РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Русе, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20224520103259 по описа за 2022 година
Ищецът „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение за доставка на топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че през посочения в исковата
молба период – от 25.11.2020 г. до 27.08.2021 г., на ответника с абонатен номер *****
е доставяна топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот в гр.Русе -магазин №59
в бл.****** Същата била на обща стойност 502,09 лв. по 13 бр. фактури. Ответникът
бил в забава за изпълнение на задълженията си, поради което дължал и лихва за забава
в размер 35,50 лв. Сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК по
приложеното ч.г.д. № ***** г. по описа на РС Смолян, по което обаче заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред. Предвид
изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника вземанията му по заповедното производство
по ч. гр.дело № ***** г. по описа на РС Смолян. Претендира и за присъждане на
разноските по заповедното производство и по настоящото дело.
По настоящото производство ответникът Д. Й. К. отново е призован по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначеният му особен представител, адв. Н. Р., е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че за процесния период
1
ответникът няма качеството „купувач на топлинна енергия“. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С подадено на 05.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
ищецът е претендирал ответникът Д. Й. К. да му заплати 502,09 лв.- неплатена цена за
доставена топлинна енергия в периода от 25.11.2020 г. до 27.08.2021 г. за обект в гр.
Русе - магазин №59 в бл. ******с абонатен номер № *****, 35,50 лв.- лихва за забава
до 04.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските по
образуваното дело – ч. гр. дело №**** г. на РРС, а след изпращането на делото по
подсъдност на друг съд – ч.г.д. № ***** г. по описа на РС Смолян. Издадената по
последното заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението му по
исков ред, в изпълнение на които е образувано и настоящото дело. От представените
писмени доказателства и с оглед изрично направеното уточнение от пълномощника на
ищеца в с.з. е видно, че страните са били обвързани от облигационно отношение по
доставка на топлинна енергия за собствен на ответника имот в гр.Русе – магазин №59 в
бл. ****** На 02.11.2020 г. е настъпила промяна на собствеността на топлоснабдения
имот като с постановление за възлагане на ЧСИ В. Николов с район на действие РРС
имотът е възложен на трето лице – купувач по публична продан. С оглед на това,
считано от 02.11.2020 г. е отпаднало качеството на ответника на клиент на ищеца. Този
извод следва от императивната законова разпоредба на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ - „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. Ищецът не е представил договор с
ответника, сключен по реда на чл.149 от ЗЕ, а пълномощникът му изрично е уточнил,
че облигационното правоотношение с ответника е по силата на качеството му на
собственик. След като през процесния период ответникът няма това качество, то не
може да има действие и разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ. В общите условия /ОУ/ на
ищеца е налице разпоредба – чл.76, която предвижда, че при промяна на собствеността
има възможност ищецът да събира дължимите суми за доставена топлинна енергия от
стария собственик не до датата на промяната на собствеността, а до по-късна дата – на
промяната на партидата. Тази разпоредба обаче е нищожна поради противоречие с
императивните законови разпоредби на чл.149 и чл.153, ал.1 от ЗЕ, т. к. цели да създаде
качество купувач на лице, което нито е собственик, нито е сключило писмен договор
при условията на чл.149 от ЗЕ, нещо което не се допуска от закона. С оглед на
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
2
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК
********* иск – да се признае за установено по отношение на ответника Д. Й. К.,
ЕГН:**********, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на
ищеца в размер на 502,09 лв.- неплатена цена за доставена топлинна енергия в периода
от 25.11.2020 г. до 27.08.2021 г. за обект в гр. Русе - магазин №59 в бл. ******с
абонатен номер № ***** и за 35,50 лв.- лихва за забава до 04.01.2022 г., които суми са
били предмет на претенцията му по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №***** г. по описа на РС
Смолян.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3