№ 7865
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110156407 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г.Г. чрез адв. Д. Т. срещу „И. Фи.“ ЕООД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит №
346818 от 16.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че процесната клауза е нищожна, тъй като
противоречи на закона и добрите нрави и нарушава принципа на справедливост и
еквивалентност на насрещните престации.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен e иск по чл. 26 ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже неговата
нищожност на съответните сочени от него основания.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК
ответника да представи заверен препис от процесния договор за предоставяне на
кредит, общи условия и стандартен европейски формуляр, като е предупредил
ответника за реализиране на процесуалната тежест по чл. 161 ГПК при неизпълнение
на указанията в срок. Указанията на съда са останали неизпълнени, включително и в
рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. При това положение и
на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът приема, че процесният договор е
сключен, което се установява и от приложеното от ищеца писмо от ответника, в което
признава, че между страните по делото е сключен процесният договор, и то от
разстояние, както и от признанията в отговора на исковата молба за извършени
плащания по този договор, за което самият ответник е приложил съответни платежни
документи.
От процесния договор от 16.07.2021 г. се установява, че ищцата се е задължила
1
да върне предоставената й сума от 500 лв. за срок от 300 дни, като в чл. 3, ал. 2 от
договора е предвидена неустойка с фиксиран размер от 243 лв. при неизпълнение на
задължението за предоставяне на едно от следните обезпечения – банкова гаранция
или двама поръчители, отговарящи на съответни изисквания, както е посочено в чл. 3,
ал. 1 от процесния договор.
Уговорената неустойка от 243 лв. за непредоставяне на обезпечение е в
противоречие с добрите нрави. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението
на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда неустоечно задължение за заемателя не
при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения
заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката надхвърля 1/3 от размера на отпуснатия
заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението
за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за
заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на
заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата на
това основание. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с
необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с
възнаградителната лихва. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на доказателства, че
именно ищцата е плащала задълженията по процесния договор, тъй като
обстоятелството кое точно лице плаща задължението по никакъв начин не променя
2
приетото, че ищцата е длъжник по процесния договор, което обосновава и правния й
интерес да иска прогласяване на клауза от този договор за нищожна, в който случай
няма да плаща предвидената в клаузата сума.
С оглед на гореизложеното, искът следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 410 лв., от които 50 лв. държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство съгласно представен договор за правна
защита и съдействие от 07.09.2021 г., имайки предвид и липсата на възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Г. Г. Г., ЕГН: **********,
адрес: **** и ответника „И. Фи.“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление:
****, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение на кредит в размер на 243 лв., уговорена в чл. 3, ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит № 346818 от 16.07.2021 г., е нищожна като противоречаща на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като неравноправна клауза на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА „И. Фи.“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: ****
да заплати на Г. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: ****, сумата от 410 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3