Определение по дело №615/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 476
Дата: 24 октомври 2018 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20181800600615
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град София, 24.10.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. Н.

                                                                                                     2. Д.. Ц.

 

разгледа докладваното от мл. съдия Д. Ц.  ВНЧД № 615 по описа за 2018 година по описа на С. о. съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК. С определение от 27.09.2018 г. по НОХД № 291/2018 г., РС – Б., IV-ти състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – Б. за отстраняване на процесуални нарушения.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпил частен протест от прокурор при РП – Б., в който се иска отмяната му и разглеждане на делото по същество. Твърди се неоснователност и незаконосъобразност на определението. Излагат доводи, че обвинителния акт отговаря на изискванията на закона и в досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага връщане на делото в тази фаза на процеса.

С. о. съд, след като обсъди доводите в частния протест с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл. 249, ал. 2 НПК и правилно в крайния си извод, макар и не по всички посочени основания.

Въззивният съд напълно споделя съображенията, изложени в протестирания съдебен акт, по отношение на необходимостта от постановление за частично прекратяване на наказателното производство досежно повдигнатото с постановлението за привличане на обвиняем обвинение за съставяне и употреба на неистински запис на заповед от 20.11.2011 г.

С постановление от 11.01.2018 г. подсъдимият К.В.К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В състава на продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение, са включени четири деяния, две от които извършени на 20.11.2011 г., а именно – подсъдимият чрез И. П. И. съставил и употребил неистински частни документи – договор за лизинг на мобилен телефон и запис на заповед към него от 20.11.2011 г..

 С внесения в РС – Б. обвинителен акт подсъдимият К. е предаден на съд по обвинение със същата правна квалификация - чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в състава на продължаваното престъпление не е включено деянието съставяне и употреба на неистински частен документ – запис на заповед от 20.11.2011 г.

При това положение предвид задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, в случай, че прокурора е преценил, че е необходимо изключването му от повдигнатото обвинение, е било необходимо съставяне на постановление за частично прекратяване на наказателното производство. Съгласно т. 2 от цитираното ТР частично прекратяване на наказателното производство е наложително, когато от последното повдигнато и предявено на досъдебното производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителен акт. В настоящия случай такова постановление по обвинението за деянието съставяне и употреба на неистински частен документ – запис на заповед от 20.11.2011 г. липсва и се създава неяснота относно процесуалната съдбата на обвинението в тази част.

Не могат да бъдат споделени доводите в протеста, че е налице форма на изменение на обвинението, чрез която не се ограничават правата на обвиняемия. Те почиват на непълен прочит на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, доколкото не отчитат цитирания по-горе задължителен постулат. При неизготвяне на постановление за частично прекратяване в частта относно изключеното от обвинителния акт деяние правото на защита на обвиняемия се нарушава, тъй като остава неясно какво се случва с повдигнато обвинение. По този начин се създават предпоставки за заобикаляне на принципа ne bis in idem в бъдещ процес. Изложените от прокуратурата аргументи за изменение на обвинението са верни и относими към случаите, когато при същите факти с обвинителния акт е повдигнато обвинение за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Случаят не е такъв, защото от фактите и респективно от повдигнатото обвинение е изключено едно деяние.

Неоснователно е възражението, че съставянето на записа на заповед е елемент от едно от деянията, обосноваващи продължаваното престъпление. Съгласно чл. 26, ал. 1 от НК продължавано престъпление е осъществено, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл съставянето и употребата на неистински частен документ - запис на заповед, за което е подс. К. е привлечен в качеството на обвиняем съставлява отделно деяние, включено в продължаваното престъпление и дори самостоятелно осъществява състава на престъпление по чл. 311 от НК. С оглед на това и по силата на цитираното тълкувателно решение, ако държавното обвинение е преценило, че последното следва да бъде изключено от обвинението, това трябва да стане с изричен акт – постановление. Чрез него се изразява правната оценка на извършеното, а именно налице ли са основанията по чл. 24 НПК или обвинението е недоказано. Единствено по този начин в пълна степен може да бъде гарантирано правото на защитна на обвиняемото лице.

На следващо място, въззивният съд намира, че е налице допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение във връзка с провеждането на процедурата по чл. 206 вр. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, но не по изложените в определението съображения. Действително е поискано подсъдимият К. да бъде  обявен за общодържавно издирване в момент, когато същия все още е имал качеството на свидетел (л. 65-66 том 2, ДП № 16/2014 г.). Посоченият подход на разследващите органи е некоректен доколкото от постановление от 14.11.2016 г. (л. 44 том 2, ДП № 16/2014 г.) е видно, че целта на издирването е била де бъде привлечен в качеството на обвиняем. Въпреки това, констатираното нарушение не е съществено. Това е така, защото преди изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем от 17.02.2017 г, е направен опит К. да бъде призоваван именно за извършване на това процесуално-следствено действие (л. 112-115 том 2, ДП № 16/2014 г.).

В същото време крайният извод на първоинстанционния състав относно процедурата по чл. 206 вр. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК е правилен. Разследващите органи не са провели щателно издирване на подсъдимия при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем от 11.01.2018 г. За да бъде проведено такова, е необходимо при изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем да бъдат изискани справки за постоянен и настоящ адрес, задгранични пътувания на обвиняемия, дали пребивава в затворите или арестите на теориторията на страната, както и за резултата от обявеното общодържавно издирване. Когато има данни, че лицето се намира извън пределите на Република Б. следва по реда на международноправното сътрудничество да бъдат предприети мерки за задържане и предаване на обвиняемия с цел провеждане на наказателно преследване или за извършване на отделни процесуално-следствени действия. Това не е направено като разследващите органи са се задоволили единствено с изпращане на призовки до адреса на подс. К. ***, макар още от 2016 г. да е налична информация, че подс. К. *** територията на държава-членка на ЕС. С оглед на това след връщането на делото в досъдебна фаза прокурорът следва да отстрани допуснатото нарушение като проведе щателно издирване.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл.345, ал.3 НПК‚ С. о. съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частния протест на РП-Б. срещу определение от 27.09.2018 г.‚ постановено по НОХД № 291/2018 г. по описа на РС - Ботевград‚ НК‚ IV-ти състав за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП – Б..

ВРЪЩА делото на РП-Б. за изпълнение на указанията, дадени в настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

 

            

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                  2.