Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___191__
гр. Кубрат, 26.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия : Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 258 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.227, ал.1, б. “в” от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата - И.А.К., ЕГН ********** ***, с
вписана искова молба, конкретизирана с молба вх. № 1833/ 06.07.2018 г. – л. 32,
като твърди, че е дарила собствената си ½ ид.
част от недвижим имот – урегулиран поземлен имот, находящ се в село Севар, общ.
Кубратска, на ул. „Цар Симеон“ № 66, ведно с
застроените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, на дъщеря си З.Х.М.
от с.с. – наследодател на ответниците, на 02.11.2006
г., с НА № 14, том ІХ, рег. № 9252, н.д. № 844/
Ответникът А.С.М., ЕГН **********, пост. адрес ***, на който е връчено съобщение – лично, ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, е дал писмен отговор в срок и е ангажирал доказателства с оглед оспорване на предявената срещу него искова претенция. Като твърди, че процесния недвижим имот е дарен приживе на съпругата му З.Х.М., поч. на 11.06.2011 г.; до смъртта й дарителката – нейна майка, не е искала издръжка от нея, като дарена, под каквато и да било форма, поради което такава не е определяна и не е присъждана, поради това той, като наследник на дарената, не дължи издръжка на дарителката, тъй като няма морално задължение към нея за признателност за дарението.
Ответникът Д.А.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от 28.08.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в **************, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. М.Х., АК – Разград, е дал писмен отговор в срок, с които заявяват становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция - като наследник на дарената не дължи издръжка на дарителката, тъй като към момента на откриването на наследството й, тя не е имала правно задължение да дава издръжка на дарителите, поради което и след нейната смърт наследниците й не са придобили такова правно задължение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот.дело № 844/2006 год. на Нотариус С.Садък, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт.кн.стр.16800, на 02.11.2006 год., ищцата И.К., съвместно със съпруга си – Х. К., дарили на дъщеря си З.Х.М., следния недвижим имот: поземлен имот с предназначение дворно място с площ съгласно нотариален акт от 730 кв.м., с неуредени регулационни отношения, а съгласно скица с площ от 980 кв.м., находящ се в строителните граници на село Севар, община Кубрат, обл. Разград на ул. Цар Симеон № 66, съставляващ по плана на село Севар, одобрен със Заповед № 140/1987г. имот № ІV-556 от кв.53 при граници: ул. Цар Симеон, поземлен имот ІІІ-553, поземлен имот ХVІ-555, поземлен имот ХХІ-557, заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м., гараж с РЗП от 24 кв.м. и застроен обем от 63 куб.м. и стопанска постройка с РЗП от 52 кв.м.
Дарената З.Х.М. е починала на 10.06.2011г., за което е издаден акт за смърт № 925/ 11.,06.2011г. на Община Варна, видно от удостоверение за наследници с № 2030/ 08.11.2018г. на Община – Кубрат, и е оставила за свои законни наследници А.С.М. – преживял я съпруг, В.А.С. – дъщеря, и синовете й З. А.М. и Д.А.С..
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том ІІ, рег. № 01164, дело № 124/2012г. на Нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС гр. Кубрат с вх. рег. № 641/09.03.2012г., Акт № 167, том 2, дело № 376/2012г., В.А.С. и З. А.М., продали своите идеални части от дарения имот на З. А.М. и Д.А.С..
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 11.07.2018 г. на Община – Кубрат се установява, че недвижимият имот, предмет на дарението е деклариран като съсобствен между ответниците А.С.М. и Д.А.С., при равни права – по ½ ид. част.
С исковата молба се твърди, но по делото не установява с годни доказателства – писмени и/или гласни, нуждата на дарителката от издръжка.
Макар и да се твърди, не се установява с годни доказателствени средства – писмени и/или гласни, дарителката е да искала издръжка от надарената, приживе – до 10.06.2011г.
Доказателствената тежест на ищцата за установяване на горепосочени факти и обстоятелства е указана с връчено на пълномощника й Определение № 377/ 25.10.2018 г., съдържащо изложение на проект за доклад по делото.
Извън предмета на доказване по
делото са отношенията между страните, предмет на разглеждане по гр. дело № 120/
2014 г. по описа на РС – Кубрат.
Въз
основа на така изложеното
от фактическа страна, от правна
съдът приема за установено следното: Искът е недоказан и неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.1, б. «в» ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дарения отказва да даде на
дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
Установено с Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот.дело № 844/2006 год. на Нотариус С.Садък, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт.кн.стр.16800, е качеството на страната – ищца като дарител на ½ ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а от съдържанието на цитираното удостоверение за наследници се потвърждава, че и двамата ответници, са наследници по закон на надарена с договора тяхна съпруга, респ. майка - З.Х.М.,***, починала на 10.06.2011г. в гр. Варна.
Не се установи по делото с годни доказателствени средства – писмени и гласни доказателства, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, както и че е поискала издръжка от надарената своя дъщеря приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.
С установяването по несъмнен начин единствено на факта на дарение, изходящо от ищцата и прието от наследодателката на ответниците; и липсата на доказване на останалите факти и обстоятелства - изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка; поискването на издръжка от надарената и на последно място – пълният й и категоричен отказ да даде на дарителя издръжка, не се покрива хипотезиса на нормата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, в следствие на което ищца не може да претендира отмяна на направеното в полза на наследодателката на ответниците дарение.
Договорът за дарение е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, възникнали за ищеца – дарител, след сключването на договора за дарение - нуждата от издръжка и потърсената помощ от надарената, законът предвижда задължение за надарената да окаже исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна на дарената. В настоящия случай ищцата не установи да е изпаднал в нужда и да е поискала издръжка от надарената приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.
Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС - решение № 894 от 19.02.10 г. по гр. дело № 3132/08 г. на I г. о.; решение № 1031 от 30.12.09 г. по гр. дело № 4849/08 г. на I г. о.; решение № 96 от 5.04.11 г. по гр. д. № 352/10 г. на IV г. о.; решение № 201 от 28.06.11 г. по гр. д. № 909/10 г. на III г. о., наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, както е в процесния случай, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
Претенции по разноските страните нямат, поради което съда не дължи произнасяне.
Воден от изложеното и на основание чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.К., ЕГН ********** ***, срещу А.С.М., ЕГН **********, пост. адрес ***, и Д.А.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от 28.08.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в **************, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. М.Х., АК – Разград, иск за отмяна на сключения с Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот.дело № 844/2006 год. на Нотариус С.Садък, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт.кн.стр.16800, на 02.11.2006 год. договор за дарение на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в село Севар, общ. Кубратска, на ул. „Цар Симеон“ № 66, ведно с застроените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, за собствената на дарителката ½ ид. част от правото на собственост, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис, пред ОС – Разград.
Районен съдия: п - Диана Петрова – Енева