Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. С., 25 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети март 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1298 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Г. Т. М.,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Т.Т., твърди, че с решение
№ 590 от 06.12.2016 г., постановено по бр.д. № 1385 по описа на СРС за 2016 г., ответникът бил
осъден да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв. Счита, че в
периода след постановяване на решението разходите за нейната издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила
възрастта ѝ и са нараснали потребностите ѝ, а отделно от това се е
променил и законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на
непълнолетните си деца. Твърди, че майка
ѝ получава минимално трудово възнаграждение, а семейството обитава
жилището на нейната баба, което не осигурява достатъчно жилищна площ и удобства
за децата. Казаното налагало необходимостта да се наеме жилищен имот, което
изисквало допълнителни средства за наем, с които майката не разполагала.
Същевременно ответникът бил собственик и управител на транспортна фирма,
получавал месечни доходи над 3000 лв., поддържал висок жизнен стандарт,
притежавал личен автомобил „М.“ и пътувал често на екскурзии в чужбина. Поради
тези причини моли съда да промени размера на първоначално присъдената ѝ
издръжка, като го увеличи на сумата от 350 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.09.2019 г., заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Т.М.Т.
чрез назначения си по делото особен представител оспорва предявеният иск по
размер, считайки, че поради ниската възраст на ищцата същият следва да се
фиксира около границата на законовия минимум. Твърди, че по делото няма данни,
че детето има специални нужди или изявен талант, които да обосноват по – висок размер на дължимата
издръжка. Счита, че липсват доказателства за минималните доходи на майката, още
повече че заплатеният от нея адвокатски хонорар доказвал по – високи финансови възможности
от изтъкнатите в исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на част от
представените писмени доказателства и изразява мнение, че изразходваните в
домакинството на ищцата месечни суми за
ел. енергия са по – високи от обичайните за домакинство с неголяма жилищна
площ. Твърди, че майката на ищцата разполага с недвижимо имущество, тъй като е
съсобственик на жилището, в което живее. Счита, че по делото не били ангажирани
доказателства за финансовите възможности на ответника, тъй като липсвали данни,
че притежаването от него търговско дружество извършва търговска дейност и
реализира печалба. Според особения
представител на ответника съществували доказателства в обратната насока, тъй
като от справката за трудовите му договори ставало ясно, че през последните 8
години той упражнява трудова дейност при други работодатели и често сменя
местоработата си. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищцата
адвокатски хонорар.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата Г. Т. М.
е родена на *** г., от майка М.Т.Т. и баща Т.М.Т.. Чрез решение № 40 от 05.04.2017
г. по в.гр.д. № 39 по описа на СОС за 2017 г. ответникът е осъден да заплаща на
дъщеря си месечна издръжка в размер на 115 лв. От момента на фиксиране на тази
сума е изминал период от време, достатъчен по своята продължителност, за да
обуслови промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на
ищцата и съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за
задоволяването им парични средства. От една страна се е увеличила нейната
възраст, което е довело до възникване на допълнителни разходи за такси за
детско заведение и свързаните с него допълнителни плащания (освен обичайните
разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства,
консумативи), а от друга страна се е изменила икономическата обстановка в
страната, при което се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги,
включително и тези, необходими за задоволяването на основните й потребности.
Съществената промяна на икономическата ситуация оказва влияние върху размера
на минималната сума, която родителите
следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като последната
се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към
момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. В тази ситуация съдът намира, че общата дължима за дете на възрастта на ищцата
издръжка следва да се фиксира на сумата от 630 лв., като в тази насока се
вземат предвид следните факти:
Семейството на ищцата обитава жилището на нейната баба, свидетелката Г. Т.,
където съжителства с нея и се ползва и от финансовата й подкрепа, тъй като от
показанията й стана ясно, че с пенсията и тя поема издръжката за храна на
цялото домакинство. Месечните сметки за електроенергия на домакинството през
зимния сезон са в границите от 277 лв. до 438 лв., а за питейна вода – от
порядъка на 40 лв. месечно; от представени по делото доказателства се
установява, че месечната такса за детска градина на ищцата е в границите от 35 лв. до 48 лв., таксата за занимания по английски
език – 7,50 лв., а за обучение по йога – 15 лв. Въпреки възраженията на
ответника няма основание да се приеме, че разходите за електроенергия в
домакинството на ищцата възлизат на по – ниски стойности от посочените по -
горе, тъй като тези суми се установяват от представените писмени доказателства,
а съдът не би могъл да коментира евентуална необходимост от оптимизиране на
начина на отопление в обитаваното от семейството жилище. От показанията на
свидетелката Т. става ясно, че ищцата е често боледуващо дете, което налага
отделянето на допълнителни средства за лекарства, достигнали в един от месеците
сумата от 200 лв. Съдът счита, че възражението на ответника, че подобно
обстоятелство не подлежи на доказване със свидетелски показания, а единствено с
документи, е неоснователно, тъй като процесуалният закон не въвежда такава
забрана, а свидетелството на съжителстващо с ищцата лице е относимо и
необходимо доказателствено средство от гледна точка на непосредствените наблюдения на свидетелката върху
здравословното състояние на детето и върху сторените за лечението му разходи.
Само установените чрез цитираните доказателства разходи на ищцата достигат
средномесечно сумата от 180 лв. (като се приеме, че сметките за електричество и
вода се поделят на 4 съобразно членовете на домакинството, при средни стойности
от 400 лв. за зимния сезон и 100 лв. за летния, и че средномесечните разходи за
лекарства възлизат на около 40 лв.), като в тази стойност не са включени храна,
облекло, консумативи и всички други разходи, свързани с осигуряване на
забавления и социални контакти. Съгласно резултатите от изследване на Института
за социални и синдикални изследвания към КНСБ относно размера на месечната
издръжка на четиричленно семейство за четвъртото тримесечие на 2019 г., същият възлиза на
сумата от 2517 лв., т.е. средно по 629,33 лв. на човек (сумата е по – висока за
столицата), поради което съдът намира, че общата издръжка от 630 лв. задоволява
в нормална степен и без недостиг обичайните нужди на детето, без да позволява извършването
на луксозни разходи, т.е. без да остава излишък. Съдът счита, че на този етап
нуждата на ищцата от средства за наем не следва да бъде взета под внимание, тъй
като стана ясно, че въпреки недостатъчната жилищна площ в дома на нейната баба,
семейството й не е наело самостоятелна квартира, поради което разходите за
ползването на такава имат само условен и хипотетичен характер.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в
разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата (към настоящия момент 610 лв.). От съдържаща се по делото справка от
НОИ е видно, че към момента ответникът не работи по трудово правоотношение, а
от извадка от търговския регистър става ясно, че той е едноличен собственик на
капитала на търговско дружество – „М. т. – 05” ЕООД, с основен предмет на дейност
транспорт на пътници и товари. Установи се, че дружеството поддържа автопарк от
8 автобуса, три от които са закупени през 2012 г., а останалите
съответно през 2014 г.,
2015 г,
2017 г.,
2018 г.
и 2019 г.;
стана ясно също така, че през 2019
г. ответникът е закупил апартамент в гр. С. с площ от 60
кв.м. с посочена в нотариалния акт продажна цена от 25000 лв. Поради ниската
стойност на цената и обстоятелството, че тя е изцяло финансирана чрез банков
кредит (докато банките по правило не кредитират пълния размер на продажната
цена на имота), съдът приема, че имотът е с много по – висока действителна
цена, по – голямата част от която ответникът е притежавал в наличност. Този
извод съдът възприема с оглед разрастването на дейността на притежаваното от
ответника търговско дружество, което се установява от поетапното закупуване на
нови превозни средства – белег на финансов
напредък, обосноваващ и благосъстоянието
на едноличния му собственик. При тези данни съдът счита, че ответникът следва
да бъде ангажиран с половината от общата сума за издръжката, която ищцата
следва да получи от двамата си родители за пълноценното задоволяване на своите
потребности – тази сума действително може да се редуцира до размер, достатъчен
за покриване на насъщните нужди на детето, ако финансовите възможности на
родителя са ограничени, но когато
последният ръководи успешен бизнес, липсва основание за стесняване на
отговорността му, тъй като реализираните от него доходи би следвало да
достигнат поне за осигуряване на нормалната издръжката на неговото семейството
(в конкретния случай на самия него и на двете му деца). Неотносими се явяват
възраженията на ответника срещу твърденията на
ищцата за ниските доходи на нейната майка, тъй като тези доходи би
следвало да се коментират, единствено ако послужат като основание за възлагане
на по – голямата финансова тежест за детето на другия му родител, което в
конкретния случай не е сторено, тъй като дължимата от бащата сума възлиза на
половината от общо дължимата издръжка. Поради изложените причини предявеният
иск следва да се уважи до размера от 315 лв., а за горницата – да се отхвърли
като неоснователен, като така определената издръжка се присъди заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Поради
изложените причини на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се присъдят
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на
450 лв. за адвокатски хонорар. Възражението на ответника за намаляване на тези
разноски поради прекомерност се явява неоснователно, тъй като според чл. 21 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният адвокатски хонорар за настоящото производство е 400
лв., поради което заплатеният такъв от 500 лв. не може да се приеме за
прекомерно висок. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 288 лв.,
както и разноски за назначаване на особен представител в размер на 300 лв. Воден
от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера
на издръжката на ищцата Г. Т. М., определена с решение № 40 от 05.04.2017 г. по
в.гр.д. № 39 по описа на СОС за 2017
г., както следва:
ОСЪЖДА Т.М.Т. с
ЕГН ********** *** да заплаща на дъщеря
си Г. Т. М. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Т. с
ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 315 лв. (триста и петнадесет лв.), считано от 09.09.2019 г.,
заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата
над 315 лв.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка
на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.М.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати на Г. Т. М.
с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Т. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет
лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочената сума..
ОСЪЖДА Т.М.Т. с
ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 288
лв. (двеста осемдесет и осем лв.) за
държавна такса и 300 лв. (триста лв.) за назначаване на особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 25.03.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/