РЕШЕНИЕ
№ 4260
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330105456 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН ********** против
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен уст. иск с правно основание член 124, ал. 1
ГПК за недължимост на сумата от 566,22 лева по договор за кредит № ****,
сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент на вземането.
Ищецът твърди, че на ***г., по Български пощи с покана за доброволно
плащане на изискуемо задължение е уведомен за сключен договор за
цедирано вземане на основание чл. 99 от ЗЗД. От това писмо ищцата
установила, че задължението й по договор за потребителски кредит № *** е в
размер на 566,22 лева, а също така, че към 14.02.2022 г., това вземане било
цедирано, ведно с обезпеченията и другите принадлежност към него в полза
на „АКПЗ“ ЕООД - гр. София.
Ищцата признава сключването на договор за потребителски кредит с
„Аксес Файнанс“ ООД, в качеството му на кредитодател, по силата на който е
получила револвиращ кредит в максимален размер на 100 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта „Бяла карта“ - Acceess Fainance/iCard. Признава се и предоставената й
от кредитодателя кобрандирана кредитна карта с № ***. Посочва, че
кредитът е предоставен при годишен лихвен процент на заема в размер на
43,2% и ГПР в размер на 45,9%. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, е
1
регламентирано обезпечение по кредита, в случай, че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежната дата се задължава в срок от 3
работни дни да обезпечи кредита, като предостави лице с осигурителен доход
от 1500 лева заплата, което да работи минимум шест месеца на трудово
правоотношение, както и да няма кредитна история и да не е поръчител на
други кредити на ответника, в противен случай се дължи неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение.
Твърди се, че договорът е изплатен изцяло на „Аксес Файнанс“ ООД, в
това число главница, възнаградителна лихва и неустойка, както и че без
знанието на ищцата вземането по процесния договор е продаден на ответника.
Излагат се твърдения за недължимост на сумите, доколкото договорът
съдържа нищожните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, като
противоречащи на зобрите нрави, материалния закон и заобикаляне на
закона.
На следващо място се релевира, че недействителност на договора за
кредит на основание чл.22 ЗПК.
От ответника е постъпил отговор в срок. В него се сочи, че към момента
на получаване на исковата молба, ответникът вече не бил кредитор на ищеца,
цесията на вземането била развалена.
Релевира се възражение за недопустимост на делото, доколкото срещу
първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, на когото е върнато
вземането, след разваляне на цесията, е предявен идентичен иск от ищцата
касаещ същото задължение, за което е образувано гражданско дело № ***по
описа на ПРС, с оглед на което моли производството до с прекрати.
Излагат се подробни съждения за неоснователност на възраженията за
недействителност на клаузите за неустойка и възнаградителна лихва, както и
на договора за кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са обявени обстоятелствата, че между ищеца и
Аксес Файнанс ООД е сключен договор за потребителски кредит № 546823,
по силата на който на ищеца е предоставен револвиращ кредит в максимален
размер от 100 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта „Бяла карта“; че договорът за кредит
2
съдържа клауза за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение
по кредита под формата на поръчителство и че вземането по договора за
кредит е прехвърлено от „Аксес Файнанс“ ООД на АКПЗ ЕООД.
Към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът е бил
носител на спорното вземане, като развалянето на цесията е извършено по
време на висящия процес за вземането. Законът не забранява прехвърлянето
на спорното право /материалното приемство/, но му отнема процесуалния
ефект, за да защити противната страна и да не влоши положението й в
процеса, иначе това приемство би могло да се предприеме с тази цел – за да
се наложи на противната страна да води нов процес с правоприемника. Ето
защо производството по делото е допустимо.
В доказателствена тежест на ответника по отрицателния установителен
иск е да докаже, че вземането е възникнало, а ищецът да докаже, че е платил.
Също така в доказ. тежест на ищеца е да докаже нищожността на
договора за кредит, както и нищожността на отделните клаузи, доколкото се
касае за правопрепятстващи факти.
Видно от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“,
сключен на ***г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитодател и А. В. Т.,
ЕГН **********, като кредитополучател, кредитодателят се задължава да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер
на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Кредитополучателят може по всяко време да
усвоява от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като до
второ число на текущия месец кредитополучателят следва да заплаща
текущото си задължение. Според ал. 3 на член 3 от договора текущото
задължение на кредитополучателя се определя като сбор от сумите на усвоена
и непогасена главница между 1 и 10-число на текущия месец; усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец;
начислена и непогасена договорна лихва върху горните суми и неустойки за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени.
По делото е приложена справка извлечение от системата на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД по цедирано
задължение - договор за кредит №***., изготвена от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД на ***г., от която се
установява, че общата дължима сума на задължението на ищцата към датата
на продажбата е 569,70 лева, от които остатък главница в размер на 435,90
лева, остатък договорна лихва – 0 лева; остатък такси, неустойки, разходи за
забава в размер на 120 лева и лихва за забава в размер на 13,80 лева. От
3
справката не е ясно, какъв е конкретният размер на неустойката в рамките на
посочените 120 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че е изплатила главница, неустойка и
възнаградителна лихва по кредита на „Аксес Файнанс“ ООД. От отговора на
ответника става ясно, че за неоснователно платените суми за възнаградителна
лихва и неустойка по процесния кредит от ищцата е образувано исково
производство с правна квалификация член 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу „Аксес
Файнанс“ ООД, по което е образувано гр.д. № ***г. по описа на ПРС, 18 гр.с.
В случай, че е налице неоправдано имуществено разместване съдът, сезиран с
иска по член 55 ЗЗД би присъдил в полза на ищцата неоснователно платени
суми за неустойка и възнаградителна лихва, като със сила на пресъдено нещо
по това дело ще се установи и тяхната недължимост.
В доклада по делото са дадени указания на ищеца, че в негова доказ.
тежест е да установи плащането на главницата по кредита, доколкото такива
твърдения са изложени в самата искова молба. В исковата молба не е
посочено какви суми са изтеглени, както и на коя дата е направено всяко едно
теглене на суми по кредитната карта, съответно от ищеца не са ангажирани
доказателства за плащане на главницата по кредита. Този факт не се
установява и от приложената по делото молба от Аксес Файнанс ООД, в
която се съдържа информация за направените погасявания на кредита, но
няма данни за извършените тегления, доколкото кредитът е револвиращ.
Ишецът не е ангажирал експертиза, която да установи какви суми са теглени,
какви са погасявани и как са осчетоводени платените суми по кредита.
Ето защо по изложените съображения искът като недоказан ще се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал.3 ГПК. Съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди
юрк. възнаграждение на осн. член 25 от НЗПП в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Т., ЕГН ********** установителен иск
по член 124, ал.1 ГПК против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, за установяване недължимост на
сумата от 566,22 лева по договор за кредит № ***, сключен на ***г. между А.
В. Т., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент на вземането,
като неоснователен.
4
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрк.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5