П Р И С Ъ Д А

 

 

 

№ ...................

02.07.2012 година

град ПЛОВДИВ

          

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

ХХІV   нак. състав

На втори юли                   две хиляди и дванадесета    година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Атанас Светлев

                                                       2. Йорданка Недкова

 

Секретар: Йорданка Туджарова

Прокурор: СВЕТОМИР БАБАКОВ

като разгледа докладвано от съдията

НОХД № 3074 по описа за 2012 година

 

П Р И С Ъ Д И

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Т.А.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на  07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и П.З.Г. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:

-         заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв.

-         мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв.

-         мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв.

-         сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв.

-         малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв.

-         малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв. всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, го осъжда на наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия Т.А.И.  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ времето, през което подсъдимия Т.А.И. е бил задържан по настоящото дело от 09.11.2011г., до влизане на настоящата  присъда в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.И.В. - роден на *** год. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне в немаловажен случай с Г.Т.С. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН ********** и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:

-         заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв.

-         мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв.

-         мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв.

-         сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв.

-         малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв.

-                    малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв., всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, го осъжда на наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия Т.И.В.   наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ времето, през което подсъдимия Т.И.В. е бил задържан по настоящото дело от 09.11.2011г., до влизане на настоящата  присъда в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.И.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:

-         заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв.

-         мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв.

-         мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв.

-         сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв.

-         малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв.

-         малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв.

-                    всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, го осъжда на наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия П.И.И.  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ времето, през което подсъдимия П.И.И. е бил задържан по настоящото дело от 09.11.2011г., до 09.02.2012г., като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

         На основание чл. 25 вр. с чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко наказание между осъжданията по НОХД № 8204/11г., и НОХД № 3074/12г., по описа на ПРС „Лишаване от свобода” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ, което на  основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.

         На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ, изтърпяната част от наказанията по НОХД № 3074/12г., по описа на ПРС – ХХІV н.с., от 09.11.2011г., до 09.02.2012г., както и изтърпяната част от наказанието постановено по НОХД № 8204/11г., по описа на ПРС от дата 09.02.2012г., до влизане на настоящата присъда в законна сила.  

         ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.З.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на  07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:

-         заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв.

-         мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв.

-         мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв.

-         сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв.

-         малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв.

-         малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв.

-                    всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” вр. с чл. 54 ал. 1 от НК го осъжда на наказание „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия П.З.Г. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ времето, през което подсъдимия П.З.Г. е бил задържан по настоящото дело от 09.11.2011г., до влизане на настоящата  присъда в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г.Т.С. - роден на *** ***, обл. П., българин, български гражданин, без образование, не учи, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, повторно, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно в немаловажен случай и след предварително сговаряне с Т.И.В. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи – коне:

-         заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв.

-         мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.

-         мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв.

-         мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв.

-         сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв.

-         малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв.

-         малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв.

всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 2 т.2  вр. с чр. 54 ал. 1 от НК, го осъжда на наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия Г.Т.С.   наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ  ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК ПРИСПАДА  от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ времето, през което подсъдимия Г.Т.С. е бил задържан по настоящото дело от 09.11.2011г., до влизане на настоящата  присъда в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА ПОДС. Т.А.И., ЕГН **********, ПОДС. Т.И.В., ЕГН **********., ПОДС. П.И.И., ЕГН **********-, ПОДС. П.З.Г., ЕГН **********, ПОДС. Г.Т.С. /С.-В., ЕГН ********** със снета самоличност да заплатят солидарно на гражданския ищец Д.И. П., ЕНЧ ********, сумата от 12 000 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението за всеки един от подсъдимите, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.11.2011г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 лева.

 

 ОСЪЖДА ПОДС. Т.А.И., ПОДС. Т.И.В., ПОДС. П.И.И., ПОДС. П.З.Г., ПОДС. Г.Т.С. /С.-В., със снета самоличност са заплатят солидарно държавна такса върху уваженият граждански иск в размер на 480 лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, осъжда ПОДС. Т.А.И., ПОДС. Т.И.В., ПОДС. П.И.И., ПОДС. П.З.Г., ПОДС. Г.Т.С. /С.-В./ да заплатят по сметка на ВСС направените поделото разноски в размер 60 лева или по  12,00 лева всеки един от тях.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

 

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.....................

 

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.....................

 

 

            2.....................

Вярно с оригинала!

ЙТ

 

 

МОТИВИ към присъда по НОХД 3074/2012г. по описа на ПРС –XXIV-ти  наказателен състав

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу лицата: подсъдимия  Т.А.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на  07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и П.З.Г. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне: заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв. мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв. мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв. мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв. малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв. малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв. всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери,  престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. “б от НК

срещу подсъдимия Т.И.В. - роден на *** год. в гр. ******, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне в немаловажен случай с Г.Т.С. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН ********** и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв. мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв. мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв. мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв. малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв. малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв., всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери,  престъпление по  чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б от НК.

       срещу  подсъдимия П.И.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв. мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв. мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв. мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв. малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв. малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв. всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК

 

     срещу подсъдимия  П.З.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на  07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., след предварително сговаряне с Г.Т.С. ЕГН **********, Т.И.В. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, в немаловажен случай и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК е отнел чужди движими вещи – коне:заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв. мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв. мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв. мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв. малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв. малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв. всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери,  престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК.

 както и спрямо  подсъдимия Г.Т.С. - роден на *** ***, обл. П., българин, български гражданин, без образование, не учи, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 07.11.2011 год. в с. Б., обл. П., макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, повторно, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно в немаловажен случай и след предварително сговаряне с Т.И.В. ЕГН **********, П.З.Г. ЕГН **********, П.И.И. ЕГН ********** и Т.А.И. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи – коне:заплодена кобила с име „В.” на стойност 3 500 лв. мъжки кон с име „Ч.” на стойност 3 000 лв. мъжки кон с име „Р.” на стойност 3 000 лв.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.” на стойност 2 500 лв. мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име на стойност  3 500 лв. малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име на стойност 1 500 лв. малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила, без име на стойност 500 лв. всичко на обща стойност 20 100 лв. /двадесет хиляди и сто лева/, от владението на Д.И. П. ЕНЧ ********, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т.3  от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатите  обвинения и срещу петимата извършители  със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и квалификация на деянията. По отношение на реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия П.И. да бъде определено наказание-лишаване от свобода в размер около 9 години ,а на непълнолетния подсъдим С.  да бъде определено наказание в размер на две години лишаване от свобода. Поддържа  изцяло повдигнатите обвинения ,като доказани по несъмнен начин.

За съвместно разглеждане в настоящето производство беше  приети предявения  граждански иск от Д. П.  ,като същия претендира сумата в размер на 12 000 лева ,солидарно от петимата подсъдими във връзка с нанесените му имуществени вреди от повдигнатите им обвинения, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащането ведно с направените разноски по делото ,свързани с упълномощаване на повереник .Д. П. е конституиран и като частен обвинител. 

Повереникът му адв.В.Д.  пледира -в хода на съдебните прения ,гражданския им иск да им бъде уважен ,като доказан по размер и основание. По отношение на реализирането на наказателната отговорност счита ,че следва да бъдат определени наказания на подсъдимия около средния размер предвиден в закона ,като се отчетат високия размер на отнетите вещи, предходните осъждания на подсъдимите.

 

Подсъдимите заедно със защитниците им  правят искане делото , след като  им  бяха разяснени правата по НПК , а именно чл.371 т.1 и т.2 от НПК направиха искане за разглеждане на делото по реда на чл.371т.1от НПК – а именно предварително изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,без да признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт ,като  се съгласяват със събраните доказателства в досъдебното производство ,и единствено желаят устно и непосредствено пред съда да бъдат разпитани св.Г.С.  .Във връзка с това искане и взето становището на представителя на Районна прокуратура –Пловдив, както и на гражданския ищец и частен обвинител и повереника му . Като  същите  считат, че събраните доказателства са достатъчни, събрани са по реда на НПК, и  няма пречка делото да протече делото по искания ред с приемане на всички доказателства и разпит единствено на искания свидетел- Г.С..

Това искане след съвещание е прието от състава на съда ,като на основание чл.372ал.3от НПК е одобрено и допуснато предварителното изслушване по реда на глава 27-ма от НПК ,при хипотезата на чл.371т.1от НПК, с приемане на събраните доказателства по досъдебното производство ,с изключение на разпитите на свидетелите – Г.С. ,който да бъде разпитан отново пред съда- устно и непосредствено ,без  да се признаване на обстоятелствата по обвинителния акт от подсъдимия П.И.. Същите са признати единствено отчасти от подсъдимите- П.Г. ,Т.И. ,Т.В. и Г.С. ,което ще бъде обсъдено по-долу .В дадения случай съда преценява дали представените пред съда доказателства са събрани по реда на НПК ,след което допуска или не това предварително изслушване. А именно след направената преценка ,съдът допусна разглеждането на делото по реда на чл.371т.1от НПК ,като счете че доказателствата са събрани по предвидения по НПК  ред.

Защитниците  на  подсъдимите Т.И.- адв.С., на Т.В.- адв.И.П. ,на подс.П.Г.- адв.Т.  и на подс.Г.С.- адв.Х.  пледират ,съдът да се прецени фактическата обстановка, тежкия бит на подзащитните им, факта, че същите са признали вината си,а по отношение на подс.С. да се отчете и непълнолетието му , и съдът да определи наказания около предвидения минимум.

Защитникът на подсъдимия  П.И. ,адв.И.И. , акцентира че подзащитния му следва да бъде оправдан, същия не е участвал в престъпното посегателство ,и се касае до специфични отношения между петимата подсъдими ,които имат тежко социално битие и житие през годините.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

      ПОДСЪДИМИЯТ  Т.А.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** .Т.И. е осъждан многократно, а именно 14 осъдителни акта, като отношение към деянието, предмет на настоящия обвинителен акт имат следните му осъждания:С определение за одобряване на споразумение № 105/14.03.2005 год. по НОХД № 1139/2004 год. на ПРС, VІІ н.с., влязло в сила на 14.03.2005 год.  бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. С присъда № 179/18.05.2005 год. по НОХД № 271/2005 год. на ПРС, ХХІІІ н.с., влязла в сила на 03.06.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.   С присъда № 154/31.05.2006 год. по НОХД № 1875/2005 год. на ПРС, VІІ н.с., влязла в сила на 16.06.2006 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.  С определение за одобряване на споразумение № 174/16.06.2006 год. по НОХД № 2187/2005 год. на ПРС, VІ н.с., влязло в сила на 16.06.2006 год. бил осъден за деяния по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и т. 5 вр. с чл. 194 ал. от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му било наложено общо най-тежко наказание за тези деяния 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.С определение от 25.07.2006 год. на ПРС, VІ н.с. по ЧНД № 765/2006 год., влязло в сила на 10.08.2006 год. били групирани наказанията по НОХД № 1139/2004 год., НОХД № 271/2005 год., НОХД № 1875/2005 год. и НОХД № 2187/2005 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 3 месеца, което И. да изтърпи при първоначален строг режим. С присъда № 148/16.03.2009 год. по НОХД № 870/2009 год. на ПРС, ХХ н.с., изменена с решение № 212/30.06.2009 год. на ПОС, влязла в сила на 30.06.2009 год. обв. Т. И. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 пр. ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като посоченото наказание е било увеличено на 2 години и 6 месеца от въззивния съд.

 

      ПОДСЪДИМИЯТ Т.И.В. - роден на *** год. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.Подсъдимият В. е осъждан многократно,а именно с осем осъдителни акта, като отношение към деянието, предмет на настоящия обвинителен акт имат следните му осъждания: С присъда № 32/07.08.2006 год. по НОХД № 1246/2006 год. на ПРС, ХХІІ н.с., влязла в сила на 23.08.2006 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и пр. ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години.  С определение за одобряване на споразумение № 61/28.04.2009 год. по НОХД № 139/2009 год. на АРС, ІІІ н.с., влязло в сила на 28.04.2009 год.бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение за одобряване на споразумение № 630/07.08.2009 год. по НОХД № 3003/2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с., влязло в сила на 07.08.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение от 07.10.2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с. по ЧНД № 4551/2009 год., влязло в сила на 23.10.2009 год. били групирани наказанията по НОХД № 1246/2006 год. и НОХД № 1684/2005 год., НОХД № 2032/2004 год., НОХД № 2291/2005 год. и НОХД № 2623/2005 год. /последните четири за деяния, извършени от Т. В. като непълнолетен, без отношение към правната квалификация на деянието по настоящия обвинителен акт/, като на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 23 ал. 2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание било присъединено и наказанието „обществено порицание”, наложено му по НОХД № 2291/2005 год. Със същото определение били кумулирани и наложените наказания по НОХД № 139/2009 год. и НОХД № 3003/2009 год., като му било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

    ПОДСЪДИМИЯТ  П.З.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** .П.Г. е осъждан многократно,а именно с 13 съдебни акта, като отношение към деянието, предмет на настоящия обвинителен акт имат следните му осъждания: С присъда № 178/25.03.2009 год. по НОХД № 915/2009 год. на ПРС, ХVІ н.с., влязла в сила на 10.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение за одобряване на споразумение № 286/16.04.2009 год. по НОХД № 416/2009 год. на ПРС, Х н.с., влязло в сила на 16.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение за одобряване на споразумение № 61/28.04.2009 год. по НОХД № 139/2009 год. на АРС, ІІІ н.с., влязло в сила на 28.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С присъда № 148/16.03.2009 год. по НОХД № 870/2009 год. на ПРС, ХХ н.с., изменена с решение № 212/30.06.2009 год. на ПОС, влязла в сила на 30.06.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 пр. ІІ, т. 5, т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.С определение за одобряване на споразумение № 63/07.08.2009 год. по НОХД № 3003/2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с., влязло в сила на 07.08.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С определение от 06.11.2009 год. на ПРС, ХХ н.с. по ЧНД № 4384/2009 год., влязло в сила на 24.11.2009 год. били групирани наказанията по НОХД № 915/2009 год., НОХД № 416/2009 год., НОХД № 139/2009 год., НОХД № 870/2009 год. и НОХД № 3003/2009 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 4 месеца, което Г. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

     ПОДСЪДИМИЯТ П.И.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********. И.  също е осъждан многократно, с 11 осъдителни акта , като отношение към деянието, предмет на настоящия обвинителен акт имат следните му осъждания:С определение за одобряване на споразумение № 105/14.03.2005 год. по НОХД № 1139/2004 год. на ПРС, VІІ н.с., влязло в сила на 14.03.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. С присъда № 179/18.05.2005 год. по НОХД № 271/2005 год. на ПРС, ХІІІ н.с., влязла в сила на 03.06.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение за одобряване на споразумение № 386/22.11.2005 год. по НОХД № 2264/2003 год. на ПРС, Х н.с., влязло в сила на 22.11.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение от 09.01.2006 год. на ПРС, Х н.с. по ЧНД № 1031/2005 год., влязло в сила на 25.01.2006 год. били групирани наказанията на обв. П. И. по НОХД № 1139/2004 год., НОХД № 271/2005 год. и НОХД № 2264/2003 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 6 месеца, което И. да изтърпи при първоначален строг режим.

 

     ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.С. - роден на *** ***, обл. Пловдив, българин, български гражданин, без образование, не учи, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, Същият е осъждан , два пъти ,като деянията му са групирани както следва:С определение за одобряване на споразумение № 628/14.06.2010 год. по НОХД № 3119/2010 год. на ПРС, ХV н.с., влязло в сила на 14.06.2010 год. бил осъден за деяние по чл. 197 т. 3 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като му било наложено наказание пробация за срок от 6 месеца с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване при пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. С присъда № 10/22.02.2011 год. по НОХД № 16/2011 год. на ЧРС, влязла в сила на 09.03.2011 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69 ал. 1 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 2 години. На основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК била извършена и кумулация на наложените наказания по НОХД № 16/2011 год. по описа на ЧРС и НОХД № 3119/2010 год. по описа на ПРС, като му било определено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 69 ал. 1 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 2 години.

 

     Свидетелят Д. П. ,пребивавал постоянно в България. Занимавал се с животновъдство и имал дружество с ограничена отговорност "П. ****" ЕООД с.Б.. Имал кравеферма ,в която имал около 250 крави. Впоследствие придобил две кобили и два коня, които създали поколение .Същите били негова лична собственост. Така към месец ноември притежавал 8 коня, а именно кобилата- В., заплодена ,кобила сива на цвят с пулове, без име, два коня с имена" Ч. "и "Р."/а именно последния арабски/,както и четири малки кончета-черен кон с име К.  на две години ,черно- червен кон на 13 месеца, червено- черна кобила на 13 месеца и малко конче на около 2 месеца. За конете му се грижили –С. Т. ,същият работел като животновъд към фермата ,но се занимавал и с конете на П.. Полагал доброволно грижи ,тъй като обичал конете .Конете се отглеждали във фирмата в с.Б. ,в отделно заграждение, а достъпът бил осигурен с портал ,който се заключвал с резе .Вечерта на 06.11.2011г П.И.- Ш. ,Т.В.- Т. ,Т.И.- Ч.,Г.С. и П.Г.- В. се събрали в дома на П. *** .Там именно решили да отнемат конете от фермата на свид.П. в с.Б. .Като П.И. впрегнал каруцата си в каруцата на св.З. Г.- баща на П.Г. .Петимата се качили в каруцата и потеглили към с.Б.. Като пристигнали в с.Б. рано сутринта на 07.11.2011г оставили каруцата на разстояние и пеша стигнали до огражденията на фирмата на П.. Г.С. прескочил оградата и отворил портала, като дръпнал резето. Останалите подсъдими влезнали в обора ,като преди това подс.П.И. освободил своя кон от каруцата да си върви .П.И. впрегнал един от конете на каруцата, а останалите подсъдими се качили всеки на по един кон от тези на П.. Тръгнали всички заедно ,като останалите три коня вървели зад тях. Всички заедно с конете тръгнали към Р. при свид.Г. С. ,на който да продадат конете .Като пристигнали на място-П. Г., Т.В. и П.И. предложили на С. да му продадат конете, като казали ,че са техни. Като другите двама Г. и Т. стояли до конете .За конете поискали сумата от 1300 лева. С. се съгласил ,взел конете, като оставили при него и каруцата на П.И. ,същата щели да си вземат на следващия ден. С. платил сумата от 1300 лева на П.Г. ,след което подсъдимите си тръгнали .В същото време на 07.11.2011г свид.П. установил липсата на конете си  и подал сигнал м полицейското управление .Извършените оперативно -издирвателни мероприятия ,при които  полицейските служители- И. Г. и Г.Г. посетили св.Г.С. .От последния разбрали ,че рано сутринта -П.И. ,П.Г. и Т.В. му продали конете .На място бил извършен оглед на стопанската постройка, там били намерени четири от конете на П.,както и кожа и крайници от заклан кон. С протокол за доброволно предаване от Г.С.  предал описаните по делото коне. Свидетелят П. ги разпознал, като в същото време му били върнати , а така разпознал и намерените при С. останки от коня му Р..

     Съгласно  назначената в досъдебно производство стоково- оценъчна експертиза стойността на отнетите коне е определена както поотделно за всеки един от тях ,така и като обща стойност-20 100 лева .Предвид минималната заплата за страната за месец ноември 2011г , а именно 270 лева/ съгласно постановление № 180/ 30.06.2011г ,публикувано в ДВ бр. 51/05.07.2011г ,считано от 01.09.2011г,то общата сума на отнетите движими вещи-20 100лева  ,определя деяние извършено при  големи размери , съгласно ТР №1 /30.10.1998г на ВКС по н.д 1/98г на ОСНК.

    Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Като всеки от свидетелите дава показания за различен етап от това ,което е  възприел лично .

Гореописаната фактическа обстановка, съдът приема за установена по безспорен начин, от показанията на свидетелите –П. Р. ,Г. Р., В. С., С. Т. , З. Г. , А. А., , М. Г. ,В. С., А. С.Д. П., Г.Г. ,И. Г., от заключението на стоково -оценъчната експертиза, прочетени и приобщени на основание чл.283 от НПК ,както и гласните доказателства ,събрани непосредствено пред Съд, посредством разпита на свид.Г.С. в хода на съдебното следствие, както и прочетените му показания от досъдебна фаза на основание чл.281ал.5вр.с ал.1т.1 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, ведно с  характеристичните справки и справки за съдимост, както и по отношение на веществените доказателства ,опосредено към материалите на делото с протокол за доброволно предаване ,протокол за връщане на веществените доказателства,протокол за оглед на местопроизшествие .Както и частично от обясненията на двамата подсъдимите ,и по -специално от обясненията на подс.Т.В. ,прочетени на основание чл.279 ал.2вр.ал.1т.3 от НПК. Като всички доказателства ,следва да бъдат обсъдени отделно от съда  и преценени в тяхната съвкупност.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Гласните доказателства, се разделят основно на две групи, тези които са приобщени от досъдебното производство и тези ,които лично и непосредствено са възприети от съда.

 По отношение на показанията ,които бяха приети и са събрани в досъдебна фаза, а именно показанията на св.П. и С. Т. ,съдът възприема същите в цялост, те са ясни ,точни и обективни .Досежно главния факт на доказване , а именно ,че конете изброени в диспозитива на обвинителния акт са били собственост именно на свидетеля П., че са били в неговата ферма в с.Б., както и че същите са изчезнали от там на 07.11.2011г.Описанието на самите коне ,дадено от П. и от работника му Т., са праволинейни ,еднопосочни и изцяло се припокриват .Съвпадат си изцяло ,както и досежно описанието на намерените впоследствие коне при С. и останките от коня на П. -Р.. Взети в своята съвкупност те  се припокриват, както  по отношение на мястото на случката , вида на инкриминираните  вещи ,така и  относно факта ,че е установено липсата им от обора на П. .Както и че намерените впоследствие четири коня при С. ,са именно тези на П..

Относно авторството на деянието и участието на петимата подсъдими в него ,свидетелстват по безспорен начин- свидетелите В. С. ,Р. С. .Същите описват ясно къде са се намирали, какво са възприели лично , а именно - петимата подсъдими  Т.И., Т.И. ,П.И. ,П.З. и Г.С. и факта ,че са ги видели с осем коня .Поведението на подсъдимите , а именно ,че същите били качени на коне, съответно че това се случвало посред нощ , а именно след 24.00ч ,а и изрично се посочва мястото ,където са ги видели .Заедно с това и двамата свидетели са категорични, че подс.Т.И.- Ч. заплашил С. и С. да не ги издават. Съдът напълно възприема показанията на тези двама свидетели , единият В. С. не е роднина на нито един от подсъдимите, не е предубеден ,напълно независим е и  дава категорични и необорени от никой показания .В тази връзка са й показанията на св.Р. С., независимо от факта, че същия е брат на един от подсъдимите а , именно на Г.С. е дал своите показания ,след като му е разяснена възможността по чл.119 и чл.122 от НПК. Но ,въпреки това не е отказал и е дал показания напълно добросъвестно досежно видяното. Което напълно доказва механизма на отнемането на конете ,участието и на петимата подсъдими в него ,което пък от своя страна съвпада и с обясненията на подс.В. прочетени от съда на основание чл.279ал.2вр.ал.1т.3 от НПК ,както и съвпадат напълно с дадените показания от полицейските служители -Г. и Г., които са направили беседа с подсъдимите ,и по косвен път пресъздават именно същата фактическа обстановка и участие и на петимата подсъдими в нея.

Групата от свидетелите- М. Г. ,З. Г. и А. А.  разпитани на досъдебното производство и приети ,без да са оспорени от страните и приобщени в доказателствения материал ,свидетелстват досежно каруцата на З. Г. и факта ,как същата е попаднала у П.И.. Както и ,че същата е била взета от дома на З. Г. , именно от П.И. ,без да дава обяснения. Като впоследствие вместо нея П.И.- по прякор Ш. върнал теле и друга каруца на З. Г. .А, от показанията на А. става ясно ,че същата с телето са взети именно от св.С. .Като в показанията си посочва, че П.И. е искал точно от него, като казал, че там я е оставил и я иска обратно .А, Г.С. уплашен от това ,че И.  заплашвал ,че ще се обади в Полицията му дал друга каруца и теле ,като допълнение. Всички тези показания в своята съвкупност ,по косвен път доказват, че П.И. е бил при Г.С. ,оставил е там каруцата ,така както е описано от останалите и от самия С., а с тази каруца петимата са били при отнемането  на конете от П. и при продажбата  на същите .Няма логика каруцата на З. Г. да се иска от П.И., в случай ,че същия няма участие и че не я е оставил там. Тъй като би следвало този ,който я е оставил , именно той да си я иска обратно, както е и станало .Съдът възприема показанията на тази група свидетели ,като се съобразява с факта, че същите не са свидетели -очевидци на деянието ,но по косвен път са станали свидетели на събитията след това .Разбира се ,Г. ,която живее на семейни начела с П.И., твърди ,че същия не е излизал от дома си е прекарал времето си там на дата 06 срещу 07 ноември 2011г, което обаче се оборва напълно и категорично от показанията на св. В. С. ,Р. С. , а и от показанията на св.Г. С. ,които ще се обсъдят обстойно от съда , а и от показанията на св.В. С..

Важно място имат показанията на св.Г. и В. С. .Последният е разпитан на досъдебното производство и показанияата му приети от съда ,в тях той описва личните си възприятия досежно пет човека от ромски произход ,които са чакали баща му пред дома им в Р.,за да ги закара. Споделили му ,че играли комар и нямат пари да се приберат у дома си. Поименно В. С. познава единствено лице с името Т. ,но не и останалите. След това споделил с баща си Г.С. случилото се , а той му казал ,че тези пет роми му докарали четири коня ,за които им платил 1300 лева. Съдът напълно възприема показанията на св.В. С., като същите са добросъвестни ,ясни ,точни и касаят личните му възприятия ,действително той не е свидетел - очевидец ,но също описва група от пет човека-роми , а разказа на баща му допълва именно ,че именно тези пет човека му продали конете ,впоследствие пък открити в дома му. Тоест по косвен път отново се доказва категорично ,че пет човека са тези които са продали конете на Г.С.. Показанията са дадени от св.В. С. на дата 10.11.2011г тоест съвсем близо във времето до самия случай и в този смисъл е бил с добър спомен, а и не се оспорват по никакъв начин от страните и не се навеждат доводи за някаква предубеденост. По-голямо внимание съда ще обърне на показанията на св.Г.С., тъй като същият беше поискано да бъде разпитан непосредствено пред съда. Пред съда показанията му бяха твърде бегли ,объркани и същият по лично убеждение на съда след като му бяха поставени въпроси дълго премисляше отговорите си .В показанията пред съда ,същия посочи имената на други лица ,които са му продали конете. Сподели също така, че не знаел имената на лицата , а и че не познава П.И. .Впоследствие се сети, че именно той е ходил да иска каруцата от него на следващия ден .Противоречието досежно ,това което споделя пред съда и това което е описал пред дознателя ,досежно имената на тези които са му продали конете, доведе до прочитане на показанията му от досъдебна фаза на основание чл.281ал.5вр. ал.1т.1от НПК ,от дата 09.11.2011г -л.65 от дознанието .Именно там в тези си показания св.Г. С.  посочва, че на 07.11.2011г в 05ч сутринта  са дошли три момчета роми-единият по прякор" В.. Другите двама ги познава от пазарите на животни и това са- П. , а другият Т.. Съдът счита, че именно дадените тогава показания са най-точни и отговорят на реално случилото се .Първо защото са дадени на 09.11.2011г непосредствено след 07.11.2011г, второ ,защото действително Г.С. познава момчетата именно от пазарите, те не му продават за първи път животни , описаното съвпада и с показанията на сина му –В. С. ,   който посочва ,че именно понеделник пет момчета ,са били пред дома им в Р. рано сутринта. А, за същите баща му казал, че са му продали конете. Показанията на св.Г.С. дадени на 09.11.2011г са неповлияни от изтеклото време ,не са премислени ,не са обсъждани с никой  и са добросъвестни такива. Докато в дадените пред съда ,има известно неспомняне, а и опит да спести участието на подс.П.И. ,като  в показанията си от 09.11.2011г посочва именно неговото име .Тогава именно си спомня и че са му споделили, че отиват да играят комар ,което е безспорно споделено и на сина му –В. С.. А, факта,че част от подсъдимите ,а особено П.И.-Ш. играят комар в игралната зала на Б. е безспорно доказан факт .В показанията си св.Р. и Р.- крупиета в залата  -л.78  и л.79 от досъдебното производство споделят ,че именно П.И.- Ш. и Ч.-,които по принцип изиграват малки суми в игралната зала ,въпросната вечер са изиграли сумата около 300 лева .Показанията на тези свидетели са напълно добросъвестни, обективни и конкретни и напълно възприети от съда. Ето ,защо показанията на св.Г.С. към датата на съдебно заседание съдът преценява като променени ,неточни и целящи да оневинят П.И. .Мотив за това съдът не може да посочи, но след като бяха предявени показанията му от досъдебна фаза, същият потвърди ,че ги е подписал ,след като ги вероятно ги е чел. Настоящият съд кредитира ,показанията му досежно частта ,в която бяха прочетени на основание чл.281ал.5вр.ал.1т.1от НПК и възприема ,че дадени пред дознател от дата 09.11.2011г същите са обективни ,ясни и точни, а дадени пред съда ,са променени от изтеклото време, от поставянето очи в очи с подсъдимите .Затова съдът кредитира, показанията в частта относно посочените имена на лицата –П. ,В. и Т. ,    като лицата продали конете ,като правилно посочени в показанията пред дознател и неповлияни от външни фактори.

 

 Всички така посочени  свидетелски показания ,както поотделно ,така и в своята съвкупност  водят ,обаче до един единствен и безспорен  извод за причинно -следствена връзка между  отнетите инкриминирани  вещи: заплодена кобила с име „В.”, мъжки кон с име „Ч.” ,мъжки кон с име „Р.” ,.мъжки кон без име, приплод от конете „Ч.” и „В.”, мъжки кон с име „К.” на стойност 2 600 лв. сива кобила с петна по нея /пулове/, без име ,малко конче, на около 1 година, приплод от сива кобила, без име и малко конче на 1.5 месеца, приплод от сива кобила и участието в това на петимата подсъдими с посочени по-горе имена. Тоест, макар всеки от свидетелите  да  дава показания за различни етапи и факти  ,на които е бил свидетел ,то показанията им  водят до строен  и логичен извод за механизъм, авторство ,обективни и субективни елементи на престъплението –“кражба” и съответно  връзката на това деяние по –безспорен и категоричен начин с извършителите ,в лицето на подсъдимите -Т.И., Т.В. ,П.И., П.Г. и Г.С. ,на    които  е вменено във вина .

В този   казус, настоящия състав счита за установено по-безспорен начин следното -установената  липса на вещи-.конкретизирана ,както  от собственика им   Д. П. ,така и от работника му- С. Т., обективизирани и посредством протокол за оглед, фотоснимки , а и от показанията на свидетелите- С. и  Р. С. ,така и от останалите свидетели- В. С., Г.С. , а частично от обясненията на подсъдимите Т.И. ,Т.В. ,П.З. и Г.С.. Тоест  отнетите вещи са  описани  по безспорен начин .Факт, е същите се намирали във фирмата на П. в с.Б.  ,че са собственост на  Д. П. .Доказано ,че  липсата им се дължи именно от противоправното поведение на подсъдимите, които са отишли и отнели същите от фермата на П. .Видяни са лично от св.В. С. и А. С. , а и признати частично от самите подсъдими. Доказано отново по същия начин с тези свидетелски показания  е ,че на 07.11.2011г в с.Б. във фермата  са били именно петимата подсъдими  и всеки един от тях лично е участвал в отнемането на инкриминираните вещи ,собственост на П.. Което принципно  отговаря на обективната истина и е доказано с всички средства по НПК и ще бъде обсъдено в детайли по надолу от съда.

На първо място това са показанията на свидетелите- разпитани в досъдебна фаза, които са дали показания в досъдебното производство и същите са приети изцяло от страните ,прочетени и приобщени по делото. Показанията им са ясни ,точни и обективни и съответно възприети от съда в тяхната цялост. А и съответно приети и от останалите страни по делото ,без желание да бъдат разпитвани непосредствено пред съда. Те свидетелстват относно вида  на отнетите вещи, за собствеността на същите ,а именно П. и Т. , а  на следващо място свидетелстват относно последващото поведение на подсъдимите /тук могат да бъдат посочени св.С. ,св.С./ ,а както и доказаното впоследствие разпореждане със същите-/съобразна показанията на св.В. и Г.С./ ,за което по косвен начин се съди и от показания на св.Р. и Р.,  крупиета в игралната зала в с.Б.

Съдът кредитира показанията  и на  св.Г.С.  дадени на съдебното следствие и приобщени от съда ,като в частта досежно прочитането и на основание чл.281ал.5вр.ал.1т.1от НПК, във връзка с имената на трите лица ,които са продали конете ,кредитира дадени такива пред дознател ,предвид изложеното по-горе ,тъй като в тази им част същите са логични, последователни и най-вече защото се допълват и кореспондират и с показанията на цитираните по-горе свидетели ,дадени са хронологично близко във времето  със случая и не са повлияни от време ,разговори и други странични фактори. Съдът намира, че свидетеля Г.С. е разколебан пред съда ,досежно имената на тези лица ,които са му продали конете ,като пропуска името на лицето П. ,което е споделил в досъдебното производство. Ето, защо приема, че описаното в  показанията му пред дознател ,досежно тези факти е ясно ,точно и обективно и възприемане на същото .Тъй като не само хронологично е пи -близко до случая, но и съвпада с показанията сина му , а и с обясненията на подс. В., които също подробно ще бъдат обсъдени ,заедно с обясненията на останалите подсъдими.

Тук е мястото  да бъдат обсъдени и показанията на  Г. и Г. -полицейски служители в РУ”П” – Раковски ,като свидетеля  Г. е инспектор ДПС при РУП-Раковски , а Г. е  полицай при КП  и като такъв обслужва с.Б. и прилежащите му села .И двамата в показанията си, които са дали в досъдебното производство и приети в настоящото дело ,правят преразказ на събитията , като  И. Г. лично е възприел поведението на Г.С., тъй като е участвал във сформираната следствено- оперативна група, която е посетила  имота на С.. Където били намерени част от конете ,продадени от подсъдимите .Като описва ,че първата реакция на С. била ,че е закупил конете от стоков пазар в гр.Р. ,но след като му било обяснено ,че са крадени разказал ,че са му продадени от роми от с.Б. .Отделно от това пък в своите показания Г. посочва ,че провел беседи със З. Г. и Г.С.. От З. Г. разбрал за каруцата с телето донесени му от П.И., а от С. ,след като били намерени част от конете при него разбрал и имената на лицата, които му ги докарали , а именно П.И.- Ш. ,П.Г.- В. и Т.В. –Т.. Тоест това също напълно кореспондира с показанията дадени от св.Г.С. в досъдебна фаза. Съдът ,действително смята че показанията и на двамата са обективни, ясни и конкретни ,съответно са събрани по  правилата на НПК. Поради това съдът кредитира  техните   показания като логични, незаинтересовани и подкрепящи се от  останалите доказателства  по делото.

Именно ,поради това основателен е изводът на  представителят на Районна прокуратура -Пловдив  ,че именно липсващите вещи – са отнети от петимата  подсъдими   И този правен извод почива ,както на преките  доказателства по делото, така и на система от косвени такива .Противно на това ,няма нито едно пряко , или пък  косвено доказателство ,което да докаже обратната теза , тоест   ,че петимата  подсъдими– не са съпричастни с извършеното престъпно  посегателство .

Тук е мястото да бъдат обсъдени акцентите в пледоарията на  адв.И.И. , насочени срещу това ,че подзащитния му П.И. ,не е участвал в извършеното посегателство, а е бил воден единствено от алтруизъм , а именно целял е той да съдейства за кражбата и да издаден извършителите й ,но не е участвал в нея .Няма нито едно доказателство ,което да мотивира съдът за тази версия ,тя не е скрепена с нито едно доказателство. Това само по себе си е един самоцелен извод ,който е даден като възможност на защитата ,за да защити подзащитния си .Но, според съда този извод е напълно изолиран и само декларативен и в никакъв случай не е доказан в това производство .Опитът в тази насока на останалите подсъдими също да опровергаят участието на подс.П.И. също е неуспешен. Изначално безспорно и категорично става въпрос за петима извършители ,които са видени от свидетеля В. С. и са назовани по имена, така също и от св.А. С., посочени са и имената на тримата от тях продали конете на С. , а именно- П. ,В. и Т.. Ето ,защо последвалия опит на четиримата от подсъдимите, в съдебно заседание да променят казаното и да посочат ,че не е участвал П.И., се дължи единствено на уговорка между тях за подобно поведение, което не им е забранено от закона  ,но по никакъв начин не е скрепено с доказателства, а напротив се оборва от събраните такива по делото.

Обясненията на петимата  подсъдими- също са доказателствен материал ,който следва да бъде внимателно обсъден от съда.

Подсъдимите Т.И. ,П.Г. ,Т.В. ,Г.С. се признават за виновни, като не дават конкретни обяснения пред съда .Декларативно признават вината си, като в последното съдебно заседание преди приключване на делото  и четиримата посочват ,че подс. П.И. не е участвал при отнемането на конете. Предвид факта, че единствено подс.Т.В. е давал обяснения на досъдебна фаза, които са в противоречие с представената версия пред съда ,то на основание чл.279ал.2вр.ал.1т.3от НПК и предвид констатираните противоречия съдът прочете обясненията му от досъдебна фаза в присъствие на защитник от дата 10.11.2011г .-л.47 от дознанието .Там в тези обяснения подс.Т.В. посочва конкретно взетото решение за вземането на конете, участието и на петимата в него, конкретния механизъм на отнемането на конете от фермата и впоследствие начина по който същите са откарани от там, включително посочва и сумата ,която е получена след това и как същата е била разпределена между тях петимата .След като бяха прочетени тези обяснения, подс.В. посочи ,че ги е дал тъй като полицаите много биели. Предвид факта, обаче че същите са дадени в присъствие на защитник ,който е назначен да охранява интересите на подсъдимия ,то няма логика ,ако е имало насилие спрямо неговия подзащитен ,под каквато и да е форма ,да не бъде изтъкнато това при снемане на обясненията или на по -късен етап от защитника .Напротив същия  се е подписал под обясненията ,тоест няма никаква индиция за подобен факт. Ето ,защо съдът прочитайки тези обяснения и правейки съпоставка с цялостния останал доказателствен материал обсъден по-горе ,счита същите дадени пред дознател за добросъвестни и дадени действително със желание за съдействие от страна на В. ,но това негово поведение в хода на делото и пред съда се е променило ,а така и на другите подсъдими явно под давлението именно на подс.П.И.. Като същият не признава вината си ,като неговата версия е ,че е не е участвал в посегателството ,а е искал да разкрие същото. Подс.П.И.  по този начин се  старае  да разколебае подозрението върху себе си и да се разграничи изцяло от установеното посегателство, което като версия се възприема и  поддържа и от другите подсъдими в съдебна фаза .Съдът преценява обясненията на подс.П.И. ,като защитна теза изолирана от всички доказателства и несъвпадаща с тях.

Четиримата подсъдими- Т.И. ,П.Г., Г.С. и Т.В. ,повлияни вероятно от подс. П.И. , се стремят да   депозират пред съда   обяснения  ,подпомагащи  защитната теза на подсъдимия П.И. .Така техните  твърдения ,че сами  без  участието на подс.П.И. са  отнели конете от фермата на П.  ,не само противоречат с доказателствата по делото  , но и с последващото поведение на подс.П.И., който е посетил св.Г.С. и искал да му върне оставената там каруца, а последната е била оставена от него при продажбата на конете на същия ,както и факта ,че П.И. е изиграл по-голяма сума пари в игралната зала на с.Б., при положение, че я е посещавал и друг път ,но е изигравал суми от по 10-20 лева .Първоначално съвместно е  обмислено  от петимата подсъдими , и тяхната бройка е била необходима предвид отнетия  брой коне .Всички тези противоречия  и несъответствия в пълна  степен разколебават твърденията на подс. П.И. и в тази им част съда възприема единствено ,като оправдателни .Независимо от обясненията на П.И. и опитите на другите подсъдими да го оправдаят ,въз основа на обсъдения по-горе доказателствен материал обаче , доказват напълно неговата съпричастност в деянието .Като обясненията на подсъдимия  в тази връзка са напълно изолирани и се явяват не само като доказателствено средство ,но и като средство за защита.

Съдът в тази връзка  възприема и заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания  и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитата на подс. П.И.  - адв.И.  ,че липсват каквито и да е доказателства по делото ,които да доказват ,че в извършеното престъпление има някакво реално участие подс. П.И. , както и че няма доказателства за съвместни действия между петимата  подсъдими за отнемане на вещите. Напротив цялостното поведение на подс.П.И.  е напълно  продиктувано от желанието за отнемане на въпросните вещи и разпореждането с тях.

    По отношение на собствеността на вещите -няма спор ,че са собственост на Д. П. .В конкретния случай собствеността е доказана ,посредством свидетелките показания ,както неговите такива, така и на работника му- С. Т. .

    Всички обсъдени до тук писмени и гласни доказателства, доказват по безспорен начин, от обективна и субективна страна , описана по-горе фактическа обстановка.

  Като при това положение , изводът на настоящия състав,че с действията си петимата  подсъдими Т.И., П.И., П.Г., Т.В. и Г.С. :  са извършили състава на посочените престъпления. И в тази  част се споделят  изводите на Държавното обвинение  и е доказано безспорно по механизъм и авторство .

 ОТ  ОБЕКТИВНА СТРАНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА досежно деянията: чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. “б от НК за подсъдимите- Т.В. и Т.И. .

, по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК за подс.П.И. и подс.П.Г. и по чл.195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т.3  от НК за Г.С..

  За съставомерността на престъпленията  по така цитираните текстове  от НК е необходимо от обективна страна деецът да е започнал изпълнителното деяние-“отнемане”,да има налице чужда движима вещ и да липсва съгласие на лицето ,което е владелец на същата, за това действие. В дадения случай,  сме изправени и пред трите елемента- има извършено  отнемане на  вещи- подробно описани в обвинителния акт, обективирано чрез действия от страна на  петимата подсъдими  Т.И., Т.В., П.И. ,П.Г. и Г.С. взели предварително решение за това ,като се снабдили с каруца и кон ,за да отидат до мястото, избрали нощно време за това, а впоследствие най-малкия от тях-Г.С.  прескочил и отворил резето на портала, за да имат достъп всички до въпросните коне .Впоследствие освободили коня ,впрегнат на каруцата ,където впрегнали един от отнетите коне ,всеки се качил на кон , а останалите три коня вървели отзад .Тоест има извършено  изпълнително деяние - отнемане, доказано по  безспорен начин като същото е обективирано чрез съответните действия  ,няма дадено съгласие за подобно действие от страна на владелеца на вещите- Д. П.  .Безспорно доказано е, че вещите предмет на посегателството са във владението на  собственика им П. ,който ги държал в огладено за това място във фирмата си в с.Б.. Конете ,като  движими вещи са чужди по отношение на петимата подсъдими . Дотук е доказано довършено изпълнително деяние. Има установена фактическа власт върху инкриминираните вещи ,тъй като е прекъсната досегашната такава и е установена нова. Именно в тази насока правилна е квалификацията на деянието .Тоест изводите, които могат да се направят е ,че има доказано престъпно деяние по смисъла на чл.196 от НК  за подс. Т.И. ,Т.В., П.И. и П.Г. и по чл.195 от НК за  Г.С. .На следващо място, за да считаме  деянието за доказано  следва да бъде обвързано с конкретен или конкретни   извършител /и -тоест субект ,който е извършил  деянието. Като в дадения случай  е доказано по –безспорен и категоричен начин авторството на това деяние , а именно съставомерното поведение на петимата  подсъдими -Т.И. ,П.И., П.Г., Т.В. и Г.С. ,допринесли всеки от тях за настъпилия престъпен резултат .Като всеки от тях е участвал активно  в отнемането на вещите и върху установяване на нова фактическа власт върху тях.  Налице са както преки доказателства- показанията на  св.В. С. и А. С. ,признанието на подс. Т.В. прочетени на основание чл.279 ал.2вр.ал.1т.3от НПК ,така и множество  косвени доказателства -показанията на П., Т., Г.С. и В. С. ,Г. ,Г. ,Р. ,Р. ,З. Г. и А. А.,огледа на местопроизшествието ,протокола за доброволно предаване и връщането на четири от конете на П. ,че инкриминираните вещи са отнети именно от петимата подсъдими. .Като  от  всички показания  съда  може да направи  единствено възможния извод за авторство на деянието , а именно -че то е извършено и от петимата подсъдими с посочени многократно по-горе имена. При преценка и съпоставяне на  доказателствен материал , същият  е достатъчен– тъй като в него – се доказва  конкретната ,ясна и разграничена съпричастност на петимата подсъдими в конкретното деяние-"отнемане".

Обемът от доказателства по безспорен начин доказва  именно този механизъм на извършване на престъплението .И в този смисъл изразеното в пледоарията на защитата на подс. П.И.,че механизма и авторството са недоказани ,както и съпричастността на  неговия подзащитен е неоснователно.

    Поради изложеното ,настоящата инстанция приема, че вменено във вина престъпление на  петимата  подсъдими е доказано както от обективна, така и от субективна страна .Намерението за своене и при петимата  е ясно доказано, както от действията им ,така и от цялостното им поведение ,във фермата на П. ,така и непосредствено след това, а именно че с вещите са се отдалечили и са ги продали .

     Безспорно установен  е от обективна страна и наличието на другия квалифициращ  признак  на деянието за подс.Т.И., Т.В. ,П.И. и П.З. , а именно че деянието е извършено от тях при опасен рецидив ,а именно  подсъдимите П.И. и подс.П.Г. при условията  на чл.29ал.1б."а" от НК , а за подсъдимите Т.И. и Т.В. при условията на чл.29 ал.1б."а" и б.”б” от НК Квалификацията опасен рецидив се обосновава от следното : за подс.Т.И. от  неговите  предходни осъждания  С определение за одобряване на споразумение № 105/14.03.2005 год. по НОХД № 1139/2004 год. на ПРС, VІІ н.с., влязло в сила на 14.03.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. С присъда № 179/18.05.2005 год. по НОХД № 271/2005 год. на ПРС, ХХІІІ н.с., влязла в сила на 03.06.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.   С присъда № 154/31.05.2006 год. по НОХД № 1875/2005 год. на ПРС, VІІ н.с., влязла в сила на 16.06.2006 год. ,бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.  С определение за одобряване на споразумение № 174/16.06.2006 год. по НОХД № 2187/2005 год. на ПРС, VІ н.с., влязло в сила на 16.06.2006 год. бил осъден за деяния по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и т. 5 вр. с чл. 194 ал. от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му било наложено общо най-тежко наказание за тези деяния 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.С определение от 25.07.2006 год. на ПРС, VІ н.с. по ЧНД № 765/2006 год., влязло в сила на 10.08.2006 год. били групирани наказанията на по НОХД № 1139/2004 год., НОХД № 271/2005 год., НОХД № 1875/2005 год. и НОХД № 2187/2005 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 3 месеца, което И. да изтърпи при първоначален строг режим.С присъда № 148/16.03.2009 год. по НОХД № 870/2009 год. на ПРС, ХХ н.с., изменена с решение № 212/30.06.2009 год. на ПОС, влязла в сила на 30.06.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 пр. ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1  б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като посоченото наказание е било увеличено на 2 години и 6 месеца от въззивния съд.

,за подс.Т.В. от осъжданията по С присъда № 32/07.08.2006 год. по НОХД № 1246/2006 год. на ПРС, ХХІІ н.с., влязла в сила на 23.08.2006 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І и пр. ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години.  С определение за одобряване на споразумение № 61/28.04.2009 год. по НОХД № 139/2009 год. на АРС, ІІІ н.с., влязло в сила на 28.04.2009 год. ,бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение за одобряване на споразумение № 630/07.08.2009 год. по НОХД № 3003/2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с., влязло в сила на 07.08.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение от 07.10.2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с. по ЧНД № 4551/2009 год., влязло в сила на 23.10.2009 год. били групирани наказанията по НОХД № 1246/2006 год. и НОХД № 1684/2005 год., НОХД № 2032/2004 год., НОХД № 2291/2005 год. и НОХД № 2623/2005 год. /последните четири за деяния, извършени от Т. В. като непълнолетен, без отношение към правната квалификация на деянието по настоящия обвинителен акт/, като на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 23 ал. 2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание било присъединено и наказанието „обществено порицание”, наложено му по НОХД № 2291/2005 год. Със същото определение били кумулирани и наложените на наказания по НОХД № 139/2009 год. и НОХД № 3003/2009 год., като му било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, за подс.П.И. от осъжданията му по С определение за одобряване на споразумение № 105/14.03.2005 год. по НОХД № 1139/2004 год. на ПРС, VІІ н.с., влязло в сила на 14.03.2005 год.  бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. С присъда № 179/18.05.2005 год. по НОХД № 271/2005 год. на ПРС, ХІІІ н.с., влязла в сила на 03.06.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение за одобряване на споразумение № 386/22.11.2005 год. по НОХД № 2264/2003 год. на ПРС, Х н.с., влязло в сила на 22.11.2005 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение от 09.01.2006 год. на ПРС, Х н.с. по ЧНД № 1031/2005 год., влязло в сила на 25.01.2006 год. били групирани наказанията по НОХД № 1139/2004 год., НОХД № 271/2005 год. и НОХД № 2264/2003 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 6 месеца, което И. да изтърпи при първоначален строг режим.,а за подс.П.Г. от осъжданията му по С присъда № 178/25.03.2009 год. по НОХД № 915/2009 год. на ПРС, ХVІ н.с., влязла в сила на 10.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение за одобряване на споразумение № 286/16.04.2009 год. по НОХД № 416/2009 год. на ПРС, Х н.с., влязло в сила на 16.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение за одобряване на споразумение № 61/28.04.2009 год. по НОХД № 139/2009 год. на АРС, ІІІ н.с., влязло в сила на 28.04.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С присъда № 148/16.03.2009 год. по НОХД № 870/2009 год. на ПРС, ХХ н.с., изменена с решение № 212/30.06.2009 год. на ПОС, влязла в сила на 30.06.2009 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 пр. ІІ, т. 5, т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.С определение за одобряване на споразумение № 63/07.08.2009 год. по НОХД № 3003/2009 год. на ПРС, ХVІІІ н.с., влязло в сила на 07.08.2009 год.  бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С определение от 06.11.2009 год. на ПРС, ХХ н.с. по ЧНД № 4384/2009 год., влязло в сила на 24.11.2009 год. били групирани наказанията по НОХД № 915/2009 год., НОХД № 416/2009 год., НОХД № 139/2009 год., НОХД № 870/2009 год. и НОХД № 3003/2009 год. на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, като му било наложено общо най-тежко наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с 4 месеца, което Г. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Като и за четиримата  изброени поименно подсъдими не са изминали визираните в чл. 30 от НК- 5 години от изтърпяване на предишните присъди. За подс.Г.С. е налице квалификацията по чл.195ал.1т.7 от НК ,а именно при повторност по чл.28от НК, обусловена от осъждането му по С определение за одобряване на споразумение № 628/14.06.2010 год. по НОХД № 3119/2010 год. на ПРС, ХV н.с., влязло в сила на 14.06.2010 год. бил осъден за деяние по чл. 197 т. 3 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като му било наложено наказание пробация за срок от 6 месеца с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване при пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. С присъда № 10/22.02.2011 год. по НОХД № 16/2011 год. на ЧРС, влязла в сила на 09.03.2011 год. бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. І, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69 ал. 1 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 2 години. На основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК била извършена и кумулация на наложените наказания по НОХД № 16/2011 год. по описа на ЧРС и НОХД № 3119/2010 год. по описа на ПРС, като му било определено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 69 ал. 1 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК било отложено за срок от 2 години.

,като отново не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.

    Събрани  са   доказателства и  за субективната страна от състава на твърдяното престъпление. Кражбата  е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл .Той включва съзнание  у дееца /дейците за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ,  и не би следвало без съгласието на владелеца му  да извършва действия по установяване на фактическа власт върху същата. Пряката цел на дееца е да се разпореди противозаконно с  предмета на престъплението в свой  или в чужд интерес. В дадения случай с оглед събраните доказателства ,съдът счита, че петимата  подсъдими Т.И., П.И. ,П.Г., Т.В. и Г.С.  са действали именно изцяло ръководени от това намерение ,а именно да прекъснат предишното владение и да установят ново такова ,а именно- тяхно, с ясно  изразено намерение  за разпореждане с вещта. Престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени,  и настъпили общественоопасни последици.

     Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като всеки от тях е съзнавал, че и другият действа за настъпването на целения общ общественоопасен резултат. Като решението е взето преди деянието в спокойно обстановка и всеки е знаел своята роля .Тоест при предварителен сговор.

 

     ПО НАКАЗАНИЯТА :

 

    За подс. Г.С. -за престъпление по 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. от НК.При така съобразената правна квалификация на деянието  на подсъдимия, за да му наложи справедливо наказание за тях и определи начина им на изтърпяване, съдът съобрази следното:

    Подс.С. е извършил престъплението като непълнолетен ,  осъждан е преди това с два съдебни акта по НОХД 3119/2010г и по НОХД 16/2011г ,за идентични на конкретния случай деяния .Видно от справката за съдимост  по НОХД 3119/2010г предмет на отнемането са били също животни .Като при последното му осъждане е определено наказание -лишаване от свобода в размер на  шест месеца ,отложено с изпитателен срок от 2 години , влязло в законна сила на 09.03.2011г .Тоест настоящето му деяние е в изпитателния срок ,даден от съда предходния път ,за да може подс.Г.И. да се поправи .Формално признава вината си и изразява своето съжаление по настоящето дело, има тежко  семейно положение –  а именно голямо семейство, не учи ,не работи .Характеристични данни за него предвид младата му възраст не са добри ,характеризира се с липса на чувство за отговорност и има лоша репутация в с.Б. ,съдът отчете и твърде високата стойност на отнетите вещи, което определя и квалификацията на деянието в големи размери.

    При преценката как си взаимодействат двете групи обстоятелства, поставени в обществения им и правен контекст и като се съобрази с целите на наказанието по чл. 60 НК, както и с обстоятелствата по  чл.63от НК- счита ,че с оглед възрастта на подс.Г.С. към датата на извършване на деянието , а именно същия е навършил 16 години ,наказанието му следва да се редуцира, предвид разпоредбата на чл.63ал.2т.2от НК - и това ,определя наказанието му в параметри , а именно от две до осем години .При тази преценка съдът прие ,че има  превес   на смекчаващите  обстоятелства ,като няма причина за проява на снизходителност, или пък основание за прилагане на изключителни или  многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът прецени ,че С. е непълнолетен ,че живее при тежки битови условия ,че баща му злоупотребява с алкохол и не се грижи за семейството ,че макар и формално признава вината си, като от друга страна противопоставя липсата на отговорност у самия него ,фактът, че вече е осъждан за такова посегателство, даден му е шанс ,като е определено условно наказание ,но въпреки това той не се е съобразил с това и извършил настоящото деяние в определения му изпитателен срок, съдът отчита и големите размери на настоящата кражба . Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия  Г.С. предходните му деянията за които е осъждан са кражби ,като по НОХД 3119/2010г. по описа на ПРС  ,предмет на  посегателството отново са животни и предходното наказание не е изиграло по отношение на него своя превъзпитателен ефект. Ето защо на осн.чл.54 , ал.1 от НК за това престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. от НК на същия следва да се определи и наложи наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА  ТРИ  ГОДИНИ .На следващо място макар наложеното от съда наказание да е в размер до три години ,то не е налице  възможност   то да отложено с изпитателен срок , тъй като настоящото му деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане по НОХД 16 /2011г.,поради което  не са налице материално -правните  предпоставки на  чл. 69, ал. 1 вр.с чл.66 от НК. Това мотивира съдът да постанови подс.С. да изтърпи наказанието си ефективно  при строг режим. Като предвид това ,че подс. Г.С. е бил задържан под стража ,по същото дело ,то съдът от определеното му наказание ,приспадна времето през което спрямо него е била налице въпросната мярка за неотклонение ,съгласно разпоредбата на чл.59ал.2 от НК, а именно от дата 09.11.2011г до влизане на настоящата присъда в законна сила.

   Съдът прецени и възможността ,дадена в чл.195ал.2от НК ,че съдът може да постанови  конфискация до една втора от имуществото на виновния. Предвид постъпилите по делото справки, че на името на Г.С. не се водят нито недвижими ,нито движими вещи,то  и на основание чл.45 от НК не наложи подобно наказание.

    За подс. Т.И.,П.И.,П.Г. и Т.В.,досежно правните квалификации на деянията им: чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. “б от НК за подсъдимите- Т.В. и Т.И. .

, по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. І вр. с чл. 195 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК за подс.П.И. и подс.П.Г..

 

    Подс.Т.И. и Т.В., П.Г. и П.И. са  извършили настоящето престъпление като пълнолетни  , осъждани са многократно преди това, а именно, както следва: Т.И. /с общо 14 осъдителни акта/,П.И. с 11 осъдителни акта, П.Г. с 13 осъдителни акта, а Т.В. с 8 осъдителни акта ,като видно от справките им за съдимост прави впечатление, че се касае осъждания свързани с престъпни посегателства над собствеността .От тези многобройни съдимости ,предхождащи настоящето деяние, явно се демонстрира асоциално поведение ,с пренебрежение на законовата забрана към въздържане от престъпни посегателства , предвид утежненото им съдебно минало/,с променливи трудови доходи и трудов статус , събраните непосредствено пред съда и прочетени от досъдебното производство характеристични данни за  тях са лоши.Изводът ,който се налага ,че са касае за обществено опасни дейци ,които не се повлияват от закона и от определените им до момента наказания. На следващо място  е налице и белега големи размери на отнетите инкриминирани вещи – а именно 20 100 лева, което в допълнение се явява отегчаващо вината обстоятелство. На това противостои ,единствено формалното признание на вината от подс.Т.И. , В. и Г. .Същото е формално ,защото от тяхна страна липсва искрено разкаяние и осъзнаване на извършеното ,то е само декларативно и цели единствено определяне на по-ниски наказания. Процесуалното им поведение се променя постоянно ,като макар законодателят да не тълкува това в тяхна вреда, все пак не може да не бъде отчетено от настоящия съд. Не на последно място съдът не възприема тезата на защитата  за тежкия социално -битов живот на пълнолетните  подсъдими, и това да го мотивира за снизхождение. Така може да се преценява при непълнолетния извършител С.  , но не може да я прецени за пълнолетните извършители ,които видно от доказателствата по делото  не извършват престъпните деяния  за да изхранват  семействата си и от недоимък. Събрани бяха доказателства ,че  подс.П.И./ по прякор Ш./  и подс.Т.И. /Ч./ посещават игралната зала  в с.Б. и изиграват малки суми пари ,докато през месец  ноември 2011г са изхарчили сума в размер на около 300 лева, което е направило впечатление на работещите крупиета. Тоест избрали са този престъпен начин на живот, тъй като е по-лесен за тях и без големи усилия отговорности води до осигуряване на средства.

    При преценката как си взаимодействат двете групи обстоятелства, поставени в обществения им и правен контекст, съдът прецени ,че наказанията за всеки един от подсъдимитеІ-Т.И., П.И., П.Г. и Т.В. , а именно “лишаване от свобода”  следва да се постанови  при  превес на отегчаващите вината обстоятелства ,предвиден на основание чл.54 , ал.1 от НК .При предвидените параметри в закона “лишаване от свобода” от три до петнадесет години, съдът определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА  СЕДЕМ ГОДИНИ. Ето, защо въз основа на описаното по-горе и съгласно изискванията на чл.36от НК определените от съда наказания ,биха превъзпитали дейците, да спазва законите ,ще въздейства върху тях и обществото  предупредително и  възпитателно .Съответно първоначалния режима на така определените наказания ,съгласно чл.61т.2врчл.60 от ЗИНС е строг такъв, а именно в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът взе предвид че подс. Т.И.,П.Г. и Т.В. са били задържан под стража ,по същото дело ,като при определяне на  наказанието им ,приспадна времето през което спрямо тях  е била налице въпросната мярка за неотклонение ,съгласно разпоредбата на чл.59ал.2 от НК, а именно от дата 09.11.2011г до влизане на настоящата присъда в законна сила.

Съгласно чл.25 вр.чл.23 от НК  по отношение на подс.П.И. са налице предпоставките за налагане на едно общо най-тежко наказание между настоящето по осъждане по НОХД 3074/2012г извършено на дата 07.11.2011г и по НОХД 8204/11гпо описа на ПРС- извършено на дата 03.01.2011г ,влязло в законна сила от 20.01.2012г,тъй като по двете цитирани дела деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда по някое от тях.При което съдът определи едно общо най-тежко наказание в размер на седем години ,като определи за общото най-тежко наказание ,първоначален строг режим на изтърпяване. Тъй като има данни по делото ,че подс.П.И., търпи наказанието по НОХД 8204/11г. от дата 09.02.2012г, то съдът приспадна от общото най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода ,изтърпяната част от наказанията по НОХД 3074/2012г под формата на задържане под стража от 09.11.2011г до 09.02.2012г и изтърпяната част от наказанието по НОХД 8204/11Г , а именно от 09.02.2012г до влизане на настоящата присъда в законна сила.Предвид размера на определеното общо най-тежко наказание –седем години лишаване от свобода, съдът прецени, че не се налага приложението на чл.24от НК по отношение на общото най-тежко наказание на подс.П.И..

   Тъй като в разпоредбата на чл.196 ал.2 от НК е дадена възможност при преценка съдът да постанови  и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Предвид постъпилите по делото справки, че на името на  Т.И.,П.И. ,Т.В. и П.Г. не се водят нито недвижими ,нито движими вещи, то  и на основание чл.45 от НК не наложи подобно наказание.

Съдът ,счита че така определените наказания  отговарят на превъзпитаването на подсъдимите и на целите на генералната и специалната превенция. Поради ,което определи при тези си съображения размера на техните  наказания .Като прецени също така обществената опасност на деянията и дейците.

Подбуди - користни.

С оглед изхода на делото гражданският иск предявен от  Д. П. се явява изцяло доказан по основание и размер, като щетите  за  него се явяват пряка и непосредствена  последица от престъпното посегателство на подсъдимите ,поради което и бе уважен в пълен размер от 12 000 лева .Като подсъдимите бяха осъдени да го заплатят солидарно  посочената сума представляващи обезщетение за имуществени щети, причинени от престъплението, ведно със законната лихва. Основателен е и иска ,с който се претендира законната лихва върху тази сума от дата на увреждането ,до окончателното й изплащане ,тъй като деликтвентите в случая подсъдимите- Т.И. ,Т.В., П.И., П.Г. и Г.С. са в забава от датата на деликта. Основанието е извършеното от подсъдимите  с посочени имена престъпления ,по които им е повдигнато обвинение ,а размера – 12000 лв. е категорично доказан, тъй като  това е сумата ,която се получава от общата увреда в размер на 20 100 лева ,след приспадане на сумите за върнатите коне  и същата е резултат на съставомерното поведение на петимата подсъдими. Освен сумата за гражданския иск и законната лихва ,подсъдимите бяха осъдени да заплатят и направени разноски по делото от гражданския ищец и частен обвинител- П. по упълномощаването му на повереник ,а именно адвокат В.Д. ,за сумата от 900 лева, доказана посредством пълномощно приложено по делото, видно от което на л.88 от съдебното дело, същата е платена в брой.

                                        

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК –подсъдимите бяха осъдени  да заплатят направените  по делото разноски  в размер на 60 лева ,или по 12,00 лв. за всеки от тях,както и сумата от 480 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

   По изложените съображения ПРС – ХХIV н.с. постанови присъдата си.

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

 

                           

 

Вярно с оригинала!

ЙТ