Р Е Ш Е Н И Е № 1103
гр.Сливен, 04.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, девети състав
в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3489
по описа за
Производство по реда на чл.12 ЗЗД.
Предмет на разглеждане е молба с правно основание чл.4
от ЗЗДН за защита от домашно насилие. Производството е образувано въз основа на
депозирана молба от С.И.Д. и Р.З.Д., в която се твърди, че молителите са лица,
живеещи при условията на фактическо съжителство. Извършителят на домашното
насилие бил в роднинска връзка с втория молител, като същият бил нейн син.
Молителят Д. бил лице, с диагноза: „Спастична церебрална парализа”, за което
имал издадено ЕР на ТЕЛК № 5434/09.12.216 г.,с което му било определена неработоспособност
- 95% с чужда помощ, а молителката била с диагноза „Параноидна шизофрения”, за
което имала издадено ЕР на ТЕЛК №5661/14.12.2017 г., с което й била определена
работоспособност – 71 %. Двамата живеели в жилището на молителя Д..
Извършителят на домашното насилие живеел в жилището на майка си. Същият бил
трайно безработен, зависим, изключително арогантен и агресивен спрямо майка си
и лицето, с което тя живеела на
съпружески начала, като на определено число от всеки месец се явявал в
жилището им, за да прибира парична сума от получените от тях пенсии. Същият ги
заплашвал, че ще се разправя с тях, в случай че му бъде отказано предаването на
тези парични суми. Отправял постоянни заплахи по телефоните им. С тези си
действия извършителят поставял молителите в състояние на основателен страх за
живота и здравето им. Седмица преди подаване на молбата ответникът взел обеците
на майка си, като я ударил по устата, в следствие на което сега й се клатил зъб
и ги продал в заложна къща. На 09.07.2018 год. сутринта отишъл до дома им да
иска пари, като им казал, че и да ги убие тях никой няма да ги търси, по-късно
на паркинга на Розова градина удрял по колата на молителя Д. и му искал пари. Д.
му дал. Вечерта на същия ден също поискал пари като им казал, че ако не му
дадат да си правят сметката. Те отново му дали пари. Молителите сочат, че всеки
месец между седмо и девето число на месеца, когато вземат пенсиите си,
ответникът със заплахи ги принуждавал да му дават пари. Сочат и други актове на
домашно насилие с дати извън едномесечния срок от предявяване на молбата,
определен в чл. 10 от ЗЗДН.
В молбата си молителите сочат, че в случая безспорно
имало акт на домашно насилие, изразяващ се във
физическо, психическо, емоционално и икономическо въздействие спрямо
лице, с което извършителят имал родствена връзка, както и спрямо лице, с което
родителят му живеел в условията на фактическо съпружеско съжителство.
Предвид и на основание изложеното, за тях е възникнала
необходимост да потърсят защита от домашно насилие. В следствие на всичко
описано молителите молят съда да постанови налагането на следните мерки за
защита от домашно насилие, по отношение на извършителя, спрямо молителите:
- задължаване да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
- забрана да приближава пострадалите лица, жилището в
което живеят, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалите за
максимално предвидения от закона срок.
Съдът, след преценка на събраната в хода на
производството доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С.И.Д. и Р.З.Д. живеят на съпружески начала в дома на Д.
***, което се установява от събраните по делото гласни доказателствени
средства.
Ответникът по молбата е син на молителката Р.Д., видно
от приложеното удостоверение за роднински връзки.
От приложеното по делото два броя експертни решения се
установява, че молителите са с влошено здравословно състояние, като Д. е
поставена диагноза: „Спастична церебрална парализа”, а Д. с диагноза
"параноидна шизофрения".
Видно от представената справка от РП Сливен на
07.05.2012 год. молителтие са подали жалба срещу ответника за отправяни от
последния заплахи и обиди и оказване на психически тормоз, а на 19.03.2015 год.
молителят Д. е подал срещу ответника жалба за отправяне на предупреждание към
последния да не посещава домът му и да не изнудва майка си за предоставянето на
парични средства, като и двете преписки са приключили с отказ да се образува
досъдебно производство.
От представената справка от РУ Сливен се установи, че
на 09.07.2018 год. в 11.47ч. е постъпил сигнал на тел.112 от Д., в който
последния е заявил че е постоянно заплашван от мъж на име З.Р., с чиято майка
живее, като му иска постоянно пари. На Д. било обяснено да посети РУ Сливен за
подаване на жалба, но по случая в РУ Сливен няма депозирана такава и няма
информация за образувани преписки или досъдебни производства. На 16.07.2018
год.за периода от 11.00ч. до 12.00 ч. в ОДЧ на РУ Сливен няма постъпил по ЕЕН
112 сигнал от Д..
В хода на производството са събрани и гласни
доказателствени средства от водените от молителите свидетели Георги Ангелов
Мартинов и Смаил Мехмедов Юбеидов,
От показанията на св. Мартинов се установи, че молителите
живеят на съпружески начала от около три години., че са Д. се е оплаквала, че
сина й я е биел, за да му даде пари, че я е страх от него. Д. също му се е
оплаквал от поведенитео на ответника. В последно време Р. си давала парите на С.,
защоно синът й я изнудва и взема парите.
От показанията на св. Юбеидов също се установява, че
молителите живеят на съпружески начала, че са му се оплаквали, че ответника се
заканвал че, ще ги бие, ако не му дадат пари, че ги изнудвал, идвал през нощта
да иска пари. Сочи, че страдат от поведението на ответника и редовно му се
оплакват.
От приложените по делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че на 09.07.2018 год., както и
всеки месец, между 07-мо и 09-то число, когато вземат пенсиите си, ответникът
по молбата взема без тяхно съгласие пари
от пенсията им, изнудва ги, обижда ги.
Съдът кредитира изцяло така установената фактическа
обстановка, Съдът кредитира и показанията на разпитаните в хода на процеса
свидетели и ги прецени като последователни, логични, вътрешно непререкаеми и
кореспондиращи едни с други, както и с останалите писмени доказателства,
събрани в производството.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявената претенция е чл.4
от ЗЗДН.
Съдът намира молбата
за допустима, т.е подадена от легитимирани лици, визирани в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадали от домашно насилие лица,
извършено от лице, което е низходящ на единия пострадал и е лице,
низходящ на лицето скоето другия пострадал се намира във фактическо съпружеско
съжителство - чл.3, т.5 и т.9 от ЗЗДН.
Към молбата са приложени и деклараци от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.
3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В
тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на домашно
насилие.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Като „емоционално насилие” могат да бъдат окачествени
всички действия, имащи отрицателно или вредно въздействие върху психиката на
едно лице, пораждащи отрицателни емоции
и/или принуждаващи го да ги подтиска и да не ги изразява. Под „психическо
насилие” следва да се разбира всеки конкретен, еднократен акт или поредица от
действия, който се причиняват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве
на пострадалия- заплахи за живота и сигурността, обидни думи, изнудване,
ругатни и др. Физическото насилие се изразява във всяко действие, с което се
накърнява личната неприкосновеност на пострадалия и му се причинява физическо
страдание- побой, отделни удари, шамар, блъскане, дърпане на коси и др.
Предмет на изследване в конкретния случай е има ли
основание да се приеме, че спрямо молителите Р.Д. и С.Д. има извършени
действия, които биха могли да се окачествят като физическо и психическо насилие.
Макар и за самият акт на психическо насилие - отправянето на закани за убийство и че ще им
види сметката, ако не му дадат пари, удрянето по капака на колата на молителя Д.
и искането на пари, както и за вземането на обеците на майка си, след като я
ударил по устата, и й се разклатил зъб седмица преди 09.07.2018 год., както и
за насилственото вземане на пари от получавана от тях пенсия между 07-мо и
09-то число на всеки месец, отправяните към тях закани. да няма преки свидетели
очевидци, съдът счита, че такъв акт е бил осъществен. Акт на физическо насилие
- удрянето на молителката Д., емоционално и психическо насилие - заканата срещу
молителите, посещаването на дома им през нощта, за да им се искат пари, вземането
на пари от пенсията им, съдът счита, че е осъществен.
Показанията на св. Юсеинов и Мартинов отразяват, макар
и по косвен път, осъществения акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката
и детето й. Действително, тези свидетели не са присъствали на самите инциденти
и те пресъздават не преки възприятия от обективната действителност, а чужди,
тези на самите молители които са им разказали за случилото се. Съдът обаче
приема за наличен акта на насилие, тъй като се касае за отношения, свързани с
насилие, за които е почти невъзможно свидетелите да имат преки възприятия, а най-често
опосредени такива – споделени от самите молители. Факт е и обстоятелството, че
молителят Д. е потърсил съдействието на органите на реда.
Дори и да се приеме, че по делото няма други такива
доказателства, то съгласно чл. 13 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът
издава заповед за защита и само на основание приложената декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН.
Съдът счита, че молбата е основателна, като при
основателност на молбата не е обвързан от молбата на страната.
С оглед изложените съображения, по отношение на
извършителя З.Р.Щ. следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и от
части т.3 от ЗЗДН, заради осъществения над молителите акт на домашно насилие, а
именно: да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, както и забрана на
извръшителя да приближава молителите жилището й, местата им за контакти и
социален отдих. По делото не се събраха данни, че молителите работят.
Съдът намира, че за определените
мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, предвид характера на извършените форми
на домашно насилие и здравословното състояние на молителите, следва да бъде
определен максимален срок от осемнадесет месеца.
Съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да
бъде наложена и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на
молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се
предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане
от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите
на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и
от заповедта следва да се връчат на страните, на РУ “Полиция” гр.Сливен по
настоящ адрес на извършителя и на пострадалите лица.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът в настоящото производство,
следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25 лева по сметка на
СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/.
Разноски от молителите не се претендират, поради което
съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З.Р.Щ. ЕГН ********** *** е осъществил на 09.07.2018 год. домашно
насилие спрямо Р.З.Д., ЕГН **********
и С.И.Д. ЕГН ********** ***, както и
е осъществил седмица преди 09.07.2018 год, домашно насилие спрямо Р.З.Д., ЕГН **********
НАЛАГА на З.Р.Щ.
ЕГН ********** *** следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителят З.Р.Щ.
ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Р.З.Д.,
ЕГН ********** и С.И.Д. ЕГН **********
***
ЗАБРАНЯВА на извършителя З.Р.Щ.
ЕГН ********** *** да приближава на разстояние по-близко от 100 /сто/ метра
пострадалите лица Р.З.Д., ЕГН **********
и С.И.Д. ЕГН **********, както и да
приближава на разстояние по-близо от 100 /сто/ метра жилището им, находящо се гр.
Сливен, кв. Сини Камъни бл. 22, вх.Г, ет.1, ап.2, местата за социални контакти
и отдих на пострадалите лица за срок на
наложените мерки от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца, считано от постановяване на решението.
НАЛАГА на З.Р.Щ.
ЕГН ********** *** за извършената от него проява на домашно насилие спрямо Р.З.Д., ЕГН ********** и С.И.Д. ЕГН ********** ***. ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева,
на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, платими по сметка на СлРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Р.З.Д., ЕГН ********** и С.И.Д.
ЕГН ********** ***, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА З.Р.Щ. ЕГН
********** ***, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от
полицейските органи, съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА З.Р.Щ. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен
съд гр. Сливен сумата от 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН, както и държавна такса от 5 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се връчат на страните,
на на РУ гр. Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на
домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: