Решение по дело №91/2025 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 988
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Светлана Драгоманска
Дело: 20257220700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 988

Сливен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
   

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700091 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/.

Образувано е по жалба от П. С. Х. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], д. л. за с. си и като з. п. на м. д. Б. П. Х. с [ЕГН], подадена против Заповед № ЗД/Д-СН-НЗ-002 от 13.01.2025 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – ***, с която е наредено да се предоставят краткосрочни социални услуги /за срок от 6 месеца/ „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение за придобиване на умения“, реализирани от Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ - ***, по отношение на д. Б. П. Х. и н. б. П. С. Х..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на закона и при несъобразяване и. на м. д. Б. Изложени са съображения, че: от съдържанието на оспорената заповед не може да се изведе какви факти са приети за установени и защо се налага промяна на доставчика на социална услуга от Център за обществена подкрепа /ЦОП/ - *** в ЦСРИ - ***, където по същество ще се предоставят същите по вид и качество услуги, които отдавна ползват жалбоподателите и то по тяхно искане; нуждата от социална услуга е била своевременно поискана от б., което обстоятелство не е правилно отразено в заповедта; не е налице липса на съдействие от страна на б.; цитираното в оспорената заповед Решение на ОС – Сливен, с което р. п. върху д. м. д. са п. на м., е обжалвано пред ВКС и не е влязло в сила; изводът на административния орган, че е налице р. от р. о., не кореспондира с материалите, находящи се в преписката, водена по случая на д. Б., и с материалите, съставени от ЦОП - *** за резултатите от работата им с д.; оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка; нарушени са множество принципи на предоставяне на социална услуга, визирани в разпоредбите на Закона за социалните услуги /ЗСУ/; не отговаря на истината, че р. не е заявил желание, което налага намесата на административния орган за предоставяне на задължителна услуга; оспорената заповед и наложеното с нея ползване на социална услуга в населено място, различно от местоживеенето на жалбоподателите, не е съобразено с р. г. на б. П. Х. и с д. р. на д. Б.; със заповедта се вменяват допълнителни тежести за с. Заявено е искане оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена. Заявява, че : е без значение как е формулирана социалната услуга в двете структури – ЦОП - *** и съответно аналогичната структура в ***, това са лицензирани доставчици на социални услуги; за качеството на предоставяне на социалната услуга се следи от специална Агенция за качество на социални услуги, която Агенция след като е отдала кредит на доверие и към двете структури, е преценила, че същите разполагат с достатъчно подготвени и достатъчно на брой специалисти, които биха могли да предоставят социалната услуга; с., в л. на б., като о. р., и. к. и е доказал това да п. к. с. и д. отново да в. в. с м.; обжалваната заповед е лишена от основание; мотивите, които са изложени от директора, не кореспондират с фактите по делото; не се налага промяна на доставчика на социална услуга, по-скоро трябва да се даде възможност тази структура, която до момента е работила с д. и с р., да продължи да го прави. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – ***, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че: работата и ролята на всички органи за закрила на д. е да о. н.-д. и. на д.; след като е отчетено р. от р. о. и че д. Б. в случая е в р. по смисъла на Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“ – *** със своите правомощия е констатирала, че работата на ЦОП - *** няма п. п. и от месец ноември, когато са п. с. между м. и д., реално срещи в ЦОП - *** са имали съвсем малко; Центърът за социална рехабилитация и интеграция е социална услуга, която осигурява, занимава се с правно обслужване на д. и на с., имат възможност да окажат п. п. и п.

Заинтересованото лице С. Е. Е.-Х., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище изразява съгласие с оспорената заповед. Счита, че няма никакъв резултат от р. с п. на ЦОП - ***, а необходимостта от интензивна и квалифицирана р. с д. и б. е к. н. и н.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият П. С. Х. и заинтересованото лице С. Е. Е.-Х. са р. на м. д. С. П. Х. - на *** г., и Б. П. Х. - на *** г. Р. са се р. през м. май 2022 г., като д. са останали да ж. при б. Х. в ж. в [населено място], а м. Е.-Х. се е п. да ж. в [населено място]. С Решение № 510 от 11.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 4789 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, у. на р. п. спрямо м. д. С. и Б. е п. на б. П. Х., като е определен р. на л. к. на д. с м. С. Е.-Х.. Първоинстанционното решение е обжалвано и с Решение № 344 от 26.11.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 422 / 2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, решението на Районния съд е отменено частично, включително и в частите относно у. на р. п. и определянето на р. на л. к. на д., като у. на р. п. спрямо м. д. С. и Б. е п. на м. С. Е.-Х., и е определен р. на л. к. на д. с б. П. Х.. Липсват данни по делото за влизане в сила на решението на Окръжен съд – Сливен.

Към датата на приключване на съдебното дирене по делото, д. С. и Б. ж. в [населено място] в д. на б. си – оспорващия Х., който се г. за т. о. и в., подпомаган от с. р.

От документите, съдържащи се в административната преписка, е видно, че Отдел „Закрила на детето” /ОЗД/ в ДСП - *** работи по случая на д. Б. П. Х. от 2022 г., след п. с. във връзка с р. от р. о. Поради констатирана необходимост от осигуряване на социално-п. консултиране на д. и от ползване на социални услуги в общността, от Директора на ДСП – ***, са издадени последователно три направления за ползване на социални услуги: Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-СН-НЗ-023 от 07.09.2022 г., с което ДСП – ***, насочва д. Б. Х. и б. П. Х. за ползване на средносрочна социална услуга /за срок от 12 месеца/: „Социално п. консултиране на д. и с.“ в ЦОП – ***; Направление № НП/Д-СН-НЗ-012 от 14.09.2023 г., с което ДСП – ***, насочва д. Б. Х. и б. П. Х. за ползване на средносрочна социална услуга /за срок от 12 месеца/: „Социално п. консултиране на д. и с.“ в ЦОП – ***; и Направление № НП/Д-СН-НЗ-026 от 07.10.2024 г., с което ДСП – ***, насочва д. Б. Х. и б. П. Х. за ползване на следните краткосрочни социални услуги, за срок 6 месеца - до 07.04.2025 г.: „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение за придобиване на умения“, в ЦОП – ***.

При реализиране от ЦОП - *** на социалните услуги по направленията, са провеждани и. с. с б. Х. с п., и. с. с д. С. и Б. с п., с. в домашни условия с д. Б. с п., домашни посещения, телефонни разговори. За периода по издадените направления, са определяни екипи, работещи по случая, с включени п.: И. И., И. П., П. Д.. Изготвяни са доклади относно работата по случая. В Доклад от 08.08.2023 г. е отразено, че: С. сравнително бързо е и. д. в. с п. И. И., докато Б. й е било необходимо малко повече време да се о. в присъствието на специалистите и о. на б. й, към когото била с. п.; по време на телефонните разговори с м. им, Б. била видимо р. със з. в земята п., п. с. на т., н., и. о. и в. к.; работата с Б. трябва да бъде продължена в насока: с. е. с. на м. и създаване на п. н. относно с. с н. м. В Доклад от 23.08.2024 г. е отразено, че: Б. Х. и р. с. по б. л. полагат нужните усилия да разпознават и отговарят на е. н. на д.; забелязва се п. м. на п. от страна на б; б. стимулира с. между м. и т. м.; б. Х. винаги информира специалистите на ЦОП за възникналите промени в д. за к. между Б. и н. м.; към момента по данни на б. Х., м. са при с. м. в [населено място] за л. в., ще бъдат там от 10.08.2024 г. до 10.09.2024 г. ; наблюдава се, че Б. влиза в контакт със специалистите почти м., а не както в предишен период, когато имала н. от известно време да се а. към с. Видно от Месечна информация за периода от 07.11.2024 г. до 06.12.2024 г., изготвена от ЦОП – ***, относно развитие на случай с Направление № НП/Д-СН-НЗ-026 от 07.10.2024 г., с д. Б. Х. е проведена и. с. с п. в ЦОП, след като р. п. са п. на н. м.; по време на с. с п. И. И., Б. отказвала да г. по т., като при директен въпрос относно м. й, Б. е заявявала, че н. ж. да ж. в [населено място]; при намесата на специалисти м. се у. и се е р. т. му. Видно от Месечна информация за периода от 07.12.2024 г. до 10.01.2025 г., изготвена от ЦОП – ***, относно развитие на случай с Направление № НП/Д-СН-НЗ-026 от 07.10.2024 г., при последната среща /в края на м. ноември 2024 г./ между С., Б. и т. м. в [населено място], С. споделила пред б. си, че н. ж. повече да п. с. м.; според б. Х., С. се е п. о. от с. м., която искала да в. п.-м. с. Б.

Във връзка с работата по случая на д. Б., са изготвяни периодично социални доклади от определения с. р. от ОЗД в ДСП – ***. На 13.01.2025 г. е изготвен Социален доклад от Д. Д. Б. - с. р. ЗД, в който е изложено, че: от 06.12.2024 г., д. о. да п. при м. в [населено място]; с д. Б. се работи в ЦОП - *** от 07.09.2022 г.; до момента няма постигнати п. р. от р. на п. с д. в ЦОП -*** и п. п. в поведението и нагласите на д. спрямо м.; социалната услуга не е ефективна; с б. П. Х. са обсъдени възможностите за насочване към друга социална услуга; налице е р. от р. о., като е необходимо работата с д. Б. да продължи; констатирана е необходимост да се работи с д. Б. и неговото с., с цел гарантиране осъществяването на п. к. и с д. р., както и за преодоляване на р. от о. спрямо м.; предвид неефективността на социалната услуга, предоставена от ЦОП- ***, и липсата на друга социална услуга в общността на територията на община ***, е необходимо д. и н. б. да бъдат насочени към друга подходяща социална услуга на територията на област ***, която да отговоря на п. на д.; ЦСРИ - *** осигурява подкрепа на д. и р., които преминават през п. п. Предложено е да бъде прекратено ползването на социални услуги, предоставяни от ЦОП - ***, и на д. Б. Х. и б. П. Х. да бъде издадена Заповед на Директора на ДСП - *** за ползване на социални услуги, предоставяни от ЦСРИ - ***, поради липсата на заявено желание от страна на р. и с цел гарантиране на н.-д. и. на д.

Въз основа на Социалния доклад от 13.01.2025 г., от Директора на ДСП – ***, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-СН-НЗ-002 от 13.01.2025 г., с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, във връзка с чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, е наредено да се предоставят краткосрочни социални услуги /за срок от 6 месеца/: „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение за придобиване на умения“, реализирани от ЦСРИ - ***, по отношение на д. Б. П. Х. и н. б. П. С. Х.. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на Социалния доклад от 13.01.2025 г. и е извършено позоваване на този Социален доклад.

Оспорената заповед е съобщена на оспорващите на 21.01.2025 г. Жалбата против заповедта е входирана в деловодството на административния орган на 29.01.2025 г.

Оспорената заповед е съобщена на 16.01.2025 г. на ЦОП – ***, с указание, че работата по направлението на д. Б. следва да бъде прекратена. В тази връзка са изготвени Заключителен доклад от 24.01.2025 г. за предоставяне на услуги в ЦОП – *** на Б. Х. и Заключителен доклад от 24.01.2025 г. за предоставяне на услуги в ЦОП – *** на П. Х.. В заключителните доклади е отразено, че: Г. Х. е с положително отношение относно образованието на с. д. Б.; М. има достъп до социални, здравни и образователни услуги, осигурени му от н. б.; Б. обича да посещава д. у. з., тъй като е изградила е. в. с останалите д. и у. в ДГ “Т.“; Б. е много о. д. и о. да и. с останалите д.; не изпитва т., когато е на д. г. и с радост п. у. з.; Б. посещава и. д., в т.ч. у. по п. и н. т., които се отразяват добре на нейното е. с.; По наблюдение на екипа на ЦОП- *** обстановката в д. на о. р. /б./ е с.; Б., п.-г. й с. /С./ и т. б. ж. в атмосфера на разбирателство и уважение един към друг; б. успява да рефлектира върху н. на м. и прилага п. м. на в.; Б. е в контекста на с. с. с., произтичаща от р. на н. р.; в началото на т. Б. е имала к. и т. със з., както и е.; След р. с. подходящи техники за е. р., д. вече няма к. и демонстрира п. в качеството на с. и е. е напълно п.; от работата с м. след провеждани а. телефонни разговори между д. и т. м., Б. всеки път е п., с и. с. и к. се зад с. с.; Към момента Б. има контакт със с. м. и общува с нея, въпреки че о. й към м. й остава д. и н.; все още заложените резултати в Първичния индивидуален план за подкрепа на Б. не са постигнати, поради спецификата на случая; Екипът на ЦОП - *** е на мнение, че работата с д. е необходимо да продължи, тъй като Б. е и. д. в. със специалистите, която благоприятства нейното е. и п. с.; все още липсва изграждане на е. к. между о. р. /б./ и о. р. /м./, както и преодоляване на п. в о. между тях; предвид издадената на 13.01.2025 г. заповед на Директора на ДСП – ***, следва работата по случая на Б. Х. и П. Х. да бъде прекратена.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля И. Д. И. – р. като п. в ЦОП - ***, се установява, че: първоначално б. Х. п. п. при тях, поради д. н. и п. т. за д.; в началото Б. била п., п., имала к., но в течение на времето се у.; сравнително бързо успели да и. с нея д. в.; в процеса на работа били подпомагани от к. п. от [населено място]; първоначално при разговори по телефона между с. й С. и м. им, Б. о. да се в. в тях, била е в стаята, но о. да г.; с Б. нямало как да се п. п. б., а всичко се е случвало през и., през и. с к.; г. Х. винаги е насърчавал д. за телефонни разговори, за срещи с м.; т. на Б. не били о. н. и се налагало работата с нея да продължи

От показанията на свидетеля Д. Д. Б. – р. като с. р. в ОЗД към ДСП – ***, се установява, че: свидетелят Б. започнала р. с д. Б. от месец септември 2022 г., когато поела случая; ОЗД открил случай по работа с д., във връзка с постъпил с. от м., че н. к. и не може да в. д. си; вследствие на извършеното социално проучване, събрали информация, че р. са в р. и че срещу м. имало и. о. з. да не д. д. д. и б.; по инициатива на ОЗД, месец януари се провела с. к. между р., която се състояла в сградата на дирекцията; от ЦОП – *** не били търсили м. за п. на с.; в плана за действие от 03.10.2024 г. заложили провеждане на с. к., но от ЦОП не осъществявали такива; в начало д. били много н.; Б. била изключително п. и м. д., к. се зад т. си; в последствие и. д. в.; Б. се усмихвала, отговаряла на въпросите; когато започнали да провеждат р. с м., с цел да имат к. между н. и д. в к. с.; в ЦОП - ***, Б. се с. зад к. си и не р.; след това вече имали разпоредени срещи и Б. общувала с м. си с., играели си, гледали снимки; след решението за п. на р. п., д. отказало да се с. с м.; впоследствие д. вече о. к.; към момента Б. била п.-с. и това се дължало на общата работа; първоначално, след започване на работа по случая, д. започнали да осъществяват к. с м., р. на л. к. се спазвал; първоначално провеждали с. в [населено място], а след това започнали да се в. и в [населено място]; всичко това се нарушило в края на м. ноември 2024 г. – с новото съдебно решение, след което д. о. да се в. с м. през целия м. декември и почти до края на м. януари; в края на м. януари ЦОП – *** не е работил с д., не е работил и друг център; в края на м. януари контактите се възобновили; д. с помощта на ОЗД и о. р. разбрали, че трябва да о. с д. си р.; Б. вече два пъти п. м. си в ***; налице била п. п. в п. на Б., която п. било възможно да се дължи на работата на п., но и и на р. в с.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед на Директора на ДСП – ***, с която е наредено да се предостави ползването на социални услуги. Следователно, съдът е сезиран с оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на настоящия съд. Оспорването е извършено в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се споделят твърденията в жалбата, заявени в противоположен смисъл. Заповедта е писмена и е мотивирана. Посочени са фактическите и правните основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или съдебно решение.

За да се приеме, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, следва да е налице една от двете алтернативно посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родители, попечители, настойници или лица, които полагат грижи за детето. От събрания по делото доказателствен материал не се установява наличието на алтернативно предвидените в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет предпоставки за осъществяване на фактическия й състав.

Не са събрани доказателства за липса на контакт с б. Х.. Напротив, установено е по делото, че б. Х. се е явявал и е съдействал на с. р. от ОЗД при ДСП – ***. От доказателствата по делото е установено и че б. Х. е с положително отношение относно предоставените до датата на оспорената заповед социални услуги. Същият е съдействал на специалистите, вслушвал се е в напътствията им, търсил е помощта им относно е. и п. с. на Б., участвал е активно в т. п., показвал е готовност да сътрудничи и да се адаптира спрямо препоръките на специалистите. Липсват данни б. Х. да е отказвал да се осъществява р. на л. к. на д. с н. м. Напротив, налице са доказателства, че б. е стимулирал с. между м. и н. м., и е информирал специалистите за възникналите промени в дните за к. между Б. и н. м.

За да издаде оспорената заповед, от административния орган е прието, че: до момента няма постигнати п. р. от работата на п. с д. в ЦОП -*** и п. п. в поведението и нагласите на д. спрямо м.; социалната услуга не е ефективна. Приетото от административния орган не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че предоставяните от ЦОП - *** социални услуги са довели до положителна промяна в е. и п. с. на д. Б. За периода на работата по случая на д. от м. септември 2022 г. до датата на издаване на оспорената заповед, са постигнати положителни резултати. Д. е и. д. в. с п. В началото на т. Б. е имала к. и т. със з., както и е. След р. с. подходящи техники за е. р., д. вече няма к. и демонстрира подобрение в качеството на с. и е. е напълно п. От работата с м. след провеждани а. телефонни разговори между д. и т. м., Б. всеки път е била п., с и. с. и к. се зад с. с. Към момента Б. има контакт със с. м. и общува с н. За наличието на положителни резултати в поведението на д. и в отношенията му с н. р. /н. м./, свидетелства не само п. от ЦОП – ***, който е р. с д., но и с. р. от ОЗД при ДСП – ***, на когото е била в. р. по случая на д..

Обстоятелството, че за период от около два месеца – м. декември 2024 г. – м. януари 2025 г., Б. е отказала да има к. и с. с м. си, неправилно е определено от административния орган като неефективност на социалната услуга, предоставяна от ЦОП – ***. Установено е по делото, че отказът на д. е обусловен от постановеното на 26.11.2024 г. решение на Окръжен съд – Сливен, с което у. на р. п. спрямо м. д. е п. на м. и е определен р. на л. к. на д. с б. Събрани са доказателства, че и. между Б. и б. й силна е. в. на доверие и разбирателство са мотивирали у нея ч. на т. от постановената промяна в р. на л. к. и са обусловили за известен период от време промяна в поведението й спрямо м. Тази промяна е била п., и в края на м. януари 2025 г. д. е в. контактите и срещите със с. м.

В оспорената заповед не е съобразено и обстоятелството, че социалните услуги, чието ползване е наредено, налагат пътуване на д. Б. и на б. й от [населено място] до [населено място], което ще доведе до затруднения за с., обусловени както от съобразяване на р. г. на б. със свободното време на д., което п. д. г., у. в и. д. - у. по п. и н. т., така и от предвиждане на средства за транспорти разходи.

По силата на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. В § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет, закрилата на детето е определена като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете, при спазване на установените от закона принципи, включително и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Отчитайки посочените правни норми и при анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ може след извършване на собствена преценка да издаде заповед за ползване на социални услуги.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че от доказателствения материал по делото не е установено с поведението си б. Х. да е създал опасност от у. на е. и п. с. на Б., и да е препятствал д. да се среща със с. м. От доказателствата по делото се налага извод, че д. Б. не е д. в р. по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като няма данни да съществува опасност от у. на неговото ф., п., н., и. и с. р.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 1020 лева, от които: 20 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. С. Х. с [ЕГН], д. л. за с. си и като з. п. на м. д. Б. П. Х. с [ЕГН], Заповед № ЗД/Д-СН-НЗ-002 от 13.01.2025 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – ***, с която е наредено да се предоставят краткосрочни социални услуги /за срок от 6 месеца/ „Информиране и консултиране“, „Застъпничество и посредничество“ и „Обучение за придобиване на умения“, реализирани от ЦСРИ - ***, по отношение на д. Б. П. Х. с [ЕГН] и н. б. П. С. Х. с [ЕГН].

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на П. С. Х. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

Съдия: