РЕШЕНИЕ
№ 629
Кюстендил, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20237110700397 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Адв.Н. Г. Б. от АК – Кюстендил като пълномощник на М. В. З. от [населено място], [улица]със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-5310-000084/ 03.08.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от И. Й. П. на длъжност полицейски инспектор при ОДМВР–Кюстендил, група КПДГПА, с която е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С определение № 41/ 08.01.2024 г. по адм.д.№ 398/ 2023 г. по описа на съда посоченото дело е съединено към настоящето при условията по чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Предмет на съединеното дело е оспорена от адв.Б. като пълномощник на М. В. З. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5310-000085/ 03.08.2023 г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от посочения по-горе орган, с която е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за автомобил БМВ 320Д с рег.№[рег. номер].
В жалбите се релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Моли се за отмяна на актовете. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбите. Представя списък на разноските.
Ответният началник на група КПДГПА в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил чрез юрк.Б. Л. в писмена молба оспорва жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 23-5310-000084/ 03.08.2023 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбите и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорените заповеди за прилагане на ПАМ № 23-5310-000084/ 03.08.2023 г. и № 23-5310-000085/ 03.08.2023 г. са издадени от полицейски инспектор И. Й. П. от група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил въз основа на АУАН № [рег. номер]/ 03.08.2023 г. от мл.автоконтрольор А. М. Г. за едно и също административно нарушение. Деянието се изразява в това, че на 03.08.2023 г. около 20:43 часа на ПП1 Е-79 км.322.400 в посока Кулата жалбоподателят управлява собствения си автомобил БМВ 320Д с рег.№ [рег. номер] след употреба на алкохол, установено с техническо средство ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер АRDМ 0264, чиято индикация отчела положителна проба 1.03 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е ТМИ № 139166. Нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Със заповед за прилагане на ПАМ № 23-5310-000084/ 03.08.2023 г. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, а със заповед за прилагане на ПАМ № 23-5310-000085/ 03.08.2023 г. на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на автомобил БМВ 320Д с рег. № [рег. номер]. Отнети са СУМПС с контролния талон, СРМПС и регистрационните табели. Заповедите са връчени на адресата на 26.10.2023 г., а жалбите да подадени по пощата на 09.11.2023 г.
Разпечатката от паметта на техническото средство установява верността на записването в АУАН досежно измерената концентрация на алкохол в издишания от водача въздух на посочената дата и час. Средството е от одобрен тип и е преминало последваща проверка на 22.05.2023 г. със срок на валидност от 6 месеца.
Съгласно т.1.3 от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, издателят на оспорените заповеди е оправомощено длъжностно лице да издава ЗППАМ по ЗДвП.
Съгласно протокол №377/ 08.08.2023г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол /етанол/ в проби кръв, изготвен от експерт-химик в ТНЛ в ОДМВР – Кюстендил, в изследваната кръвна проба, взета от жалбоподателя по ТМИ 139166 от 03.08.2023 г. е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация от 0.40 промила.
С мотивирана резолюция № 23-5310-[рег. номер]/ 14.08.2023 г. началник група в ОДМВР – Кюстендил като АНО на основание чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство по издадения срещу дееца АУАН поради данните в протокола за химическа експертиза.
От приложените разпечатки от система АИС АНД на картоните по процесните заповеди е видно, че заповедите са със статус „отпаднало основание“ на датите 14.08.2023 г. и 26.10.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбите за допустими. Подадени са от пълномощник на надлежен правен субект по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС и временното прекратяване на регистрацията на МПС препятства упражняване на правата на Замфиров като водач на МПС и негов собственик. Приложените ПАМ са преустановителни по своя характер. Оспорванията са осъществени в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледани по същество, жалбите са основателни. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедите са издадени от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорените административни актове.
По формата на актовете:
Заповедите съответстват на предвидената за тях мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържат реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на всяка една от двете заповеди има наименование на органа-издател, наименование на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на относимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимите хипотези на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Волеизявленията на органа са във връзка с фактическите основания за тяхното формиране.
По процедурата:
Заповедите са издадени при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Начало на производството по издаване на заповедите е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедите за ПАМ. ТМИ е част от съставения АУАН, поради което е част и от административната преписка. Същият е официален писмен документ с неоспорена материална доказателствена сила. Спазена е процедурата за издаване на ТМИ. Доказателствата по делото установиха, че след извършване на проверката за употреба на алкохол с техническото средство водачът е дал кръв за медицинско изследване по правилата на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017г., изм. и доп./. Резултатите от химическото изследване са установили концентрация на етилов алкохол от 0.40 промила, което е довело до прекратяване на административнонаказателната преписка по издадения акт с Мотивирана резолюция на АНО. Следователно, данните сочат за прекратено производство по ЗАНН, но липсва акт на административния орган за отмяна на оспорените заповеди по инициатива на органа въз основа на данните от химическата експертиза, респ. за тяхното оттегляне след получаване на жалбите по реда на чл.91, ал.1 от АПК. Отразяването в разпечатките от системата АИС АНД на картоните по двете заповеди за отпадане на основанието и приключването им не е равносилно на упражнени от органа правомощия по отмяна, респ. оттегляне на заповедите. Следователно, към датата на подаване на жалбите и към настоящия момент съдът е длъжен да осъществи съдебен контрол за законосъобразност на двете заповеди. Връщането на СУМПС с контролния талон, СРМПС и регистрационните табели на автомобила не водят до отпадане на валидността на оспорените заповеди.
По материалния закон:
Заповедите са незаконосъобразни поради липса на противоправно деяние.
Материалноправна предпоставка за прилагане на двете ПАМ в оспорените заповеди в хипотезите на чл.171, т.1, б.”б” и т.2а, б.“б“ от ЗДвП е управлението на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда в нарушение на задължението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Приложената по делото химическа експертиза е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила и удостоверява, че в деня и часа на нарушението водачът е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.40 промила. Тази концентрация е определяща както за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, така и за административната такава по приложените ПАМ. Установената концентрацията е под минималната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което лишава от съставомерност деянието като административно нарушение. Следователно, при условията на чл.142, ал.2 от АПК след издаване на оспорените заповеди е установен факт, който е от значение за делото и води до отпадане на основанието за прилагане на ПАМ и за издаване на оспорените заповеди.
На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК заповедите ще се отменят.
На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР от АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски по всеки акт в размер на 510 лв., включващи 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за ДТ или общата сума 1020 лв. за двете оспорвания. Адвокатското възнаграждение е под минимума в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен с оглед различния правен интерес поради самостоятелните оспорвания на двете заповеди и не подлежи на намаляване по възражението на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5310-000084/ 03.08.2023 г. на полицейски инспектор И. Й. П. от група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на М. В. З. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5310-000085/ 03.08.2023 г. на полицейски инспектор И. Й. П. от група КПДГПА Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на М. В. З. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията за 6 /шест/ месеца на лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ [рег. номер].
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на М. В. З. деловодни разноски в размер на 1 020 лв. /хиляда и двадесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |