Решение по дело №53/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 62
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700053
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

25.05.2022 година, гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Административен съд- Шумен в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                    Председател: Бистра Бойн

 

при секретаря С.Атанасова, и с участието на прокурор при ОП- Шумен С.Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 53 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Административното производство е с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.43 ал.1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.4 от Закон за събранията, митингите и манифестациите и чл.11 т.1 и т.2 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа/ЕКПЧ/.

         Производството е образувано  въз основа на искова молба с вх.№ ДА-01-2000 от 04.08.2020год. по описа на ШАС, депозирана от С.Н.С. с ЕГН ********** ***,  с която на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ  се претендира обезщетение за  причинените му неимуществени  вреди, изразени във физически болки от продължително движение пеш по 15 километров участък, изпитани към момента и в продължение на една седмица след случая и негативни душевни преживявания, и двете породени от невъзможността му да участва в мероприятие- протест, следствие на незаконосъобразни действия на полицейски органи в лицето на ОД на МВР- гр.Бургас- недопускането му до протест, насрочен за 11.00часа на 11.07.2020год. в парк „Росенец“ в област Бургас и в резултат на които действия, бил лишен от конституционно гарантираното право на протест по чл.43 от Конституцията на България. С допълнителна молба с рег. №ДА-01-2527 от 13.10.2020г. по описа на ШАдмС ищецът уточнява, че физическите болки и страдания, вследствие лишаването му от право на протест продължили една седмица след протеста, а негативните преживявания от лишаването му от право на участие в протеста на 11.07.2020 г. в парк „Росенец“ продължавали и понастоящем. Неимуществените вреди се оценяват общо на 5 000лв., които се претендират от ответната страна, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска  до окончателното изплащане на сумата.           

        В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по настоящото и предходното производство за всички инстанции. Заявява, че се чувства омерзен от отношението на силите на жандармерията. Счита за доказано нарушение на чл.14 и чл.11 ал.2 от ЕКПЧ изразяващо се в политическа дискриминация, даване възможност на симпатизантите на ДПС, които не са имали законно огранизиран „контрапротест“, да бъдат допуснати до мястото на протеста на ПП “Да, България“, а нейните членове и други граждани да не бъдат допускани. Намира и претендираните вреди за доказани, като сочи, че същите са предявени в нисък размер въпреки, че са многократно по-големи.

           Ответникът, Областна дирекция на МВР-гр.Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт А.Д., която оспорва исковата претенция по основание и размер в писмен отговор от 07.10.2020г., даден при първоначалното разглеждане на делото. Сочи, че органите на ОД МВР-Бургас са действали напълно правомерно и в изпълнение на Заповед № 251з-2574/10.07.2020г. на Директора на ОДМВР- Бургас. При действията си правоохранителните органи са съблюдавали и спазвали обществения ред при провеждане на две паралелни мероприятия, организирани по реда на ЗСММ, едно от които от симпатизанти на ПП „Да България“, а другото от симпатизанти на ПП “ДПС“. Счита, че представените от ищеца доказателства не били безспорни и не доказват безсъмнено наличието на вреда, не доказват незаконосъобразност в действията на органите на ОДМВР-Бургас, както и не доказват  причинно-следствена връзка между действията на нейни служители и настъпването на вредоносен резултат. Излага и съображения, че правото на участие в протеста на ищеца не е било нито нарушено, нито ограничено, тъй като той е имал възможност да достигне до него, така както това са сторили и останалите протестиращи, освен това ищецът предварително е бил наясно със заболяването си и обстоятелството, че сам не се е съобразил с физическото си състояние не може да бъде вменявано във вина на ОДМВР-Бургас. По направените съображения, моли да бъде отхвърлена исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана, поради обстоятелството че не е налице незаконосъобразност в действията на служителите на ОДМВР-Бургас, а в случай, че съдът приеме, че е налице незаконосъобразност на действията, моли искът да бъде отхвърлен на осн. чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, поради изключителна вина на пострадалия в настъпването на вредоносните последици, алтернативно отправя искане за частично отхвърляне на иска на основание чл.5 ал.2 от ЗОДОВ.  В открито съдебно заседание по настоящото производство не се явява представител. Представят се допълнително изискани доказателства при повторното разглеждане на делото, част от които са били приети и обсъдени при предходното разглеждане.

           Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен дава становище за доказаност на иска по основание и частично по размер, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди предлага да бъде присъдена сумата 1000лв.

          По така депозираната искова молба е било постановено Решение № 61 от 05.04.2021г. по адм.д.№ 311/2020г. по описа на Адм.Съд Шумен, като искът е бил отхвърлен като неоснователен. По предприето от ищеца касационно обжалване е било постановено Решение № 1666 от 22.02.2022г. на ВАС по адм.д.№ 8129/2021г., с което съдът е отменил решението на първа инстанция и е върнал делото за ново разглеждане с указания за извършване на доклад по делото, изясняване на фактите по делото чрез събиране на доказателства относно законността на другия проведен протест в парк „Росенец“ и даване на обяснения на Директор на ОД на МВР, прилагане на нормите на ЕКПЧ при повторно обсъждане на съществените за спора въпроси, като се установи и дали е налице дискриминация спрямо лица в сходно положение.

          Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства при първоначалното и повторното разглеждане на делото, приема за установено от фактическа страна следното:

          От политическа партия „Да, България“ чрез социална мрежа Facebook е организиран граждански протест срещу беззаконието в страната на 11.07.2020г. на плажната ивица в парк „Росенец“, залив Отманли, местността „Чукалята“ край гр.Бургас, за който участие заявили множество лица. Протестът бил мотивиран от обществено недоволство по повод липсата на достъп до плажната ивица, в непосредствена близост до която се намира имот, ползван от почетния председател на ПП“ДПС“. Събитието било предшествано от опит на съпредседателя на ПП“Да, България“ Х.И. на 07.07.2020г. да достигне с лодка до територията, при което същата се оказала охранявана от служители на НСО.

         На 08.07.2020г., с вх.№94-01-20705 в Община Бургас, по реда на чл.8 ал.1 от ЗМСМА от Д.Н.и И.М.

 постъпило Уведомление за организирания протест, като било уточнено мястото на провеждане- поземлен имот с идентификатор 07079.831.94, представляващ публична държавна собственост. Видно от доказателствата по делото, имотът към този момент бил със статут на земеделска земя, като със Заповед №18-10703/05.11.2020г. на Началник на СГКК-Бургас, издадена след процесните събития, била отстранена фактическа грешка и допуснато изменение на КККР, с което от имота са образувани два имота, единият от които с идентификатор 07079.831.359- с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“- изключителна държавна собственост. /Определение №1420/15.02.2022г. на ВАС, постановено по жалба на „С.“ЕАД- гр.София, приложено по делото служебно от съда/.

        От изисканите от съда писмени доказателства от различни институции- Общински съвет- гр.Бургас, СГКК, Община Бургас, сред които извадки от кадастрални карти на местността парк „Росенец“, както и от събраните свидетелски показания при първоначалното разглеждане на делото и приложените публикации на медии е безспорно установено, че достъп до процесния плаж имало по няколко начина- 1. по общински път с асфалтова настилка, водещ до имота, ползван от почетния председател на ДПС с изградено продължение към плажа; 2. по вода; 3. по въздух и 4. по черен път, който не е директен, а значително заобиколен и е бил ползван в настоящия казус от ищеца и другите участници в протеста, като алтернативен. С Решение по т.41 по протокол №9 от 28.04.2020г./стр.107 по делото/, Общински съвет- гр.Бургас одобрил изменение на ПУП-ПРЗ в територията на парк „Росенец“, с което се преконфигурира частично уличната мрежа, като имотът, върху който е разположен пътят към плажа е обявен за частна общинска собственост и е дадено съгласие за сключването на окончателен договор за прехвърлянето му на юридически лица чрез замяна, което решение било оттеглено с последващо Решение на ОбС по Протокол № 12 от 28.28.07.2020г. Установено е по делото, че общинският път, който към датата на протеста не е променил собствеността си в частна, поради предприето обжалване на решението на ОбС и отмяната му от самия административен орган, достига до границите на частен имот, където е поставена ограда.

         Със Заповед № 1679/09.07.2020г. на Кмет на Община Бургас, на осн.чл.44 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.14.ал.2 от ЗСММ на Директор на ОД на МВР било възложено създаването на организация за опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия организирани по ЗСММ/стр.86 по настоящото дело/.

         На 09.07.2020г., от Национална служба за охрана до различни институции- Кмет на Община Бургас, Директор на Дирекция „Морска администрация“- Бургас, Командир на военноморските сили, Директор на ОД на МВР-Бургас, Изпълнителен директор на ИА“Морска администрация“, Директор на Главна Дирекция „Гранична полиция“, Главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и Генерален директор на „Ръководство на въздушното движение“ били изпратени писма с изх.№ 1125 и 1126, с които във връзка с пребиваване на охранявано от НСО лице на територията на лесопарк „Росенец“, се искало, на осн. чл.29 ал.1 и ал.2 от ЗНСО, съдействие по обезпечаване на сигурността чрез мерки на забрана по отношение на корабоплаването с посочени координати в акваторията на парка и забрана за полети и парашутни скокове в зона „Росенец“ за периода от 10.07.2020г. до 15.09.2020г./стр.120 и стр.122/.

         На 10.07.2020г., Х.И., в писмо до Кмет на гр.Бургас и до Директор на ОД на МВР- Бургас, посочва, че във връзка с изявление на премиера към момента по повод на организираното събитие, че може да се очаква гражданско и етническо напрежение, настоява да се осигури „нормален достъп по общински път“ до държавния бряг и да се осигури нормална навигация за искащите достъп по вода, да се уведомят участниците за плана за сигурност и за осигуряване на кордон между различните групи./стр.79 по делото/        

        Били издадени Заповед №251з-2574/10.07.2020год. от Директора на ОД на МВР-гр.Бургас/л.47 по първото дело и 63 по второто/, План за провеждане на специализирана полицейска операция за опазване на обществения ред при провеждане на масово мероприятие и противодействие на незаконната миграция и трафика на хора на територията на област Бургас от 10.07.2020год., утвърден от Директора на ОД на МВР-Бургас /л.93 по първото дело и л.65 по второто/ от които се установява, че се заповядва провеждането на специализирана полицейска операция /СПО/ за времето от 07.00ч. на 11.07.2020год. до 19ч. на територията на парк „Росенец“, с цел опазване на обществения ред. С предложения, приложени на стр.70 и сл. е поискано ползването на 120 служители и техника от дирекция „Жандармерия“, като със Заповед №484з-985/10.07.2020г. на Директора на дирекция „Жандармерия“е разпоредено участието в съвместна дейност с ОД на МВР Бургас, като за целта се командироват служители от Варна и Кърджали и същите се оборудват с предпазни средства. В Заповедта е прието е, че е възможно в деня на провеждане на мероприятието-11.07.2020год. да бъдат извършени действия нарушаващи обществения ред и блокиране движението на МПС по път II-99 /Бургас-Созопол/, в локалната пътна  мрежа на парк “Росенец“ и значително присъствие на граждани на плажната ивица в залива „Отманли“, местност „Чукалята“ край гр.Бургас. Набраната, обобщена и анализирана информация касателно организираното мероприятие го определила като такова с висока степен на опасност. Именно поради това и с цел създаване на организация за осъществяване на дейност по недопускане на правонарушения на територията на парк “Росенец“ и предприемане при необходимост на действия по овладяване на групово нарушаване на обществения ред, Директорът на ОДМВР-гр.Бургас към момента- ст.комисар Р.С., на осн. чл.43 ал.4 от ЗМВР и във вр. с т.5 от Заповед №8121з-1624/22.12.2016год. на Главния секретар на МВР и чл.6 от Инструкция №8121з-988/12.12.2014год. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, постановил Заповед №251з-2574/10.07.2020год. за провеждането на СПО, в която разписал основните поставени с организираната СПО задачи, а именно: оценка на заплахата и организация за разработването на план за провеждане на операцията; предприемане необходимите действия съгласно плана при възникване на групово нарушение на обществени ред; недопускането възникването на риск за живота и здравето на гражданите, движимо и недвижимо имущество; съгласуване на информацията предоставяна за средствата за масово осведомяване; организиране набирането на информация за подпомагане действията на силите на реда и в случай на инцидент- създаване на организация за набиране информация от свидетели,очевидци. Със заповедта били определени длъжностните лица, които да осъществят ръководството и управлението на СПО, силите и средствата и предвидените организационни мероприятие/ провеждането на задължителен инструктаж/ преди СПО. В изпълнение на заповедта на Директора на ОДМВР-Бургас бил разработен и утвърден от последния и План за провеждане на СПО за опазване на обществения ред при провеждане на масово мероприятие и противодействие на незаконната миграция и трафик на хора на територията на област Бургас от 10.07.2020год., в който подробно са разписани подготвителните мероприятия, организацията на управлението, определянето на зони за сигурност, разчета и разстановката на силите на реда, необходимият резерв на сили и средства, реда и последователността за изпълнение на задачите и реда за действие при усложнена обстановка вследствие групово нарушаване на обществения ред, предполагаемо наличие на взривни  устройства и др. общоопасни средства. В поставените съобразно Плана за изпълнение задачи било предвидено, че екипите, осъществяващи контрол на пътното движение въвеждат допълнителна организация на движението при необходимост, като отклоняват по резервни маршрути личните ППС и тези за обществен превоз, с цел безпрепятствено преминаване, а при възникване на ситуация, при която преминаването по път II-99/Бургас-Созопол/ и в локалната пътна мрежа на парк „Росенец“ е невъзможно, да въведат временна организация на движението с двупосочно движение, както и обходни алеи в парк „Росенец“. Предвидено е още, че в случаите, при които е невъзможно отклоняването по безопасни маршрути, движението да бъде преустановено. Общото ръководство на силите и средствата било възложено на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Бургас и двама заместник ръководители.

          На 10.07.2022г. вечерта, на територията на парка започнали да се събират симпатизанти на партия „ДПС“ от различни краища на страната, призовани също чрез социалните мрежи и организирани от активисти на партията, в подкрепа на почетния ѝ председател. Уведомление за тяхното събиране по реда на ЗСММ не е постъпвало в Община Бургас.

         От приобщените доказателства по делото- медийни публикации, Справка с рег.№251р-23181/15.07.20220год. по описа на ОДМВР-Бургас и свидетелски показания, събрани в хода на първоначалното разглеждане на делото се установява протичането на заявеното мероприятие по часове, маршрута на участниците и настъпилите събития, довели до възникването на напрежение и гражданско недоволство. За периода от 7.00ч. на 11.07.2020год. до 7.30ч. полицейските служители заели местата си съгласно разстановката по плана, като служители на сектор СПС- Бургас и ЗЖУ- Варна отговаряли за охраната на мястото на провеждане на предварително заявения протест от ПП“Да, България“ и симпатизанти в района на вила „Акула“, отстоящ на 300-400м. от вила „Хермес Солар“ в парк „Росенец“. От 7.30ч. до 9.30ч. било налице придвижване на част от симпатизантите на ПП“ДПС“, които продължили да пристигат и през деня с лични превозни средства, като друга част от тях са били извозени с автобуси към мястото още от предишната вечер. По данни от същите, те били там, за да подкрепят защитата на частната собственост на имот, като в последствие от също присъстващия председател на ДПС, били призовани да действат срещу „агресора“ в лицето на симпатизантите на ПП„Да, България“. Около 9.30ч. симпатизанти на „Да България“, водени от лидерите Х.И., общинския съветник от Бургас- Д.Н.и активистът И.М.започнали да се събират в края на алеята, водеща към вила „Акула“ и вила „Хермес Солар“. Полицейските служители пропускали симпатизантите на ПП“ДПС“ към техния сборен пункт в близост до имота, ползван от лидер на ДПС, а тези на ПП“Да България“ останали на място, като между двете групи била оформена буферна зона от кордон от полицейски служители. Около 11ч. гражданите, подкрепящи протеста на „Да България“ отправили искане да бъдат пропуснати по пътя към плажа отиващ към частния имот, което било отказано и протестът се преместил пред Община Бургас. Кметът на Община Бургас- Н. също поискал от полицейските органи да бъде разрешен достъпа до плажа по пътя и заедно с протестиращите отишъл на мястото.

         Междувременно други протестиращи привърженици на „Да, България“ опитали да достигнат до плажната ивица по вода с плавателни средства. С аргумента, че пристанището е частна собственост, чрез физическа сила, употребена от привърженици на ПП“ДПС“, разположили се на изградения кей, организирани от евродепутата И.К.и лидера на ДПС М.К., протестиращите били възпрепятствани да акостират на брега.

         Около 12ч. поради нарасналия брой граждани, подкрепящи протеста на ПП“Да, България“ вече  около 300-400 човека, полицейският кордон се преместил от първоначално заетите позиции и бил оформен допълнителен полицейски кордон, с цел ограничаване движението от едната към другата група. Около 13ч. напрежението ескалирало, вследствие опитите на симпатизанти на ПП „Да, България“, посредством използване на физическа сила да разкъсат кордона, за да отидат на плажната ивица, което включвало преминаване през активистите на ПП“ДПС“. Около 13.30ч. няколко лица симпатизанти на ПП„Да България“ преминали през полицейския кордон, посредством проявена агресия спрямо полицейските служители, вследствие на което били задържани, изведени извън зоната на съприкосновение с основната група и след отправено устно предупреждение- освободени. Сред задържаните бил и организаторът на протеста И.М.. Около 14.30ч. през страничен черен път бил направен пробив към плажната ивица и сипматизанти на ПП“Да България“ тръгнали към плажа, а присъстващите на първоначалния пункт видимо намалели. Тъй като алтернативния маршрут до плажната ивица не пресичал територията на организираното от ПП“ДПС“ мероприятие, до сблъсък и стълкновение на двете групи протестиращи симпатизанти не се стигнало. Същите се срещнали на мястото на протеста в ранните следобедни часове и призовали към етническа толерантност. След 16ч. започнало изтегляне на симпатизантите на ПП“ДПС“ от парк „Росенец“, което било осигурено с полицейски кордон, а след 17ч. се изтеглили и симпатизантите на ПП“Да, България“.

         Видно от справката, от сектор ПП била осъществена организация за ограничаване на автомобилния поток по алеите на парка „Росенец“, с оглед осигуряване нормалната проходимост на пътните артерии на пътя Бургас-Созопол, вкл. и на специализираните автомобили на ПБЗН и „Спешна помощ“.

         От показанията на свидетелите, поискани от ищеца, които съдът кредитира с доверие, с оглед тяхната непосредственост на възприятията в качеството им на очевидци на случилото се, и предвид факта, че техните показания се потвърждават от другите доказателства по делото, се установява, че на 11.07.2020год. сутринта ищецът отпътувал от гр.Шумен за гр.Бургас, с намерение да участва в организирания в социалните мрежи  от ПП“Да, България“ протест в парк „Росенец“. На отбивката за парк “Росенец“ пътуващите били спрени от полицейски патрул, който им обяснил, че оттам до мястото на протеста трябва да продължат пеша с информацията, че нямало места за паркиране и мястото не било далеч. След като паркирали автомобила на указано им от органите на МВР место, ищецът и спътниците му продължили пеша, като последователно преминали през няколко полицейски кордона, разположени през 500м. до километър. Никой от служителите на реда не им разяснил причините, наложили придвижването им пеша до мястото на протеста, като единственото обяснение било, че следвали разпореждане. По време на пешеходното им придвижване, което се оказало приблизително между час и половина и два в едната посока, срещали автобуси, групи, коли с хора, разпознати по обозначаващите ги бели тениски и шапки с надписи като симпатизанти на ПП“ДПС“. Продължителния пешеходен преход до мястото на протеста се осъществявал по асфалтов път в лошо състояние, в интервала между 11.00 и 13.00ч. и при високи летни температури, което съществено затруднило ищеца, който не бил предварително подготвен и с подходяща за пешеходно придвижване екипировка. Около 13ч. пристигнали на мястото, където се били събрали другите протестиращи и се присъединили към тях. Впоследствие, след почивка, извървели обратния маршрут отново пеша. Вследствие на тежкия и продължителен пешеходен  преход ищецът получил тежка крампа на крака, което наложило отбиване по време на обратния път, за да му бъде оказана помощ. Същият видимо страдал и изпитвал интензивна болка. Вследствие на това физическото му състояние в следващата близо една седмица се влошило, имал мускулна треска и движението му било  затруднено. Освен претърпените физически болки и страдания, изразяващи се в силен дискомфорт и ограничаване на двигателната му активност и мускулна слабост, вследствие и на заболяването, с което бил диагностициран година преди протеста, ищецът претърпял и негативни душевни преживявания поради ограничаване в упражняването на правото си на протест, изразяващи се първоначално в недоволство от случващото се, гняв и възмущение от непочтителното отношение на органите на реда и най-вече- разочарование, омерзение,чувство на безсилие и демотивация в осъществяването на професионалната му работа като адвокат, призван да защитава човешките права, в липса на доверие към  работата на държавните институции, които следва да бранят правата и интересите  на гражданите.

         В хода на първоначалното разглеждане на делото, е била назначена съдебно-медицинска експертиза, като заключението на вещото лице е прието от страните без възражения. Настоящия състав намира същото за обективно и компетентно дадено. Видно от експертизата, от МРТ изследване №275/21.05.2019год., проведено в Катедра по образна диагностика при ВМА-София е установено, че ищецът страда от лекостепенна лявоконвексна лумбална сколиоза, умерено изразена остеохондроза и по-значима ръбова остеофитоза, дискова протрузия и фораминална стеноза на гръбначния стълб. Изследването на тазобедрените стави е установило наличието на осеофити по костите, формиращи дясна тазобедрена става и наличие на кисти, описан е излив в дясна тазобедрена става и термин коксартроза. Според вещото лице описаното в медицинското изследване заболяване на ищеца не позволява продължително ходене без изпитване на болка,а последиците от изминаването на разстояние от 15км. може да усложни съществуващите до момента заболявания, изразяващи се в оформяне на трайни дискови хернии, по-голяма степен на деформация на гръбначния стълб в странична посока и ограничаване на активните движения в поясния отдел и в долните крайници. Според вещото лице, с описаната в изследването патология ищецът несъмнено е изпитвал болка и затруднение при активните движения и мускулна слабост. Пълният оздравителен период при подобни натоварвания, макар и строго индивидуален може да продължи от една до няколко седмици.

         Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства по адм.№ 311/2020г. на АдмСъд Шумен, като следва да се отбележи, че при повторното разглеждане на делото по настоящото производство, не беше установена различна фактическа обстановка.  Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

         С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима– същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия от страна на административен орган. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът, който е с местоживеене *** твърди, че увреждането е настъпило от действия на полицейски органи на ОД на МВР-гр.Бургас, следователно при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд- Шумен.

          Дирекцията, съгласно чл.42 ал.2 от ЗМВР и чл.18 от Правилник за устройството и дейността на МВР е юридическото лице на бюджетна издръжка, в чиято структура се намират органите, осъществили твърдените незаконосъобразни действия, поради което, съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

          Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди от административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. За незаконосъобразните действия или бездействия преценката се извършва от съда, сезиран с иска за обезщетение на вреди, настъпили от тях, съгласно чл.204 ал.4 от АПК/ Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ/. Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика, "действията" на административните органи представляват извършването на фактически действия при наличие на нормативно установено задължение за въздържане от такива действия. В настоящото производство на изследване подлежи обстоятелството кое е било дължимото най-общо поведение на административния орган– ОД на МВР- Бургас и съответствието на действията ѝ с целта на закона.

         Свободата на събранията, като основно демократично право е уредено в чл.11 ал.1 т.1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който, всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Съгласно чл.43 ал.1 и ал.2 от Конституция на Република България, гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, като редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

        Обществените отношения, свързани с провеждането на събрания, митинги и манифестации се регулират от специален закон- ЗСММ. Съгласно чл.3 от ЗСММ, в съответствие с принципите на демократичното общество събранията, митингите и демонстрациите са начин на свободно изразяване на мнения, възгледи и становища, т.е. пряко свързани със свободата на словото.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗСММ, за свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга, като в неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок. Организаторите на събранието или митинга вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му, като Кметът на общината съдейства за нормалното протичане на събранието или митинга, според чл.9 от с.з.

      Законът не дава легални определения за събрание, митинг и манифестация. Установената в страната съдебна теория и практика приемат, че събранието и митингът се провеждат на едно конкретно определено място на открито или в закрито помещение, т.е. те са статични форми, докато манифестацията предполага придвижване от една точка към друга, т.е. е динамична такава. В настоящия казус, за да достигнат до мястото на протеста, участниците е трябвало да се придвижат до него, като възможностите са били лимитирани и не са били допълнително разяснени от организаторите. Правото на мирни събирания включва и правото на гражданите сами и свободно да изберат времето, мястото и начин на провеждане на събитието, като според действащото ни законодателство режимът за организирането им е уведомителен. В настоящия казус е било налице уведомление, надлежно подадено до компетентния орган в срока по ЗСММ по отношение на протеста, организиран от ПП“Да, България“, поради което съдът намира, че същият се е провел законосъобразно. Съобразно ЗСММ, не се изисква издаване на акт за разрешение в отговор на подаденото уведомление.

      Безспорно е установено, че липсва подадено уведомление за събиране на поддръжници на ПП“ДПС“ на същата дата и място по реда на ЗСММ, поради което същото е било незаконосъобразно осъществено. Съдът не споделя твърдението на ищеца, изложено в жалбата, че е бил организиран контра-протест. Предвид характера на събирането, същото не е било с цел противоположна на заявеното от ПП“Да, България“, а именно за беззаконието в страната, а видно от приобщените доказателства, активистите на другата партия се отзовали на призив за подкрепа и изразяване на морален ангажимент към лидер на партията, както и да защитят частна собственост или най-общо да се противопоставят на провеждането на събиране на лица в близост до ползван от лидер на партията имот. Съгласно чл.13 ал.1 и ал.2 от ЗСММ, кметът прекратява събранията, митингите или манифестациите, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон, като участниците са длъжни да се разотидат. Посочените мероприятия не са организирани по реда на ЗСММ, когато не са изпълнени разпоредбите на чл.2 от закона, определящ кой може да организира митинг, на чл.3 по отношение целта на мероприятието и на чл.8, чл.9 и чл.11, с разпоредбите, на които се установяват задълженията на организаторите по подготовката на мероприятието. В настоящия казус, въпреки неспазването на уведомителния режим в закона, няма данни Кметът на Община Бургас да упражнил контролните си правомощия по прекратяване на събирането на привърженици на ПП“ДПС“, поради което същото се е провело едновременно със законния протест на ПП“Да, България“, като в следобедните часове двете събития са били на едно и също място- плажната ивица.

         Не е спорно по делото, че ищецът С.С. е бил участник в протеста, организиран от ПП“Да, България“.

         От значение по делото е фактът относно законосъобразността на действията на полицейските органи по ограничаване на движението на протестиращите в посока най-прекия път към плажната ивица, преминаващ през събранието на друга ПП, което било разположено покрай сгради частна собственост в края на общинския път.

         В разпоредбата на чл.14 от ЗМВР е предвидено, че охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и на основание чл.14 ал.2, т.5 тя се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. Съгласно чл.66 от ЗМВР, при установяване на условия за нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.       Съгласно чл.18 ал.2 и ал.3 от Инструкция № 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, при необходимост зоните за сигурност по ал.1 т.4 може да се обозначават с разположени по периметъра им полицейски сили, средства, съоръжения и знаци, ограничаващи достъпа и по периметъра на зоните за сигурност се изграждат контролно-пропускателни пунктове (КПП), на които може да се извършват проверки на лица и ППС при условията и по реда на ЗМВР. Понятието "Зона за сигурност" е дефинирано в §1 т.4 от Инструкцията, като определена по служебен ред територия с определен периметър, по който се осъществява контрол на достъпа, към охраняван обект, място на провеждане на мероприятие или възникнало групово нарушение на обществения ред.

         Видно от писмените доказателства, на база предварително получена информация, конкретното мероприятие е характеризирано като такова с висока степен на обществена опасност. На 10.07.2020г., от полицейските органи били издадени актове, посочени по-горе в решението, които не отчитали наличието на второ организирано събитие по същото място и време от ПП“ДПС“, именно в следствие на липсата на уведомление по реда на ЗСММ. От приетия и утвърден от Директора План- разстановка на силите се установява, че в задачите на полицейските органи се включва допълнителна организация на движението при необходимост, като се отклоняват по резервни маршрути личните ППС, предвидено е движението да се преустановява, както и изграждането на зони за сигурност, в които не се допуска влизането на граждани и ППС. При наличието на групово нарушаване на обществения ред, първоначалните действия се осъществяват от първите пристигнали на място полицейски служители. Целта съгласно Заповед №251з-2574/10.07.2020год. за провеждането на СПО издадена от Директора е била опазването на обществения ред и недопускане извършването на правонарушения по време провеждането на мероприятието, недопускане възникването на риск за живота и здравето на гражданите, както и опазването на движимо и недвижимо имущество. В приложената справка от 15.07.2020г. , сведения дадени от полицейски служители, доклад по жалба, част от доказателства събрани по прокурорска преписка №7082/2020г. на РП- гр.Бургас се установява, че СПО е била проведена при наличието на две успоредни мероприятия, което е наложило реакция и прилагане на мерки, съобразно плана и Инструкцията, а именно ограничаване на движението на по-късно дошлите участници, чрез пропускателен режим, който да ги отдели от вече дошлите на място симпатизанти на ПП“ДПС“ чрез КПП и полицейски кордон, както и преустановяване на движението на МПС. Съдът намира, че при действията си полицейските органи са гарантирали изпълнението на поставените цели и не са допуснали възникване на напрежение между двете събрали се групи, поддръжници на различни политически формации, за което са били налице всички предпоставки, видно от установеното от фактическа страна по делото. Действията са били законосъобразни, понеже са били осъществени след оценка на риска на мероприятието, при отчитане на обективния факт на присъствие на множество лица, извън протеста на ПП“Да, България“ и същите са предвидени в ЗМВР и Раздел IV „Дейност за опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия с висока степен на опасност“ от Инструкцията.

       Съдът намира, че прокламираното в ЕКЗПЧОС и в Конституцията право на събрания, митинги и манифестации не е безусловно. Допустимо е ограничение при упражняването на правото, като административната намеса следва не само да е предвидена в закона, но и да преследва законна цел, и да е необходима в едно демократично общество, съгласно чл.11 т.2 от ЕКЗПЧОС, който предвижда законни ограничения върху упражняването на тези права в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. От съответствието на преследваната цел при налагане на забраната с несъмненото съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от нарушаване на обществения ред се преценява необходимостта от ограничителната мярка.

         В своята практика Европейският съд по правата на човека, е имал възможност многократно да разясни терминът „ограничения” в чл.11 ал.2 от Конвенцията, който следва да се тълкува като включващ, както мерките, предприети преди или по време на събиране, така и мерките, като например наказателни, предприети след това (дело Езелин срещу Франция, 26 април 1991г., §39, серия A, № 202). Така например, предварителна забрана /каквато липсва в настоящото дело/, може да охлади ентусиазма на гражданите, които възнамеряват да участват в събиране, и така да представлява намеса, дори и впоследствие събирането да се проведе без пречки от страна на властите (Бончковски и други с/у Полша, §66‑68). Съгласно т.44 от Решение по делото „Сингартийски и други срещу България” от 27 септември 2011г. по жалба № 48284/07, постановено във връзка с блокирането на пътя до Роженския манастир от страна на полицията при събиране, организирано от ОМО „Илинден”– ПИРИН, такава намеса води до нарушаване на чл.1, освен ако не може да се покаже, че тя е „предвидена в закона”, преследва една или повече законни цели, както е посочено в ал.2, и е „необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели. В настоящия казус, въвеждането на зона за сигурност с пропускателен режим между двете групи на участници в събирания на едно и също място и време, като превантивна мярка е била предвидена в закона и има съответната законна цел.

         С оглед на изложеното, настоящия съдия- докладчик приема, че действията по ограничаване на придвижването на ищеца по по-краткия маршрут към мястото на протеста и наложилото се продължително ходене пеш по алтернативен маршрут не е израз на дискриминация и различно третиране на лица в сходно положение, а мярка за противодействие на ескалиране на напрежението при мероприятие с висока опасност за обществения ред по смисъла на чл.8б т.1 от Инструкцията. Законосъобразността на действията на административният орган произтича не само от разпоредбите на нормативните актове, указващи неговите правомощия при провеждане на мероприятия, но и от безспорно установените обективни данни по делото за реална опасност от физически сблъсък между две групи лица, което е било предотвратено.

        За пълнота следва да се посочи, че е съществувала законова възможност да бъдат избегнати събитията описани във фактическата част на решението, доколкото в тежест на организаторите на протеста и на кмета е възложено вземането на необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му. Въпреки, че събранието е предвидено да се осъществи на плажната ивица, доколкото проблемът за нейния публичен достъп стои в основата на общественото недоволство, е следвало от организаторите да бъде заявен маршрут на придвижване през парк „Росенец“ на стотиците участници. По реда на чл.12 ал.1 от ЗСММ, маршрутът е следвало да бъде преценен от административния орган дали създава условия за нарушаване на обществения ред, предвид наличието на частен имот, в който завършва общинският път, като кметът е могъл своевременно да предложи промяната му по алтернативния черен път или друг осигурен маршрут. Т.е. налице е законодателно предвидена възможност за съгласуване между кмета и организаторите на протеста на времето и/или мястото на събитието, а по отношение на манифестациите, каквито елементи притежава и настоящото мероприятие, и на маршрута им. Подобни искания се съдържат в писмо съпредседателя Х.И. от 10.07.2020г., до Кмета на гр.Бургас, в което се настоява за осигуряване на достъп по общински път до държавния бряг, както и навигация по вода. Няма данни тези искания, породени от реалната опасност от конфликтна ситуация, да са получили отговор от компетентното лице- Кмет на Община Бургас.   

          Поради гореизложеното, съдът приема, че всяко едно от гореописаните по дата и същност действия по ограничаване на придвижването на ищеца С. по най-краткия маршрут до плажната ивица чрез преустановяване на движението на ползвано от него ППС на посочено от органите на реда място в началото на парк „Росенец“ и наличието на полицейски кордон и пропускателен режим, са осъществени по повод дейност на административен орган с властнически характер и същите са били законосъобразни, като отговарящи на нормативните актове, регулиращи реда за провеждане на мероприятия и опазване на обществения ред. С оглед на което не е налице първата изискуеми предпоставка от фактическия състав на отговорност на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

          По отношение на вредите, които в исковата си молба ищецът описва като такива с неимуществен характер, доколкото засягат негови нематериални блага, като сочи, че поради незаконосъобразните действия за него са настъпили редица негативни изживявания, изразени във физически болки и страдания с продължителност една седмица, както и емоционални преживявания, поради лишаване от конституционно право на протест и изразяващи се в съмнения, че Република България е демократична и правова държава с върховенство на закона, съдът намира следното: Неимуществените вреди са нематериални блага като накърнено право и пропусната възможност за изразяване на мнение, физически и душевни страдания, незачитане на човешко достойнство и др. В настоящия казус, се установи безспорно, че всъщност ищецът е участвал в протеста, въпреки, че е закъснял, като всички други участници за началния му час, обявен за 11.00ч. Неимуществените вреди по общото правило на  чл.52 от ЗЗД се определят от съда по справедливост, като в тежест на ищеца е ангажиране на всички доказателства, за да установи, че е претърпял такива вреди именно в следствие на незаконосъобразни действия на ответната страна, като това не беше доказано, предвид липсата на първата предпоставка на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка недоказан остава и вторият и третият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника- вреди и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и действията на ответника. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

             Претенцията на ОД на МВР- Бургас, на осн.чл.10 ал.4 от ЗОДОВ,  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и като такава  следва да бъде уважена. Предвид изхода на спора в съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. От ответната страна не са били сторени разноски пред върховната инстанция по реда на касационното обжалване и такива не следва да бъдат присъждани по реда на чл.226 ал.3 от АПК.

          С оглед на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

      

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.С. ***, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.43 ал.1 от Конституция на Република България, във връзка с чл.4 от ЗСММ и чл.11 т.1 и т.2 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за обезщетение за  причинени неимуществени  вреди от незаконосъобразни действия на полицейски органи- ОД на МВР-гр.Бургас, изразени в недопускането му до протест, насрочен за 11.00часа на 11.07.2020год. в парк „Росенец“ в област Бургас в размер на 5 000лв./пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.

 

         ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН:********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Бургас,представлявана от Директора с адрес: гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46 деловодни разноски по делото в размер на 100.00/сто/лева, представляващи юрисконсултско възнатраждение.

         ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН ********** *** да заплати по набирателна сметка за вещи лица на ШАС в ТБ“Алианц България“АД №BG48BUIN70143330520314. сумата от 150лв./сто и петдесет лева/, съставляващи възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза по адм.д.№ 311/2020г. по описа на Адм.Съд- Шумен.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

       Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                                                                         Съдия: