№ 2206
гр. София , 12.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10578/18.06.2021 г. от процесуален представител на
„Бул Инс“ АД, с което се прави искане за допълване на Решение 451/29.04.2021 г. по
настоящето дело в частта за разноските, като се присъдели в полза на застрахователя,
сторените от него разноски във въззивното производство
При размяната на молбата по чл. 248 ГПК, насрещните страни чрез общия им
процесуален представител адв. Г. от САК, в установения седмичен срок, депозират
становище, че молбата на „Бул Инс“ АД е неоснователна.
Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо, а по същество – частично
основателно. Съображения:
С решението си по същество САС е потвърдил изцяло обжалваното решение №
903724 от 26.08.2020 г. по гр.д. № 56/2019 г. на ОС-Благоевград. Въззивното производство
обаче е образувано по две въззивни жалби – както от петте физически лица-ищци, така и от
ответника акционерно дружество, които са оспорвали първоинстанционното решение в
различни негови части.
От страна на „Бул Инс“ АД са представили списък с разноски, както следва: 640 лв.
внесена държавна такса за въззивно обжалване и 1800 лв. възнаграждение за един адвокат с
вкл. ДДС и с посочване, че сумата била платена изцяло и в брой, авансово.
Процесуалният представител на застрахователя не е уточнил пред съда каква част от
платеното адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС е била за представителството по
1
собствената жалба на дружеството и каква част – за защитата по втората въззивна жалба,
подадена от ищците в първоинстанционното производство. Без направата на такова
уточнение и намирайки се в настоящата процедура по чл. 248 ГПК, съдът приема, че от
претендираното като разноска адвокатско възнаграждение от 1800 лв., половината /или 900
лв./ са били заплатени за въззивната жалба на „Бул Инс“ АД, а другата половина – за жалбата
на ищците.
Очевидно е, че след като жалбата на застрахователя е била намерена също за
неоснователна, то сумите от 640 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване и
половината от претендирания адвокатски хонорар – 900 лв. следва да останат за тяхна
сметка, но поради неоснователността и на въззивната жалба на ищците, то останалата
половина от възнаграждението, а именно – 900 лв. /с ДДС/ следва да се присъди в полза на
юридическото лице.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА свое Решение 451/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 508/2021 г. в частта за разноските,
като добавя абзац в диспозитива на решението със следното съдържание:
„ОСЪЖДА В. Н. К. /действаща лично и със съгласието на законния си представител и баща
Н. В. К./, СТ. Н. К. /действаща чрез законния си представител и баща Н. В. К./, В. С. К., Ц.
Н. Г. и С. Н. Б. да заплатят на „Бул Инс“ АД разноски във въззивното производство,
възлизащи на 900 /деветстотин/ лева с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.“
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2