МОТИВИ
към
присъда, постановена по НОХД № 185/2013 г. на Панагюрския районен съд
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура - Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу И.В.З.
*** за престъпление по чл.183, ал.4, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.
28 от НК.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.
Подсъдимият се признава за виновен,
не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на минимално наказание.
Производството
по делото бе проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие.
Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, приобщените по
надлежния процесуален ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство
по делото, прие за безспорно установени следните фактически обстоятелства
досежно главните факти на обвинението:
Подсъдимият И.В.З. ***. През 1999г. сключил граждански
брак с Тодорка Зубева. От брака има родени две деца – Владислав З., ЕГН **********
и Кристина Зубева, ЕГН **********. С Решение № 165 от 06.10.2009г., постановено
по гр.д.№ 274/2009г. по описа на Панагюрския районен съд, З. е осъден да
заплаща издръжка в размер на по 100 лева за всяко от тях, чрез тяхната майка и
законна представителка Тодорка Зубева. След прекратяването на брака, обв.З. не
плащал издръжка на малолетните си деца, поради което срещу него било образувано
изпълнително дело №102/2011г. по описа на СИС при РС-Панагюрище.
По този повод Тодорка Зубева като майка и законен
представител на Владислав Илиев З. и Кристина Илиева Зубева, депозирала тъжба
до РП-Панагюрище.
Срещу З. *** било образувано досъдебно производство за
извършено от него престъпление по чл.183,ал.1 от НК. След приключване на
разследването срещу З. бил внесен обвинителен акт в РС-Панагюрище, като било
образувано НОХД№337/2011г. по описа на съда. З. бил осъден за деяние по
чл.183,ал.1 от НК с Присъда № 3/17.01.2012г. г.,поставена по НОХД №337/2011 г.
по описа на РС-гр. Панагюрище, влязла в сила на 01.02.2012 година на глоба в
размер на 100 лева.
След влизане в сила на присъдата, З. продължил да не
заплаща дължимата издръжка, поради което е било образувано наказателно
производство срещу него за престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1
от НК и със Споразумение №38/05.09.2012г. по НОХД № 16882012г. по описа на ПРС,
влязло в сила на 05.09.2012г.е З. бил осъден на 6 месеца „Пробация”, както и
Обществено порицание.
Въпреки двете осъждания за не плащане на издръжка, в
резултат на бездействието си, З. не е
изпълнил задължението си да изплаща издръжка на своите низходящи в размер на
повече от две месечни вноски, и за периода от
01.10.2012г. до 12.06.2013г. включително, общо в размер на 1680,00 лева, като
деянието е извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.28 от НК, предвид горните две осъждания.
Посочената фактическа обстановка безпротиворечиво се
установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимият признава
извършеното от него и в обясненията си, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2
от НПК, признава фактите по обвинението. Самопризнанията му се подкрепят от
показанията на разпитания в досъдебното производство свидетел, и всички
останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса.
С оглед на така събраните доказателства по делото, при
обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че
обвинението срещу подсъдимия И.В.З. е
доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК,
поради което същият бе признат за виновен в извършването на обективните и
субективните елементи на престъпния състав по чл. 183, ал.4, във връзка с ал.1
от НК и във връзка с чл. 28 от НК.
От обективна страна безспорно е установено
неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението за издръжка в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - за периода 01.10.2012 г. – 12.06.2013
г., включително в размер на 1 680,00 лева, като деянието е извършено при
условията на повторност.
От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено – опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването на тези последици.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия,
съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 от НК. Като такива съдът отчете позитивните
характеристични данни, тежкото семейно и материално положение и невъзможността
му да заплаща месечната издръжка, тъй като е трайно безработен и изразеното
съжаление за стореното.
Поради това, и на основание чл. 58а, ал. 5 от НК, във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК
съдът наложи наказание пробация, със следните пробационни мерки: на
основание чл. 42а, ал.2 т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, която на основание чл. 42б, ал.1 от НК да се изпълнява с периодичност два пъти
седмично и на основание чл. 42а, ал.2
т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, която на основание чл. 42б, ал.2 от НК да се изпълнява на
територията по настоящия адрес на осъдения, по план или извънредни поискани
срещи от пробационния служител или осъдения, както и „обществено порицание”,
което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радио-възел Панагюрище.
Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира
за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез него
ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително
спрямо останалите членове на обществото, и индивидуалната и генерална
превенция, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: