О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 24.10.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С. О. СЪД, наказателно отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. Н.
2. Д.. Ц.
разгледа докладваното от мл. съдия Д. Ц. ВНЧД №
615 по описа за 2018 година по описа
на С. о. съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 249, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК. С определение
от 27.09.2018 г. по НОХД № 291/2018 г., РС – Б., IV-ти състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – Б.
за отстраняване на процесуални нарушения.
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпил частен протест от прокурор
при РП – Б., в който се иска отмяната му и разглеждане на делото по същество. Твърди
се неоснователност и незаконосъобразност на определението. Излагат доводи, че
обвинителния акт отговаря на изискванията на закона и в досъдебното
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
връщане на делото в тази фаза на процеса.
С. о. съд, след като обсъди доводите в частния протест с
чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира,
че същото трябва да бъде потвърдено по следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо
съобразно чл. 249, ал. 2 НПК и правилно в крайния си извод, макар и не по
всички посочени основания.
Въззивният
съд напълно споделя съображенията, изложени в протестирания съдебен акт, по
отношение на необходимостта от постановление за частично прекратяване на
наказателното производство досежно повдигнатото с постановлението за привличане
на обвиняем обвинение за съставяне и употреба на неистински запис на заповед от
20.11.2011 г.
С
постановление от 11.01.2018 г. подсъдимият К.В.К. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В състава на продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение, са
включени четири деяния, две от които извършени на 20.11.2011 г., а именно –
подсъдимият чрез И. П. И. съставил и употребил неистински частни документи –
договор за лизинг на мобилен телефон и запис на заповед към него от 20.11.2011
г..
С внесения в РС – Б. обвинителен акт
подсъдимият К. е предаден на съд по обвинение със същата правна квалификация -
чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в състава на продължаваното
престъпление не е включено деянието съставяне и употреба на неистински частен
документ – запис на заповед от 20.11.2011 г.
При
това положение предвид задължителните указания, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС, в случай, че прокурора е преценил, че е необходимо изключването му от
повдигнатото обвинение, е било необходимо съставяне на постановление за
частично прекратяване на наказателното производство. Съгласно т. 2 от цитираното
ТР частично прекратяване на наказателното производство е наложително, когато от
последното повдигнато и предявено на досъдебното производство обвинение следва
да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по
обвинителен акт. В настоящия случай такова постановление по обвинението за
деянието съставяне и употреба на неистински частен документ – запис на заповед
от 20.11.2011 г. липсва и се създава неяснота относно процесуалната съдбата на
обвинението в тази част.
Не
могат да бъдат споделени доводите в протеста, че е налице форма на изменение на
обвинението, чрез която не се ограничават правата на обвиняемия. Те почиват на
непълен прочит на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, доколкото не отчитат цитирания
по-горе задължителен постулат. При неизготвяне на постановление за частично прекратяване
в частта относно изключеното от обвинителния акт деяние правото на защита на
обвиняемия се нарушава, тъй като остава неясно какво се случва с повдигнато
обвинение. По този начин се създават предпоставки за заобикаляне на принципа ne bis in idem в бъдещ процес. Изложените от прокуратурата аргументи за
изменение на обвинението са верни и относими към случаите, когато при същите
факти с обвинителния акт е повдигнато обвинение за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление. Случаят не е такъв, защото от фактите и респективно от
повдигнатото обвинение е изключено едно деяние.
Неоснователно
е възражението, че съставянето на записа на заповед е елемент от едно от
деянията, обосноваващи продължаваното престъпление. Съгласно чл. 26, ал. 1 от НК продължавано престъпление е осъществено, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл съставянето и
употребата на неистински частен документ - запис на заповед, за което е подс. К.
е привлечен в качеството на обвиняем съставлява отделно деяние, включено в
продължаваното престъпление и дори самостоятелно осъществява състава на
престъпление по чл. 311 от НК. С оглед на това и по силата на цитираното
тълкувателно решение, ако държавното обвинение е преценило, че последното
следва да бъде изключено от обвинението, това трябва да стане с изричен акт –
постановление. Чрез него се изразява правната оценка на извършеното, а именно
налице ли са основанията по чл. 24 НПК или обвинението е недоказано. Единствено
по този начин в пълна степен може да бъде гарантирано правото на защитна на
обвиняемото лице.
На
следващо място, въззивният съд намира, че е налице допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение във връзка с провеждането на процедурата по
чл. 206 вр. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, но не по изложените в определението
съображения. Действително е поискано подсъдимият К. да бъде обявен за общодържавно издирване в момент,
когато същия все още е имал качеството на свидетел (л. 65-66 том 2, ДП №
16/2014 г.). Посоченият подход на разследващите органи е некоректен доколкото
от постановление от 14.11.2016 г. (л. 44 том 2, ДП № 16/2014 г.) е видно, че
целта на издирването е била де бъде привлечен в качеството на обвиняем. Въпреки
това, констатираното нарушение не е съществено. Това е така, защото преди
изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем от 17.02.2017 г, е
направен опит К. да бъде призоваван именно за извършване на това
процесуално-следствено действие (л. 112-115 том 2, ДП № 16/2014 г.).
В
същото време крайният извод на първоинстанционния състав относно процедурата по
чл. 206 вр. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК е правилен. Разследващите органи не
са провели щателно издирване на подсъдимия при предявяване на постановлението
за привличане на обвиняем от 11.01.2018 г. За да бъде проведено такова, е
необходимо при изготвяне на постановлението за привличане на обвиняем да бъдат
изискани справки за постоянен и настоящ адрес, задгранични пътувания на
обвиняемия, дали пребивава в затворите или арестите на теориторията на страната,
както и за резултата от обявеното общодържавно издирване. Когато има данни, че
лицето се намира извън пределите на Република Б. следва по реда на
международноправното сътрудничество да бъдат предприети мерки за задържане и
предаване на обвиняемия с цел провеждане на наказателно преследване или за извършване
на отделни процесуално-следствени действия. Това не е направено като
разследващите органи са се задоволили единствено с изпращане на призовки до
адреса на подс. К. ***, макар още от 2016 г. да е налична информация, че подс. К.
*** територията на държава-членка на ЕС. С оглед на това след връщането на
делото в досъдебна фаза прокурорът следва да отстрани допуснатото нарушение
като проведе щателно издирване.
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл.345, ал.3 НПК‚ С. о.
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частния протест на РП-Б. срещу определение от 27.09.2018
г.‚ постановено по НОХД № 291/2018 г. по описа на РС - Ботевград‚ НК‚ IV-ти състав за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на РП – Б..
ВРЪЩА делото на РП-Б. за изпълнение на указанията, дадени в настоящето
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.