РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Сандански, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200375 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. О. С.,
ЕГН**********, с постоянен адрес в град С..........., улица „.................“ №4 против
Наказателно постановление /НП/ № 244а-1456/22.06.2020 год. на Директора на ОД на МВР
Благоевград , с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за
здравето за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Претендира се незаконосъобразност и
неправилност, без да се посочват конкретни пороци и нарушение. Отрича се извършването
на описаното в НП Нарушение от страна на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата
и дава обяснения. Не оспорва изложената в НП фактическа обстановка, твърди, че липсват
правни основания за санкционирането му, доколкото извършеното от него не било
нарушение. В хода на съдебните прения поддържа тезата за невиновност и за прекомерност
на наложеното наказание.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител
не се явява. По делото са постъпили становище за даване ход на делото с доказателствени
искания и писмени бележки от юрисконсулт към ОД на МВР Благоевград Я......., в които
същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
ТО Сандански при РП Благоевград, редовно призовани за датата на съдебното заседание не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.04.2020 год., около 14:30ч., свидетелите В. и С. – служители на РУ С................,
изпълнявали служебните си задължения като основно контролирали спазването от страна на
гражданите на въведените в страната противоепидемични мерки в района на
Кооперативния пазар в град С................... Забелязали в района на магазин „Б..... „ и на
автогара С............... – на улица „...................“ - лице, което се движело без поставена
предпазна маска. Поискали да спрат лицето, което говорело по телефона, като същото
отказало да прекрати разговора си и да спре на място. След това лицето отново било спряно
от полицейските служители, които поискали да установят самоличността му с цел
извършване на проверка и евентуално съставяне на АУАН. Лицето отказало да представи
документ за самоличност, което наложило да бъде отведено до РУ Сандански, където
самоличността му била установена. След това свидетелят В., на място в РУ С................
съставил АУАН бл. №.............. на установеното лице - жалбоподателя С. – за това, че на
.............г. , около 14.30 часа, в град С................., на улица „.....................“, на пазара не е
поставил предпазна маска за лице или друго покриващо носа и устата предпазно средство, с
което действие е нарушил Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването. Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, връзка с
чл.63 от ЗЗ. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя С., който го подписал с
възражението, че не бил запознат със заповедта на министъра и затова не носил маска.
На 22.06.2020 год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В
НП АНО приел, че следва да наложи санкция на жалбоподателя за това, че на 13.04.2020 г.
на открито обществено място не е изпълнил противоепидемичните мерки въведени със
Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. за допълнена със Заповед №№ РД-01-197 от 11.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването, с което е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. АНО изложил
и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на
основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ наложил на С. адм. наказание глоба в размер на 300 лв..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно
обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите В. и С. , писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД
на МВР Благоевград, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. /последните две публикувани и
налични на сайта на Министерството на здравеопазването - общодостъпен за всички/ и др.
които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на
свидетелите В. и С.., които са очевидци на нарушението. Същите с необходимата
конкретика посочват фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка
по делото. Сочат, че лично са възприели С. и са извършили проверката. Показанията на
свидетелите не се оспорват в тази част и от жалбоподателя. Същият отрича отказа си да
представи документ за самоличност, но не и обстоятелството, че първоначално е отказал
извършването на проверка, както и че на посочените в АУАН и НП време и място е бил без
предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е
2
приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-
Благоевград, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в РУ Сандански, оправомощен съгласно заповед №
244з-843/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР- Благоевград. Съдът намира, че
процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото заповед, видно от която на държавните служители с полицейски
правомощия от ОД на МВР – Благоевград е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите В. и С., същите са служители
на РУ на МВР Сандански към ОД на МВР Благоевград, разполагащи с полицейски
правомощия.
Административнонаказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по
този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и недвусмислено в
АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а
именно, че С. не носи на обществено място защитна маска или друго средство покриващо
носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на
министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число и заповедта с
която същата е била изменена и допълнена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение
(Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския
съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет
да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на
Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична
обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-247/01.05.2020 год. и впоследствие отменена със Заповед № РД-01-
263/14.05.2020 г. В т. 9 от посочената заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за първи път е
въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за
всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това число
паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази
противоепидемична мярка – от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год. С последваща заповед, а
именно Заповед № РД-01-236/24.04.2020 год. предходната заповед е изменена в частта на
срока на действие на мярката, който е бил удължен до 13.05.2020 год. вкл. Налице са и
3
последващи актове на министъра на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-
247/01.05.2020 год., а след това и Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. като с първата
цитирана заповед т. 9 се изменя като думите "или на открити" и думите "паркове" и "улици,
автобусни спирки" са били заличени (т. е. задължението да носене на предпазна маска или
друго средство покриващо носа и устата на открити места е отпаднало), а с втората заповед
е прекратено изцяло действието на първоначалната заповед - Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. изм. и допълвана с множество заповеди в това число и описаните в АУАН и
НП. Към момента на съставяне на АУАН, обаче Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., е
създала задължения и непосредствено е засегнала права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. изм. със Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020 г. (в частта на срока на действие) е предвидено, че всички лица,
които се намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици,
автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата като действието на заповедта е в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 год. вкл. Т. е. към
дата 13.04.2020 г. когато жалбоподателят е установен без предпазна маска или друго
предпазно средство, покриващо носа и устата, на открито място - района на кооперативния
пазар, магазин „Била“ и автогара „Сандански“ - заповедта е била действаща.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020 г., изм. и доп. Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020 год., а впоследствие отменена
със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този
смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд). Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение
при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID
епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална
пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра
на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично
позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто
неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на
ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г.
е била изменена със заповед № РД-01-247/01.05.2020 год. с което задължението за носене на
маска на открито е отпаднало, а в последствие и отменена със заповед от 14.05.2020 г., но
нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се отразяват върху отговорността на
жалбоподателя, който е извършил нарушение към момента, към който Заповедта е
4
предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица – всички, които се намират
в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата, да
имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство, покриващо носа и
устата, в това число кърпа, шал. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с
отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не
обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на
действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива
данни не са налице по делото.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 21.04.2020 год.) за каквото нарушение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, „ Който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.“. Видно от нормата тя съдържа в себе си
както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства – обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите Вълков
и С., се установява по безспорен начин, че на 13.04.2020 г. по време на действие на
въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички,
които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и
на улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство,
покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, жалбоподателят се е намирал на открито
обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравето, каквато се явява, кооперативния пазар на град Сандански,
района на автогара „Сандански“ и на магазин „Била“ в град Сандански, като не е имал
поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата. С оглед на изложеното се
налага извода, че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в
сила към 13.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355
от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения
които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя
изложения в тази насока извод на административнонаказващия орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената
глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не
може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно няколко дни след датата на нарушението заповедта е била
изменена като думите "или на открити" и думите "паркове" и "Улици, автобусни спирки" са
били заличени. Сам по себе си този факт обаче не може да определи случая като маловажен,
съответно да определи по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
В контекста на изложеното по-горе съдът счита, че жалбоподателят е извършил
нарушението за което е санкционирана с процесното НП и това е доказано по безспорен и
категоричен начин. АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
5
наложил на жалбоподателя следващото се за него наказание, което определил в
предвидения за това деяние минимум от 300 лева. Последното изключва обсъждане на
въпроса за изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, която не
допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид горното съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по
делото е приключило по същество в едно съдебно заседание, не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юристконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева в полза на ОД МВР Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 244а-1456/22.06.2020 год. на
Директора на ОД на МВР Благоевград , с което на И......... О........... С., ЕГН**********, с
постоянен адрес в град С................, улица „...“ №4 е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от
Закона за здравето за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА И........... О............. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в град С..........., улица
„.............“ №4 да заплати на ОД МВР Благоевград сумата в размер на 80. 00 /осемдесет/
лева, представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6