно призован,
в съдебно заседеание не се представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив,
редовно и своевременно призована, в съдебно заседание изпраща представител – юриск.М.С.която представя становище
за неоснователност на жалбата. В пледоарията си по същество същата поиска от
съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Направено бе
искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на 06.11.2019г.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АN № F522127 срещу
дружеството – жалбоподател за
нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч за това, че в качеството
на предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е било задължено, не е
публикувало годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 година
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като не го е заявило за
вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок -
до 30 юни на следващата година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е
неприсъствен ден/.
В акта е посочено и, че дружеството е
извършвало дейност през отчетния период 2018г. видно от подадена в ТД на НАП
Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0727486/22.03.2019г.
и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2018г. са в размер на 481,00 лв. ГФО
на дружеството за 2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 17.10.2019г. Нарушението е
извършено на 02.07.2019г. и установено
на 21.08.2019г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията,
във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019г.
На основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП, в което
по идентичен с АУАН начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената
правна норма. С издаденото НП е ангажираната административната отговорност на
дружеството -жалбоподател за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч с
налагането на административно наказание имуществена санкция в размер на 200
лева. Поради несъгласие с наложеното наказание в срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан
като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Т.Г.К. изложи факти
идентични с посочените в АУАН. Свидетелят посочи, че нарушението е установено след
изпращане на писмо от Агенцията по вписванията до ЦУ на НАП, във връзка с получен
списък на фирми, които не са подали в срок ГФО.
Свидетелят потвърждава и начина на съставяне на АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи
на писмените доказателства по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от показанията на
актосъставителя, както и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН,
копие на Заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на министъра на финансите, справка
от Търговски регистър за дружеството.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно, както в настоящия случай,
предвид че дружеството - жалбоподател е ЮЛ, е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпроса за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно - наказващият орган е този, който следва да установи пред съда,
че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само, когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият
състав на Пловдивския районен съд
достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон: Видно от приложеното по административната
преписка копие на оправомощителна заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на
министъра на финансите, АУАН и НП са съставени, съответно издадени от
компетентни орган, с оглед длъжностите, които заемат. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Както актът, така и постановлението съдържат датата на
извършване на нарушението, както и е налице описание на нарушението и са
правилно посочени нарушените правни норми.
По приложението на материалния закон: На базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено
по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата
02.07.2019г. дружеството – жалбоподател „КОЛОРОД“
ЕООД, ЕИК: ********* в качеството на предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
задължено, не е публикувало годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 година в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 юни на следващата
година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/, с което е
нарушило разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според цитираната разпоредба предприятията публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,
както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година.
От страна на дружеството всъщност по същество не се
оспорва нарушението.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че правилно АНО при установяване на посоченото
нарушение е била ангажирана отговорността на „КОЛОРОД“
ЕООД, чиято отговорност е обективна и не се изследва въпросът
за вина. Правилно от страна на АНО е
определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл.74, ал.1,
предл. второ от ЗСч е предвидено налагане на наказание за този, който е
задължен и не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл.38, като на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв. При определяне на размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция, АНО наложил същата в минималния определен от законодателя размер,
поради което съдът не е в правомощия за нейното изменяне в насока намаляване. По
отношение на обстоятелството,че нарушението е първо, то това е взето предвид от
наказващият орган при определяне на санкцията в минимален размер. Процесното
нарушение е такова на просто извършване и законодателят не е предвидил в състава
причиняване на вредни последици за
осъществяването му, така че отсъствието на последните не може да обоснове
освобождаване от отговорност. Не се
споделят и оплакванията на жалбоподателя,че вината за неизпълнение в случая
следа да се носи от друго лице, поради бездействието на последното, доколкото
от една страна в закона е предвидено и предприятието да носи обективна
отговорност за неизпълнение на това си задължение, по чиято преценка е и организацията на дружествените
работи да бъдат своевременни, а от друга - не бива да се пренебрегва и фактът,
че са налице разнообразни възможности за изпълнение на посоченото задължение,
включително чрез пълномощник или по електронен път.
Ето защо неоснователни са
наведените от страна на жалбоподателя и процесуалния представител възражения за
определяне на случая като маловажен.
При така изложеното съдът
намира, че като законосъобразно и правилно издадено, НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е единствено искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на
това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът
предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 542326-F522127 от 16.10.2020г. на И.В.В., на
длъжност Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53,
във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл.
второ от Закона за счетоводството /ЗСч/
на „КОЛОРОД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „България“ № 120, ет.1, ап.1 представлявано от В.К.С., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА
„КОЛОРОД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул. „България“ № 120, ет.1, ап.1 представлявано от В.К.С., ЕГН ********** да заплати
на Национална агенция за приходите сумата от 80,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
В.И.