Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161771
21.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6292 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против В.Ж.М.,
ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнало облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от
14.05.2016 г., по което имало неплатени суми в размер на общо 156,46 лева – за
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 01.08.2017 г. – 31.10.2017 г.,
за които били издадени фактури с настъпил падеж.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 10096/15.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 17556/19 г. на ПРС, II бр.с., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с
ал.1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в
срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му, ведно със законна лихва от
постъпване на заявлението до окончателното погасяване. Претендират се
разноските в двете производства.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител, с който оспорва иска по основание и размер – в т.ч. – подписа в
договора да е положен от ответника, при което липсвало валидно обл.
правоотношение, а той нямал качеството на потребител; ищецът не предоставил
твърдените услуги за исковия период, при което плащане не се дължало; те не
били правилно отчетени и тарифирани; сумите за аб. такси били недължими, т.к.
се различавали от уговорените в договора, при което имало несъответствие, респ.
липсвало основание за начисляване на описаните във фактурите суми; начислените
стойности за ползвани услуги не съответствали на договореното между страните и
на реално ползвани от отв. услуги; възразява за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение, връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От
представения договор от 14.05.2016 г. се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
съгласно което операторът е предоставил мобилен номер …., със съответно
уговорена месечна такса, за срок от 24 месеца, с посочени доп. услуги и
отстъпки. Според заключението на приетата СПЕ, която съдът кредитира изцяло
като ясно и компетентно изготвена, договорът е подписан именно от ответника,
поради което възраженията в ОИМ са опровергани. Между страните е налице
договорно правоотношение с конкретни параметри. По същото, за исковия период,
ищецът е предоставил телекомуникационни услуги по вид и размер, съгласно
посоченото в приетото по делото заключение на СТЕ, което също се кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. След подробен анализ експертът
е посочил какви именно услуги са потребени от ответника за исковия период по
вид и цена, поради което действителното ползване на същите от потребителя е
несъмнено установено. Освен цените на предоставените услуги, са начислени и
съответните месечни такси, уговорени в договора и приложената ценова листа.
Установеното от вещото лице потвърждава доводите в ИМ и отразеното в издадените
от ищеца фактури. Неплатената сума възлиза на търсения размер от общо 156,46 лева /след извършеното частично
плащане/. При
така събраните доказателства – подписан от ответника договор с конкретни
параметри и категорични данни от СТЕ за реално потребление на предоставените
мобилни услуги именно за исковия период, при съвпадение на уговорените, дължими
и начислени суми, съдът приема, че искът е доказан по основание и размер.
Възраженията на особения представител, макар резонни и обосновани, подкрепящи обяснима
защитна позиция, не се споделят. Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно – касае се за периодични платежи, за които е приложима 3 – год.
давност. Периодът на начисляване на сумите е за 2017 г. – заявлението по чл.
410 ГПК /откогато искът се счита предявен - фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/ е
постъпило в съда през 2019 г. /давността е прекъсната – чл. 116, б. „б“ ЗЗД/,
поради което тригодишен срок не е изтекъл и погасени по давност вземания няма.
С оглед
горното, искът следва да бъде уважен, като основателен и доказан, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и док. за сторени такива от: 25 лева – ДТ; 180 лева – деп. СТЕ; 200 лв.
– възн. особен представител; 360 лева с ДДС – платено адв. възнаграждение,
съгл. ДПЗС.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, от 25 лева – ДТ и 360 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Възражението
за прекомерността им е неоснователно – т.к. възлизат на минималните размери с
ДДС, съгл. НМРАВ, при което не подлежат на редуциране.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, на ответника следва
да се възложат платените разноски от бюджета на съда за приетата СПЕ от 180
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Ж.М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 156,46 лева – главница, представляваща дължима сума за абонаментни
такси и ползвани услуги за периода 01.08.2017 г. – 31.10.2017 г. по договор за
мобилни услуги от 14.05.2016 г., ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 28.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10096/15.11.2019 г. по ч.гр.д. № 17556/19 г. на ПРС, II бр.с.
ОСЪЖДА В.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: общо 765 лева /седемстотин шестдесет и пет
лева/ - разноски по настоящото дело и общо 385
лева /триста осемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство
по ч.гр.д. № 17556/19 г. на ПРС, II бр.с.
ОСЪЖДА В.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 180
лева /сто и осемдесет лева/ - платени от бюджета разноски за приетата СПЕ,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП