Присъда по дело №27/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 11
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200027
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Севлиево , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Г.Н.Б
при участието на секретаря С.Л.Г.
като разгледа докладваното от Г.Н.Б Наказателно дело частен характер №
20214230200027 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.. М. П. от с. Душево, община Севлиево, роден на
***** година в гр. Севлиево, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН:
*********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2021 година в село Душево, община
Севлиево, около 20:15 часа, в съучастие с П.М. П., чрез нанасяне на удар с глава в
областта на носа и ритници по тялото, причинил на В. АНК. Н. от с. Душево, община
Севлиево контузия на носа с кръвотечение, оток, кръвонасядане и малка раничка на
гърба на носа, болезненост в челната област, лек оток и болезненост от ляво на гръдния
кош /по хода на долните ребрени дъги/, малко охлузване на дясното коляно и общо
неразположение, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.ота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК/, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 130, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като МУ
НАЛАГА пробационните мерки по чл. 42а ал .2 т. 1 и т. 2 от НК, както следва:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два
пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.3, т.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П.М. П. от с. Душево, община Севлиево,
1
********************* в гр. Ловеч, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2021 година в село Душево, община
Севлиево, около 20:15 часа, в съучастие с И.. М. П., чрез нанасяне на удар с глава в
областта на носа и ритници по тялото, причинил на В. АНК. Н. от с. Душево, община
Севлиево контузия на носа с кръвотечение, оток, кръвонасядане и малка раничка на
гърба на носа, болезненост в челната област, лек оток и болезненост от ляво на гръдния
кош /по хода на долните ребрени дъги/, малко охлузване на дясното коляно и общо
неразположение, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК/, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК,
но на основание чл. 78а от НК съдът го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите П.М. П., ЕГН: ********** и ИВ. М. П., ЕГН: *********,
да заплатят СОЛИДАРНО на В. АНК. Н. от с. Душево, община Севлиево, ул.
„Веселие“ № 4, ЕГН: **********, сумата от 900,00лв. /деветстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от подсъдимите П.М. П. и ИВ. М. П. в
следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
неимуществени вреди, както и направените от него разноски по делото в размер на
853,40лв. /осемстотин петдесет и три лева и четиридесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. АНК. Н. от с. Душево, община Севлиево против
подсъдимия П.М. П. и ИВ. М. П. граждански иск до размер на сумата от 1000,00 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимите П.М. П., ЕГН: ********** и ИВ. М. П., ЕГН: *********,
да заплатят СОЛИДАРНО на В. АНК. Н. от с. Душево, община Севлиево, ул.
„Веселие“ № 4, ЕГН: **********, сумата от 45,00лв. /четиридесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от подсъдимите П.М. П. и ИВ. М. П. в
следствие на престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
имуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимите П.М. П., ЕГН: ********** и ИВ. М. П., ЕГН: *********,
да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса
върху гражданския иск за причинените на В. АНК. Н. неимуществени вреди в размер
на сумата от 50,00лв. /петдесет/ лева, както и 5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА подсъдимите П.М. П., ЕГН: ********** и ИВ. М. П., ЕГН: *********,
да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса
2
върху гражданския иск за причинените на В. АНК. Н. имуществени вреди в размер на
сумата от 50,00лв. /петдесет/ лева, както и 5,00лв. /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в 15
дневен срок от днес.
Мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИ.И: Срещу подсъдимите И. М. П. и П. М. П. и двамата от с. Душево,
община Севлиево е подадена тъжба от В. А. Н. от с. Душево, община Севлиево, в която
се тъжи за извършено от подсъдимите спрямо тъжителя престъпление по чл. 130, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
С тъжбата са предявени и граждански искове протИ. подсъдимите И. М. П. и П.
М. П., с които се претендира обезщетение за причинени от деянието им на В.Н.
неимуществени вреди в размер на сумата от 1000 лева и обезщетение за причинените
му от престъплението имуществени вреди в размер на сумата от 45,00 лева.
От показанията на разпитаните свидетели и от останалите доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 09.01.2021 година около 20:15 часа тъжителят Н. отишъл в дома на жена си
К.Д., находящ се в с. Душево, община Севлиево, която била майка на сина на тъжителя
и с която същият не бил в добри отношения към тогавашния момент. Н. твърди в
тъжбата си до съда, че е отишъл там, за да види сина си Х.. Когато отишъл, там били
К., Х., родителите на К., брат ѝ В., жена му и децата им.
Малко след като отишъл там, тъжителят видял, че пред дома на жена му дошли
подсъдимите И.П. и П.П. и жена му М., които били съседи. Същите започнали да викат
и правили опит да влизат в дома на К.. Н. сочи в тъжбата си, че бил в лоши отношения
с И.а., тъй като преди време същият бил подал жалба в полицията, че В. закачал
дъщеря му.
В тъжбата се твърди, че отИ.айки към входната врата на двора и улицата, И.а.
подхванал В. с думите: „Ти зет ли искаш да ми ставаш?“. В този момент подс. П.П.
хванал ръцете на В. и му казал: „Чакай, дай да поговорим.“. В този момент И.а. го
ударил с главата си в носа, в следствие на което В. паднал. След това и двамата
започнали да го ритат в лявата страна на тялото му, около ребрата. Докато го ритали,
В. се опитвал да се предпази. Жена му К. се намесила, но П. ударил два шамара и тя
паднала на земята. Намесили се родителите на К., които успели на разтърват
положението. В това време В. влязъл в къщата, но двамата подсъдими изблъскали
родителите на К. и влезли в дома им под претекст да се извинят на В.. След като влезли
в къщата, И.а. хванал тъжителя за блузата и започнал да го тръска, като му викал:
„Простак гламав, аз уважавах ли те?“. Тогава се намесил бащата на К., който ги
разтървал и двамата подсъдими си тръгнали.
Подсъдимите И.П. и П.П. не се явиха в провелите се съдебни заседания и не
взеха становище по подадената срещу тях тъжба.
В защита на обвинителната си теза тъжителят ангажира показанията на К.Д. и
Ж.К.. Свидетелката К.Д. обясни, че на инкриминираната дата вечерта В. отишъл в дома
, за да види сина им и да поиска пари. Тъй като тя нямала налични, двамата се
разбрали да отидат до града, за да изтеглят с картата на К.. Докато същата била в
къщата, за да вземе картата, В. излязъл навън да я чака. В този момент К. обясни, че е
чула как М. вика на В. да се прибира. В момента в който К. излязла навън, видяла, че
И.а. се опитвал да удари с глава В.. Тя се опитала да застане между тях, но П. я
изблъскал. В този момент И.а. нанесъл удар с глава в лицето на В., при което той
паднал на земята. Както бил там И.а. започнал да го рита. Тя пак се опитала да го спре,
1
но П. ударил два шамара и тя паднала на земята. След това и П. започнал да рита В.
на земята. В този момент излезли родителите и се опитали да спрат подсъдимите да
ритат В.. Той успял да се измъкне в това време и да влезе вкъщи, при което двамата
подсъдими го последвали под предлог да му се извинят. Вътре И.а. хванал В. за
блузата и продължил да го дърпа. След намесата на бащата на свидетелката, двамата
подсъдими напуснали дома ѝ.
В. и братовчедът на К. отишли до ЦСМП – Севлиево, където по – късно отишла
и свидетелката, тъй като имала силни болки в коляното.
В продължение на няколко дни В. се оплаквал от болки в ребрата, ръката и
коляното. Имал и рана на носа.
Свидетелката Ж.К. потвърди с показанията си описаната по – горе фактическа
обстановка. Същата обясни, че когато се прибрал въпросната вечер в дома си, В. бил
пребит, ударен по лицето, с кръв по него, по коленете, краката и ребрата, в следствие
на което в продължение на една седмица не можел да мърда.
По искане на защитата на подсъдимите бяха изискани редица документи от ОД
на МВР – Габрово, които обаче съдът намира за неотносими към настоящия казус,
поради което няма да ги обсъжда в мотИ.ите си.
По искане на тъжителя съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза.
Според заключението на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за
правилно и мотИ.ирано, се установява, че в резултат на нанесения му побой тъжителят
В.Н. е получил следните увреждания: умерен оток, както и кръвонасядане с
моравочервен цвят с диаметър около 2 см., надигнато над нИ.ото на околната кожа , с
наличие на малка раничка с размери около 0,2 – 0,3 см. на гърба на носа; палпаторна
болезненост в челната област над веждите, без видимо външно увреждане; палпаторна
болезненост и слаб оток по хода на долните ребрени дъги странично в ляво и малко
охлузване с тънка червеникаво – розова коричка на дясното коляно с размери около 0,4
– 0,5 см. в диаметър. Според заключението на вещото лице видът на описаните
травматични увреждания отговарят същите да бъдат получени на 09.01.2021 година
около 20:00 часа. По отношение на нанесените травми вещото лице е посочило в
заключението си, че травмата в областта на носа, довела до нарушаване целостта на
носната лигавица и кръвотечение от носа, е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за жИ.ота, а другите травматични увреждания са причинили болка
и страдания да срок от около 4-5 дни. Експертът е на становище, че травмата в областта
на носа може да бъде получена по начина, съобщен от тъжителя – удар с глава в
областта на носа, а травмата в челната област на главата най – вероятно е причинена
едномоментно при удара с глава в областта на носа. Що се касае до травмата в лявата
гръдна половина, както и охлузването на дясното коляно, вещото лице сочи, че същите
могат да се получат при удари с ритници, но не може да се изключи и получаването им
при падане върху подлежащия терен, особено що се отнася до травмата на дясното
коляно.
В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата си.
Съобразявайки фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите
по делото писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е
според съда факта, че на инкриминираната дата В.Н. е получил описаните по – горе
2
увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
жИ.ота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.
Безспорен е според съда и факта, че тези увреждания са били причинени от
подсъдимите И.П. и П.П. по начина, посочен от тъжителя в тъжбата му до съда и
потвърден със заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската
експертиза. В потвърждение на това становище на съда са показанията на разпитаните
по делото свидетели, които са безпротИ.оречИ.и, подробни, ясни и недвусмислени в
цялост. Същите според съда са и незаинтересовани, въпреки обстоятелството, че К.Д. е
жената, с която тъжителят жИ.ее на семейни начала и има дете от нея, а свид. Ж.К. е
негова баба, тъй като те са абсолютно безпротИ.оречИ.и помежду си и се подкрепят и
от медицинската документация, приета по делото.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и
доказано по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите И.П. и П.П., след като
на 09.01.2021 година в село Душево, община Севлиево, около 20:15 часа, в съучастие
помежду си, чрез нанасяне на удар с глава в областта на носа и ритници по тялото,
причинили на В. А. Н. от с. Душево, община Севлиево контузия на носа с
кръвотечение, оток, кръвонасядане и малка раничка на гърба на носа, болезненост в
челната област, лек оток и болезненост от ляво на гръдния кош /по хода на долните
ребрени дъги/, малко охлузване на дясното коляно и общо неразположение, които
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.ота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, както от
обектИ.на, така и от субектИ.на страна са осъществили състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимите П.и при форма на вина
пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

За подсъдимия И.П.:

Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК, но
се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на извършване на такъв род престъпления. За това деяние в закона се
предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият И.П. не е осъждан, тъй като
е реабилитиран по право за осъждането си с Присъда №№ 05.07.2005 година по описа
на Севлиевски районен съд. Същият обаче е освобождаван от наказателна отговорност
с Присъда № 21 от 10.04.20133 година по НОХД № 220/2013 година по описа на
Севлиевски районен съд и по делото няма данни глобата, наложена с присъдата, да е
била заплатена от подсъдимия И.П.. Съобразявайки това обстоятелство съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 78а от НК, поради което и при приложението на
чл. 54 от НК наложи на подсъдимия И.П. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо
пробационните мерки по чл. 42а ал .2 т. 1 и т. 2 от НК, както следва:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два
3
пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.

За подсъдимия П.П.:

Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК, но
се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на извършване на такъв род престъпления. За това деяние в закона се
предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият П.П. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност. От деянието му няма причинени
имуществени вреди, поради което и предвид императИ.ната разпоредба на чл. 78а от
НК съдът освободи подсъдимия П.П. от наказателна отговорност и му определи
администратИ.но наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид вида и тежестта на
телесните увреждания на пострадалия и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ за причинени неимуществени и
имуществени вреди:
От тъжителя В.Н. е предявен граждански иск протИ. подсъдимите И.П. и П.П., с
който той претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени
вреди в размер на сумата от 1000,00 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в следствие на
неправомерните действия на подсъдимите П.и, на Н. са били нанесени телесни
увреждания, които са с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК. От изнесеното в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в
следствие на нанесения му побой, Н. е търпял болки и страдания в продължение на
няколко дни. По делото са налице данни, че след случилото се В.Н. изпитвал силни
болки в главата, в коляното, в краката и ребрата.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че В.Н. следва да бъде
обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието на подсъдимите П.и по чл. 130, ал. 1 от НК, със
сумата от 900,00лв. /деветстотин/ лева. Съдът не присъди законна лихва върху сумата
от 900,00 лева, тъй като не е искано произнасяне в тази насока.
В останалата си част до размер на сумата от 1000 лева гражданският иск е
неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърли.
В резултат на деянието тъжителят е понесъл и имуществени вреди в размер на
4
сумата от 45,00 лева, които представляват заплатена сума за извършен преглед при
съдебен лекар в гр. Габрово, видно от приложената по делото фактура и касов бон.
Именно поради това съдът постанови подсъдимите И.П. и П.П. да заплатят солидарно
на тъжителя Н. обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата
от 45,00 лева. Тук отново съдът не присъди законна лихва върху сумата, предвид
изложеното по – горе в тази насока.
Подсъдимите И.П. и П.П. следва да заплатят солидарно на тъжителя
направените от него разноски по делото в размер на сумата от 853,40лв. /осемстетин
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/, както и по сметка на Районен съд гр.
Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск за неимуществени
вреди в размер на 50,00 лева и за имуществените вреди в размер на 50,00 лева и по 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена
доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.





5
Съобщи за изтекли лични данни