Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2021 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Галина Г.а, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 1952 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на „Стийлимпекс“ ООД гр.Варна, представлявано от М.М.
срещу ЗПАМ № 21-0819-001001/27.07.2021г. на полицейски инспектор в сектор „ПП“
към ОД МВР Варна.
С жалбата се моли съдът да отмени процесната заповед, с която е прекратена
регистрацията на товарен автомобил „****“, с рег. № ****за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
нарушение на материалноправните разпоредби. Твърди се, че заповедта е нищожна,
същата е издадена от лице, което няма такава компетентност. Не става ясно от
кога на водача са отнети всички контролни точки т.е. от кога е загубил
правоспособност. Претендира се да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна , сектор „ПП“ оспорва
жалбата. Заявява, че автомобилът, който е дерегистриран е управляван от лице
без налични контролни точки. Същият се явява неправоспособен, което, при
условията на обвързана компетентност, е довело до издаването на настоящия
административен акт. Счита, че органът е
спазил всички материалноправни и процесуални предпоставки. Претендира юр.к.
възнаграждение.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 21-0819-001001/27.07.21г., от лице с правен
интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със съставен АУАН серия АА № 890032/27.07.21г. е установено, че на 26.07.21г.
около 16,50ч. в гр.Варна, , по бул.“Осми приморски полк“ до №115, посока
бул.“Чаталджа“, Л. управлява т.а. „****“, с рег.№ *****, собственост на
„Стийлимпекс“ООД, като след извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“ –МВР, е
установено, че Л.Д.Л. е загубил правоспособност по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки.
Актът е подписан от нарушителя Л. без възражения; редовен е от външна
страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства и не е оборил установените с акта факти и обстоятелства,
напротив в подробните си обяснения пред съда ги потвърждава.
На 25.02.2014г. от Н.Й.- началник група към ОДМВР- Варна е издадена ЗППАМ №14-0819-000588 по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която е отнето
СУМПС на Л. Л. , поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на
задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената ЗППАМ №
21-0819-001001/27.07.2021г. на полицейски инспектор в сектор „ПП“ към ОД МВР
Варна, на основание чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС т.а. „****“, с рег.№ *****, собственост на
„Стийлимпекс“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ЕИК *********,
представлявано от М.М., за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС и
регистрационните табели.
ЗППАМ № 21-0819-001001/27.07.2021г. е връчена на жалбоподателя М., в
качеството му на управител на „Стийлимпекс“ООД на 02.08.21г.
Със съставянето на АУАН на 26.07.21г., при който е установено поредното
нарушение на Л., като водач на чуждо МПС – собственост на „Стийлимпекс"
ООД, и издаването на заповедта за ПАМ 27.07.21г., на основание чл. 22 от ЗАНН,
е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС, като фактически, от
контролните органи, са иззети СРМПС и регистрационните табели на автомобила.
Предвид изложеното, крайният извод на съда по отношение фактите е, че на 26.07.21г.
водачът Л., не е притежавал СУМПС и не е имал право да управлява МПС,
собственост на „Стийлимпекс" ООД, заради което му е съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 150 ал. 1 от ЗДвП и е издадена процесната заповед за
ПАМ от 27.07.21г. на основание чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на
регистрационните табели.
Съгласно чл. 171, т. 2а б. а" от ЗДвП – за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на
принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят, като управител
на „Стийлимпекс" ООД , е предоставил МПС т.а. „****“, с рег.№ *****, на
лице което не е притежавало свидетелство за управление, тъй като последното е
било иззето от контролните органи по административен ред.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага
с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 г. Определения
със заповедта срок от 6 м. е в рамките на законовия и е обусловен от
поведението на водача и упорството му да не се подчинява на правилата на ЗДвП,
поради което е съобразен с целите на мярката.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По силата на ал. 2, т. 3 от същата разпоредба, налагането
на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с регистрационен номер по чл. 165,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Заповедта е издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна
полиция" – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на
директора на ОД на МВР – Варна /т.1.9/ и въз основа на Заповед №
81213-1524/09.12.2016г. и на министъра на вътрешните работи, който има
правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол да
издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 2а по ЗДвП.
С оглед горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата
на компетентност на органа издал обжалваната заповед - последната не страда от
порок на нищожност и явява се валиден акт.
Заповедта за ПАМ е мотивирана е със съставения АУАН серия АА №
890032/27.07.21г., чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта
като фактическо основание, както и от приложената по преписката ЗППАМ
№14-0819-000588 / 25.02.14г. на ОД на МВР – Варна, издадена на основание чл.
171, т. 4 ЗДвП за изземване на СУМПС , поради отнемане на всички контролни
точки на водача. Това обосновава издаването на заповедта с правно основание по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на собственото на
"Стийлимпекс" ООД ППС за срок от 6 месеца, поради управление на МПС
водача Л. , загубил правоспособност, по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Ето защо съдържанието на заповедта позволява
да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната
административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е
мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените
по делото доказателства. Оносимите факти и обстоятелства са посочени в
заповедта.
Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ –
прекратяване на регистрацията на МПС, собственост на дружество, предоставило го
за управление на водач, който не притежава СУМПС, т. е. налице е преследваната
от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за
определен срок.
В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Обжалваният
акт е съобразен с целта на закона, която
е, да се гарантира безопасността на участниците в движението от водачи,
управляващи МПС, с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата
за движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм.
дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм.
дело № 12851/ 2014 г. на ВАС и др. /, в конкретния случай, притежание на СУМПС.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното: Съгласно чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС, чужда собственост от водач без СУМПС. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на
наказателното постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и
доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е
достатъчно съставянето на АУАН на нарушителя. Такъв в настоящия случай е налице
и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на
жалбоподателя в противния смисъл са неоснователни.
В конкретния случай констатациите в съставения против Л. АУАН относно
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС не са опровергани от
жалбоподателя, в чиято тежест е да установи противното. Поради това съдът
приема, че с оглед конкретните фактически установявания, в настоящия казус
прилагането на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" е било императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП,
съответно, издавайки оспорената заповед административният орган е действал в
условията на обвързана компетентност.
На следващо място в заповедта са изложени както фактическите, така и
правните основания за прилагане на оспорената ПАМ - извършеното от водача на
МПС чуждо административно нарушение по чл. 150 ал. 1 от ЗДвП - управление на
МПС от лице без СУМПС, което изисква императивното прилагане на ПАМ на
основание чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП. Действително, в заповедта не
са изложени мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но
доколкото, той е определен в законоустановения минимум от 6 месеца, съдът в
този си състав намира, че така констатираният пропуск в конкретния случай, няма
стойност на съществено нарушение на процесуалните правила, респ. и на
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
В заключение, съдът преценява като неоснователно искането за отмяна на
заповедта по съображение, че с приложената ПАМ се засягат значително правата на
собственика на МПС-то, тъй като невъзможността на автомобила да бъде използван шест
месеца и носи ежедневни загуби. На първо място, следва да бъде подчертано, че
приложената ПАМ е пряко следствие на извършеното виновно от Л. административно
нарушение - управление на МПС без свидетелство за управление, още повече, че
това обстоятелство е с начало 25.02.2014г., т. е. повече от седем години.
Именно неговото поведение е причина за лишаване на дружество "Стийлимпекс"
ООД да ползва ППС-то, собственост на дружеството за срок от 6м. Като е
предоставил автомобила на лице, без СУМПС, жалбоподателят не може да се
позовава на собственото си противоправно поведение, в резултат на което с
голяма вероятност са настъпили твърдените значителни неблагоприятни последици,
за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с
последното актуално изменение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП от м. 02. 2017 г.
мярка, е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици, без СУМПС и пр.,
подробно изброени в текста, което е и обществено значима цел, с оглед
значителния брой жертви и пострадали от т. нар. "война на пътя".
Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
нарушение по чл. 150 ал. 1 от ЗДвП и изпълнението й при наличието на всички
материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е настоящият случай, не
може да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма,
съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на
съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта
му, поради което е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна
и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
По възраженията на жалбоподателя за нищожност на обжалвания акт, съдът
намира за необходимо да отбележи следното:
В българското законодателството няма изрично формулирани основания, които
водят до нищожност на административните актове.
Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са
регламентирани в чл. 146 от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност
на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не
може да породи правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е
приела, че наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт всякога е
основание за нищожност на този акт. В процесния случай е доказано, че органът,
издал обжалваната ПАМ е компетентен.
Най-често нарушенията на материалния закон засягат законосъобразността на
административните актове и водят до тяхната унищожаемост, за това нищожен на
това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора,
когато е налице пълна липса на условията (предпоставките), визирани в
хипотезата на приложимата материално-правна норма, когато актът е изцяло лишен
от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон от нито един орган, е налице нищожност на
административен акт поради нарушение на материалния закон.
Само пълната липса на условията и предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на
възможност, за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание, би довело
до нищожност на административния акт на основание чл. 146, т. 4 от АПК. В
настоящия случай няма въобще нарушение на материалния закон, още по-малко
съществено такова.
Липсата на форма на административния акт също води до неговата нищожност,
но само в случаите, когато наличието на определена форма е нормативно
изискуемо. Конкретният случай не е такъв. Процесната ПАМ може да бъде издадена,
както в писмена, така и в устна форма. За това няма основание да се приеме, че
е налице нищожност поради липса на форма.
По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от
юрисконсулт в размер на 100лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна, 23-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стийлимпекс“
ООД гр.Варна, представлявано от М.М. срещу ЗПАМ № 21-0819-001001/27.07.2021г.
на полицейски инспектор в сектор „ПП“ към ОД МВР Варна за налагане на
административна мярка по чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА „Стийлимпекс“
ООД гр.Варна, ЕИК ********* представлявано от М.М. , да заплати на ОДМВР сумата
от 100лв./сто/, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: