Р Е Ш
Е Н И
Е № 260004
гр.
Пловдив, 09.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от
съдията Арнаудова в.гр.д. № 201/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от П.С. против решение № 546/30.09.2019 г., постановено по
гр.д. № 146/2018 г. по описа на С.окръжен съд – ІІІ гр.с. Жалбоподателят твърди,
че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, постановяване в противоречие със събраните по делото
доказателства, неточно определяне на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, несъобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
неуважаване на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като моли да бъде изменено обжалваното решение, като бъде
отхвърлен искът за разликата над 1 000 лв. и да бъде намалена присъдената
сума, ведно с лихвата и законните последици. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият Г.М., действащ като малолетен чрез
своя баща и законен представител Д.М., оспорва въззивната жалба и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Заинтересуваната страна Дирекция „СП“ – С.З.не е
взела становище по жалбата.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „О.–
клон Б.“ КЧТ – С.не е взел становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови
изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявените от Г.Д.М.,
действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Д.Г.М., против П.К.С.
иск по чл. 45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.08.2016 г. около 17,45 ч. в С.З.,
на кръстовището на ул. „Х.А.“ и ул. „И.В.“ карал велосипед „Драг скаут“, към
този момент той бил на 9 години, пресичал пътното платно на ул. „И.В.“ по
маркирано продължение на велоалея, но претърпял пътно-транспортно произшествие,
причинено от ответника като водач на товарен автомобил „Форд транзит“ с рег. № *******,
а вследствие на инцидента получил контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвонасядане зад лявата ушна мида.
Било установено, че С. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ, взетата алкохолна проба на водача била отрицателна, а с
решение № 451/25.06.2018 г., постановено по а.н.д. № ****/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З., ответникът бил признат за виновен в това, че на 15.08.2016
г. в С.З.при управление на МПС – товарен автомобил „Форд транзит“ с рег. № *******
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Г.М., на 9 години, изразяваща се в контузия на главата,
сътресение на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвонасядане зад
лявата ушна мида, които причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота, а това е престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Ищецът
поискал от застрахователя на виновния водач да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди, но до подаване на исковата молба в съда застрахователят не се произнесъл
по молбата му, въпреки че изминал дълъг срок от подаването й. Твърди също, че след
като бил блъснат от ответника, бил приет в болница без спомен за инцидента, с
оплаквания от главоболие и главозамайване, при прегледа били установени хематом
в областта на главата вляво регроаригуларно с размер 4 см. х 4 см. и травма в
областта на долния крайник, по-късно детето развило менингиален синдром – ******,
*******, гадене и повръщане, след проведената медикаментозна терапия
оплакванията намалели и отзвучали и на
19.08.2016 г. той бил изписан с окончателна диагноза: Контузия на главата,
сътресение на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, като му била
назначена медикаментозна терапия за дома. Предвид ниската му възраст и
внезапността на произшествието то се отразило изключително негативно на
психиката му, ищецът изпитвал силен страх за живота си и силен стрес, имал
опасения да пресича пътното платно, за да не се повтори инцидентът. Предвид
изложеното той моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяното
ПТП, в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
П.С. оспорва иска по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Твърди, че изключителна
вина за настъпване на ПТП-то е на пострадалия Г.М. и на неговите родители
поради това, че велосипедистът се е движил без поставена светлоотразителна жилетка
и е бил на възраст, но-ниска от предвидената в закона, излязъл е на платното за
движение внезапно, а родителите му са го оставили без надзор и грижа, както и
че няма причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба събитие и
неблагоприятните последици за ищеца. Ако съдът не възприеме това негово
становище, намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и обезщетението да бъде намалено поради изключителния принос на пострадалия
и неговите родители при същите нарушения на законовите разпоредби. Счита също,
че претендираното обезщетение е в изключително завишен размер и не съответства
на обективните критерии, включващи понятието „справедливост“, указани от
Върховния съд. Оспорва дължимостта на лихвата за забава от датата на деликта,
тъй като по делото не е представена лична банкова сметка ***.
Третото
лице-помагач на страната на ответника ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ – С.оспорва иска и
моли съда да го отхвърли. Счита, че вина за настъпилото ПТП има и пострадалият,
който при пресичане на платното за движение е управлявал велосипед и е навлязъл
внезапно на платното, поставяйки с поведението си себе си и останалите
участници в движението в опасност, като по този начин е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, което трябва да доведе до намаляване на
претендираното обезщетение с 50 % при приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Твърди, че самото обезщетение е прекомерно завишено с оглед принципа на
справедливостта, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от
настъпилото ПТП за ищеца.
Заинтересуваната
страна Дирекция „СП“ – С.З.не е взела конкретно становище по иска.
С
обжалваното решение П.К. е осъден да заплати на Г.М., действащ като малолетен чрез своя баща и
законен представител Д.М., сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – преживени душевни болки и страдания, силен стрес и
страх, в резултат на претърпяното от него на 15.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие,
изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна мида, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.08.2016 г., до
окончателното й изплащане, както и 1 350 лв. адвокатско възнаграждение,
като П.С. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З.държавна такса в
размер на 1 040 лв. и 787 лв. възнаграждение за вещи лица, а решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника З. „О.Б.“
К. ***.
Решението е обжалвано от ответника
и в неговата цялост е предмет на въззивна проверка.
Видно
от приложеното а.н.д. № 1596/2018 г. по описа на С.районен съд, с влязло в сила
решение № 451/25.06.2018 г. П.С. е признат за виновен в това, че на 15.08.2016
г. в гр. С.З.при управление на МПС – товарен автомобил марка „Форд транзит“ с
рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП /всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората, но не е сторил това/, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП /водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни
превозни средства, но не е сторил това/ и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП
/водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението – пресичащ пътното платно велосипедист/
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Д.М.,***, изразяваща
се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане зад лявата ушна мида,
които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК С. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – С.З..
Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния
съд /към която по своите правни последици се приравнява и решението по чл. 78а
от НК – чл. 413 от НПК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/, съдът приема
за доказано, че на посочената дата ответникът е извършил виновно противоправно
действие, с което е причинил на Г.М. описаните травматични увреждания,
представляващи средна телесна повреда.
За
установяване механизма на настъпилото ПТП в първоинстанционното производство е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.В., което
съдът като компетентно изготвено възприема, като от него се установява, че на
15.08.2016 г., около 17,45 ч. управляваният от ответника товарен автомобил
„Форд транзит“ с рег. № ******* се движил в С.З.по ул. „И.В.“ в посока от север
на юг със скорост 50,64 км/ч, а по обособена велоалея в посока от запад на
изток се движил Г.М., управлявайки велосипед с около 6 км/ч, като последният пресякъл
ул. „И.В.“ южно от кръстовището й с ул. „Х.А.“, но поради спрелите два
автомобила на кръстовището, явяващи се преграда за видимостта на детето по
отношение на товарния автомобил и предвид това, че височината на погледа му от
седалката на велосипеда е по-ниска от височината на автомобил, то не могло да
възприеме товарния автомобил преди да предприеме пресичане на пътното платно, водачът
на товарния автомобил възприел опасността – движещия се по велоалеята
велосипедист, към момента на достигане на велоалеята, когато бил на отстояние
21,09 км. от мястото на удара, като съприкосновението между тях било в областта
на предната броня и предния десен фар на товарния автомобил, ищецът бил върху
велосипеда си, тялото му било странично – косо спрямо надлъжната ос на ул. „И.В.“
и на МПС-то, а настъпването на произшествието от техническа гледна точка можело
да се избегне, ако водачът на товарния автомобил се движил със скорост по-ниска
от 32,73 км/ч, която би му позволила да спре преди мястото на удара, няма данни
за наличие или липса на светлоотразители на велосипеда, но доколкото инцидентът
настъпил в светлата част на денонощието, те не са оказали влияние на видимостта
на водача на товарния автомобил.
В
съдебно заседание на 23.07.2019 г. при приемане на заключението му експертът е
допълнил, че водачът на товарния автомобил е имал много добра видимост, тъй
като височината на погледа му е по-висока от височината на едно МПС, спряло на
кръстовището на знака „Стоп“, като няма техническа причина за ПТП-то, а то е от
субективен характер в резултат на отклоняване вниманието на водача.
По
отношение на причинените на ищеца неимуществени вреди:
От
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р М.К., неврохирург, което съдът като компетентно
изготвено възприема, се установява, че при ПТП-то на 15.08.2016 г. на Г.М. са
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с кръвонасядане
по меките тъкани над черепа, която травма причинява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; мозъчно сътресение /без доказано продължително
коматозно състояние/, която травма причинява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; субарахноиден кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки/, която травма причинява разстройство на здравето, временно опасно за
живота, а описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да се получат по време и начин, описани в приложените по
делото документи, като е налице причинно-следствена връзка между получените
увреждания и ПТП-то. Експертът посочва също, че контузията на главата с
кръвонасядане по меките тъкани над черепа при правилно решение е с оздравяване
до 7 дни, лечението е постелен режим в стационара и в дома с аналгетична
терапия /парацетамол/; мозъчното сътресение при правилно лечение се лекува до
края на третата седмица с постелен режим в стационарни и в домашни условия с
аналгетична терапия, но и със специални изисквания относно дневните занимания и
натоварвания; субарахноидният кръвоизлив при правилно лечение има оздравителен
период до 2 месеца със задължителен стационарен период до отзвучаване на
симптоматиката и раздвижване с вертикализация с прилагане на медикаментозна
терапия /дехидратираща – манитол, глицерол, антиоксидант, кръвоспираща –
витамин С, аналгетична – парацетамол/ и последващ строг домашно-постелен и
щадящ режим. След ПТП-то при пострадалия не са настъпили усложнения
благодарение на своевременното диагностициране, правилно проведената терапия и
изпълнения предписан режим, възстановяването на здравето е трайно и без
усложнения, не се установява непосредствено след инцидента да е имало коматозно
състояние на пострадалия, отговарящо на критериите за безсъние, но са били
налице степенни промени в съзнанието – сомнолентност при ПТП-то и обнубилация в
Спешното отделение, като тези промени в съзнанието налагат задължителна хоспитализация,
диагностика и лечение, при анамнеза, описваща неадекватност, обърканост и
главоболие, а след 24 ч. – гадене и повръщане, се налага спешно скениране и
хоспитализиране с цел лечение и активно наблюдение за вероятност от развитие на
мозъчен кръвоизлив /който е настъпил/, мозъчна контузия, мозъчен оток и евентуални
епилептични еквиваленти, а в резултат на инцидента по главата на ищеца е имало
кръвонасядане /подкожно/ с размери 4х4 см. зад лявото ухо, без външно кървене,
визуализирано с променена окраска на кожата, придружена с подкожен оток, който
говори за директна травма от твърд тъп предмет, но липсата на рана с охлузване
изключва съприкосновение на главата с асфалта, а височината съответства на
огледалото на микробуса. Пострадалото дете се е оплаквало от главоболие при
прегледа на произшествието, на дежурните екипи в Спешното отделение, на
родителите си и на медицинския персонал, което главоболие е било с нарастване и
пик до четвъртия ден, след което постепенно е овладяно и е затихнало, при
ежедневното проследяване на състоянието на детето при визитациите е
констатирана поява на менингиално дразнене с нарастващи субективни оплаквания и
общомозъчна симптоматика, както и левкоцитоза.
Настоящият
състав няма основание да се съмнява в компетентността на вещото лице д-р К. и
направените от него изводи, като в случай, че ответникът не е бил съгласен с
тях, той е трябвало след приемане на първоначалното заключение да постави
допълнителна задача към вещото лице или да поиска назначаване на повторна
експертиза, което той не е направил, като всички наведени от него в писмената
му защита възражения досежно медицинския статут на пострадалия, различни от
горепосочения, са недоказани.
От
приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна съдебно-психолого-психиатрична
експертиза с вещи лица д-р И.Н., психиатър и М.И., магистър-психолог, което
съдът като компетентно изготвено възприема, е видно, че пътно-транспортното
произшествие на 15.08.2016 г. представлява за ищеца събитие със стресогенен
/травматичен/ характер, тъй като е довело до внезапно физическо нараняване,
възприето от него като заплаха за физическото му оцеляване и сигурността му, още
повече че към този момент детето е било на 9 години, когато има по-малки
възможности за справяне в критични ситуации и е по-уязвимо при стрес, това
събитие се е отразило на психичното му състояние в средносрочен план,
предизвикало е характерни реакции на деца след излагане на травма – умерено
изразена тревожност, която постепенно стихва, повишена зависимост от възрастните
/регресивно поведение/, нарушения на съня, страх от припомнящите травмата неща,
нарушили нормалното психологично функциониране на детето, по-силно изразени в
продължение на месец и впоследствие постепенно отшумели, към момента на
освидетелствуването не е налице постравматично стресово разстройство или друг
вид стрес у ищеца след инцидента, негативните изживявания и стрес са отшумели и
той не страда от психично заболяване.
В
съдебно заседание на 10.09.2019 г.
вещите лица са допълнили, че по принцип самото постъпване в болница може да се
сравни по сила с първоначалното събитие и би могло да бъде стресогенен фактор, но
в конкретния случай ПТП-то е събитието със силен стресогенен ефект върху
психиката на детето и всяко друго притеснение или повод за тревожност ще бъде
много по-малко, като няма данни такова да е било предизвикано от родителите на
детето.
В
първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Г.П./майка на ищеца/,
чиито показания като непротиворечиви и отразяващи нейни преки впечатления съдът
кредитира, като отчита близката й родствена връзка с ищеца при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Според
нея ПТП-то станало на 15.08.2016 г., около 18 ч., но в светлата част на деня,
тя видяла сина си в спешния кабинет, той бил контактен донякъде, разпознал ги,
но бил уплашен и плачел, имал рана на главата отзад в дясната част зад ухото,
имало кръв и той се оплаквал през цялото време, че много го боли главата, бил
настанен в Неврохирургия в Окръжна болница, като тя била с него през 5-дневния
му престой там, лечението се провеждало с обезболяващи, венозни вливания със
системи и орални медикаменти, през целия период детето се оплаквало от болки в
главата, имало охлузвания и по крака и ръката, а лечението продължило
впоследствие и в домашни условия, предимно на легло, тъй като му било
предписано малко да става и повече да почива, детето продължило да пие
обезболяващи лекарства още около месец, гледането на телевизия и четенето на
книги му били забранени, ползването на телефон било ограничено, след около
месец-два ищецът спрял да се оплаква от болки, а около година го било страх и
не искал да погледне колелото си, не искал да излиза сам, искал да има
възрастен с него, не можел да спи в болницата, а после и вкъщи около месец,
постоянно се стряскал, събуждал се понякога вечер с плач, макар и не много
често, споменът му от катастрофата не бил ясен, но бил сигурен, че е карал по
велоалеята, тъй като знаел къде да кара, когато излизал сам с колелото, и
винаги носел телефон, за да звънне, ако стане нещо.
По
делото е разпитан и свидетелят В.Н., който твърди, че се возил в товарния
автомобил, към 2016 г. имал трудов договор с ответника, но към момента на
разпита вече няма, двамата се връщали от командировка в Т., около 17 ч. били
близо до „Загорка“ на път с предимство, но лек автомобил „Ауди“ им препречил
пътя, като излязъл на осевата линия, момчето карало велосипеда, минало по
пешеходната пътека и се закачило встрани на буса до вратата, чуло се чукане от
удар странично, велосипедът бил с изкривена предна гума, дошла Бърза помощ и
лекарят разпитвал детето как се казва, на колко години е и къде живее, то
отговаряло адекватно, не плачело, не било в безсъзнание и свидетелят не видял
кръв по главата му, лекарят го прегледал и после го взели с линейката, а според
свидетеля тогава нямало знаци и велоалея, но той не е шофьор и няма книжка.
Съдът
не възприема показанията на този свидетел, доколкото те противоречат на
установеното от медицинските документи, горепосочените експертизи и показанията
на свидетелката Палазова, която има значително по-пълни впечатления от
психическото и физическото състояние на ищеца.
По
делото е приет социален доклад, от който се установява, че детето Г. е
отглеждано от родителите си, които задоволяват по адекватен начин неговите
основни нужди, свързани с осигуряване на сигурност, подслон, храна, облекло,
условия за поддържане на лична хигиена и тоалет, образование, здравни грижи и
др.; родителите проявяват отговорно отношение за образованието на децата си,
като поддържат активна връзка с училищното ръководство и живо се интересуват за
успеха и развитието на децата. Била е осъществена среща с ищеца, при която е
установено, че Г. е усмихнато и общително дете, с видимо нормално физическо,
интелектуално и социално развитие за възрастта си, като не е установен риск за
неговото развитие по смисъла на § 1, т. 11 от ЗР на Закона за закрила на
детето.
На
база на посочените доказателства съдът приема за установено, че вследствие на
получените травматични увреждания, които представляват средна телесна повреда,
причинили разстройство на здравето на Г., временно опасно
за живота, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и физически болки и страдания, за около
седмица е бил на стационарен режим под лекарско наблюдение, а впоследствие при
домашен режим, благодарение на своевременното диагностициране и лечение е успял
да се възстанови физически за около два месеца, през който период му било
забранено гледане на телевизия и четене на книги, а ползването на телефон било
ограничено, но още около година след това го било страх да излиза сам и не
искал да кара велосипед, имал проблеми със съня, понякога се събуждал с плач,
като постепенно тези негативни изживявания отшумели, а в момента той не страда
от психично заболяване.
Съдът
приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното виновно
поведение на ответника и нанесените на ищеца неимуществени вреди, като механизмът
на увреждането е този, описан в исковата молба, установен от всички събрани по
делото доказателства.
Въз
основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на
нанесеното му травматично увреждане, установени по вид, интензитет и
продължителност, свързаните с тях физически болки и страдания, неблагоприятното
отражение на случилото се върху психичното му състояние в средносрочен план,
предвид факта, че към момента на инцидента Г. е бил на 9 години и като дете е
бил по-уязвим при стрес и с по-малки възможности за справяне в критични
ситуации, развивайки тревожност и повишена зависимост от възрастните,
притеснение от случилото се и страх да не се повтори в бъдеще, при съобразяване
с всички установени обстоятелства и момента на настъпване на деликта, както и
наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение нормата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането /15.08.2016 г./ до окончателното й изплащане.
Неоснователно
е искането на ответника за освобождаването му от отговорност поради
изключителна вина на пострадалия и на родителите му за настъпване на ПТП-то.
При
деликтната отговорност, за разлика от договорната, длъжникът не може да бъде
освободен изцяло от задължение за обезщетение за причинените вреди, а само може
то евентуално да бъде намалено при съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увредения, тъй като последният не знае, че ще бъде увреден, затова,
дори при неполагане на дължимата грижа, той трябва да бъде репариран за
причинените му вреди.
Отделно
от това, както вече беше посочено, с влязлото в
сила решение на наказателния съд е установена виновността на дееца, като този
извод обвързва гражданския съд и не може да бъде пререшаван.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от Г.М. или родителите му.
Фактът дали велосипедистът е имал светлоотразителна
жилетка не се отразява на спора по делото, доколкото инцидентът е станал през
светлата част на денонощието и наличието или липсата на такава не би допринесло
по никакъв начин за избягване на сблъсъка.
Недоказано е твърдението на С. за това, че ищецът е
излязъл на платното за движение внезапно, което е попречило на ответника да го
възприеме своевременно и да предприеме адекватна реакция, като в тази насока не
са събрани никакви доказателства.
Дори
напротив, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява,
че Г.М. се е движил по обособена велоалея, на кръстовището имало два спрели
автомобила, които са ограничавали видимостта му по отношение на товарния
автомобил, като поради ниската височина на седалката на велосипеда той не е
могъл да го възприеме преди да предприеме пресичане на пътното платно, но
водачът на товарния автомобил е имал много добра видимост и единствено
отклоняване на неговото внимание му е попречило да забележи своевременно велосипедиста
и да осъществи действия по спиране и избягване на инцидента.
По отношение на това, че ищецът е бил на по-ниска
възраст от предвидената в закона, при управление на велосипеда, респ. че
родителите му не са изпълнили задължението си по чл. 8, ал. 8 от Закона за
закрила на детето да не оставят без надзор и грижа дете под 12-годишна възраст:
Съгласно разпоредбата на чл. 164 от ЗДвП пътно
превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка от 12
години, като водачите под 12 години трябва да се придружават от лице на
възраст, не по-малка от 16 години.
Съдът намира, че Г.М. е управлявал велосипеда си по
обособени велоалеи и единствено при пресичане на пътното платно е бил на общински
път.
Дори да се приеме нарушение на посочената
разпоредба поради това, че ищецът е бил на по-ниска от законово определената
възраст и без придружител над 16 години, това само по себе си не мотивира извод
за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
За да бъде отчетен принос на увреденото лице в този
случай, който да доведе до намаляване на дължимото обезщетение, е необходимо не
само да бъде нарушена законова норма, но също така да е установено по несъмнен
и категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между липсата на
придружител на малолетното дете и настъпване на увреждането, т.е. липсата на
такъв или фактът, че Г. е бил на 9 години вместо на изискуемите 12 години, да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат със създаване на условия за
него или улеснявайки го по някакъв начин.
Съдът счита, че такава причинно-следствена връзка
не е установена, тъй като детето, независимо от своята възраст, не е нарушило
правило за движение по пътищата и не е имало обективна възможност да
предотврати произшествието.
Изложените мотиви са релевантни и относно твърдяното
нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето,
предвиждаща, че родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до
12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
От събраните по делото доказателства се установява,
че родителите на ищеца са го възпитали да управлява велосипеда си само по велоалеи
и как да се държи като участник в движението, а когато е излизал сам, винаги е
носил мобилен телефон, за да звънне при необходимост, като по този начин те са
го запознали с рисковете от управлението на велосипед в градски условия и са го
подготвили за тях.
Имайки предвид създадената житейска ситуация, при
която обективно е невъзможно родителите да упражняват постоянен контрол върху
детето си в ежедневните му дейности, в т.ч. при игри и управляване на
велосипед, положените от тях предварително усилия за правилното му възпитание
като участник в движението по пътищата и доколкото произшествието е възникнало
не вследствие поведението на детето, а от това на ответника като водач на
товарния автомобил, съдът приема, че не е налице действие на родителите на Г.,
с което да са създали опасност за неговото психическо или физическо здраве или
да са допринесли за настъпване на увреждането му, поради което определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
Доколкото
първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи решението му в тази
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Обжалваното
решение е законосъобразно и в частта, в която С. е осъден да заплати на Г.М.,
действащ чрез баща си Д.М., направените по делото разноски в размер на
1 350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител адвокат Ж. З., както в частта, в която С. е осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З.1 040 лв. държавна такса и 787
лв. възнаграждение за вещи лица.
Предвид
отхвърляне на жалбата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените във въззивното производство разноски в размер на
1 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител адвокат Ж. З..
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 546/30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 146/2018 г. по описа на С.окръжен
съд – ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА П.К.С. ***, ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** /чрез адвокат В.С./ да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********, действащ
като малолетен чрез своя баща и законен представител Д.Г.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис * /чрез адвокат М.З./, сумата 1 300,00 лв. /хиляда и триста лева/
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на ответника ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ – С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.