Решение по дело №7091/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1456
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100507091
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,28.02.2019 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски градски съд, ІV А въззивен  състав, в открито заседание на единадесети февруари  през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                              мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 7091 по описа за 2018 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

            С решение от 20.03.2018 г. постановено по гр. д. 15433/17 г., СРС -40 състав ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД С.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Б.В.В., следните суми: 3960 лева /три хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за еднолично ползване на следните съсобствени имоти: 1/ ПИ - дворно място с площ от 856 кв.м. по НА №69, том I, дело №98/1974г., с площ от 1229 кв.м. по скица № 160/14.05.2009г. на Община Драгоман и с площ от 1561,30 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. №12816000310/18.05.2009г. на Община Драгоман, находящ се в с. Ялботина, общ. Драгоман, обл. София, представляващо по плана на с. Ялботина парцел IX - 88, кв.23, по плана на с. Ялботина по скица № 160/14.05.2009г. на Община Драгоман, идентичен с парцел Х1У-31, кв.7, при съседи по скица: улица, парцел пл.№Х-87, река и парцел УП1-89 и по НА - Е.Б., река, наследници на Н.М.и улица; 2/ построената в този имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 50 кв.м. по НА №69/1974г. и 3/ построената в имота стопанска постройка със застроена площ от 10.00 кв.м., за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2012г., и 961,95 лева /деветстотин шестдесет и един лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на всяко просрочие до 24.07.2012г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 2733,72 лева /две хиляди седемстотин тридесет и три лева и 72 ст./.

            Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е  неправилно и постановено при процесуални нарушения/непредоставен екземпляр от изготвена съдебно-счетоводна експертиза/.Съдът присъдил обезщетение като уважил исковете ,но не било доказано наличието на съсобственост върху имот ;личното ползване на вещта от ответника ;писмена покана за заплащане на обезщетение;размерът на претендираното обезщетение.

             Моли да се постанови ново решение,с което да бъдат отхвърлени  предявените искове .Претендира разноски.

              Срещу въззивната жалба на ответника е подаден отговор ,в който се твърди, че решението е правилно и следва да се потвърди.Претендират се  разноски.

              Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства.

               След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.           

               В жалбата се твърди, че съсобствеността на страните по делото върху недвижимия имот, обезщетение за чието ползване е претендирано, не била доказана. Това противоречи както на представените по делото писмени доказателства, така и на становището на ответника, което той е поддържал по време на производството пред СРС — той не само, че не е оспорил този факт с отговора на исковата молба, но и изрично го е признал.Представен е нотариален акт за собственост от 1974 г.,с който е призната съсобствеността върху имота на наследодателя на страните Симо Гълъбов Стоянов.

              В жалбата се твърди, че личното ползване на процесния имот от С.Т.  не било доказано. Ответникът изрично е признал ползването с отговора на исковата молба и не го е оспорил  пред първоинстанционния съд. Поддържал становището, че през процесния период той е облагородил сам имота. Това се потвърждава и от свидетелските показания на двамата свидетели по делото: Според св. П., той е помагал на ответника да ремонтират имота през 2009 и 2010 г., а според св. Ставрев, ответникът е започнал да ремонтира имота през 2009 г. и го е оградил с телена мрежа, заключени врати и СОТ.

             Според жалбоподателя обезщетение не следвало да се дължи, тъй като вещта не можела да се ползва, защото за процесния период покривът и мазилката били паднали, нямало мебели. По делото не се установи покривът или мазилката на имота да са падали или имотът да е бил неизползваем. Независимо от това, според ТР 7/12 г. на ОСГК на ВКС, всяко поведение на съсобственик, което ограничава останалите собственици да ползват вещта, е лично ползване. Безспорно по делото се установи именно това.

            Твърди се, че с писмените доказателства - частни протоколи от 05.09.2009 г. и 06.05.2010 г. се доказвало, че ищцата Й.Г. е разполагала с ключ и го ползвала съобразно с нуждите си. Протоколите като частни писмени документи без подписа на ищцата не могат да имат доказателствена сила за изгодни за ответника факти, а твърденията, че ищцата е ползвала имота или че  е имала ключ не са доказани . Св. П., който е подписал единия частен протокол  заявява, че е положил подписа си около месец след датата на съставянето му, както и че не познава ищцата и не може да идентифицира точно лице, на което ответникът да е дал ключове от имота.

Неоснователно е твърдението, че ответникът не е получил писмената покана за заплащане на обезщетение от 17.06.2009 г., както и че представеното по делото писмо от 07.07.2009 г. не било подадено в отговор на тази покана, както и че в писмото не бил споменат процесния имот.Получаването на поканата се установява с обратната разписка за връчване от 29.06.2009 г., подписана от ответника, чиято автентичност като документ с подпис на оспорваща страна, не е оборена по реда на ГПК. В писмото от ответника до пълномощника на ищцата от 07.07.2009 г. изрично е посочено, че то е в отговор на покана, получена от ответника на дата 29.06.2009 г. — датата от обратната разписка, както и че в поканата е поискано обезщетение по чл.31 ал. 2 от ЗС за съсобствения им имот в с. Ялботина. Не се установи страните да притежават други имоти в с. Ялботина, нито ответникът да е получавал от  ищцата друга покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС на 29.06.2009 г. Писмото на ответника е подадено в отговор на приложената по делото покана.

Неоснователно е възражението на въззивника,че не му е връчен препис от заключението на вещото лице и това представлява процесуално нарушение.Експертизата е изготвена и приета при първоначалното разглеждане на делото от СРС .При новото разглеждане,ответникът също е присъствал при приемане на експертизата лично ,както и с пълномощника си по делото,не е правил изявление ,че не е запознат с нея,а напротив-оспорил я като не се е съгласил с размера на определеното обезщетение,не е взето предвид,че имота е необитаем.

С жалбата се твърди,че размерът на обезщетението е недоказан.Изчисленията били на база средни пазарни цени ,а не е отразено,че имотът е в слабо населен район.Не бил взет предвид и фактът ,че такава е конструкцията на жилищната сграда,дали има ток и вода и дали имотът се е обитавал.На тези въпроси вещото лице е отговорило.Съобразило е,че жилищната сграда е едноетажна,с частичен сутерен/мазе/ като на етажа има покрита входна тераса,остъклена веранда,входно помещение и две стаи,електрифициран,а стопанската сграда е изградена от дървена конструкция.Средната пазарна наемна стойност е изчислена на база сравнение с аналози-близки по характеристики с процесния имот в имотната локация на база офертни наемни цени.Цената  на обезщетението би била по-малка ,ако имотът е порутен,негоден за живеене,но такива данни по делото няма.С отговора на исковата молба ответникът заявява,че ползва имота,извършва подобрения,а така също и ищцата ползвала имота.

       Не се установиха твърдяните пороци на съдебното решение ,поради което то като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

        С оглед изхода на спора на въззиваемата страна  се дължат разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв. адвокатски хонорар.

        Воден от горното, СГС

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

        ПОТВЪРЖДАВА   решението от 20.03.2018 г. постановено по гр. д. 15433/17 г., СРС -40 състав  .

        ОСЪЖДА  С.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н. М. С., ЕГН **********, сумата от 600 лв., разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

         РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване.


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.