№ 2948
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.А В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110214519 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. Д. М., ЕГН **********,
чрез адв.К. – САК, срещу Наказателно постановление № 21-4332-
025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че неправилно е отразено в АУАН и в НП, че А. Д.
М. е отказал в качеството му на водач на МПС, да бъде изпробван с
техническо средство DRUG TEST 5000, с номер ARKD-0049 за наркотични
вещества или техни аналози. Сочи се, че при проверката последният е бил
извън МПС-то и не е управлявал същото, както и че лекият автомобил не е
бил в движение, а е бил паркиран на ул. „Цар Калоян“. В тази връзка се
допълва, че жалбоподателят не е отказал извършване на проверка предвид
1
обстоятелството, че такава е направена, като същият е бил доброволно
тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 RNA 0144, с проба
598 за установяване алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Отделно от това и въз основа на доброволно направената
проба, от същата е установено единствено наличие на алкохол в кръвта, а
именно над 1,2 на хиляда, за което е образувано НОХД 5619/2022 г. по описа
на СРС, НО, 106 състав, приключило с оправдателна присъда. На следващо
място се оспорват всички констатации и обстоятелства, изложени в АУАН и
НП, като се твърди, че АНО не е спазил стриктно своите задължения относно
реда и начина на извършване на проверката, по отразяване резултата от
същата, както и неправилно е квалифицирал нарушението, които
обстоятелства са довели до допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление в цялост.
В съдебните заседания жалбоподателят А. Д. М., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. К. – с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения и
моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на
насрещната страна.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на А. Д. М. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
2
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните
по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 28.11.2021 г. около 03:55 ч. лек автомобил марка ххххххххххххххххх,
собственост на търговско дружество „ххххххххххх“ ЕООД и ползван от
жалбоподателя А. Д. М., бил паркиран в гр.София, на ул.“Цар Калоян“. По
същото време полицейските служители при 01 РУ – СДВР, а именно
свидетелите А. В. С. и Б. Н. Б., изпълнявали служебните си задължения в
центъра на града. Същите възприели автомобил марка ххххххххххххххххх,
като констатирали, че последният бил паркиран в нарушение на правилата,
визирани в ЗДвП. Впоследствие полицейските служители забелязали
жалбоподателя М., който първоначално стоял до автомобила, а след това
влязъл в него и привел същия в движение по ул.“Калоян“ с посока на
движение от ул.“Позитано“ към ул.“Съборна“. Непосредствено след това
автомобилът, управляван от жалбоподателя М., бил спрян от служителите
при 01 РУ - СДВР А. С. и Б. Б. за извършване на проверка. При проверката
била установена самоличността на водача на автомобила – А. Д. М., с ЕГН
**********, като същевременно бил извикал и екип на ОПП – СДВР за
оказване на съдействие. На място се отзовал свидетелят Б. Т. Г. – на длъжност
мл. автоконтрольор в СДВР – ОПП, който предложил на А. М. да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test
5000", както и да бъде тестван за наличието на употреба на алкохол с
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", като последният отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества. При извършената проба с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, същата отчела наличие на
алкохол в издишания от М. въздух 2,21 на хиляда.
Във връзка с последното на въззивника А. Д. М. бил издаден талон за
медицинско изследване № 107382 с отбелязване, че следва да се яви във
3
Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок
до 45 минути от връчването на талона.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Б. Т. Г. съставил
против А. Д. М. АУАН серия GA № 472385/28.11.2021 г., в който
квалифицирал установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал, като посочил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение срещу констатациите в АУАН GA № 472385/28.11.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 21-4332-025373/09.12.2021 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на
нарушението в АУАН и правната му квалификация, жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
21.09.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Междувременно от страна на Софийска районна прокуратура бил внесен
с Софийския районен съд обвинител акт против А. Д. М., ЕГН ********** за
това, че на 28.11.2021 г., около 03:20 часа, в гр. София, по ул. „Цар Калоян“, с
посока на движение от ул. „Позитано“ към ул. „Съборна“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка хххххххххххххх с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,21 (две
цяло и двадесет и едно) на хиляда, установено по надлежния ред - с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 № ARNA 0144, с поредна проба
№ 598, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието /обн. в ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, въз основа на който обвинителен акт било
4
образувано НОХД № 15619/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав.
С присъда от 13.07.2023 г., постановена по НОХД № 15619/2022 г. по
описа на СРС, НО, 106 състав, А. Д. М. бил оправдан по повдигнатото му от
СРП обвинение. Първоинстанционната присъда била потвърдена с Решение
№ 290/08.05.2024 г., постановено по внохд № 433/2024 г. по описа на СГС,
НО, VII въззивен състав.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.
Т. Г., А. В. С. и Б. Н. Б..
От показанията на свидетелите Б. Т. Г., А. В. С. и Б. Н. Б. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
констатации, в това число - че водачът на МПС е бил спрян за извършване на
полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, че след това на същия е
издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и
съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и
поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните
обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически
характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради
което и съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в
цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те
кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал. Необходимо е
да бъде посочено, че липсата на съхранен спомен в пълнота у полицейските
служители по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с процесния
случай, е обяснима предвид характера на извършваната от тях дейност, която
по необходимост включва множество сходни случаи, както и отдалечеността
във времето между разпита им пред съда и процесните събития.
Същевременно и след предявяване на съставената на място писмена
документация, в това число АУАН и докладна записка, свидетелите
потвърждават извършените на място действия и направените констатации.
Отделно от това и видно от показанията на свидетелите С. и Б., същите
5
потвърждават и движението на процесния автомобил по ул.“Цар Калоян“,
респективно качеството на водач на жалбоподателя, доколкото именно той е
привел процесния автомобил в движение и го е управлявал на посоченото
място. Категорично и двамата свидетели излагат, че процесната проверка е
била предприета именно поради наличното движение на автомобила,
доколкото в противен случай и при липса на управление подобна проверка не
би била осъществена.
От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 107382,
връчен на А. Д. М. на 28.11.2021 г. в 04:25 часа е видно, че на жалбоподателя
е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за
медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да
стори това – до 45 минути от връчване на талона.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са
спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.11.2021 г., в деня, в който е
установено твърдяното нарушение от контролния орган. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Процесният АУАН е съставен от Б. Т. Г. - "младши автоконтрольор" в
отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
6
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната
компетентност. В настоящия случай НП е съставено от г.в. Б.а, която работи
като "началник група" към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в
ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, които свидетели са посочени поименно в
АУАН.
Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация, както и ясно, точно и подробно описание на
обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП, в това число с
фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради
това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити, като
възраженията на въззивника в съответната насока са изцяло неоснователни.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че
краткото, но ясно отразяване на относимата фактология за нарушението
напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят А. Д. М. е
7
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
На първо място по безспорен начин се установи, че на процесната дата и
място, около 03:55 часа, жалбоподателят А. Д. М. е управлявал лек автомобил
марка ххххххххххххххххх, собственост на търговско дружество
„ххххххххххх“ ЕООД, поради което има качеството "водач на моторно
превозно средство" по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Установи се също така
от обективна страна, че жалбоподателят М. е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества със съответен тест, в каквато насока са
показанията на разпитаните свидетели от 01 РУ – СДВР и ОПП – СДВР,
както и отразените обстоятелства в подписания от жалбоподателя талон за
медицинско изследване. С оглед на това, извършеното от жалбоподателя А.
Д. М. деяние се субсумира от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Макар и в
цифровото описание на нарушението в НП да не е посочено конкретното
предложение от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е осъществено,
същото е посочено по категоричен начин в словесното описание на
нарушението – "... отказва да бъде изпробван с техническо средство Drug test
5000 с номер ARKD-0049 за наркотични вещества и техните аналози...отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози...". С оглед изложеното, процесното
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е описано по ясен и
недвусмислен начин.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото А. Д. М. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването
на това негативно изменение на обективната действителност – отказ за
изпробване употребата на наркотични вещества чрез съответен тест.
При индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя М. за извършеното административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, наказващият орган законосъобразно е наложил предвидените в
същата разпоредба кумулативни наказания в законоустановените им размери
– "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца. Предвид липсата на възможност за налагане на
8
административни санкции в размери, различни от посочените, съдът счита, че
наказателното постановление се явява законосъобразно и в тази му част.
С оглед възраженията, релевирани в жалбата, инициирала настоящото
производство, е необходимо да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 174, ал.
3 ЗДвП съдържа няколко самостоятелни състави на административно
нарушение, един от които е отказ за тестване с техническо средство /тест/ за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози от страна
на водач в процес на управляване на моторно превозно средство, като в този
случай е без значение дали съответният водач е обективирал или не воля да
даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае до отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни
аналози, като правната квалификация на нарушението е точна, ясна и
съответна на фактическото описание.
Отново в тази връзка, ирелевантно в случая е обстоятелството, че на
процесното място въззивникът е бил тестван с техническо средство за
употреба на алкохол в кръвта, респективно резултатът от това изследване.
Неотносимо към отказа на жалбоподателя М. да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества е и изходът на образуваното наказателно производство
по НОХД № 15619/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по което
въззивникът е бил оправдан по обвинението, че на 28.11.2021 г., около 03:20
часа, в гр. София, по ул. „Цар Калоян“, с посока на движение от ул.
„Позитано“ към ул. „Съборна“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка “БМВ”, модел „Х5”, с рег. № СВ 65 65 СС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,21 (две цяло и двадесет
и едно) на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 № ARNA 0144, с поредна проба № 598, съгласно чл.
6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн. в ДВ бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ - престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК. В случая с влизане в сила на присъдата на първоинстанционния съд е
установено единствено, че А. Д. М. не е управлявал на посоченото място
процесното МПС с визираната концентрация на алкохол в кръвта, което няма
каквото и да е било отношение към възведеното му административно
9
обвинение, че като водач на МПС е възпрепятствал извършването на проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози. Предвид доводите на жалбоподателя следва да бъде
акцентирано, че мотивите на наказателния съд не се ползват със сила на
пресъдено нещо, нито същите била могли да се ползват като критерий за
достоверност на събраните в хода на това производство доказателствени
материали, в това число свидетелски показания. Въз основа събраните в хода
на настоящото производството и кредитирани от съда доказателства се
установи по категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП време
и място жалбоподателят М., като водач на МПС, е отказал извършването на
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, с което е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е
действал и с пряк умисъл като форма на вината, доколкото в качеството на
водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната
законова норма. Доводът, че към момента на предприемане на проверката от
страна на полицейските служители автомобилът не е бил в движение, бил е
паркиран, поради което и въззивникът не е бил негов водач, не се споделя от
настоящия съдебен състав, доколкото от показанията на свидетелите С. и Б.
се доказа обратното – че са възприели действия на жалбоподателя, свързани с
управлението на МПС, именно поради което е и била извършена от тяхна
страна проверка и е бил извикан екип на ОПП – СДВР.
В допълнение, не се разкриват основания за коментиране приложението
на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се
квалифицира като маловажен, поради високата обществена опасност на
извършеното нарушение, изводима от масовата разпространеност на подобен
род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост
към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в
измененията на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното
завишаване на предвидените наказания. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на
пътя, като М. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да
бъде установено дали шофира под въздействието на наркотични вещества
10
и/или техни аналози. Не на последно място, в справката – картон на водача са
отразени и други нарушения на правилата за движение по пътищата, което
дава информация за отсъствието на инцидентност на проявите му. По тези
аргументи следва да се приеме, че бездействието на жалбоподателя да се
подложи на тест за наркотични вещества се отличава с достатъчен
интензитет, за да бъде конституирана проявата му като административно
нарушение и да се санкционира по предвидения ред.
Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който е ангажирал
по делото писмено становище, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на А. Д. М., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12