Решение по дело №565/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260029
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20195340100565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260029

гр. Първомай, 26.09.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 565 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 456, ал. 1 във вр. чл. 382, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът А.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Х.Ч. и Б.В. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Г.Н. и С.Е.Й-Х., да й заплати сумата от 1 711, 61 лева (хиляда седемстотин и единадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот” на Б.З.Б., ЕГН: **********, починал на 06.10.2018 г., сключена от и в полза на неговия кредитор „***” АД, ЕИК: ***, с Групова застрахователна полица № *** за обезпечение на задълженията му по Договор за потребителски кредит от 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит от 25.09.2017 г. „***” („***”) АД, ЕИК: ***, предоставило на Б.З.Б., ЕГН: **********, паричен заем в размер на 6 000, 00 лева, а последният се задължил да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати начислената възнаградителна лихва чрез 60 месечни погасителни вноски в размер от по 116, 28 лева всяка, платими на 10-о число на месеца.

Сочи се, че за обезпечение на вземанията си по кредита кредиторът сключил в своя полза с „***” АД, чийто правоприемник е ответното дружество, застрахователен договор по Групова застрахователна полица № *** за животозастраховане на длъжника с негово съгласие срещу смърт вследствие на заболяване за срок от 120 месеца, считано от 25.09.2017 г., при застрахователно обезщетение в размер на остатъчната стойност по кредита към датата на застрахователното събитие, но не повече от 35 000, 00 лева, и дължимост на застрахователна премия, платима от застрахования разсрочено чрез 60 месечни вноски от по 7, 32 лева всяка с гореуказания падеж.

В качеството си на един от тримата законни наследници на заемателя, който починал на 06.10.2018 г., в периода от откриване на наследството му до 07.10.2019 г., ищцата заплатила на банката сумата от 1 711, 61 лева, с която погасила своя наследствен дял от задълженията му за главница и възнаградителна лихва за периода от месец октомври 2018 г. до месец октомври 2019 г., възлизащи към датата на смъртта му съответно на 4 840, 43 лева и на 294, 41 лева.

Навежда се, че с Писмо изх. № *** ответникът отказал да удовлетвори претенцията на ищцата, обективирана в Заявление вх. № ***., за изплащане на застрахователно обезщетение на кредитора с доводи, че доколкото е настъпила в резултат на заболяване, за което длъжникът е знаел или му е била поставена диагноза преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка, смъртта му е изключена от обхвата на застрахователното покритие с предвидена в груповата полица клауза. Ищцовата страна я оспорва като нищожна поради противоречение или при условията на евентуалност заобикаляне на императивни норми на КЗ или неравноправност по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Изтъква се, че с нея застрахователят се самоосвобождава от отговорност, без да изследва съществени обстоятелства от значение за определяне на риска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 8009/13.12.2019 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Поддържа, че кончината на застрахования е причинена от злокачествено заболяване на ректума, диагностицирано преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка, и респективно попада сред изключенията от застрахователната защита, изрично посочени в условията на груповия застрахователен договор, които му били предварително връчени в деня на подписване на заемния контракт.

Възразява се и срещу размера на претенцията с мотиви за неяснота относно величината на издължената част от кредитния дълг. 

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковата претенция, а редовно призовани, ответникът и конституираното с Определение № 387/21.10.2019 г. трето лице помагач на ищцовата страна „***” АД, ЕИК: ***, не се представляват и не излагат становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и наведените от страните доводи, по регламента на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема от фактическа страна следното:

С Експертно решение № ***/***/17.10.2016 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Пловдив” АД (л. 70 – л. 71), влязло в сила на 01.11.2016 г., Б.З.Б., ЕГН: **********, бил преосвидетелстван за срок от две години, считано до 01.10.2018 г., със 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ при диагноза „Анус, неуточнена локализация” и начало на инвалидизация 16.05.2014 г. с мотиви за претърпяна по повод верифициран „Карцином на ректума” с чернодробни метастази оперативна интервенция, при която била изведена протективна илеостома.

С Договор за предоставяне на потребителски кредит от 25.09.2017 г. (л. 9 – л. 18) му бил отпуснат от „***” АД паричен кредит от 6 000, 00 лева, който следвало да възстанови ведно с възнаградителна лихва при променлив годишен лихвен процент с величина към момента на договарянето от 6.210 разсрочено съгласно Погасителен план (л. 19 – л. 20) – неразделно Приложение № 1 към контракта, чрез 60 месечни анюитетни вноски с падеж на 10-о число на месеца в периода от 10.10.2017 г. до 10.09.2022 г., първите 59 от които от по 116, 28 лева, а финалната от 116, 56 лева, удържани служебно от банката от авоара по разкрита при нея сметка на заемателя с ΙΒΑΝ *** заедно с месечно дължимите се от последния застрахователни премии от 7, 32 лева при евентуално сключена от него застраховка „Живот”

В чл. 12.1. от договора била уредена възможността му да погаси дълга си предсрочно – пълно или частично, като за целта подаде писмена молба до кредитора. Съобразно договорните уговорки по чл. 8.3. и чл. 22.4. вземанията се покривали в поредността разноски, лихви, главница по кредита и застрахователна премия.

По силата на групова Полица № *** от 03.10.2011 г. (л. 54 – л. 64), действаща от 03.10.2011 г., „*** – ***” АД, ЕИК: ***, чийто универсален правоприемник по данни от Извлечение от електронната платформа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска към 15.10.2019 г. (л. 24 – л. 25) е ответникът, се задължило към „***” АД срещу месечно платими от него застрахователни премии да осигури на застрахованите му кредитополучатели индивидуално покритие до размера на застрахователната сума – а именно усвоения заемен ресурс преди изпълнението, при „Смърт”, „Пълна трайна нетрудоспособност” и „Временна трайна нетрудоспособност” вследствие на злополука или заболяване, дефинирано като всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране на органите на тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука и подлежи на обективна диагноза. В случай на реализиране преди падежа на кредита на първия риск в резултат на болест и след получаване на надлежно писмено доказателство за това и при условие че възрастта на починалия длъжник е между 18 и 64 години и срокът на издължване е не повече от 84 месеца застрахователното дружество следвало да заплати на застраховащия (притежателя на полицата) парично застрахователно обезщетение „Живот”, равняващо се на 100% от остатъка от усвоената главница, определен към деня на застрахователното събитие в съответствие с действащия към влизането в сила на индивидуалното застраховане погасителен план без лихви, банкови такси или други разноски и без просрочените по каквато и да е причина преди смъртта на кредитополучателя суми, а на него или на законните му наследници – остатъка от застрахователната сума. Договарящите съгласували в категорията „застраховани кредитополучатели” да се включват физически лица между 18- и 69-годишна възраст към датата на кредитирането, на които е предоставен индивидуален потребителски заем с фиксиран размер на главницата до 30 000, 00 лева за покриване на потребителски нужди, възстановим на равни месечни вноски за даден период до 120 месеца по предварително договорен погасителен план, и които отговарят на изискванията на притежателя на полицата за определен доход/работа, участват в застрахователния план съобразно нейните разпоредби и са подписали Сертификат за застраховка, по който застрахователят е инкасирал първата премия.

Според застрахователното съглашение индивидуалното покритие влизало в действие със съгласие на съответния заемополучател, обективирано директно пред банката в Сертификат за застраховане и Формуляр за вписване, след регистрацията му от нея, без да е нужно предварително потвърждение от застрахователя, на най-късната от трите дати: 1. на подписване на кредитния договор от страните по него; 2. на подписване на Сертифакт за застраховане от застрахования клиент и 3. на реалното усвояване на заема, а се прекратявало автоматично на най-ранната от следните дати: 1. когато застрахованият навърши 70-годишна възраст, 2. при плащане на обезщетение за „Смърт” или „Пълна трайна неработоспособност”; 3. при изплащане от негова страна на остатъка от кредита, включително при предсрочно прекратяване на кредитния договор; 4. при анулирането му от притежателя на полицата, независимо от причината; 5. при настъпване на предвидения краен срок на кредитния договор според погасителния план, в сила към момента на персоналното застраховане; 6. на предвидената годишнина или прекратяване на полицата; 7. при неплащане на дължимата се индивидуална застрахователна премия след изтичането на съответния гратисен период и 8. при анулиране на полицата.

При предявяване на застрахователна претенция за „Смърт” застрахователят трябвало да бъде незабавно уведомен за нейното настъпване и да му бъдат представени чрез „***” АД законно издаден смъртен акт и официални идентификационни данни за личността на починалия, като по свой почин можело да изисква допълнително други документи и по-подробна информация за обстоятелствата, относими към събитието, срещу насрещен ангажимент на лицата да ги предоставят не по-късно от 90 дни след осъществяването на риска. 

В пункт 3 от Специалните условия на полицата са изброени изключенията от обхвата й при „Смърт”, първото от които, формулирано в пункт 3.1.1., обхваща хипотезата, когато е причинена от или произтича пряко или косвено изцяло или отчасти от всякакви заболявания, неработоспособност или състояния, за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван или за които е провеждал каквото и да е терапия преди влизането в сила на индивидуалната му застраховка или преди възстановяването на застрахователното покритие при отпадане поради неплащане.

Видно от Застрахователно удостоверение № *** (л. 48) по Групова застрахователна полица № ***, издадено от „*** – ***” АД, гр. София, ЕИК: ***, и подписано от заемателя Б.Б. в уверение на това, че е получил, запознат е и е приел Условията на застрахователното покритие от 25.09.2017 г. (л. 50 – л. 52), утвърдени от Управителния съвет на застрахователното дружество на 28.07.2009 г. и съдържащи параметрите на груповата застраховка, същият бил вписан в нея за застраховането му в полза на „***” АД срещу „Смърт”, „Пълна трайна нетрудоспособност” и „Временна пълна нетрудоспособност” вследствие на заболяване или злополука от 25.09.2017 г. до крайния падеж на кредитния договор, но в рамките до 120 месеца, при месечна застрахователна премия от 7, 32 лева и полагаемо обезщетение за „Смърт” от 100% от остатъчната към датата на събитието стойност по кредита, но не повече от 35 000, 00 лева, при условие че срокът и размерът му не надхвърлят съответно 84 месеца и 35 000, 00 лева и застрахованият е на възраст между 18 и 64 години.

Записаното в Съобщение за смърт № **/06.10.2018 г. (л. 75 – л. 76), издадено от д-р М.С.Б. при „***” ООД – Първомай, и Удостоверение изх. № ***/09.10.2018 г. за наследници (л. 23), издадено от Община Първомай, сочи, че в резултат на „Карциномна интоксикация”, предизвикана от заболяване „Карцином на правото черво. Метастази”, заемателят починал в дома си на 06.10.2018 г. в 15:00 часа, за което бил съставен Акт за смърт № ***/07.10.2018 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Първомай (л. 78), като бил наследен от съпругата си Е.З. Б., ЕГН: **********, сина си З.Б.Б., ЕГН: **********, и дъщеря си в лицето на ищцата.

На 11.10.2018 г. последната подала чрез „***” АД, клон Асеновград, Уведомление за застрахователно събитие (Формуляр 1а) до ответника, заведено от него с вх. № ***/17.10.2018 г. (л. 79), с което отправила претенция за изплащане поради смъртта на баща й на обезщетение на неговия кредитодател по Групова полица № *** и което било придружено от препис-извлечение от смъртния акт и Формуляр № 2а – Обезщетение при смърт – заключение на лекуващия и/или личния лекар (л. 78), попълнен на 11.10.2018 г. от д-р С.П. с УИН: ***.

Изяснява се от приобщената електронна кореспонденция между представители на двете дружества (л. 67 – л. 77), че чрез посредничеството на банката ищцата депозирала пред застрахователя по негови искания от 26.10.2018 г. (л. 77), 25.01.2019 г. (л. 74) и 25.02.2019 г. (л. 72), както следва: на 11.01.2019 г. Заявление вх. № ***/11.01.2019 г. (л. 74), с което приложила съобщение за смърт и Формуляр № 3 – Иск за обезщетение за трайна нетрудоспособност (пълна и частична) – доклад на личния/лекуващия лекар относно актуалното здравословно състояние на застрахования (л. 76 – л. 77), изготвен на 12.12.2018 г. от д-р С.П., и обяснила, че не разполага с етапна епикриза, тъй като такава се издава само за живо лице; на 25.02.2019 г. – Служебна бележка изх. № ***/30.01.2019 г. от д-р С.П. П. (л 73) в потвърждение на това, че в практиката му не се съхраняват оригинали на медицински документи на пациента Б.Б., и на 11.03.2019 г. – Експертно решение № ***/***/17.10.2016 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Пловдив” АД (л. 70 – л. 71).

В отговор на Заявлението й вх. № ***. по описа на застрахователя и вх. № *** г. по описа на „***” АД (л. 69), с което ги предизвестявала, че преустановява плащанията по кредита поради неоснователното забавяне на произнасянето по претенцията й, й било изпратено Писмо изх. № ***/17.04.2019 г. (л. 68) от застрахователя, че преписката не може да бъде приключена предвид непредставяне от наследниците на изисканата на 25.02.2019 г. Справка от НЗОК за всички извършвани дейности (в болнична и извъболнича помощ) на длъжника за периода от 01.01.2012 г. до смъртта му. Впоследствие с оглед невъзможността им да набавят такъв документ застрахователно-медицинската комисия при застрахователното дружество пристъпила към анализ на наличната документация и формирала становище за отказ, документирано във Формуляр за оценка на щета № ***(л. 66 – л. 67), съобщено на ищцата и „***” АД с Писма съответно изх. № № *** (л. 66) и *** (л. 65) и аргументирано с т. 3.1.1. от Специалните условия на полицата, по съображения че кончината на заемателя е вследствие на злокачествено новообразувание на дебелото черво с метастази, установено през месец април 2014 г., т. е. преди застраховането.

В гореспоменатите Формуляри № № 2а (л. 78) и 3 (л. 76 – л. 77) е отразено, че болестта е диагностицирана на 14.04.2014 г. и е провеждана оперативна, химио- и лъчетерпия.

Назначената съдебномедицинска експертиза излага заключение (л. 134), което, като компетентно и обективно, се възприема от съда, че Б.Б. е починал по причина на заболяването си „Карцином на дебелото черво с метастази”, открито през 2014 г.

Въз основа на Вносни бележки № № ТТ/***/***/10.10.2018 г. (л. 32), ТТ/***/***/10.10.2018 г. (л. 33), ТТ/***/***93/12.11.2018 г. (л. 34), ТТ/***/***/07.12.2018 г. (л. 35), ТТ/***/***/10.01.2019 г. (л. 36), ТТ/***/***/11.02.2019 г. (л. 38) и ТТ/***/***/11.03.2019 г. (л. 37), Платежно нареждне за кредитен превод от 07.10.2019 г. (л. 29), и Справка салда № ***/25.09.2017 г. (л. 30 – л. 31), издадени от „***” АД, и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза (л. 120 – л. 123), която също е професионално изготвена и следва да се кредитира, се установява, че към датата на смъртта на заемателя неплатените и непросрочените му задължения по договора за кредит възлизат на 4 429, 91 лева – главница, и 21, 90 лева – възнаградителна лихва, остатъкът от която до финалната вноска по погасителния план е изчислен на 643, 56 лева. За тяхното погасяване по обслужващата кредита сметка с ΙΒΑΝ *** в изминалия до сега период са постъпили следните суми: на 10.10.2018 г. – 130, 00 лева, на 12.11.2018 г. – 120, 00 лева, на 07.12.2018 г. – 70, 00 лева, на 10.01.2019 г. – 117, 00 лева, на 11.02.2019 г. – 120, 00 лева, на 11.03.2019 г. – 120, 00 лева, и на 07.10.2019 г. – 1 006, 61 лева, които са внесени от ищцата, и на 17.06.2019 г. – сумата от 0, 97 лева, която е служебно трансферирана от банката от кредитната карта № хххххххххххх*** на същия длъжник. Визираните платежи са осчетоводени от кредитора в погашение на вземанията му за главница – с 489, 33 лева, просрочена главница – с 825, 97 лева, лихва – с 149, 32 лева, просрочена лихва – с 173, 60 лева, застрахователна премия – с 21, 96 лева, наказателна лихва – с 10, 00 лева, наказателна надбавка – с 8, 10 лева, и такса обслужване на сметка – с 6, 30 лева.

Вещото лице посочва, че 28, 00 лева ищцата е платила на 10.10.2018 г. и по кредитната карта на баща си.

Със Заявление вх. № ***/2019 г. (л. 39) същата известила банковата институция, че със своите преводи на обща стойност от 1 711, 61 лева е изплатила наследствения си дял от дълга, равняващ се общо на 5 134, 84 лева, в т. ч. 4 840, 43 лева – главница, и 294, 41 лева – лихва за периода от месец октомври 2018 г. до месец октомври 2019 г.

При тези фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът обосновава материалноправната си легитимация на лице, встъпило в правата на кредитор срещу застрахователя по застрахователен договор за обезпечаване на задължение, сключен преди влизането в сила на действащия КЗ на 01.01.2016 г. Доколкото след тази дата страните не са договорили друго, по силата на §22 от Преходните и заключителните разпоредби на КЗ, процесното застрахователно правоотношение се регулира от Част четвърта от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Респективно вземането – предмет на спора, се основава на нормата на чл. 242, ал. 1 от отм. КЗ, която в действащия КЗ е поместена в чл. 456, ал. 1 и която гласи, че когато застраховка „Живот” или „Злополука” е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то, ако го е платило при настъпило застрахователно събитие, дори да не е било страна по застрахователния договор, а също и всяко трето лице, извършило такова плащане на законно основание, има право на иск срещу застрахователя, който съгласно ал. 2 от чл. 242 от отм. КЗ може да противопостави всички възражения, произтичащи от застрахователното съглашение.

Легалната му уредба е концентрирана в чл. 199а (чл. 382 от действащия КЗ), Глава осемнадесета и Глава двадесет и първа от отм. КЗ, а за неуредената материя по препращането на чл. 183, ал. 2 от отм. КЗ (чл. 343, ал. 2 от действащия КЗ) намират приложение и общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. При така очертаната нормативна рамка се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, изискуема се от чл. 184, ал. 1, изр. 1 от отм. КЗ (чл. 344, ал. 1, изр. 1 от действащия КЗ), между застраховател и кредитор в полза на последния за обезпечение на вземането му към трето лице – длъжник („застрахован” по смисъла на §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на отм. КЗ (§1, т. 1 от ДР на действащия КЗ)), срещу рискове, засягащи негово имуществено или неимуществено благо, само с предварителното му писмено съгласие по чл. 199а, ал. 2 от отм. КЗ (чл. 382, ал. 2 от действащия КЗ) и както налага чл. 199а, ал. 3, изр. 1 от отм. КЗ (чл. 382, ал. 4, изр. 1 от действащия КЗ) – задължително при утвърдените от първия общи условия по чл. 186 от отм. КЗ (чл. 348 от действащия КЗ), които са неразделна част от договора.

На кредитора е позволено от чл. 231, ал. 1 от отм. КЗ (чл. 441, ал. 1 от действащия КЗ) с един договор за застраховка „Живот” (групова застраховка) да застрахова животът, здравето или телесната цялост на двама или повече свои длъжници, без да е необходимо посочване на техните имена и адреси, стига да са определяеми по друг недвусмислен начин, включително по даден признак, но е задължен от чл. 199а, ал. 4 от отм. КЗ (чл. 382, ал. 5 от действащия КЗ) да им предостави предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор, в това число данни за застрахователя, общите условия по застраховката, предмета и срока й, застрахователната сума, ползващите се лица; въпросите, поставени от застрахователя по чл. 188 от отм. КЗ (чл. 362 от действащия КЗ), и отговорите, дадени от кредитора.

Именно уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен, се признават от чл. 199а, ал. 3, изр. 2 от отм. КЗ (чл. 382, ал. 4, изр. 2 от действащия КЗ) за меродавни при несъответствие между застрахователния договор и общите условия.

В чл. 199а, ал. 1 от отм. КЗ (чл. 382, ал. 1 от действащия КЗ) е регламентирано, че при настъпване на застрахователното събитие, което по разума на §1, т. 3 от ДР на отм. КЗ (§1 т. 4 от ДР на действащия КЗ) означава реализиране на покрития риск в периода на застрахователното покритие, застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от обезпеченото задължение заедно с лихвите и разноските към датата на събитието. Когато съгласно застрахователния договор обезщетението или застрахователната сума надхвърлят неплатеното, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица.

Успешното провеждане на предявения иск, с който се упражнява законната суброгация по чл. 242, ал. 1 от отм. КЗ, предпоставя кумулативна даденост на елементите от фактическия състав на регресното право, които ищецът при регламента на чл. 154, ал. 1 от ГПК носи тежестта да докаже – а именно че след смъртта на своя наследодател е погасил дълга му към „***” АД, произтичащ от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 25.09.2017 г., и че длъжникът е бил застрахован от банката в нейна полза по сключена с ответника застраховка „Живот” срещу риска „Смърт” към деня на осъществяването му.

Доказателствата по делото убеждават, че на 03.10.2011 г. в изискуемия се от чл. 184, ал. 1, изр. 1 от отм. КЗ формат на Полица № *** от 03.10.2011 г. (л. 54 – л. 64), в сила от 03.10.2011 г., „***” АД е сключило с „*** – ***” АД, ЕИК: ***, чийто универсален правоприемник се явява ответникът, групова застраховка „Живот” при общи и специални условия за обезпечаване срещу събитията „Смърт”, „Пълна трайна нетрудоспособност” и „Временна трайна нетрудоспособност” вследствие на злополука или заболяване на вземанията си спрямо свои кредитополучатели, индивидуализирани като физически лица между 18- и 69-годишна възраст към датата на кредитирането, на които е предоставен индивидуален потребителски заем с фиксиран размер на главницата до 30 000, 00 лева за покриване на потребителски нужди, възстановим на равни месечни вноски за даден период до 120 месеца по предварително договорен погасителен план, и които отговарят на изискванията на притежателя на полицата за определен доход/работа, участват в застрахователния план в съответствие с нейните разпоредби и са подписали Сертификат за застраховка, по който застрахователят е инкасирал първата премия.

Видно от Застрахователно удостоверение № *** (л. 48) по Групова застрахователна полица № ***, издадено от „*** – ***” АД, гр. София, ЕИК: ***, от 25.09.2017 г. покритието й е породило действие по отношение на Б.З.Б., ЕГН: **********, при предпоставките на чл. 199а, ал. 2 от отм. КЗ, тъй като същият, бидейки физическо лице на 63 години, получило от „***” АД по Договор от 25.09.2017 г. (л. 9 – л. 18) потребителски кредит от 6 000, 00 лева, подлежащ на връщане чрез 60 равни месечни вноски съгласно Погасителен план (л. 19 – л. 20), е обективирал писмено съгласието си да бъде застрахован в интерес на своя кредитодател при параметрите на груповата застраховка, които при съблюдаване на чл. 199а, ал. 4, т. 1 от отм. КЗ са му били предварително предадени в синтезиран вид на Условия на застрахователното покритие от 25.09.2017 г. (л. 50 – л. 52) и които е приел. С чл. 8.2 от кредитния договор се е задължил да заплаща за своя сметка месечните застрахователни премии от 7, 32 лева, което според съдебно-счетоводната експертиза е извършвал редовно до кончината си на 06.10.2018 г.

Казаното обуславя извод, че от 25.09.2017 г. до крайния падеж на кредита – 10.09.2022 г. ответното дружество е било обвързано от ангажимента при настъпване в този период, който е по-кратък от 84 месеца и в който не са проявени основания от тези по чл. 14 от Общите условия на полицата за прекратяване на индивидуалната застраховка, на смърт на длъжника между 18-та и 64-та му годишнина поради заболяване, дефинирано като всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране на органите на тялото, което не е причинено от злополука и подлежи на обективна диагноза, да заплати, след като получи надлежен документ за смъртта, на застраховащата банка застрахователно обезщетение „Живот” в размер на остатъка от усвоената и непросрочена главница, изчислен към деня на събитието според актуалния към влизането в сила на персоналното застраховане погасителен план без лихви, банкови такси или други разноски.

Безсъмнено се доказва от приобщените писмени доказателства и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, че заемателят е починал на 06.10.2018 г. на 64-годишна възраст по причина на диагностицираната си болест „Карцином на дебелото черво с метастази” с характер на заболяване в смисъла, вложен в Общите условия на полицата, и че ищцата в качеството си на негов законен наследник е сезирала ответника с подадено на 11.10.2018 г. чрез „***” АД, клон Асеновград, Уведомление вх. № ***/17.10.2018 г. (л. 79) за застрахователно събитие, придружено от препис-извлечение от съставения за смъртта на баща й акт.

С реализиране на покрития риск в обхвата на застрахователната закрила на ответника в негова тежест е възникнало и до сега не е изпълнено задължение да престира в полза на банката кредитор обезщетение, равняващо се на невърнатия и неизискуем към този момент остатък от заемната сума, който изслушаната съдебно-счетоводна експертиза изчислява съобразно първоначално договорения погасителен план в размер на 4 429, 91 лева, като не са налице предпоставките по пункт 3.1. от Специалните условия на полицата за отпадане на застрахователното покритие.

Ответното дружество все пак е мотивирало отказа си за застрахователна обезвреда с първата от изброените в тази точка алтернативи. Критиката на ищцовата страна срещу валидността й обаче се преценя за основателна.

В чл. 239, ал. 1 от отм. КЗ законодателят урежда в диспозитивен порядък възможността при застраховки „Живот” и „Злополука” застрахователят да се освободи от задълженията си по тях, ако смъртта на застрахования е съзнателно самопричинена преди да е изтекла една година от сключването им (чл. 239, ал. 1, т. 1 от отм. КЗ); последва при извършване от него на престъпление от общ характер (чл. 239, ал. 1, т. 2 от отм. КЗ); настъпи при изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда (чл. 239, ал. 1, т. 3 от отм. КЗ) или при война, военни действия или вследствие на терористичен акт (чл. 239, ал. 1, т. 3 от отм. КЗ), а с ал. 2 от коментираната разпоредба разрешава на страните да договарят и други изключени рискове.

Единствените ограничения на договорната им свобода са поставените от чл. 9 от ЗЗДповелителните норми на закона и добрите нрави.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес и намират специфичен нормативен прочит в Глава шеста от ЗЗП, в която е систематизиран режимът на неравноправните уговорки в потребителските договори. В приложното му поле попада и конкретното застрахователно правоотношение с оглед профила на застрахования по него длъжник на „потребител на застрахователни услуги” по разбирането на §1, т. 1 от ДР на отм. КЗ и съответно на „потребител” по понятието на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако не са индивидуално съгласувани, а чл. 146, ал. 2 от ЗЗП пояснява, че такива са тези, които не са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се касае за общи условия, които по принцип са съставени от търговеца и се отнасят за неограничен кръг правни субекти и неопределено време.

Като неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му за казуса редакция от ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г., окачествява всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Наред с изброените генерални признаци в синхрон с насоките на чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО по образец на Приложението към нейния чл. 3, §3 в чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г.) се съдържа неизчерпателен списък на различни форми на неравноправност. В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е разяснено, че общите й белези и конкретните й проявления се изследват към момента на договорното обвързване, като се вземат предвид вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със сключването му, както и останалите договорки в него или в друг договор, от който зависи.

С чл. 188, ал. 1 от отм. КЗ (чл. 362 от действащия КЗ), който е относими към всички видове застраховки, и със специалния чл. 243, ал. 1 от отм. КЗ, застрахователят е предразположен преди сключване на застраховка „Живот” или „Злополука” да постави писмено въпроси на застрахования относно съществените обстоятелства от значение за оценка на риска – възрастта, пола и здравословното му състояние, за да вземе обосновано решение дали и при какви условия да предостави застрахователната си защита, а в чл. 189 от отм. КЗ са нормирани последиците от съзнателно неточно обявяване или премълчаване на съответната информация.

В Решение № 60063/30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., се поддържа становището, че когато вместо да спази описаната процедура на проучване, както е в разглеждания случай, застрахователят включи в застрахователния договор клауза за изключен риск, формулирана общо като тази по т. 3.1.1 от Специалните условия на полицата, която му позволява при всякаква причина за смъртта на потребителя по своя преценка да се освободи от отговорност, без с такава опция да разполага и последният, създава обстановка на неравноправното му третиране в смисъла на чл. 143, т. 6 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г.).

От нищожността на въпросната уговорка следва, че ответникът незаконосъобразно е отказал застрахователно обезщетение, а бездействието му да го заплати е застрашавало имуществената сфера на наследниците на починалия длъжник, които при постановката на чл. 60, ал. 1 от ЗН отговарят за задълженията на наследството, съобразно наследствения си дял, и дължат изпълнение по договора за кредит, по който кредитополучател е техният праводател и който не се прекратява със смъртта му.

Следователно предприетите от ищцата в периода от 10.10.2018 г. до 07.10.2019 г. погасителни престации по заема почиват на законно основание и по силата на чл. 242, ал. 1 от отм. КЗ я легитимират като лице, суброгирало се в правото на удовлетворения кредитор да изисква от застрахователя обезщетение, равно на изплатената от нея част от заемната сума – 1 315, 30 лева, до който размер искът следва да се уважи. За разликата до пълния предявен такъв е неоснователен, тъй като с полицата в отклонение от диспозитивната норма на чл. 199а, ал. 1 от отм. КЗ ответникът изрично е ограничил отговорността си само до главницата.

Подлежи на присъждане и законната лихва за просрочие на вземането от сезирането на съда на 18.10.2019 г. до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е важима забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

При указаното разрешение на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът трябва да компенсира съразмерно на уважената част от иска сторените от ищеца съдебноделоводни разноски в общ размер на 245, 11 лева, от които 52, 61 лева – държавна такса за разглеждане на претенцията, и 192, 50 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната страна не претендира разходи по производството.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Х.Ч. и Б.В. в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Т.Г.Н. и С.Е.Й-Х., да заплати на А.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:

Ш сумата от 1 315, 30 лева (хиляда триста и петнадесет лева и тридесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот” на Б.З.Б., ЕГН: **********, починал на 06.10.2018 г., сключена от и в полза на неговия кредитор „***” АД, ЕИК: ***, с Групова застрахователна полица № *** за обезпечение на задълженията му по Договор за потребителски кредит от 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.10.2019 г., до окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.;

Ш сумата от 245, 11 лева (двеста четиридесет и пет лева и единадесет стотинки) – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на иска и за съдебно-счетоводна експертиза съразмерно на уважената му част, като за разликата над присъдения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ищеца трето лице помагач „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните и на третото лице помагач.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

СМ/МИ