Р Е Ш
Е Н И Е
№ 241 07.07.2017
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …. ………..........…………..........………………......
състав
на седми юни …. … ….………………….……... две хиляди
и седемнадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове
: ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
Д. ТОДОРОВА
секретар ……… Росица Тодорова ……. ...… .….….………….………………………………...
прокурор ……..………………. .....................................................................…………………......
като разгледа докладваното от ................................................председателя…..
...…..................
В гр. дело № 290.......... по описа за 2017 год., …….…….…......................……….…….........
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на адв.
С.- Сопотенска, пълномощник на Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С..
С Решение № 80 от 09.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 592 по описа за 2016 г. РС Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. против Д.Р.С. иск с правно
основание чл.108 от ЗС – да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че ищците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. са собственици на по 1/6 идеална
част от земеделски земи, находящи се в землището на
гр. Хасково, останали в наследство от общият наследодател В*** З* В., а именно:
ПИ с идентификатор 77195.313.7, в местността „ ******“ с площ от 17 283 кв.м.;
ПИ с идентификатор 77195.319.22 в м. „ ******“ с площ от 8 646 кв.м.; ПИ с
идентификатор 77195.217.1 в м. „****“ с площ от 31 372 кв.м. и ПИ с идентификатор 77195.424.47 в м. „ ***“ с
площ от 11973 кв.м., както и да осъди ответника да предаде на ищците владението
върху посочените по 1/6 идеална част за всеки един от тях от описаните имоти.
Съдът е
отхвърлил като неоснователно направеното искане по чл.537 ал.2 от ГПК за
отмяна на Нот.акт № 79 т.III , рег. № 2034, дело № 299/2007 г. на Нотариус
Нели Тончева, с № 078 по регистъра на
Нотариалната камара на Р България, с който Д.Р.С. е признат за
собственик по наследство на посочените по-горе имоти.
Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения
от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С.
против Д.Р.С. иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, а именно да бъде осъден
ответника да заплати сумата в размер на по 1010.25 лв. за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за ползването
на собствените им по 1/6 идеална част от описаните имоти.
Съдът е осъдил ответниците
да заплатят на ищеца направените в производството разноски в размер на 1 500 лв.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С., които чрез пълномощника си адв. С. – Сопотенска обжалват същото в срок. Молят въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло постановеното от първоинстанционния
съд решение и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло
предявените обективно съединени искове. Молят да бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Във въззивната жалба се
навеждат доводи за неправилност на постановеното решение поради неговата
необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.
В нарушение правилото на чл.131 ал.2 от ГПК и при
наличната преклузия съдът неправилно приел писмени
доказателства представени от ответника в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 03.11.2016 г. В нарушение на разпоредбите на чл.145 ал.1 и ал.2 и
чл.146 ал.1 т.4 и ал.2 от ГПК съдът не поставил въпроси, нито дал указания на
страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат
доказателства. Допуснати били нарушения на чл.12 от ГПК и чл.154 от същия
кодекс.
Неправилно и в противоречие със събраните по делото
доказателства съдът приел,че ищците не са установили правото си на собственост,
възникнало по силата на наследствено правоотношение и реституция по ЗСПЗЗ, само
защото ответникът Д.С. осъществявал фактическа власт върху възстановените
земеделски имоти. Неправилно съдът зачел и правните последици от сключения
договор за прехвърляне на наследствени права от 05.09.2012 г., сключен между Д.С.
и Н*** В. З**.
Неправилно съдът квалифицирал предявеният иск за
заплащане на обезщетение като такъв по чл.31 ал.2 от ЗС, вместо по чл.73 ал.1
от ЗС. Неправилно съдът, приемайки,че ответникът е придобил правото на
собственост върху земеделските имоти на първично основание, е приел,че между
страните не съществува съсобственост, поради което и претенцията за заплащане
на частта от гражданските плодове, които той е получил от идеалните части на
ищците е неоснователна.
Постановеното решение било необосновано, като изводите на
съда били изградени без да е спазен принципа за равнопоставеност
на страните и не съответствали на изградената фактическа обстановка. Безспорно установено в производството било
възстановяването на земеделските имоти с решение на ОСЗГ на наследниците на В*
З* В., както и че удостоверението за отказ от наследство, което ответникът Д.С. е представил, е неистински
документ. Спорен бил въпросът за осъществяваната от ответника С. фактическа
власт върху имотите, както и дали следва да се зачете договора за прехвърляне
на наследствените права. Неправилен и в нарушение на материалния закон бил
изводът на съда,че ответникът С. е придобил наследствената ½ идеална
част по силата на чл.79 ал.1 от ЗС. За да се приеме,че едно лице е придобило
правото на собственост по силата на давностно
владение следвало да бъдат установени кумулативно две предпоставки, а именно
упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението вещта да се държи
лично или чрез другиго като своя.
Изводите на съда за придобиване правото на собственост от ответника били
формирани единствено въз основа на осъществената от него по скрит начин
фактическа власт върху имотите. Неправилно съдът приел,че упражняването на
фактическа власт е достатъчно, за да се приеме,че е осъществено придобиването
по чл.79 ал.1 от ЗС. Неправилно съдът приел,че е налична и втората предпоставка,
а именно намерението на владелеца да държи вещта като своя. По делото,
ответникът не ангажирал доказателства, от които безспорно да се установи,че е
извършил действия, с които да обективира спрямо
ищците своето намерение да свои. Не било установено също и че владението е
несъмнено и спокойно.
Неправилно първоинстанционният
съд приел,че ответникът С. е придобил
правото на собственост на 1/2 ид.част от посочените
имоти въз основа на сключения между него и Н* В. З** договор за прехвърляне на
наследствени права. Този договор не следвало да бъде зачетен на първо място,
защото бил представени извън сроковете на чл.131 от ГПК. На следващо място
твърдят,че този договор не би могъл да им се противопостави т.като не бил
вписан и не на последно място – бил нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД,
защото накърнявал добрите нрави.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.
Х., пълномощник на въззиваемия, с който оспорва
подадената въззивна жалба. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Правилни и
обосновани били изводите на съда,че ответникът е придобил правото на
собственост върху процесните имоти по силата на давностно владение, което е било трайно и необезпокоявано от никого. Сключените от
ответника договори за наем и аренда били надлежно вписани, като по този начин
той демонстрирал публично своята воля да владее тези имоти за себе си. През
целият период от време ищците по никакъв начин не се противопоставили на
установеното владение на ответника и не са предприели действия, които да
прекъснат това владение.
В съдебно заседание въззивниците, чрез
пълномощника си адв. С. - Сопотенска, поддържат
подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения. Не правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Молят да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемият,
чрез пълномощника си адв. Х. оспорва подадената въззивна жалба. Не прави искания за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция. Моли да
бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното :
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция,
разноски в размер на 1 500 лв., представляващо заплатено възнаграждение на
адвокат.
РС Хасково
е сезиран с обективно съединени искове предявения от Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С.
против Д.Р.С., а именно : 1. Иск с
правно основание чл.108 от ЗС – да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че ищците Д.В.С., Р.В.С. и И.Г.С. са собственици на по 1/6 идеална
част от земеделски земи, находящи се в землището на
гр. Хасково, останали в наследство от общият наследодател В* З** В., а именно:
ПИ с идентификатор 77195.313.7, в местността „ ******“ с площ от 17 283 кв.м.;
ПИ с идентификатор 77195.319.22 в м. „ ******“ с площ от 8 646 кв.м.; ПИ с
идентификатор 77195.217.1 в м. „ И***“ с площ от 31 372 кв.м. и ПИ с идентификатор 77195.424.47 в м. „ И**“ с
площ от 11973 кв.м., както и да осъди ответника да предаде на ищците владението
върху посочените по 1/6 идеална част за всеки един от тях от описаните имоти и
отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК
Нот.акт № 79 т.III , рег. № 2034, дело № 299/2007 г. на Нотариус
Нели Тончева, с № 078 по регистъра на
Нотариалната камара на Р България, с който Д.Р.С. е признат за
собственик по наследство на посочените по-горе имоти; 2. Иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, а
именно да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на по 1010.25 лв. за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползването на собствените им по 1/6 идеална част от
описаните имоти.
При разглеждането
на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.31 ал.2 от ЗС са неоснователни и недоказани, поради
което ги е отхвърлил изцяло. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящият съдебен състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да водят до изводи, различни от направените
от решаващият съд. Постановеното от първоинстанционния
съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1500 лв. – платено възнаграждение на адвокат.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба доводи за
необоснованост на съдебният акт. Съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по
делото доказателства,отговорил е обосновано на
наведените доводи и възражения . В резултат на съвкупната преценка на
доказателствата правилно е достигнал до извода,че ищците не се легитимират като
собственици на процесните имоти, което е достатъчно
основание да бъде отхвърлен искът с правно основание чл.108 от ЗС. Правилни и
обосновани са изводите на съда,че ответникът Д.С. е придобил правото на
собственост върху процесните земеделски имоти по
силата на давностно владение, което е продължило
спокойно, явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години. Правилно съдът е отхвърлил и искането за
отмяна на констативния нотариален акт, след като е достигнал до извода,че
именно ответникът е собственик на процесните
имоти. С оглед направените изводи,че
ищците не се легитимират като собственици на земеделските земи и след като е
отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС както неоснователен, правилно
съдът е отхвърлил и обективно съединеният иск с правно основание чл.31 ал.2 от
ЗС.
Безспорно
установено в производството е, че страните имат качеството на наследници
на В* З* В.,***, починал на 18.01.1982
г., като и че с Решение № 36101 от 08.11.1999 г. на ОС ЗГ Хасково е
възстановено правото на собственост на наследниците на В* З* В. върху процесните
четири земеделски имота, находящи се в землището на
гр. Х***. Не се спори и досежно това,че от момента на
възстановяване на правото на собственост върху тези имоти фактическа власт
върху тях е упражнявана от един от наследниците, а именно – ответника Д.С..
Спорен е въпросът дали упражняването на фактическата власт върху процесните наследствени земеделски имоти е довела до придобиването на правото на
собственост върху наследствените идеални части на останалите наследници. Първоинстанционниаят съд е дал положителен отговор на този
въпрос. При анализа на събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства – представените договор за наем и
аренда на земеделските имоти и показанията на св.К** и Т** се налага извода, до
който е достигнал и решаващият съд,че ответникът С. е осъществил едно трайно,
необезпокоявано и несмущавано владение върху процесните
имоти от момента на възстановяването им през 1999 г. Това владение, както е
посочил съдът, е било явно – сключването на договорите за аренда и тяхното
вписване в службата по вписвания сочи именно на публично демонстриране на
неговата воля да владее имотите само за
себе си и с това вписване да даде гласност за неговото субективно намерение.
Тези действия настоящият съдебен състав намира,че са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин този съсобственик, отв.
С.,показва отричането на владението на останалите съсобственици, в т.ч. и на
ищците. Няма ангажирани доказателства, които да сочат,че
ищците по някакъв начин са оспорили това му владение, или са предприели каквито
и да е действия за охраняване правото си на собственост. Напротив, ангажираните
от ответника С. доказателства сочат именно,че той е осъществявал фактическа
власт явно, необезпокоявано и непрекъснато върху процесните
имоти и то от началният момент на възстановяването на правото на собственост.
Ищците са тези, които следва в процеса да установят,че през този период от
време са демонстрирали поведение на собственици и което поведение да сочи на
противопоставяне на владението на ответника. Неоснователни са доводите,посочени
във въззивната жалба, че ищците изобщо не са били
уведомявани,че е възстановено правото на собственост върху земеделските земи на
наследниците на В** В..
Няма процедура, която изрично да изисква тяхното уведомяване и те е следвало да
положат грижи за охрана интересите си на собственици. Ищците, видно от приложеното Решение №
511/18.04.2007 г. на ХОС, постановено по В.гр.д. № 600/2005 г. са били страни в
друго производство по чл.108 от ЗС
отново досежно имоти, оставени в наследство от
наследодателя им В* З* В.. Това,че не са
се уведомили за пълния обем наследствена маса, към настоящият момент не би
могло да ги полза, нито да обоснове извод,че ответника С. е осъществявал по скрит начин фактическа
власт върху имотите, както се твърди в жалбата. Следва да се отбележи и това,че
техният пряк наследодател В* Р.С., приживе, съвместно с ответника Д.С. / негов
брат/ са подали заявление за възстановяване правото на собственост на
земеделски имоти на наследниците на В* З.В., по които заявления е образувана
преписка вх. №5162/14.02.1992 г. и по които с последващи
решения е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти. Това според съда е индиция,
че ищците са знаели за наличието и на други имоти, правото на собственост върху
които се възстановява на общият им наследодател, по отношение на които са
проявили пасивно поведение.
Действително
представените нотариален акт за собственост № 79 от 22.08.2007 г. и Договор за
прехвърляне на наследствени права от 05.09.2012 г. не легитимира ответника като
собственик, доколкото по отношение на първия е безспорно установено в
производството е, че ищците не са
подавали молба за отказ от наследство,а по отношение на втория – не е спазена
изискуемата в закона форма. както и № 79. Сключеният
договор е безвъзмезден, което е
основание да се приеме, че не е договор за продажба за наследство по смисъла на
чл. 212 от ЗЗД, тъй като липсва един от
съществените елементи на договора за продажба - цената. Не може да се приеме,
че сключеният договор е договор за дарение на наследствени права, поради това,
че не е сключен в нотариална форма, която е форма за действителност на сделката
за дарение на недвижими имоти, съгласно чл. 18
от ЗЗД. Облекчената форма по чл. 212 от ЗЗД
се отнася само до продажбата на наследство, но не и до останалите престационни договори на наследство, в което са включени и
недвижими имоти. Това обаче не променя
направеният по - горе извод,че ответникът С. е придобил правото на собственост
върху процесните имоти въз основа на давностно владение, доколкото към 2012 г. е бил изтекъл
срок повече от 10 години.
Изложеното
води до извода,че ищците не са собственици на процесните
имоти, поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Достигайки до този извод първоинстанционният съд е
постановил правилно по същество решение, което следва да бъде потвърдено.
Правилни
са изводите на съда и за неоснователност на предявените искове с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС, като изложените мотиви, както се посочи,на
основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователни
са наведените доводи във въззивната жалба за
неправилна квалификация на тези искове като иск по чл.31 ал.2 от ЗС, вместо по
чл. 73 ал.1 от
същия закон. Разпоредбата на чл. 73 ЗС урежда правоотношенията между
собственика на земята и недобросъвестния владелец, след прекратяване на
владението, като постановява, че той дължи на собственика добивите, които е
получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го
е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Доколкото в исковата
молба се твърди,че страните са съсобственици на процесните
имоти и че те се ползват лично само от единия съсобственик, то отношенията
между тях следва да се уредят по правилото на
чл.31 ал.2 от ЗС.
Неоснователни
са доводите за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила.
Не съставлява нарушение на правилото на чл.131 и чл.133 от ГПК представянето на
писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание, след като с
отговора на исковата молба ответникът е поискал доказателства и такива са
събрани с участието на другата страна. С постановеното по чл.140 от ГПК
определение съдът е определил срок за ангажиране на доказателства, а именно
първото по делото съдебно заседание. Не са допуснати и процесуални нарушения
свързани с изясняването на спора от фактическа страна, както и при
разпределението на доказателствената тежест. Съгласно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК всяка
от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, което е
посочено и в доклада на съда. Въз основа на събраните доказателства и при
съвкупната им преценка съдът изгражда своите изводи за основателност на исковата
претенция, респ. на възраженията, наведени с отговора на исковата молба. Не се сочи конкретно във въззивната
жалба кои обстоятелства според ищците са останали неизяснени, не се твърди,че
не са събрани всички сочени от страните и относими
към спора доказателства, както и не се прави и искане за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 80/09.02.2017г. на РС Хасково, постановено по гр.д.№ 592 по описа на съда за
2016 г.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********
***, Р.В.С., ЕГН ********** *** и И.Г.С., ЕГН ********** ***, тримата със
съдебен адрес ***, адв. П.С. – Сопотенска, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Р.С., ЕГН ********** *** сумата от 1 500 лв./ хиляда и
петстотин лева/, направени по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/