Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ІV А въззивен
състав, в открито заседание на
единадесети февруари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
7091 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 20.03.2018 г.
постановено по гр. д. 15433/17 г., СРС -40 състав ОСЪЖДА на основание чл.31,
ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД С.Н.Т., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес
***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Б.В.В., следните суми: 3960
лева /три хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за еднолично ползване на следните съсобствени имоти: 1/ ПИ - дворно
място с площ от 856 кв.м. по НА №69, том I, дело №98/1974г., с площ от 1229
кв.м. по скица № 160/14.05.2009г. на Община Драгоман и с площ от 1561,30 кв.м.,
съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. №12816000310/18.05.2009г. на
Община Драгоман, находящ се в с. Ялботина, общ. Драгоман, обл. София,
представляващо по плана на с. Ялботина парцел IX - 88, кв.23, по плана на с.
Ялботина по скица № 160/14.05.2009г. на Община Драгоман, идентичен с парцел
Х1У-31, кв.7, при съседи по скица: улица, парцел пл.№Х-87, река и парцел УП1-89
и по НА - Е.Б., река, наследници на Н.М.и улица; 2/ построената в този имот
едноетажна жилищна сграда със застроена площ около 50 кв.м. по НА №69/1974г. и
3/ построената в имота стопанска постройка със застроена площ от 10.00 кв.м.,
за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2010г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2012г., и 961,95
лева /деветстотин шестдесет и един лева и 95 ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на всяко просрочие до 24.07.2012г., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 2733,72 лева /две
хиляди седемстотин тридесет и три лева и 72 ст./.
Срещу това решение е подадена
въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е неправилно и постановено при процесуални
нарушения/непредоставен екземпляр от изготвена съдебно-счетоводна експертиза/.Съдът
присъдил обезщетение като уважил исковете ,но не било доказано наличието на
съсобственост върху имот ;личното ползване на вещта от ответника ;писмена
покана за заплащане на обезщетение;размерът на претендираното обезщетение.
Моли да се постанови ново решение,с което да
бъдат отхвърлени предявените искове .Претендира
разноски.
Срещу въззивната жалба на
ответника е подаден отговор ,в който се твърди, че решението е правилно и
следва да се потвърди.Претендират се разноски.
Пред настоящата инстанция не са
събирани доказателства.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.
В жалбата се твърди, че съсобствеността на страните по
делото върху недвижимия имот, обезщетение за чието ползване е претендирано, не
била доказана. Това противоречи както на представените по делото писмени
доказателства, така и на становището на ответника, което той е поддържал по
време на производството пред СРС — той не само, че не е оспорил този факт с
отговора на исковата молба, но и изрично го е признал.Представен е нотариален
акт за собственост от 1974 г.,с който е призната съсобствеността върху имота на
наследодателя на страните Симо Гълъбов Стоянов.
В
жалбата се твърди, че личното ползване на процесния имот от С.Т. не било доказано. Ответникът изрично е признал
ползването с отговора на исковата молба и не го е оспорил пред първоинстанционния съд. Поддържал
становището, че през процесния период той е облагородил сам имота. Това се
потвърждава и от свидетелските показания на двамата свидетели по делото: Според
св. П., той е помагал на ответника да ремонтират имота през 2009 и 2010 г., а
според св. Ставрев, ответникът е започнал да ремонтира имота през 2009 г. и го
е оградил с телена мрежа, заключени врати и СОТ.
Според
жалбоподателя обезщетение не следвало да се дължи, тъй като вещта не можела да
се ползва, защото за процесния период покривът и мазилката били паднали, нямало
мебели. По делото не се установи покривът или мазилката на имота да са падали
или имотът да е бил неизползваем. Независимо от това, според ТР 7/12 г. на ОСГК
на ВКС, всяко поведение на съсобственик, което ограничава останалите
собственици да ползват вещта, е лично ползване. Безспорно по делото се установи
именно това.
Твърди се, че с писмените доказателства - частни протоколи от 05.09.2009 г. и 06.05.2010 г. се доказвало, че ищцата Й.Г. е разполагала с ключ и го ползвала съобразно с нуждите си. Протоколите като частни писмени документи без подписа на ищцата не могат да имат доказателствена сила за изгодни за ответника факти, а твърденията, че ищцата е ползвала имота или че е имала ключ не са доказани . Св. П., който е подписал единия частен протокол заявява, че е положил подписа си около месец след датата на съставянето му, както и че не познава ищцата и не може да идентифицира точно лице, на което ответникът да е дал ключове от имота.
Неоснователно е
твърдението, че ответникът не е получил писмената покана за заплащане на
обезщетение от 17.06.2009 г., както и че представеното по делото писмо от
07.07.2009 г. не било подадено в отговор на тази покана, както и че в писмото
не бил споменат процесния имот.Получаването на поканата се установява с
обратната разписка за връчване от 29.06.2009 г., подписана от ответника, чиято
автентичност като документ с подпис на оспорваща страна, не е оборена по реда
на ГПК. В писмото от ответника до пълномощника на ищцата от 07.07.2009 г.
изрично е посочено, че то е в отговор на покана, получена от ответника на дата
29.06.2009 г. — датата от обратната разписка, както и че в поканата е поискано
обезщетение по чл.31 ал. 2 от ЗС за съсобствения им имот в с. Ялботина. Не се
установи страните да притежават други имоти в с. Ялботина, нито ответникът да е
получавал от ищцата друга покана по чл.
31, ал. 2 от ЗС на 29.06.2009 г. Писмото на ответника е подадено в отговор на
приложената по делото покана.
Неоснователно е възражението на
въззивника,че не му е връчен препис от заключението на вещото лице и това
представлява процесуално нарушение.Експертизата е изготвена и приета при
първоначалното разглеждане на делото от СРС .При новото разглеждане,ответникът
също е присъствал при приемане на експертизата лично ,както и с пълномощника си
по делото,не е правил изявление ,че не е запознат с нея,а напротив-оспорил я
като не се е съгласил с размера на определеното обезщетение,не е взето
предвид,че имота е необитаем.
С жалбата се твърди,че размерът
на обезщетението е недоказан.Изчисленията били на база средни пазарни цени ,а
не е отразено,че имотът е в слабо населен район.Не бил взет предвид и фактът
,че такава е конструкцията на жилищната сграда,дали има ток и вода и дали
имотът се е обитавал.На тези въпроси вещото лице е отговорило.Съобразило е,че
жилищната сграда е едноетажна,с частичен сутерен/мазе/ като на етажа има
покрита входна тераса,остъклена веранда,входно помещение и две стаи,електрифициран,а
стопанската сграда е изградена от дървена конструкция.Средната пазарна наемна
стойност е изчислена на база сравнение с аналози-близки по характеристики с
процесния имот в имотната локация на база офертни наемни цени.Цената на обезщетението би била по-малка ,ако имотът
е порутен,негоден за живеене,но такива данни по делото няма.С отговора на
исковата молба ответникът заявява,че ползва имота,извършва подобрения,а така
също и ищцата ползвала имота.
Не се установиха твърдяните пороци на съдебното решение ,поради което то като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред въззивната инстанция в
размер на 600 лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 20.03.2018 г. постановено по гр. д. 15433/17 г., СРС -40 състав .
ОСЪЖДА С.Н.Т., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на Н. М. С.,
ЕГН **********, сумата от 600 лв., разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.