Определение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 370
Дата: 28 януари 2019 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101000080
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……….01.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

въз.частно търговско дело №80 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано по възражение на Д.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв.Ц А, със съдебен адрес:***, оф.№*, против Заповед №1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна, в полза на ”ОББ” АД.

С възражението се поддържа, че в периода между 2010г.-2017г. Д.Х.Х. е отсъствала от страна за продължителен период от време. Ето защо се твърди, че заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като е бил извън страната. На следващо място се поддържа, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника, тъй като връчителят не е спазил изискванията на чл.45 от ГПК и чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК и по конкретно от отразяването от призовкаря не става ясно, къде е поставил уведомление-на входната врата, на вратата на апартамента или в пощенската кутия. Моли се за приемане на възражението и обезсилване на заповедта за изпълнение

Насрещната страна-заявител в заповедното производство поддържа становище за недопустимост и неоснователност на възражението. Позовава се на недобросъвестно поведение от страна на длъжника. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, като са спазени изискванията на закона в редакцията им към момента на връчването. Поддържа се, че в границите на изпълнителното производство, длъжника е надлежно уведомяван за предприетите изпълнителни действия.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Възражението е подадено от легитимирано лице-длъжник, против който е издадена заповед за изпълнение, като съобразно твърденията му, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. Ето защо производството по възражението, следва да се приеме за редовно и допустимо.

Възражението на длъжника е основано на твърденията, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и че в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, т.е. на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

В тази връзка съдът намира, за основателни исканията на длъжника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ОД на МВР-Разград относно отсъствията му от страната и както и за изискване от ЧСИ на доказателства за  връчване на  заповедта за изпълнение, за основателни. Останалата част от искането на длъжника за изискване в цялост на изпълнителното дело, което кореспондира с искането на ответника, съдът намира за неоснователно, тъй като единствения значим за настоящото производство факт от изп.дело, е спазването на процедурата по връчване на заповедта. Тук е мястото да се посочи, че бланкетните твърдения на ответника-взискател за наличие на уведомяване, не подлежат на доказване в този им вид, още по малко чрез приобщаване на цялото изп.дело, особено като се има в предвид, че същия е страна по делото и може да представи документите подкрепящи твърденията му. Ето защо и на основание чл.101, ал.1 от ГПК, следва да се укаже на взискателя, че следва да конкретизира твърденията си за наличие на уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение, като посочи момента и начина на това, както и че може и следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Липсата на доказателства за факти, подлежащи на установяване от страните в настоящото производство, налага съдът да предприеме действия по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, преди за разгледа искането по същество, съответно делото следва да бъде насрочено в о.с.з.

Ето защо и на основание чл.423 от ГПК вр. с чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

УКАЗВА на възразяващият длъжник, че носи доказателствена тежест за момента на узнаване на издадената заповед за изпълнение, за установяване на твърденията, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и че в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

УКАЗВА на взискателя, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да конкретизира твърденията си за наличие на уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение, като посочи момента и начина на това, както и че може и следва да ангажира доказателства за датата на узнаване от длъжника на процесната заповед, като го предупреждава, че при неизпълнение, съдържащите се в отговора на възражението процесуални действия в тази насока, ще се счита за неизвършени.

ДА се издаде поисканото от длъжника съдебно удостоверение, след представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 5лв.

ДА се изиска от ЧСИ Станимира Данова рег.№718, район на действия ВОС, да предостави копие от доказателствата за връчване на Заповед №1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна на длъжника Д.Х.Х..

ОСТАВЯ без уважение искането за изискване в цялост на изп.дело.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.