№ 496
гр. Шумен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630101180 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.30, ал.1 от ЗН и чл.344,ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от Р. Р. Р., ЕГН
**********, адрес: гр.**** срещу Р. Р. Р., ЕГН **********, адрес: гр.****, с
която са предявени искове по чл.31 от ЗН – за възстановяване на запазена
част и по чл.341 и сл. от ГПК – за съдебна делба. Заявено е и искане по
чл.344,ал.2 от ГПК. Посочено е, че ищецът и ответницата са брат и сестра. На
13.3.2014 г. леля им, Д.К.Д., придобила чрез покупка апартамент № 31 с
идентификатор 83510.658.6.4.31, находящ се в гр. ****. Тя починала на
17.11.2015 г. и оставила като единствен свой наследник баба им, Г.Ж.Г., ЕГН
**********. На 25.11.2015г. баба им, Г.Ж.Г. дарила на ответницата
горепосочения имот, която единствена го ползва и към настоящият момент.
След смъртта си, баба им Г.Ж.Г. оставила за наследници страните по
делото и техния брат Г. Р. Р.. Твърди, че доколкото починалата им баба
Г.Ж.Г. е оставила само низходящи наследници - тримата си внуци, запазената
част от наследството, съгласно чл.29, ал.1 от ЗН е 2/3 ид.ч. или неговата
запазена част е 1/3 от тези 2/3, т.е. 2/9 ид.ч. от посочения имот.
Предвид посоченото моли да бъде намалено гореописаното дарение и да
бъде възстановена запазената му част от 2/9 ид.ч. от имота. Да бъде
постановено решение, с което да бъде допусната делба на процесния
недвижим имот и т.к. е неподеляем да бъде изнесен на публична продан.
Моли на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде постановена сумата,
която ежемесечно трябва да му заплаща ответницата за това, че сама ползва
целия имот, т.е срещу ползването на полагащата и се част от имота от
предявяването на този иск до окончателното извършване на делбата, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им
изплащане.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който
заявява възражения за недопустимост на иска по чл.341 от ГПК, евентуално
за неоснователност на претенциите.
На първо място ответникът твърди, че искът по чл.341 от ГПК е
недопустим, т.к. освен страните по делото, наследник на имота, предмет на
делото е и лицето Г. Р. Р.- брат на страните по делото.Ответникът твърди, че
между същите страни, със същия предмет е висящо по-рано образуваното
гр.д.№2374/2021г. по описа на ШРС. Посочва, че към момента същото е
прекратено, но актът за прекратяване не е влязъл в сила. Поради горното
моли настоящото дело да бъде прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК.
Ако все пак бъде прието, че е накърнена запазената част, прави искане по
чл.36 от ЗН, като цитира условията по ал.1 на посочената разпоредба и моли
имотът да остане в негово притежание, като бъде осъден да заплати на ищеца
стойността на запазената му част.
Съдът въз основа на събраните писмени и гласни доказателства прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
В отговора на исковата молба са заявени различни възражения свързани с
допустимостта на исковете, на които съдът е дал отговор в определението по
чл.140 от ГПК и не намира за наебходимо да преповтаря.
По същество на спора :
По делото не е спорно и се доказва от представеното Удостоверение за
наследници изх.№237/18.08.2021г. на Община **, че ищецът, ответницата и
третото лице Г. Р. Р. са братя и сестра, внуци на Г.Ж.Г., починала на
17.11.2015 г. и единствени нейни наследници по закон. Приживе,
наследодателя им Г.Ж.Г., чрез дарение, извършено с нотариален акт №190,
том VI, рег.№10809, дело №1114/2015г. на Нотариус рег.№222 на НК, с район
на действие ШРС е прехвърлила на ответницата собствеността върху следния
недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в гр. **** , построен в
жилищна сграда ЕЖБ-7, в квартал 572 по плана на гр.Шумен, който имот
съгласно ККР на гр.Шумен представлява самостоятелен обект идентификатор
83510.658.6.4.31, находящ се в сграда с идентификатор 83510.658.6.,
построена в ПИ с идентификатор 83510.658.6.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че като наследници на
баба си, всеки от нейните внуци, има по 2/9 запазена част от наследството,
което твърдение съответства и на нормативната уредба установена от чл.29,
ал.1 от ЗН.
По делото не са заявени твърдения, че наследодателката е притежава
друго имущество, поради което съдът приема, че то включва само описания
по-горе недвижим имот. В този случай не се формира наследствена маса,
защото извършеното дарение се приравнява на разпореждане с цялото
наследствено имущество и запазената част се възстановява като дробна част
от наследството, определена по чл. 29 ЗН.
При това положение следва да се приеме, че е накърнена запазената част
на ищеца в посочения по-горе размер и извършеното дарение следва да се
намали със запазената му част от 2/9 ид.ч.
С оглед начина на възстановяване на запазената част на ищеца,
ответникът е направил искане съдът да постанови задържане на дарения имот
2
и осъждането му да заплати на ищеца равностойността на запазената част,
което е обосновано с наличието на материално-правните предпоставки по
чл.36, ал.1 от ЗН. Посоченият нормативен текст не е приложим в настоящата
хипотеза, въпросът за възможността имотът да бъде задържан от наследник с
право на запазена част е разрешен от ал.2 на същия член, според който когато
заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да
задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата
част и неговата запазена част, взети заедно. От формулировката на правната
норма и факта, че наследството се изчерпва с подарения имот, следва извода,
че е обективно невъзможно да се изпълнят условията за задържане на имота.
Само ако наследството включва и друго имущество, от което надареният има
дял, стойността на имота може да не надвишава стойността на разполагаемата
и запазената част на надарения, взети заедно.
В случая не е направено искане, но в съдебната практика съществуват
противоречиви становища относно това дали съдът следва служебно да
приложи алтернативата предвидена в чл.36, ал.2 вр. ал.1 от ЗН, при условие,
че не са налице предпоставките за задържане на имота от надарения, а именно
да го върне в наследството. Приемайки варианта, че се дължи служебно
произнасяне, съдът счита, че в случая това е недопустимо. Връщането е
възможно, само ако всички наследници с накърнена запазена част искат
възстановяването и, т.к. в противен случай лицето, което не е поискало
възстановяване на запазената си част ще бъде участник в съсобствеността на
имота, без да е заявило воля за това. В настоящият казус, третият наследник с
право на запазена част - Г. Р. Р. не е заявил претенция по чл.30, ал.1 от ЗН, не
са налице твърдения, съответно доказателства, че това право е упражнено от
него в друго производство, ето защо имотът не подлежи на връщане в
наследството.
Като заключение, съдът счита, че дарението следва да бъде намалено с
2/9 ид.ч. и същите да бъдат възстановени на ищеца.
В резултат на горното делбата на процесния апартамент следва да бъде
допусната при дялове : 2/9 ид.ч. за ищеца Р. Р. Р. и 7/9 ид.ч. за ответницата Р.
Р. Р..
Ищецът е заявил и искане по чл.344, ал.2 от ГПК, т.нар. претенция по
привременни мерки относно ползване на имота. На първо място, съдът
приема, че молбата касаеща периода от датата на предявяване на иска до
влизане в сила на акта по чл.344,ал.2 от ГПК е недопустима и съдът не дължи
произнасяне. Това е така, защото съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и
с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само
занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. В останалата част молбата се явява основателна, не е спорно,
че и към момента апартаментът се полза от ответницата. Пазарния наем за
един месец, съобразно СТЕ е в размер на 200 лева, следователно сумата която
следва ответникът да заплаща на ищеца, съобразно дела му (2/9 ид.ч.) е в
размер на 44,44 лева, считано от влизане в сила на акта по чл.344,ал.2 от ГПК
до окончателното извършване на делбата.
По разноските:
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноските. Във
фазата на допускане на делбата разноски не се присъждат, като такива следва
3
да бъдат определени при извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК,
съобразно стойността на дяловете на съделителите – арг. т. 9 от ППВС №
7/28.11.1973 г. В случая освен иск за делба е предявен и разгледан иск по
чл.30, ал.1 от ЗН и искане по чл.344,ал.2 от ГПК. По тези претенции,
разноските се дължат по общите правила или с оглед уважаването им, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодните разноски във връзка с тях.. За определяне на размера на
дължимото обезщетение по чл.344,ал.2 от ГПК съдът е допуснал СТЕ, като
възнаграждението за ВЛ, в размер на 200 лева е заплатено от ищеца.
Допусната е и СТЕ за определяне стойността на имота в различни моменти,
като възнаграждението на ВЛ от 250 лева е заплатено по равно от двете
страни. С оглед обстоятелството, че са уважени и двете претенции,
ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски свързани с
доказването им, т.е. сума в размер на 325 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения от Р. Р. Р., ЕГН **********, адрес: гр.****
срещу Р. Р. Р., ЕГН **********, адрес: гр.****, иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН, извършеното от Г.Ж.Г., ЕГН **********, с нотариален акт
№190, том VI, рег.№10809, дело №1114/2015г. на Нотариус рег.№222 на НК,
с район на действие ШРС в полза на Р. Р. Р., ЕГН **********, дарение на
апартамент № 31, находящ се в гр. **** , построен в жилищна сграда ЕЖБ-7,
в квартал 572 по плана на гр.Шумен, който имот съгласно КККР на гр.Шумен
представлява самостоятелен обект идентификатор 83510.658.6.4.31, находящ
се в сграда с идентификатор 83510.658.6, построена в ПИ с с идентификатор
83510.658.6 , с 2/9 (две девети) ид.части, които ВЪЗСТАНОВЯВА на Р. Р. Р.,
ЕГН **********, като негова запазена част от наследството на Г.Ж.Г., ЕГН
**********, починала на 17.11.2015 г.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА апартамент № 31, находящ се в гр. **** , който
имот съгласно КККР на гр.Шумен представлява самостоятелен обект
идентификатор 83510.658.6.4.31, ПРИ ДЯЛОВЕ : 2/9 ид.ч. за ищеца Р. Р. Р.,
ЕГН ********** и 7/9 ид.ч. за ответника Р. Р. Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК недвижимия имот,
допуснат до съдебна делба: апартамент № 31, находящ се в гр. ****,
представляващ самостоятелен обект идентификатор 83510.658.6.4.31, да се
ползва от Р. Р. Р., ЕГН **********, считано от датата на влизане на
настоящия акт в сила до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН **********, да заплаща на Р. Р. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК месечно сумата от 44,44
(четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) лева,
представляваща обезщетение за ползването на апартамент № 31, находящ се в
гр. **** , представляващ самостоятелен обект идентификатор
83510.658.6.4.31, съответстващо на притежаваните от Р. Р. Р., ЕГН
**********, 2/9 ид.ч. от имота, считано от датата на влизане на настоящия
4
акт в сила до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на Р. Р. Р., ЕГН
********** сумата 325 (триста двадесет и пет) лева- деловодни разноски,
извършени във връзка с иска по чл.30, ал.1 от ЗН и претенцията по чл.344,ал.2
от ГПК.
Решението, в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК имащо
характер на определение, може да бъде обжалвано, с частна жалба, в
едноседмичен срок, а в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5