Решение по дело №1676/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

гр.***, 05.07.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         ***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1676 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 5000 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.Л.И., ЕГН**********,***, ***, представлявана от ***-Г.С., в която твърди, че ищцата на 29.01.2018г. в гр.***, в района на Втора клинична база около 12,30ч. била нападната от глутница бездомни кучета. Твърди, че вървяла по ***когато от храстите излязло голямо бяло куче и започнало да лае. Тя говорела по телефона, не носела в себе си нито чанта, нито някаква храна. Твърди, че минала на отсрещната страна, за да избегне кучето. За съжаление това не помогнало. Твърди, че след това куче наизлязли още 6-7 бездомни кучета и се спуснали към ищцата. Твърди, че не ги е провокирала по никакъв начин,  но кучетата започнали да я хапят по десния крак - зад коляното и нагоре по бедрото. Твърди, че това станало в непосредствена близост до ресторант „***", в близост е Учителския институт и спортната зала към Спортното училище. Уплашила се много и се разплакала, когато я захапало вече второ, трето куче. Твърди, че по улицата се спускала таксиметрова кола и шофьора на таксито/жена/ започнала да свири с клаксона и насочила колата към кучетата, за да ги разгони. Твърди, че била много разстроена и уплашена. Помолила таксиметровата шофьорка да я откара на лекар. Отишла в спешна медицинска помощ, където ѝ промили раните и ѝ сложили ваксина против тетанус. Насочили я да посети противобесния кабинет за поставяне на противобясна ваксина. Твърди, че провела курс със серия от противобесни ваксини, поставяни по график в срок до 28.02.2018г. След като посетила противобесния кабинет отишла и при личния си лекар. Твърди, че след прегледа на нанесените ѝ рани от бездомните кучета ѝ било предписано антибиотично лечение и болкоуспокоителни средства. Издаден ѝ бил и болничен лист за срок от 10 дни, тъй като била временно нетрудоспособна и не била в състояние да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че инцидентът с бездомните кучета ѝ се отразил както на физическото, така и на психическото здраве. Твърди, че първите дни след нападението не можела изобщо да се отпусне и да спи. Всеки път като затворела очи, пред мен изниквала картината, как кучетата я нападат. Твърди, че усещала отново как зъбите им се впиват в крака ѝ и изживявала ужаса отново и отново. Започнала да се страхува да излиза сама от дома, тъй като улиците на града са пълни с бездомни кучета, които се разхождат на свобода и то на глутници. Твърди, че дори по центъра на града, пред сградата на Общината и около съда се разхождат бездомни кучета. Твърди, че има дъщеря на 2 години и се страхува и за нея, когато излизат на разходка. Наложило се да посети и психиатър, тъй като преживяния от нея стрес ѝ се отразил много негативно. Твърди, че след прегледа ѝ било предписано лечение за преодоляване на психическата травма. Твърди, че един ден след инцидента била прегледана и от ***и ѝ било издадено медицинско удостоверение за пред съда №50 / 2018г. от ***-д-р П.Д.. Твърди, че видно от заключението са ѝ причинени 8/ осем/ рани с неравни и охлузени ръбове, с линейна дължина 0,5-1,5 см. Околността на раните е с кръвонаседнали петнисто със синкав цвят, умерено оточни и болезнени меки тъкани. Уврежданията може да са причинени по начин и време, както е съобщено и че може да са причинени от ухапвания от кучета. Твърди, че все още не се е възстановила от травмата - физическа и психическа, раните не са заздравели, изпитва болки, страховете ѝ не са преминали. Твърди, че като види кучета изпитва ужас, налага се близки и колеги да я придружават при отиване на работа или излизане навън. Твърди, че често дори и в къщи изпада в ужас и паника като се сети за преживения от нея ужас при нападението на тези бездомни кучета. Моли, на основание чл.49 вр. с чл.45 ал,1 от ЗЗД О.- П. да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5000лв,- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха в резултат от ухапване в областта на дясното бедро и задколянната ямка от безстопанствени кучета, намиращи се под надзора на О.- П. ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.01.2018г. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е недопустима, неснователна и недоказана,  както по основание така и по размер. Претенцията е и необоснована. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, заведен срещу ненадлежна страна, тъй като ***не следва да бъде ангажирана като страна по делото поради следните съображения: За да се ангажира отговорността на ***, и за да са налице предпоставките за приложение на чл.50 и чл.52 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Счита, че от изложеното в исковата молба, не се намират факти, които безспорно да доказват това. Излага съображения, че наличието на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ***, основан на непозволено увреждане , не може да се предполага сьгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този , който претендира вредите, съобразно трайната съдебна практика. Счита, че от описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросното куче е бездомно, без стопанин. Твърди, че за да се ангажира отговорността на ***и за да са  налице предпоставките за приложение на чл,45 и чл.49 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е безстопанствено. Излага съображения, че ***съгласно Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на кучета на територията на ***, на Общински съвет ***, Чл.11. /изм,, Решение № 1153/21.12.2010 г./ (1) Контролът по тази Наредба се осъществява от *** на ***или упълномощени от него лица. Контролът се извършва чрез: 1. периодични проверки; 2.проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните; 3. проверка по постъпили молби, жалби и сигнали от граждани за злонравни кучета. Твърди, че на основание на посочените норми Общината има задължението да реагира, но при сигнал, подаден по съответния надлежен ред в центъра за работа с граждани, в писмен вид. Счита, че физически, като съответен персонал, не е във възможностите на ***, няма такъв механизъм, по който всички агресивни и безстопанствени кучета да бъдат откривани и отстранявани, ако липсва съдействието на гражданите, изразяващо се в съответното своевременно сигнализиране. Счита, че същото условие е изведено и в нормата на чл. 11 от Наредба №25 За работа на временния приют за безстопанствен животни. За злонравни и безстопанствени животни, в конкретния случай кучета, следва да се уведомят съответните органи (приюта). Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по- късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до ***, придружен с медицинско свидетелство. При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. В този случай пострадалото лице следва да представи медицинските документи в срок от 3 (три) дни от подаване на оплагаането. Анонимни сигнали не се регистрират и не подлежат на проверка." Твърди, че от направената в ***проверка е установено, че сигнал относно наличието на агресивно куче и настъпил инцидент с такова на територията на ***", не е подаден. Счита, че неподаването на сигнал до ***, за наличие на злонравно животно на територията на детската площадка,  след настъпване на същия, прегражда възможността на Общината да реагира, да индивидуализира въпросното животно, да провери то безстопанствено ли е действително и да предприеме всички последващи действия. Твърди, че ***съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба №6 и Наредба № 25 на Общински съвет *** и др. има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета. За да се ангажира отговорността на ***е необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросното куче е било безстопанствено. Счита, че от страна на г-жа Е.И. с представената искова молба, не се доказваа въпросното твърдение. Съгласно чл. 50 от ЗЗД изрично указва, че за щети причинени от животно собственикът носи отговорност дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Твърди, че безстопанствените кучета на територията на ***, съгласно законовите разпоредби, се обезпаразитяват, кастрират, маркират и евентуално връщат в естествената им среда. За въпросното куче, ухапало г-жа И., тя  не посочва категорични данни да е имало съответната маркировка, няма индивидуализиращи признаци, което би обозначило неговата бездомност /безстопанственост/ и съответно би ангажирало отговорността на ***. Обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на животното, извършило ухапване, не следва да е основание за отправяне на претенцията към ***. Счита, че единствено поради причината, че не се знае, кой друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на ***. Ако се приеме, че исковата молба е допустима и основателна, то моли да се приеме за прекомерно завишена, като оспорваме изцяло претендираното обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 5000лв, представляващи претърпени болки и страдания, психически стрес. Излага аргументи, че от приложеното медицинско свидетелство става ясно единствено, че на страничната повърхност на дясното бедро и в задколянната ямка им общо 8 /осем/ рани с неравни и охлузени ръбове, със засъхнала коричка линейна дължина 0.5 -1.5 см. Уврежданията са резултат на тъпа травма и може да е причинена от ухапване на куче. Няма детайлно и конкретно описание на естеството на травмата, механизма на получаването й и съответно не става ясно какви точно са претърпените болки и страдание, както и евентуална нетрудоспособност и нейното продължително времетраене. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Медицинско удостоверение за  пред съд № 50/18г. на Е.Л.И. е извършен медицински преглед на 30.01.2018г. и е установено, че на страничната повърхност в долната трета на дясното бедро и в задколянната ямка има общо 8 рани с неравни и охлузени ръбове, със засъхнала коричка, линейна форма с дължина 0,5-1,5 см. Околността на раните е сръвонаседнала петнисто със синкав цвят, умерено оточни и болезнени меки тъкани. Посетила противобесния кабинет-поставя се ваксина. Уврежданията са резултат от тъпа травма и може да са причинени по начин и време, както съобщава-ухапвания от куче на 29.01.2018г. около 12,30 часа.

От Амбулаторен лист № 234/29.01.2018г.  е видно, че ищцата е посетила личния си лекар на дата 29.01.2018г., като е съобщила, че на същия ден по обяд около 12,30 часа е нападната от бездомни кучета, оказана ѝ е първа помощ в СПО и е насочена към противобесен кабинет. Установено е, че има следи от прободно-разкъсни рани в областта на десно бедро, инфламирани и болезнени при палпация. Установява се от Болничен лист от 29.01.2018г., че Е.И. е била във временна неработоспособност поради открита рана на бедрото поради злополука, не трудова, за времето от 29.01.2018г. до 07.02.2018г.

Видно от два броя амбулаторни листа/л.15-16 от делото/ Е.И. е посетила психиатър на 06.02.2018г., като е снета анамнеза, че след силен стрес, съпроводен и със соматични рани-станала жертва на агресия, въпреки бързото физическо възстановяване останали силно притеснение и напрежение. Когато трябва да излезе навън и когато детето е навън, постоянно предъвква психотравматичната случка появили се шум в ушите, упорито безсъние. Поставена е дигноза „остра стресова реакция“. Изписана е медикаментозна терапия.

Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза, като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се установява, че на ищеца Е.И. са установени множество/общо осем/ рани от ухапване, разположени в долната външна трета на дясното бедро и задколенната ямка. Раните отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава-ухапвания от кучета. Раните са пролекувани с антибиотик и обезболяващи. Поставена е петкратно противобясна ваксина. Поставянето на такава ваксина е болезнено. Раните са причини продължителни, поне месец болки и страдавия с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Има и психиатрична диагноза с назначено лечение- остра стресова реакция, която сама по себе си представлява също болки и страдания с разстройство на здравето временно и неопасна за живота. Същата не отзвучава бързо, въпреки лечението и може да продължи два-три месеца. Раните са били прободни и са оставили малки белези, които вероятно няма да изчезнат. Жените са по-чувствителни по отношение на белези, но не може да се говори за загрозяване в конкретния случай. Тъй като на мястото на ухапването има сухожилия, може да има известно стягане, което ще отшуми. Самото поставяне на противобясната ваксина се прави в коремната стена и е болезнено, колкото и поставянето на друга инжекция. Болката и страданието от ухапването и поставянето на инжекции зависи от типа нервна система на човека и е индивидуално с оглед това.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели М.Д.П., А.А., А.В.Г.и Т.Д.Г.като логични,  непротиворечиви, еднопосочни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на 29.01.2018г. в гр.***, на ***, срещу магазин ***5-6 кучета, измежду които едно бяло са нападнали Е.И., като най-малко бялото я е било захапало по крака. Св. П., която управлява такси, станала свидетел на инцидента и се разсвирила с клаксона, като с това успяла да разгони кучетата. След това видяла, че иищцата плачейки, говори по телефона с някого. Тя ѝ предложила и я откарала в инфекциозна клиника. Е. се държала за крака, куцала и била изпаднала в истерия. Кучетата са бездомни имат ушни марки и пребивават отдавна в посочения район- около Втора клинична база и новата болница „Сърце и мозък“. След инцидента Е. се прибрала в къщи, като била разтреперана и пребледняла, като обезумяла. Плачела много и не можела да се успокои. Изпитвала силна болка от раните. След инцидента, все още Е. не се чувства психически добре,  не е преодоляла изцяло страха. Като види куче, се старае да влезе в някой магазин, тъй като се страхува. Дори за да не изглежда странно, че стои в магазина, си е купувала някой вещи. Трудно превъзмогнала, да излиза от домът си, тъй като се страхувала. Тъй като със съжителя си работят на едно и също място, въпреки че са в различни смени, винаги искала той да я придружава, защото се страхува от кучета. Изчаква мъжа си, дори след като е свършило нейното работно време за да не се прибира сама. Страхува се и за детето, да не се случи същото и на него- да бъде ухапано от куче. Ако види куче, опитва да го заобиколи възможно най-отдалече. Преди  ухапването, не е проявявала такъв страх и такова поведение. И понастоящем не е преодоляла още психическата травма, а физически раните са зарастнали, имала е болки, а сега все още се появяват някакви схващания, тъй като работата ѝ е свързана със стоене права. Преди нахапването, Е. не е имала такъв страх от кучета. Все още се страхува, че може да се разболее от бяс, тъй като при подписване на договор за кредит, отказали да й направят застраховка, защото все още била в периода, в който може да се прояви бяс.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лева:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на Община-*** да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на  чл.49 и чл.50 от  ЗЗЖ. Указано е и задължение за *** на общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по  чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: -бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

            Безспорно е установено, че на 29.01.2018г.  ищецът Е.И. П.е била нападната и ухапана от безстопанствено куче. От показанията на свидетелите се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищеца са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения ***не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от глутница кучета на улицата, и за които е  безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез ***, като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на ***във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на  ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ***. Ищцата е получила от ухапването от безстопанствено куче множество /общо осем/ рани от ухапване, разположени в долната външна трета на дясното бедро и задколенната ямка. Раните отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава-ухапвания от кучета. Раните са пролекувани с антибиотик и обезболяващи. Поставена е петкратно противобясна ваксина. Поставянето на такава ваксина е болезнено. Раните са причинили продължителни, поне месец болки и страдавия с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Има и психиатрична диагноза с назначено лечение- остра стресова реакция, която сама по себе си представлява също болки и страдания с разстройство на здравето временно и неопасна за живота. Същата не отзвучава бързо, въпреки лечението и може да продължи два-три месеца. Раните са били прободни и са оставили малки белези, които вероятно няма да изчезнат. Причиненото телесно увреждане, както и психична травма на ищцата се установява от медицинското свидетелство, потвърдено и от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза,  както и от представените амбулаторни листи за поставена диагноза „остра стресова реакция“.

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 1800.00лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 5000.00лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Този размер би възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. От ухапването са изминали около 5 месеца и събразно заключението на ВЛ, физическите болки са отшумели. Отшумяването на физическите болки е признато и от Е. Иванов във снетата анамнеза при консултацията при психиатър, видно от изложеното в издадения амлубаторен лист от 06.02.2018г. Съдът приема, че макар и интензивни, физическите болки и страдания не са били продължителни. Поставянето на противобесната ваксина е болезнено и неколкократно. По-продължително е останало възникването на схващания в мястото на ухапването на крака, но съгласно заключенсието на съдебно-медицинската експертиза, това няма да бъде трайно състояние и ще отзвучи също. Трайно ще останат малки белези от ухапването, които не са от естество да доведат до загрозяване, макар жените да са по-чувствителни на тази тема. Съдът приема като по-интензивни и дългосрочни психичните травми на страх, но и за тях, съдебно медицинската експертиза взема становище, че следва да отшумят в един период от около 2-3 месеца, въпреки че това зависи от типа психика на човека. При ищцата това е продължило по-дълго. От друга страна следва да бъде посочено, че посещението на лекар психиатър е еднократно- на 06.02.2018г.- скоро след ухапването и няма доказателства и твърдения, че се е налагало и е посещаван психиатър и след това. От този факт, съдът прави извод, че психичната травма не е с тактъв интензитет след посещението на психиатъра и след назначената терапия, което да мотивира ищцата да продължи да търси компетентна медицинска помощ за преодоляването на проблема. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 29.01.2018г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 270 лв. за ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на 64,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА Община-***, гр.***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на Е.Л.И., ЕГН**********,*** сумата от 1800.00лв./ хиляда и осемстотин лева/, в едно с лихвата за забава върху сумата от 29.01.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче в гр.*** на 29.01.2018г., а за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община-***, гр.***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на Е.Л.И., ЕГН**********,*** сумата от 270,00 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.Л.И., ЕГН**********,*** да плати на Община-***, гр.***, ***, представлявана от ***-Г.С. сумата от 64,00 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: