Р Е Ш Е Н
И Е
№ 382/08.12.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 402 по описа на съда за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.39 от Закона за защита на личните данни и е образувано по жалба на Т.Н.Д. ***, подадена чрез адв.Т.Ц. – САК, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията да се произнесе в законоустановения едномесечен срок по заявление с вх. № 66-00-757 от 08.07.2021г. , подадено на основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, във вр. с чл.79, чл.17, във вр. с чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 201/679 на Европейския парламент и на Съвета с искане за изтриване на лични данни, публикувани в дружествения договор на ООД” Правен Щит Консултинг” ЕИК хххххх.
Жалбоподателката счита мълчаливият отказ за незаконосъобразен и моли да бъде отменен, а Агенцията по вписванията да бъде задължена да се произнесе по подадено от нея заявление от 08.07.2921г.
Ответникът, изпълнителният директор на Агенция по вписванията, Даниела Митева, не изразява становище по жалбата.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 08.07.2021 г. Т.Н.Д. е подала до Агенция по вписванията в качеството ѝ на „администратор на лични данни“ заявление с вх. № 66-00-757, с което е направила искане личните й данни, публикувани в дружестмвения договор на вписаното в Търговския регистър ООД „Правен Щит Консултинг”, ЕИК хххххх да бъдат заличени. Жалбоподателката е заявила също, че в случай, че се приеме, че публикуването на личните й данни е извършено връз основа на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то тя оттегля съгласието си личните й данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на горепосоченото търговско дружество.
В изпратената от ответника с придружително писмо с изх. № 66-00-757/30.08.2021г. административна преписка, не се съдържат данни за писмен отговора по така направеното искане.
При извършване на справка в Търговския регистър се установява действително, че по партидата на вписаното в регистъра дружество ООД „Правен Щит Консултинг” с ЕИК ххххххх е публикуван и дружествен договор от 30.12.2020г., в който жалбоподателката фигурира като страна-съдружник чрез трите си имена, ЕГН, номер на лична карта, дата и място на издаване и пълен постоянен адрес.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Срокът за произнасяне в случая е 14
–дневен и започва да тече от 09.07.2021г. и изтича на 22.07.2021г., четвъртък,
присъствен ден. Съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото
съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе.. Жалбата
срещу мълчаливия отказ е подадена на 17.08.2021г., в едномесечния срок за
обжалване по чл.149, ал.2 от АПК.
Оспореният мълчалив отказ притежава характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като с него е отказано заличаване на лични данни, които фигурират в ТР и към датата на приключване на устните прения и обявяване на делото за решаване.
Съдът не
установи процесуални пречки по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, да разгледа жалбата.
Съгласно цитираната разпоредба, субектът на данни не може да сезира съда,
когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно
решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на
съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата
на висящо производство пред нея по същия спор.
По делото е постъпило служебно изискано писмо с изх. № ППН-01-720#1 от 27.09.2021г. на В.Караджов- председател на Комисията за защита на личните данни, в уверение, че пред Комисията няма висящо или приключило производство, инициирано от Т.Н.Д. срещу Агенция по вписванията.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът приема за безспорно, че публикуваните в ТР данни за
жалбоподателката, сдържащи се в дружествения договор по партидата на ООД ”Правен
Щит Консултинг” – трите имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на
издаване, точен адрес представляват „лични
данни“ по см. на чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата
на данните.
Нормата на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, озаглавена
„Право
на изтриване (право „да бъдеш забравен“), определя в § 1, че субектът на данни
има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични
данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без
ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу
основания:a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били
събрани или обработвани по друг начин;б) субектът на данните оттегля своето
съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;в)
субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за
обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява
срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;г) личните данни са били обработвани
незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на
правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се
прилага спрямо администратора;е) личните данни са били събрани във връзка с
предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.
Според чл.17, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато администраторът е направил
личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие
личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по
изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да
уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е
поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на
тези лични данни.
В чл.17, § 3 Регламент (ЕС) 2016/679 изключва приложението на горите правила доколкото обработването е необходимо: a) за упражняване
на правото на свобода на изразяването и правото на информация; б) за спазване
на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза
или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за
изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални
правомощия, които са предоставени на администратора;в) по причини от обществен
интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;г) за целите на архивирането в обществен
интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели
съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност
правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да
затрудни постигането на целите на това обработване; или д) за установяването, упражняването
или защитата на правни претенции.
Искането на Т.Д., с което е
сезирана Агенцията по вписванията представлява упражняване от страна на
заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано
в член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. В
регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ компетентен да се произнесе по
направеното искане за заличаване на лични данни е изпълнителният директор на
Агенция по вписванията, доколкото чл. 6, ал. 2, т. 10
от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията определя, че изпълнителният
директор ръководи, координира и контролира
съхраняването в единна информационна система на информацията в регистър
БУЛСТАТ, в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и в регистъра на имуществените отношения на съпрузите и поддържането на
национална база данни за тези регистри.
Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си
по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на
администратор на лични данни и като такъв ги обработва. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и
Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни,
съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по
силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци,
юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица
с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал.
1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на
информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В случая обявеният акт е дружествен
договор на дружество с ограничена отговорност.
Според чл.115, т.3 от Търговския закон,
дружественият договор на дружеството с
ограничена отговорност, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая и тримата съдружника на
ООД „Правен Щит Консултинг” са физически лица и те следва да бъдат
индивидуализирани само с имената си. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни,
подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения
договор, са имената на съдружниците.
Подлежащите на вписване обстоятелства, се заявяват по ред регламентиран
с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1
от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Нормата на чл.13, ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ определя задължение на заявителя ( лице по чл. 15 от същия закон)
задължение да представи подлежащия на обявяване акт, съгласно изискванията на
закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския
регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са
заличени.
Според чл.13, ал.9 на ЗТРРЮЛНЦ, когато в
заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които
не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието
си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп
до тях. Така въведената законова презумпция противоречи на първо място на
забраната по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на чл.115, т.3 от ТЗ и на разпоредбите на чл. 4, § 11 и чл. 6, § 1,
б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 .
Първата норма дефинира понятието "съгласие на субекта на
данните", като сочи, че означава всяко свободно изразено, конкретно,
информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните,
посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
В този смисъл съгласието не може да бъде
презумирано. Администраторът на лични данни не може да бъде освободен от задължението,
вменено му с чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който когато обработването се извършва въз основа на
съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на
данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Затова представянето на дружествения договор за обявяване без заверен препис
от същия със заличени данни, не може да бъде определено като ясно потвърждаващо
действие, което изразява съгласието на определено лице, свързаните с него лични
данни да бъдат обработени. След като съгласието на субекта на данните не е
изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно по арг. на чл.
6 и чл. 7, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
В случая с подаденото на 08.07.2021г.
заявление от жалбоподателката до Агенцията по вписванията е изразено изрично
несъгласие за обработване на личните й данни, поради което за администратора на
лични данни не съществува никакво съмнение каква е волята на субекта на данни.
По горните съображения съдът приема, че
отказът на администратора на лични данни да заличи публикуваните лични данни на
жалбоподателката, извън трите й имена, противоречи на материалния закон –
разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮНЛЦ, както и на разпоредбите на чл. 7, § 3,
пр.1 и чл. 17, § 1, б. "б. ", пр.1 от Регламента.
В резултат от горното
оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, а
преписката да се изпрати на администратора на лични данни, Агенция по
вписванията, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката и изпълнение
на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода на
спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на направените
разноски по делото и представен списък, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските за държавна такса от
10 лева и разноските за платено в брой адвокатско възнаграждение от 1 000
лева по представен договор за правна защита и съдействие от 12.08.2021г.
Водим от горното и на
основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Н.Д. мълчалив отказ
на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията да уважи искане, направено със заявление вх. №
66-00-757/ 08.07.2021г. за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор
по партидата на "Правен Щит Консултинг" ООД.
ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни - Агенция по вписванията, за ново произнасяне по
заявлението на Т. Н.Д. с вх. № 66 -00-757/ 08.07.2021г. в
сроковете по чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията на съда.
ОСЪЖДА Агенция по
вписванията да заплати на Т.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от 1010 ( хиляда и
десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: