№ 5613
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100507638 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7328/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 8606/2022 г. на
Софийски районен съд, 39 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Б. Т. Ц. положителни установителни искове за признаване за
установено, че на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД Б. Т. Ц. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1169,98 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 047835, за периода 01.09.2016 г. – 31.03.2017 г., сумата
от 315,61 лева – лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода
15.11.2016 г. – 24.10.2019 г., сумата от 10,99 лева – цена за услугата „дялово
разпределение” за същия имот за периода 01.09.2016 г. – 31.03.2017 г., сумата от 2,80
лева – лихва за забава върху цената за услугата „дялово разпределение” за периода
31.10.2016 г. – 24.10.2019 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2019 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63954/2019 г.
на СРС, 39 състав. Решението е постановено при участието на третото лице помагач –
„Техем сървисис” ЕООД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че не е
възникнало облигационно отношение между страните по делото, поради което
исковете на „Топлофикация София” ЕАД подлежали на отхвърляне изцяло.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.
Поддържа се, че решението не е постановено в съответствие с данните по делото,
1
както и че нарушава приложимия материален закон. Твърди се, че съдът е допуснал
нарушения, като не е назначил графическа експертиза по делото, поради което е
налице доказателствена непълнота. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият Б. Т. Ц., чрез назначения му от съда особен представител, оспорва
жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли
същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е валидно.
Въззивният съд следи служебно за допустимостта на конституирането на
подпомагаща страна. Във връзка с това СГС намира, че обжалваното решение е
недопустимо в частта, в която СРС се е произнесъл с решение при участието на
третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Съгласно молба от „Техем Сървисис” ЕООД с вх. № 54914/27.02.2023 г. /л. 92 от
делото на СРС/ дружеството е заявило, че не е извършвало услуги за дялово
разпределение за процесния топлоснабден имот през исковия период. Във връзка с
това е направено искане да се измени определението, с което дружеството е
конституирано като помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
В о.с.з. от 06.03.2023 г. процесуалният представител на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД е заявил, че видно от експертизата по делото дяловото разпределение за
процесния топлоснабден имот се осъществява от топлинния счетоводител „Директ”
ООД.
За да се конституира трето лице помагач, е необходимо да е налице правен
интерес. Предвид гореизложеното установява се, че такъв липсва в настоящия случай.
Поради това първоинстанционното решение следва да се обезсили по отношение на
констиуирания като трето лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД, както и
производството да се прекрати спрямо това дружество.
В останалата част първоинстанционното решение е допустимо и правилно.
Съображенията за този извод са следните:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
2
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което
ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през
исковия период, а за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената
цена в претендирания в исковата молба размер.
Основният въпрос по делото е свързан с това дали ответникът (настоящ
въззиваем) Б. Т. Ц. е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди
в периода 01.09.2016 г. – 31.03.2017 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В мотивите на Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС обаче е разяснено, че „клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент” по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие”. По-нататък
върховните съдии изрично са указали, че договорът между това трето ползващо се
лице и топлопреносното предприятие се доказва по общия ред, но „не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот”.
Съгласно Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС
„въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд. (...) Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд
не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било
фактическа констатация на първоинстанционния съд”.
При липса на изрични оплаквания във въззивната жалба на „Топлофикация
София” ЕАД въззивният съд е длъжен да приеме установеното от първа инстанция, а
именно, че представеното по делото заявление-декларация от 04.07.2016 г. с искане за
откриване на партида за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж.к. **** е подадено
от ответника (настоящ въззиваем) Б. Т. Ц. чрез пълномощника Д.Н.Н.. Следва да се
посочи, че и в хода на първоинстанционното производство въззивникът изобщо не е
възразил и не е твърдял, че горепосоченото заявление-декларация от 04.07.2016 г. е
подадено лично от ответника (настоящ въззиваем) Б. Т. Ц..
При тази фактическа констатация въззивният съд намира за правилен извода на
СРС, че по делото не се установява в исковия период Б. Т. Ц. да е имал качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Не може да се сподели твърдението на въззивника, че от доказателствата по
делото се установявало сключването на договор между страните по делото. Особеният
представител на ответника (настоящ въззиваем) своевременно е навел с отговора на
исковата молба възражение, че Д.Н.Н. не е упълномощаван да действа от името на Б. Т.
Ц. и да подаде приложеното по делото заявление-декларация.
С доклада по делото в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е възложено да
докаже възникване на облигационно отношение, произтичащо от надлежно сключен
договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Въпреки това въззивникът, за
3
когото е благоприятен този факт, не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
установи, че към 04.07.2016 г. е имало учредена от Б. Т. Ц. в полза на Д.Н.Н.
представителна власт за сключване на договор за покупко-продажба на топлинна
енергия с „Топлофикация София“ ЕАД.
Несъстоятелно е оплакването на „Топлофикация София” ЕАД, че СРС е
следвало да назначи графическа експертиза по делото служебно. Поначало е прието,
че служебно се назначава графическа експертиза в случай на откриване на
производство по оспорване на документ по чл. 193 ГПК. В последното се оспорва
било авторството на официален или частен документ, било верността на официален
удостоверителен документ. В случая обаче възражението на особения представител е
касаело обстоятелството дали изобщо е била учредена представителна власт на Д.Н.Н..
Възникването на представителна власт не може да бъде доказано чрез
графическа експертиза, която да изследва подпис, положен от лицето, сочено за
пълномощник. В този смисъл въззивният съд счита, че СРС не е допуснал
процесуално нарушение, като е приложил последиците на чл. 154 ГПК и е приел, че
„Топлофикация София” ЕАД не е доказало твърдените от него благоприятни факти по
делото, а именно – възникване на облигационна връзка с Б. Т. Ц., по силата на която
въззивникът е извършвал доставка на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период, а за въззиваемия е възникнало задължение да заплаща за потребената
топлинна енергия.
Предвид изложеното неоснователни са претенциите за признаване за
установено, че Б. Т. Ц. дължи на „Топлофикация София” ЕАД 1169,98 лева за
незаплатена топлинна енергия в периода 01.09.2016 г. – 31.03.2017 г., както и 10,99
лева за услуга „дялово разпределение” за периода 01.09.2016 г. – 31.03.2017 г.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото по делото не се установява ответникът (настоящ въззиваем) Б. Т. Ц.
да дължи претендираната стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия,
както и не се установява, че дължи цената на услугата „дялово разпределение” за
исковия период, то не се дължат и претендираните акцесорни задължения за лихва за
забава върху тези главници.
Следователно въззивната жалба на „Топлофикация София” ЕАД следва да се
остави без уважение. Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, в
която са отхвърлени изцяло обективно съединените искове, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Т. Ц..
По разноските:
Предвид изхода на делото въззивникът „Топлофикация София” ЕАД няма право
на претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 7328/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 8606/2022
г. на Софийски районен съд, 39 състав, В ЧАСТТА, в която районният съд се е
произнесъл с решение при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на
„Техем Сървисис” ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7328/10.05.2023 г., постановено по гр.д. №
8606/2022 г. на Софийски районен съд, 39 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
4
като неоснователни обективно кумулативно съединените установителни искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Б. Т. Ц.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5