№ 178
гр. Варна, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500112 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Ц. Г. Г. против определение №4121/04.11.2022г., постановено
по гр.д.№687/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение
молбата на Ц. Г. Г. за конституиране на А.Г.Г. като трето лице помагач на
нейна страна на осн. чл.219 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата за
конституиране на трето лице помагач бъде уважена.
Въззиваемата Д. Д. Г. в депозирания отговор по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.В.С. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№687/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявени от Д. Д. Г. против Ц. Г. Г. искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна,
ул.“Драгоман“№46, представляващ по КККР на гр.Варна: еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.145.2, находяща се в
ПИ с идентификатор 10135.1504.145, със застоена площ на първия етаж 44, 43
кв.м. и на втория 46, 82 кв.м., ведно с две избени помещения, находящи се в
нея, както и избено помещение №3, находящо се в сграда с идентификатор
10135.1504.145.3 в същото дворно място и таванско помещение №3,
находящо се в същата сграда, ведно с 23% ид.части от общите части на сграда
с идентификатор 10135.1504.145.3, както и 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.1504.145, и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху
посочените недвижими имоти.
В исковата молба и уточняващите молби към нея ищцата твърди, че е
1
собственик на горепосочените недвижими имоти, придобити чрез
направеното в нейна полза универсално саморъчно завещание от 29.03.2021г.
от И.А.П., б.ж. на гр.Варна, поч. на 11.05.2021г., обявено на 21.05.2021г.,
вписано на 07.06.2021г., която била собственик по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№130/80г., съдебна делба по гр.д.
№947/89г. по описа на ВРС, извършено надстрояване и наследствено
правоприемство от съпруга си П.В.П., поч. 2014г. и дъщеря си С.П.П., поч.
2020г.Имотите се владеят от ответницата Ц. Г. Г., която твърди, че се
легитимира като техен собственик чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№102/31.05.2021г., съгласно който са й продадени от
нейната баба С.А.С.
С.А.С.е единственото лице, което би било призовано към наследяване на
И.А.П., нейна сестра, но предвид универсалното завещание в полза на ищцата
С.Стоянова не е придобила собственост по наследяване, съответно такава не е
придобила и ответницата приобретател по договора.
Ответницата Ц. Г. Г. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор
оспорва предявените искове като твърди, че е придобила собственост върху
част от процесните недвижими имоти /сграда с идентификатор
10135.1504.145.2, избените помещения, находящи се в нея, както и 1/3 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10135.1504.145/ чрез договора за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№102/21г., поради което и ги владее.Завещанието е
нищожно, евент. унищожаемо, по изложените в отговора съображения,
предвид което баба й С.Стоянова, като единствен наследник по закон, е
придобила надлежно собственост.Излага и, че през лятото на 2021г.,
случайно, докато почиствали и подреждали вещите на И.П., открили под
килима на втория етаж завещание от И.П. в полза на майката на ответницата
А.Г.Г./племенница на И.П./ с дата 25.04.2021г.Това завещание е последващо и
отменя предходното в полза на ищцата, като е обявено на 02.08.2022г. само и
единствено предвид настоящите искови претенции на ищцата, т.к. майка й не
е имала намерение да придобива имотите на сем.П..
В отговора си ответницата е направила искане за конституиране на А.Г.Г.
като трето лице помагач на нейна страна.Твърди, че иска да привлече А.Г.
като трето лице помагач, т.к. чрез нейното участие ще бъде установена
неоснователността на ищцовата претенция и при евентуалното й отхвърляне
решението ще има действие и по отношение на третото лице помагач.
Условие за привличане на трето лице помагач е интерес от постановяване
на решение в полза на подпомаганата страна, тъй като решението би
рефлектирало върху правното положение на привлеченото трето лице.При
участие в процеса то ще бъде обвързано от СПН на постановеното решение в
отношенията му с насрещната страна, а между него и подпомаганата страна
ще важи задължителната сила на мотивите, от значение при упражняване на
регресни права на подпомаганата страна спрямо третото лице при негативно
за подпомаганата страна решение.
Твърденията на ответницата са вътрешно противоречиви - от една страна
твърди, че е собственик на недвижимите имоти, придобити чрез посочения
договор, а от друга, че А.Г. е техен собственик по силата на цитираното
завещание.Независимо от горното, същата няма правен интерес от
привличането.Евентуалното отхвърляне на исковете няма да рефлектира
върху правната сфера на третото лице помагач.Твърди се, че то има
самостоятелна легитимация като собственик по силата на универсално
2
завещание от 25.04.2021г., т.е. не би могло да подпомага ответницата с
твърдения, че тя е собственик на същия имот по силата на договора за
покупко-продажба, доколкото това противоречи на собствения му правен
интерес.Правото на третото лице не е обусловено от предмета на предявените
против ответницата ревандикационни искове, по които ще се установява
право на собственост на ищцата, твърдяно, че е придобито чрез универсално
завещание от 29.03.2021г. и съответно наличието на право на собственост в
патримониума на ответницата.В тази връзка и не се сочат факти, които да
обосновават наличието на регресни права на ответницата спрямо третото
лице, за да е необходимо обвързването му от мотивите на решението.
Поради липса на правен интерес от привличането, искането се явява
неоснователно.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4121/04.11.2022г., постановено по гр.д.
№687/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3