Решение по дело №643/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 35
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20212150100643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Несебър, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100643 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на В. АТ. СТ., ЕГН
**********, против В. СТ. СТ., ЕГН **********, ИР. СТ. К., ЕГН
**********, ИР. СТР. ИВ., ЕГН **********, С. СТР. СТ., ЕГН **********. В
хода на производството ответникът В. СТ. СТ. е починал и на негово място
бяха конституирани наследниците му К. Д. СТ., ЕГН **********, и К. В. СТ.,
ЕГН **********. Твърди се, че по силата на н.а.№ 110, том IX, peг. № 11038,
дело № 1600 от 27.08.2015 г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов, ищецът
бил собственик на павилион «Б.», представляващ сграда с идентификатор
51500.501.166.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 51500.501.166,
със застроена площ от 24 кв. метра, на един етаж, с предназначение-
промишлена сграда, ведно с 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 51500.501.166, целия на площ от 52 кв.м., с трайно
предназначение- Урбанизирана територия, начин на трайно ползване- Ниско
застрояване (до десет метра), при граници: поземлени имоти с
идентификатори 51500.501.165, 51500.501.167 и 51500.501.168, и двата имота
с административен адрес град Несебър, община Несебър, област Бургас, ул.
„Емона", № 8. Сочи се, че бащата на ищеца и негов праводател бил придобил
имота по силата на приватизационен договор за покупко-продажба от
25.02.1998 г., вписан в Службата по вписвания под № 212, том I, вх.рег. №
1
400 от 01.06.1998 г., том 24, стр.39. Заявява се, че първите двама ответници
били наследници на С.В.С., б.ж. на град Несебър, починал на 14.08.2007 г.
Техният наследодател бил придобил собствеността само върху 1/3 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 51500.501.166 от Община Несебър по
силата на Приватизационен договор за покупко-продажба от 24.02.1998 г.,
вписан в Службата по вписвания под № 102, том I, вх.рег. № 140 от
23.03.1998 г. Последната 1/3 идеална част била закупена от Сх.В.С., б.ж. на
град Несебър, починал на 10.01.2013 г.- наследодател на последните двама
ответници, също от Община Несебър по силата на приватизационен договор
за покупко-продажба от 24.02.1998 г., вписан в Службата по вписвания под №
105, том I, вх.рег. № 145 от 23.03.1998 г. Заявява се, че от датата на
придобиване собствеността върху имота и досега същият се владеел първо от
наследодателя му, а след това и от ищеца. Нито за момент ответниците, респ.
техните наследодатели, не били владели този имот. Твърди се, че
първоначално находящия се в поземления имот павилион се използвал по
предназначението му, като търговски обект. В последствие праводателя на
ищеца и той самия извършили известни преустройства и подобрения, като
павилиона бил приспособен за живеене. В момента той се състоял от две
спални помещения, кухня, баня и тоалетна, които заемали не само цялата
площ на поземления имот, но и частично попадали извън границите на
поземления имот. На извършеното застрояване на целия поземлен имот
нямало каквото и да е било противопоставяне от страна на ответниците и
техните наследодатели, въпреки, че факта на застрояване им бил известен.
Навеждат се доводи, че владението върху имота, както на праводателя на
ищеца, така и на него самия, винаги било явно, непрекъснато и несмущавано
от никого. Нито наследодателите на ответниците, нито те самите, когато и да
е било, били предявявали някакви претенции за собственост върху имота.
Този имот винаги от всички бил считан за собственост на праводателя, а в
последствие и за собственост на ищеца. Изложеното обуславяло правен
интерес да се предяви иск за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на основание придобивна давност на 2/3
ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.501.166.
В срока по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от
ответниците И.И. и С.С., с който се сочи, че не се оспорват следните факти и
обстоятелства: че ищецът е придобил по силата на договор за дарение,
2
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том 9,
per. № 11038, дело№1600 от 27.08.2015 г. по описа на Нотариус с peг. № 208
на НК, 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 51500.501.166;
че праводателят на ищеца е придобил 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор № 51500.501.166 от Община Несебър по силата на
Приватизационен договор за покупко-продажба от 25.02.1998 г., вписан в СВ-
гр.Несебър под № 212, том.1, вх. рег.№ 400 от 01.06.1998 г.; че
наследодателят на първите двама ответници е придобил 1/3 ид.ч. от Поземлен
имот с идентификатор № 51500.501.166 от Община Несебър по силата на
Приватизационен договор за покупко-продажба от 24.02.1998 г., вписан в СВ-
гр.Несебър под № 102, том1, вх. рег.№ 140 от 23.03.1998 г.; че наследодателят
на третия и четвъртия ответник- Сх.В.С., починал на 10.01.2013 г., е придобил
1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 51500.501.166 от Община
Несебър по силата на Приватизационен договор за покупко-продажба от
24.02.1998 г., вписан в СВ- гр.Несебър под № 105, том1, вх. рег.№ 145 от
23.03.1998 г. Оспорва се обстоятелството, че от датата на придобиване на
собствеността върху поземления имот и досега същият се владеел първо от
наследодателя, а след това и от ищеца, както и било невярно твърдението, че
ответниците, респ. техните наследодатели не били владели имота. Заявява се,
че праводателят на ищеца- Ат. В. С., все още бил жив, поради което не
можело да се говори за наследодател, а за праводател. Твърди се, че никога
нито ищецът, нито неговия праводател са демонстрирали явно, че считат
имота за своя собственост и че го владеят за себе си. Навеждат се доводи, че
праводателят на ищеца- Ат. В. С., винаги бил владял 1/3 ид.ч. от имота, като
своя собствена въз основа на Приватизационен договор за покупко-продажба
от 25.02.1998 г., вписан в СВ- гр.Несебър под № 212, том 1, вх. рег.№ 400 от
01.06.1998 г., и е бил държател на собствените на другите съсобственици 2/3
ид.ч. от поземления имот, като е имал съзнанието, че същите са техни, а не
негови. През 1998 г., след като Ат. В. С., С.В.С. и Сх.В.С. придобили всеки по
1/3 идеална част от поземления имот, се договорили като братя Ат.С. да
работи Павилион „Б." и да ползва съсобствения им имот, докато извършат
делба на същия. През 2011 г. праводателят на ищеца Ат. В. С. продал
собствения си дом, и тъй като нямало къде да живее, преустроил павилиона
за жилищни нужди и през есента на 2011 г. се нанесъл да живее в него със
съгласието на брат си- съсобственика Сх.В.С., и двамата наследници на
3
другия съсобственик- С.В.С., като уговорката между тях била същият да
ползва имота за 2- 3 години, докато си закупи жилище и се устрои. Поради
това Ат.С. винаги бил владелец на собствените си 1/3 ид.ч. от поземления
имот и държател на собствените на другите съсобственици идеални части.
Твърди се, че ищецът също никога не бил владял явно имота със съзнанието,
че е собственик на целия имот и не бил демонстрирал това по отношение на
ответниците, като съсобственици на 2/3 ид.ч. от имота. Обстоятелството, че
ищецът не е владял имота, като свой собствен, се установявало от неговото
поведение през годините. Така по предявена от ищеца искова молба с правно
основание чл.108 от ЗС било образувано гр.д. № 863/2016 г. на PC- Несебър
против неговия праводател Ат.С., с предмет на спора- павилион „Б." и 1/3
ид.ч. от процесния недвижим имот. В хода на делото процесуалният
представител на ищеца и самия ищец няколкократно били заявили, че си
искат само павилиона- предмет на договора за дарение, като в о.с.з.,
проведено на 12.12.2016 г. ищецът изрично бил заявил- „Те лъжат, че са ми
предали владението, това е ясно, че не е така.", и в хода на съдебното
заседание ключовете от павилиона били предадени на ищеца, от което следва,
че ищецът бил получил владението върху павилиона и в частност върху
поземления имот едва след като са му предали ключовете в същото съдебно
заседание. По същото дело в следващото о.с.з., проведено на 13.02.2017 г.,
процесуалният представител на ищеца изрично бил заявил, че предаването на
ключовете не било предаване на владението. От протокола от о.с.з. проведено
на 13.02.2017 г., ставало ясно, че ищецът бил влезнал във владение едва през
2017 г., когато вещото лице по делото било извършвало оглед на имота.
Заявява се, че на 29.07.2016 г. ищецът бил сключил договор за учредяване на
договорна ипотека, като бил ипотекирал павилион „Б." и 1/3 ид.ч. от
поземления имот. Освен това се сочи, че павилион „Б." бил временен
преместваем обект, поставен на осн. чл.56 от ЗУТ, а извършеното му
престрояване било незаконно, поради което била налице и нищожност на
сделката дарение в полза на ищеца поради липса на предмет, годен да бъде
предмет на прехвърлителната сделка. Издаденото разрешение за поставянето
му с № 78/16.05.2002 г. на Община Несебър било незаконосъобразно. Наред с
горното се заявява, че ищецът не можел да присъедини към своето владение
владението на своя праводател, тъй като не бил получил владението върху
целия поземления имот от праводателя си на правно основание, което е годно
4
да прехвърли собствеността върху имота, а бил получил само 1/3 ид.част от
същия. За останалите 2/3 ид. части от имота нямало присъединяване на
владението на праводателя на ищеца към владението на ищеца, поради
липсата на частно правоприемство за тези идеални части. С тези доводи се
заявява неоснователност на претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата ИР. СТ.
К., с която се оспорват наведените в исковата молба твърдения. Заявява се, че
на 24.02.1998 год. наследодателят й С.В.С. придобил правото на собственост
на основание Договор за продажба на прилежаща земя от 52 кв.м. на
павилион „Б." в град Несебър, сключен по реда на чл.30 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия на
следния недвижим имот: 1/3 ид.част, равна на 17,33 кв.м. от прилежащата на
павилион „Б." земя от 52 кв.м., при граници: от две страни улици, общински
терен и собствено място- парцел II-38 в кв.24 по плана на град Несебър, ул.
„Емона"№ 8, което е наименувано- обособена част. Сочи се, че на същото
основание наследодателят на последните двама ответници- Сх.В.С., бил
придобил собственост на 1/3 ид.част от този имот, и останалата 1/3 била
придобита от праводателят на ищеца- ЕТ "А.", на 25.02.1998год. Твърди се, че
към момента на придобиване на имота праводателят на ищеца ползвал
павилион „Б." като магазин за плодове и зеленчуци, за което Община Несебър
била дала разрешение за определен период да бъде поставен този поставяем
обект- павилион „Б.". Собственикът на едноличния търговец- Ат. В. С., бил
брат на наследодателите на ответниците и винаги имало разбирателство
между тях като съсобственици. От момента на придобиване наследодателите
на ответниците изразили съгласие към този момент терена от имота да се
ползва от него, тъй като му е била необходима за осъществяване на търговска
дейност. И тримата съсобственици били декларирали придобитата
собственост с данъчна декларация и до настоящият момент заплащали данък.
През 2002год. Ат. В. С. като собственик на ЕТ „А." направил искане от
Община Несебър да му се издаде разрешение за поставяне на павилион „Б." в
този имот. Наследодателите на ответниците били уведомени от Община
Несебър за направеното искане от Ат. В. С., за да дадат съгласие за
поставянето на павилиона, като им било съобщено за постъпило искане от
Ат. В. С. за издаване виза и разрешение за поставяне на павилион за
продажба на пакетирани сладкарски изделия- павилион "Б.". Наследодателите
5
на ответниците били изразили становище за несъгласие, тъй като имота не
бил разделен. Това доказвало, че Ат. В. С. бил владял само своята идеална
част, а държал идеалните части на останалите съсобственици, тъй като ако
считал, че владеел и другите идеални части като свои, не би искал съгласие от
общината и от останалите съсобственици. Ат. В. С. никога не бил
манифестирал промяна в намерението си за държане, нито бил правил
изявление тази промяна да достигне до знанието на другите. В тази връзка
пред 2011 г., когато останал без жилище, отново поискал от своите братя-
другите съсобственици, да му разрешат да извърши временно незаконно
строителство в имота, за да го приспособи, за да може да го ползва като
жилище. Тъй като даденото съгласие било за временно ползване, а Ат.С. не
бил предприел действия по закупуване на жилище, през 2014год.
наследодателите на ответниците депозирали жалба с вх.№ Н2-УТ-
4349/10.06.2014год. до Община Несебър относно строеж „паянтова
постройка" представляваща едноетажна паянтова постройка, находящ се в
УПИ II-38, в кв.24 по плана на град Несебър, и било постановено
премахването й. Сочи се, че павилион „Б.“ не бил разположен в имота, като
ищеца не бил ползвал имота, нито бил извършвал подобрения в него.
Навеждат се доводи в подкрепа на твърденията досежно образуваното гр.д. №
863/2016год. по описа на Несебърския районен съд. С тези аргументи се иска
отхвърляне на иска.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от К.С. и К.С.,
идентичен като съдържание и искания с отговора на И.К..
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията носи правното си основания в чл.124, ал.1 от ГПК.
От представените по делото удостоверения е видно, че Ат. В. С. /чийто
син е ищеца/, С.В.С. /чийто наследници са първите двама ответници/ и
Сх.В.С. /чийто наследници са третата и четвъртата ответница/ са братя. Не се
спори по делото, че с договори от 1998 г. всеки от тях е придобил чрез
покупко-. продажба от Община Несебър по 1/3 ид.ч., равна на 17.33 кв.м., от
прилежащата на Павилион „Б.“ земя, цялата на площ от 52 кв.м.,
понастоящем представляваща поземлен имот с идентификатор 51500.501.166,
6
находящ се в гр. Несебър, ул. „Емона“, № 8. Соченият павилион „Б.“ е
безспорно, че е закупен, отново през 1998 г., от ЕТ „А.“, представляван от Ат.
В. С.- баща на ищеца. Не се спори и относно факта, че с нотариален акт №
110, том IX, peг. № 11038, дело № 1600 от 27.08.2015 г. по описа на нотариус
Стоян Ангелов, В. АТ. СТ., посредством дарение от сочения ЕТ, е придобил
собствеността върху павилиона и 1/3 ид.ч. от земята, на която е поставен-
процесния поземлен имот. Твърди се от ищецът, че от самото придобиване на
собствеността от баща му до настоящия момент, поземленият имот бил
владян непрекъснато, явно и необезпокоявано първоначално от Ат. В. С., а
след даряването му- от ищеца, като по този начин бил придобит по давност.
Разпитаният в хода на съдебното производство свидетел Ат. В. С.- баща на
ищеца, заяви, че тримата братя са придобили собствеността на по 1/3 ид.ч. от
имота, като свидетеля е закупил и павилиона. С разрешението на двамата си
братя, той бил поставил павилиона, функциониращ първоначално като
магазин за плод и зеленчук, а след това- кафе аперитив. Свидетелят заяви, че
е имал разрешението на братята си да ползва мястото, включително и техните
идеални части, с оглед дейността, която е развивал. Ат.С. сочи, че през цялото
време е имал съзнанието, че 2/3 от имота е на братята му, а само 1/3 е негова.
Това продължило до даряването на павилиона, ведно със собствената му 1/3
ид.ч. от имота, на ищеца през 2015 г.
Св. М.А.С.- дъщеря на св. Ат.С., заяви, че знае, че баща й бил закупил
павилиона, на който впоследствие нейното семейство било направило
преустройство. Според свидетелката цялото семейство са живели в
павилиона, като другите двама братя имали претенции за части от него, които
били неоснователни.
Св. В.А.С.- син на св. Ат.С., също даде показания, касаещи павилиона.
По делото бе извършена СТЕ, от заключението по която става ясно, че към
момента на място съществува сграда с площ от 69.30 кв.м., която обхваща
бившия павилион и още няколко стаи, иззидани с итонг.
С оглед на така изложеното, съдът намира предявената претенция за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на
ВКС, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
7
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност
и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица –
придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези
юридически факти, но същата не настъпва само с факта на изтичане на срока.
Като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто
фактически състав по определение нормативно се включват събития от
физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни
преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68,
ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
В настоящият случай се твърди изтекъл 10- годишен срок в полза на
ищеца по отношение на процесните ид.ч. от поземления имот. Заявява се в
исковата молба, че В. АТ. СТ. владеел имота считано от 2015 г., когато бил
надарен от своя баща, като към този срок следвало да се присъедини и
владението на праводателя му. От показанията на св. Ат.С., обаче, не се
установява същия да е демонстрирал явното намерение да свои целия
поземлен имот, в който е бил разположен закупения от него павилион.
Напротив, свидетелят изрично заяви, че е поискал и му е било дадено
разрешение от двамата му братя да постави павилиона в имота, но през
цялото време С. е бил с ясното съзнание, че 2/3 ид.ч. от земята е на братята
му, а не негови. Този извод не се разколебава и от показанията на св. М.С. и
В.С., чийто показания са предимно досежно това кой е владял павилиона, а не
8
земята под него. Предмет обаче, на настоящото производство е не въпросния
павилион, а поземления имот, в който същия се намира, поради което е без
правно значение кой какви преустройства е правил в павилиона. Законът дава
възможност за разделна собственост, а именно не е задължително
собственика на една постройка, да е собственик и на земята под нея. Фактът,
че едно лице свои постройката, не води автоматично до извода, че следва да
се счита осъществен състава на чл.79 от ЗС и по отношение на земята.
Доказателствата по делото навеждат извод за своене на павилиона, но не и на
земята под него. В този смисъл към владението на ищеца не може да се
приеме, че следва да се присъедини и такова на неговия праводател- св. Ат.С.,
а от датата на придобиване на 1/3 ид.ч. от имота от ищеца през 2015 г., до
датата на предявяване на иска- 2021 г., не са изтекли 10 години за да се
приеме тезата на В. АТ. СТ. за доказана.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира иска за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Останалите възражения досежно
нищожността на дарението, осъществено в полза на ищеца са без правно
значение в случая. Установяването на този факт би бил от значение ако
ищеца се позовава на добросъвестно владение, но в настоящия спор, е
иревелантно, както и въпроса дали преустройството на павилиона е било
законно или не.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени на
ответниците направените разноски съобразно представените списъци и
доказателства за извършването им, както следва: на С.С.- сумата от 700 лв.-
адвокатско възнаграждение; на И.К., К.С. и К.С.- общо сумата от 1000 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. АТ. СТ., ЕГН **********, против В. СТ. СТ., ЕГН
********** /в хода на производството починал и заместен от неговите
наследници К. Д. СТ., ЕГН **********, и К. В. СТ., ЕГН **********/, ИР.
СТ. К., ЕГН **********, ИР. СТР. ИВ., ЕГН **********, С. СТР. СТ., ЕГН
**********, за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищеца е собственик на 2/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор №
9
51500.501.166 по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота- гр. Несебър, ул.
„Емона“, № 8, на площ от 52 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи
51500.501.165, 51500.501.167, 51500.501.168.
ОСЪЖДА В. АТ. СТ., ЕГН **********, да заплати поравно на К. Д. СТ.,
ЕГН **********, К. В. СТ., ЕГН **********, ИР. СТ. К., ЕГН **********,
сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. АТ. СТ., ЕГН **********, да заплати на С. СТР. СТ., ЕГН
**********, сумата от 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10