Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.04.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На деветнадесети
април 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 45
по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 160 от 07.12.2020 година, постановено по гр. д. №
1069/2019 година по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров да заплати на „МЕТЕОР” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иван Ангелов
Ангелов и Станислав Ангелов Ангелов,
сумата от 3312.40 лв. (три хиляди
триста и дванадесет лева и 40 ст.), представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Пълно Каско" по ЗП № 002009020171487 от 01.11.2017 г., за
причинени вреди по застрахованото МПС - автобус марка „Форд", модел
„Транзит" с рег.№ Т 89 70 МТ, вследствие на застрахователно събитие, настъпило ПТП на 05.02.2018 г.- сблъсък с домашно чифтокопитно животно (крава), ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от депозиране на исковата молба в съда - 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
като е отхвърлил иска за разликата над
присъдената сума от 3312.40 лв. до претендираната сума от 3358.40 лв.
Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от
Застрахователно Акционерно Дружество “ОЗК - Застраховане” АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителен Директор - Александър Личев и Изпълнителен
Директор - Румен Димитров, чрез юрк. Ст.Христова, срещу осъдителната част на
съдебното решение, в която се излага следното:
При определяне на размера на обезщетението
съдът не е съобразил, че още към момента на сключване на застраховката са били
налични увреждания по „предна броня лява част“ и по „преден капак“. Увреждането
по „предна броня лява част“ е със степен „подмяна“, а увреждането по „преден
капак“ е със степен „боя“. Според тях общата стойност на тези налични към ПТП
увреждания са на стойност 497 лв. и следва да се приспаднат от дължимото
обезщетение.
На следващо място, въззивникът твърди,
че първоинстанционният съд в решението
си не е обсъдил направеното възражение с отговора на ИМ, че не дължат заплащане
на ДДС в размер на 559,73 лв. по фактурата. Или от застрахователното
обезщетение, което ВЛ е определило като стойност на вредите в размер на 3312,40
лв. с включен ДДС следва да се приспадне ДДС-то, доколкото ищецът е представил
копие на фактурата без касов бон, а не оригинал на същата. Ищецът е възстановил
ДДС-то по фактурата в размер на 559.73 лв. и сега неоснователно ще се обогати с
начислено ДДС върху обезщетението.
Обжалва се решението и в частта за
разноските, които са присъдени на ищеца. В решението няма мотиви, как е
определен размера на присъдените разноски от 1084,93 лв., доколкото ищецът е
заплатил 134.34 лв. ДТ и 200 лв. депозит за ВЛ. Изрично направили възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото не е
определено съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Молят съда да постанови решение, с което да
отмени постановеното първоинстанционно решение над присъдената сума от 2255,67 лв. като неправилно, необосновано и
да постанови друго такова, с което да отхвърли претенцията на ищеца над тази
сума, както и да намали размера на присъдените от първоинстанционния съд
разноски.
Постъпил отговор на подадената въззивна
жалба от ищеца чрез адвокат Ж.М.Г. *** офис 1, в който се излага следното:
Изготвената и приета по делото експертиза е
съобразена както с фактическата обстановка, така и само и единствено с
уврежданията по автомобила , които са настъпили в резултат на процесното ПТП и
от същата става видно, че те безспорно се намират в причинно-следствена връзка
с него. Цитираните от ответника увреждания по автомобила, които са били налице
към момента на сключване на полицата, не са остойностени и не са взети предвид
в експертизата и съдебното решение. Остойностени и взети предвид са единствено
и само уврежданията настъпили в резултат на процесното ПТП.
Считат, че не може да се съгласят с
твърдението на ответника, че трябвало да се приспадне ДДС. Сумата, посочена в
приетата и ценена от съда експертиза, показва реалната стойност на урежданията
и тяхното отстраняване, т.е. какво би струвало те да бъдат отстранени,
независимо дали тези разходи вече са сторени или предстоят да бъдат направени.
Също така лишено от основание е твърдението, че тъй като нямало касов бон не
следвало да се включи ДДС в сумата на обезщетението. Подобно твърдение не
намира опора нито в закона нито в практиката, където касов бон се издава доста
време след фактурата.
Налице е доказателствено искане от страна
на ответника за нова експертиза, която да определи дължимото обезщетение за
ремонт на превозното средство като вземе предвид предишните налични увреждания
към момента на сключване на договора за застраховка. Съдът е оставил без
уважение така направеното искане като е приел, че в заключението на вещото
лице, прието по делото, има разбивка на
видовете ремонтни работи, вкл. цена за боядисване и цена за подмяна на предна
броня лява част.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище.
В съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща представител. Постъпили са писмени бележки по спора.
Съдът, след като констатира, че въззивната
жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с
правно основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ – ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 3358.40 лв., представляваща
причинени имуществени вреди върху МПС- автобус „Форд Транзит“, с рег.№Т 8970
МТ, за отстраняването на които заплатил лично, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането
05.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е уважен за сумата от 3 312.40
лв. Ответното дружество обжалва решението в осъдителната част само за сумата
над 2255,67 лв. Във въззивното производство спорът касае размерът на
присъдената сума, но не и наличието на предпоставки за присъждането й.
По
фактите:
От приложената
застрахователна полица № 00200902017001487, със срок от 03.11.2017г. до 02.11.2018г., се установява, че страните
по делото са сключили имуществена
застраховка „Пълно Каско”, за автобус
„Форд Транзит“, с рег.№ Т 8970 МТ, покриваща всички рискове. В резултат на настъпило
на 05.02.2018 година ПТП /сблъсък на автобуса с крава/ при ответното дружество
била заведена щета под №0020-090-0183/2018
по посочения договор за имуществената застраховка. Ответникът отказал да
заплати застрахователно обезщетение.
По делото е назначена автотехническа
експертиза, която установява настъпилите
вреди по автобуса, които били описани в описите по образуваната преписка и щета
в ответното дружество вследствие на
това ПТП. Според заключението, всички описани
щети в тези описи са били за подмяна, а част от тях и за боядисване.
Вещото лице е установило, след огледа на място,че описаните увредени части са
били подменени с нови такива, а старите
се съхранявали от собственика на процесното МПС. От запазения преден
капак,се установявало, че той бил
деформиран вследствие на удара и повредата, показана на снимковия материал от ответника, е различна от тази с
увреждането от удара, което наложило и подмяната му. Повредите по предната лява
броня, видими от същия снимков материал,
не са за степен на подмяна, като подмяната им се е наложила след увреждане при
процесното ПТП. Според вещото лице, това, което е заснето, при сключване на
договора, били драскотини, козметични повреди, които по никакъв начин не
са допринесли за увреждането им, съответно
за подмяната им. По отношение стойността
на вредите, в.л. дава заключение, че
съгласно Наредба №24 от 8.03.2006 г., по която се определя методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, след справка по ценоразписи в магазини за авточасти, ценоразпис в
автосервизи и онлайн магазини в интернет,
същата е в размер на 3312.40 лв.
с ДДС, включваща части и труд.
Във въззивното производство спорните
въпроси са два:
1. Следва ли застрахователното обезщетение
да бъде намалено с оглед обстоятелството, че при сключване на застрахователния
договор е било отбелязано относно състоянието на процесния автобус, че са били
налични увреждания по „предна броня лява част“ и по „преден капак“ като увреждането
по „предна броня лява част“ е със степен „подмяна“, а увреждането по „преден
капак“ е със степен „боя“?
В отговора на исковата молба ответникът
навежда това възражение, а именно, че още към 02.11.2017 година процесният
автобус е имал увреждания със степен за
подмяна като в отговора си инкорпорира две изображения на заснети дефекти. По
това твърдение на ответника ищецът не изразява становище, и в частност – не го
признава. Разпитаното по делото вещо лице изразява становище, че е имало
увреждания преди въпросното ПТП; не може да изрази становище дали са
съществували към момента на сключване на застраховката; същите са козметични и
не изискват подмяна на части- преден капак и предна лява броня.
Според общите условия на ответника,
приложени по делото, застрахователят или оправомощени от него лица преди
сключване на застрахователния договор задължително извършват оглед и заснемане
на МПС - чл. 8, ал. 3, т. 3 от общите условия
по застраховка „КАСКО“ на МПС. Съгласно
чл. 8, ал. 5, т. 2 от тези общи условия при извършването на огледа се издава
талон за оглед, в който са описани констатираните повреди към момента на
сключване на застраховката. Независимо каква процедура използва даден
застраховател за установяване на налични повреди преди сключване на
застрахователен договор за застраховка „КАСКО“ на МПС, то заснемането на
автомобила и направените въз основа на това заснемане снимки не са в състояния
да докажат състоянието на автомобила към момента на сключване на
застрахователния договор. При възникнал в такава насока спор състоянието на
автомобила към датата на сключване на застрахователния договор би могло да се
доказва основно с писмени доказателства – констативен протокол, носещ подписа
на застрахования, друг писмен документ, вкл. предвидения в ОУ талон, който носи
подпис на лицето, оправомощено да извърши огледа и да направи констатации, евентуално
подпис на другата страна. Могат да се
използват и други видове доказателства, но в случая ответникът единствено
представя снимков материал на хартия, евентуално на CD
или в електронен вариант. По-важното е в случая е нещо друго – твърди се, че
наличните увреждания, видими на снимките, са за степен на подмяна. Чие е това
заключение, как е оформено то, било ли е известно на застрахования –
доказателства в тази насока няма. Налице е само твърдение на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдението
на ответника, че към момента на сключване на застрахователния договор предния
капак и предната лява броня са били дотолкова увредени, че е следвало да бъдат
подменени, за недоказано. При това положение застрахователното обезщетение е
правилно определено съобразно заключението на вещото лице.
2. Дължим ли е ДДС в случая?
Предназначението на застрахователното
обезщетение е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното
събитие. Размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи
занапред, при сключване на застрахователния договор, тъй като не е известно
какъв ще бъде размерът на вредите, ако настъпи застрахователното събитие.
Затова размерът на обезщетението се определя към момента на проявлението на
застрахователното събитие и зависи от размера на вредите, причинени на
застрахованата вещ. Съобразно КЗ застрахователната сума /обезщетение/ не може
да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В конкретния случай се касае за частична щета. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя по представени разходни документи /фактура за извършен ремонт/ на
процесното МПС. В случая ищецът е заплатил извършените ремонтно-възстановителни
дейности, за стойността на които е начислено и ДДС, доколкото за доставчика на услугата „ ХОБИ – КАР“ ЕООД –
гр. Русе тази сделка е облагаема. Следователно заплатеното ДДС е разход за
ищцовото дружество, респ. за застрахователя, и влиза във възстановителната
стойност на причинената вреда. Довод в подкрепа на извода, че начисленият по
фактурата ДДС е дължим от ищеца, е и обстоятелството, че в случай че
застрахователят бе заплатил стойността
на ремонта на доверен сервиз по негов избор, то същият би заплатил тази стойност отново с
начисления ДДС.
От изложеното следва, че размерът на
дължимото от застрахователя обезщетение включва и начисления ДДС.
Предвид изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди в тази част.
Въззиваемата страна има право на разноски.
Претендира за сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е
възражение от ответника за прекомерност на това възнаграждение. Съдът не приема
за основателно това възражение. Дори ако само се изхожда от материалния интерес
във въззивното производство, то минималното възнаграждение в този случай е 300
лева. Доколкото процесуалните представители не са длъжни и обичайно не сключват
договор за правна помощ на минималния размер, то договореното и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е оправдано и следва да се
присъди.
Относно присъдените в първоинстанционното
производство разноски съдът приема, че е доказано извършване на такива от
страна на ищеца в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, 134.34 лева
заплатена държавна такса и 200 лева заплатен депозит за вещо лице или общо
1234.34 лева. Искът е частично основателен /98.6% основателност/ и дължимите на
ищеца разноски са в размер на 1217.05 лева. Районният съд е присъдил по-малка
сума от дължимата. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в районния съд, то не би следвало да се приеме, че делото е с
ниска фактическа и правна сложност. Ако беше така, то вероятно страните биха
стигнали до извънсъдебно споразумение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271
от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 160 от 07.12.2020 година,
постановено по гр. д. № 1069/2019 година по описа на Районен съд – Попово, в частта му, в която съдът е осъдил ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров да заплати на „МЕТЕОР” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иван
Ангелов Ангелов и Станислав Ангелов Ангелов,
сумата от 3312.40 лв. (три хиляди
триста и дванадесет лева и 40
ст.), представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Пълно
Каско" по ЗП № 002009020171487 от
01.11.2017 г., за причинени вреди по застрахованото МПС - автобус марка
„Форд", модел „Транзит" с рег.№ Т 89 70 МТ, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило ПТП
на 05.02.2018 г.- сблъсък с домашно
чифтокопитно животно (крава), ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба
в съда- 05.11.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, за
разликата над 2255,67 лв. до 3312.40 лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров ДА ЗАПЛАТИ на „МЕТЕОР” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Иван Ангелов Ангелов и Станислав
Ангелов Ангелов, направените във
въззивното производство разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.