Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
5571 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен от И.Н.Б. срещу Г.Ф.***
иск с правно основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ (отм.), за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на вуйчо му Д.И.К.при
ПТП на 05.05.2014 г., виновно причинено от Т.Т.Р. при управление на МПС, за
което не е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“.
Представителят
на ищеца И.Н.Б. в исковата молба излага, че на 05.05.2014 г. в с. Отец П.
третото лице помагач Т.Т.Р. при управление на собствения си товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ********пред къща на ул. „3-та“ № 38предприел маневра
движение на заден ход, без да се увери, че няма да създаде опасност за други
участници в движението и за пешеходците. Вследствие предприетата маневра,
автомобилът ударил със задната си част пешеходеца Д.К.– вуйчо на ищеца, след
което го прегазил. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив,
където починал. Било установено, че виновният водач е управлявал МПС с
концентрация на алкохол 1,18 промила. Водачът на МПС бил признат за виновен и осъден
с присъда № 37 от 12.04.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, изменена с решение
№ 284 от 17.11.2016 г. на Пловдивския апелативен съд и влязла в сила на
22.02.2017 г. МПС, с което е настъпило произшествието, не притежавало валидна
застраховка „гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че между заявителя и
неговия вуйчо съществувала силна емоционална и духовна връзка, изградена
помежду им дълги години назад. Вуйчо му се грижил за ищеца като за свое дете,
тъй като не е имал други деца, а цялата си обич отдавал на своите племенници.
На
основание изложените обстоятелства, представителите на ищеца И.Н.Б. прави
искане до съда да осъди ответника Г.Ф.*** да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП
на 05.05.2014 г. в с. О.П.обл. Пловдивска, ведно със законната лихва от
05.05.2014 г. до окончателното плащане на сумата.
Ответникът
Г.Ф.оспорва иска с възражения за недоказаност на твърдението за особено близки
отношения между ищеца и пострадалия и за завишеност на претенцията за
неимуществени вреди.
Съдът
след като се запозна с доказателствата по делото, съобрази следното:
Механизмът
на произшествието се установява от материалите в приложеното към делото НОХД №
584/2016 г. на Пловдивския окръжен съд и изготвената в съдебното производство
автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, произшествието
е настъпило при предприета от водача на товарния автомобил маневра движение назад,
при което със задната част на автомобила бил ударен намиращият се зад него
пострадал. По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване настъпилото ПТП на 05.05.2014 г. с в. О.П.обл. Пловдивска, виновно
причинено от Т.Т.Р. при управление на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ********с
концентрация на алкохол в кръвта 1,18 ‰, както и причинната връзка между
произлязлото произшествие и настъпилата смърт. Горните обстоятелства се
установяват от присъда № 37 от 12.04.2016 г. по НОХД № 584/2016 г. на
Пловдивския окръжен съд. Присъдата е частично изменена с решение № 284 от
17.11.2016 г. по ВНОХД № 265/2016 г. на ПАС в частта й за нарушените от водача
на МПС правила за движение, като е потвърдена в частта й за виновното нарушение
на чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, извършването на престъплението
в пияно състояние и виновно причинената с деянието смърт на пострадалия. Присъдата
е влязла в сила на 22.02.2017 г. с решение № 41 от 22.02.2017 г. по нак. дело №
69/2017 г. на ВКС, с която е оставено в сила въззивното решение. Поради установената
с влязла в сила присъда причинна връзка между виновно причиненото ПТП и
настъпилата смърт, съдът прие, че назначаването на съдебно-медицинска
експертиза за това обстоятелство не е необходимо.
Спорният
въпрос по делото е доколко са били близки отношенията между ищеца И.Н.Б. и
неговия вуйчо Д.И.К.. По делото са разпитани като свидетели С.В.Г. и В.Т.А..
Според показанията на св. Г., пострадалият К. се е грижел за ищеца и брат му
след смъртта на баща им, като уточнява, че той е починал около 1974-1975 г.
Същевременно, според показанията на свидетелката „децата“ (т.е. ищецът и брат
му) са били при вуйчо си (пострадалия К.) и баба си през ваканциите лете и
зиме. Според показанията и на двамата свидетели, пострадалият К. е полагал
грижи за ищеца Б.. Същевременно, не се установи тези грижи да са били полагани
постоянно и непрекъснато, нито се установи съвместно съжителство и взаимна
помощ и подкрепа между ищеца и пострадалия до смъртта на последния.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
При
смърт от непозволено увреждане право на обезщетение за причинените
неимуществени вреди възниква за най-близките роднини на починалия, като
низходящи, възходящи и съпруг (ВС 4-61-ПП). Правото на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на лица извън кръга на най-близките на починалия
възниква по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (ТР
1-2018-ОСНГТК). За обезщетяване на категорията роднини извън кръга на
най-близките, какъвто е пострадалият – вуйчо на ищеца, следва да се докаже, от
една страна действителна особено близка и силна връзка между пострадалия и
неговия племенник приживе, а от друга страна изпитването на такива морални
страдания от смъртта на пострадалия, които да надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка (ТР
1-2018-ОСНГТК).
Такива
обстоятелства в конкретния случай не са установени. След смъртта на бащата на
ищеца, пострадалият е полагал грижи за него за определени периоди от време –
при престоя на ищеца като дете в с. О.П.по време на летни и зимни ваканции преди
40 години, съгласно показанията на свидетелите, като част от времето тези грижи
са били полагани и от бабата на ищеца. Не са събрани доказателства тази помощ
да е с по-голяма интензивност от обичайните отношения на взаимна помощ и
подкрепа между роднини. Показанията за „войнишки изпращания“ и „новобранска вечер“,
които с оглед възрастта на ищеца са били преди повече от 30 години, не дават
основание за подобен извод. Ищецът и пострадалият не са живели заедно, видно от
удостоверенията за адресите на двете лица – ищецът от шестнадесет години живее
на адрес в Карлово, а пострадалият в с. О.П.. От доказателствата, преценени в
тяхната съвкупност, може да се направи извод, че отношенията между ищеца и
пострадалия, макар и близки, не са се отличавали с особена емоционална близост,
привързаност, непрекъснатост и връзки на взаимна помощ и подкрепа. Близостта
между ищеца и пострадалия не е била в степен,
по-висока степен от нормалните роднински отношения на вуйчо и племенник.
Поради това, отрицателните душевни и емоционални преживявания на ищеца от
смъртта на вуйчо му – пострадалия К., не е с по-голяма интензивност от
обичайната скръб от загубата на роднина.
Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че не са налице предпоставките
за възникване право на ищеца И.Н.Б. да бъде обезщетен за смъртта на вуйчо му –
пострадалия Д.И.К., настъпила при ПТП на 05.05.2014 г. в с. О.П.обл.
Пловдивска. Предявеният срещу Г.Ф.иск с правно основание чл. 288 ал. 1
т. 2 б. „а“ от КЗ (отм.) за сумата от 50 000 лева, ведно със законната
лихва от 05.05.2014 г. до окончателното плащане, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от И.Н.Б. ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.Ф.*** ЕИК ********, адрес на управление:***
иск с правно основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ (отм.), за заплащане
на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на вуйчо му Д.И.К.при ПТП на 05.05.2014 г., ведно със законната
лихва от 05.05.2014 г. до окончателното плащане.
Осъжда И.Н.Б. да заплати на Г.Ф.***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Делото е разгледано при
участието на трето лице помагач Т.Т.Р..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: