№ 53
гр. Кюстендил, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500355 по описа за 2021 година
Т. М. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „***********“ **,
********, ********, *******, *******, действаща чрез пълномощника адв.
В.Д. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***********“, ****, ****,
обжалва Решение №260353 от 25.05.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1969/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани осъдителните искове за сумите
от **** лева, представляваща горницата над ********** лева до пълния
предявен размер на обезщетението за имуществени вреди от ******** лева и
сумата от ****** лева, представляваща горницата над ****** лева до пълния
предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от **** лева,
както и в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на ответниците по
иска сторените деловодни разноски по компенсация. Решението в
обжалваната част се приема за неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени съдопроизводствени правила. Претендира
се отмяната му в тази част и уважаване на исковите претенции изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна не е депозирала отговор
на въззивната жалба.
1
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемите е изложил съображения за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната част като
правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл.
259 и сл. от ГПК.
Решението на Кюстендилския районен съд е валидно и допустиво.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл.269, изр.2 от
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл. 45
от ЗЗД за сумата ******** лв., представляваща необходимите средства за
отстраняване на нанесени имуществени вреди в сервизните помещения на
жилището на ищцата, находящо се на адрес - гр. К., . „***********“ **,
********, ********, *******, *******, вследствие на течове и наводнения,
причинени от повредена В и К инсталацията на апартамента на ответниците
в периода 15.12.2017 г. до 20.12.2017 г., както и за сумата ****** лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, които
търпи от причиненото от ответниците в горния период наводнение в
жилището.
За да уважи частично предявените искове, районен съд е приел, че са
налице кумулативните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, като искът за
имуществени вреди е уважил за сумата ********** лв., обсъждайки в
съвкупност събраните по делото гласни доказателства, ведно със
заключението на съдебно- техническата експертиза, а по отношение на
неимуществените вреди, се е съобразил с обективните обстоятелства
установени по делото, касаещи справедливия размер на обезщетението по чл.
52 от ЗЗД.
Правните изводи на районния съд са правилни и са базирани на
установените по делото факти и събрания доказателствен материал, в т. ч.
изслушаното заключение на вещото лице и показанията на свидетелите, за
2
които съдът мотивирано е изложил съображения относно кредитирането им,
респ. не кредитирането им, поради което съдът на основание чл. 272 от ГПК
препаща към мотивите на районен съд.
По отношение на направените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Неоснователно е оплакването, че делото не е изяснено от фактическа
страна и решението е постановено при непълнота на доказателства. В тази
връзка следва да се посочи, че в доклада по чл. 146 от ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и
по делото е събран необходимия доказателствен материал- свидетелски
показания и съдебно- технически експертизи /основна и допълнителна/ от
значение за правилното решаване на делото. От тях може да се направи извод
относно това какви строителни дейности следва да се извършат в апартамента
на ищцата, за да се отстранят същите, както и каква е тяхната стойност.
Следва да се посочи също, че в обжалваното решение показанията на
разпитаните свидетели са обсъдени в съвкупност с експертните заключения
на вещото лице. Безспорно от тези доказателства е установено, че причината
за образувалите се мухъл и влага в сервизните помещения на жилището на
ищцата се дължат на неработеща вентилационна система, поради което от
общия размер на сумата необходима за отстраняване на повредите по имота /
***********./ са извадени тези които са за отстраняване на повредите от
мухъл, образувал се като резултат от липсата на вентилационната система и
искът е уважен за останалата сума- ********** лв. При обсъждането на
показанията е отчетена заинтересоваността на свидетелите и е посочено, защо
и в каква степен се кредитират показанията им.
От друга страна, както беше посочено с Определение № 191/24.09.2021
г., постановено по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд е оставил без
уважение искането за допускане на нова тройна съдебно- техническа
експертиза, тъй като е приел че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3
ГПК, а именно не е констатирал процесуални нарушения на
първоинстанционния съд при събиране на това доказателствено средство. В
допълнение следва да посочи следното:
В разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК законодателят е регламентирал
забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното
производство. В текста на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК са предвидени
изключения: до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят
нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в
срока за отговор; да твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата,
съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от
значение за делото и да посочат и представят доказателства за тях /чл. 266,
ал.2/ Във въззивното производство може да се иска събиране на
3
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения /266, ал.3 /. В конкретния случай
въззивницата не се позовава изрично на нормативен текст, но настоящият
съдебен състав приема, че изложените оплаквания могат да бъдат подведени
под хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК- доказателствата не са представени в
първата инстанция поради процесуални нарушения, изразяващи се в
нарушаване правото на защита на ответницата.Въззивният съд, като провери
изложеното оплакване за процесуални нарушения с оглед на данните по
делото, намира, че при разглеждане на делото не са допуснати такива.
Експертизите не са оспорени от страните по делото и са приети без
възражения.
С оглед на изложеното окръжен съд счита, че обжалваното решение е
законосъобразно в обжалваната част и следва да се потвърди. В останалата
част като необжалвано е влязло в сила.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260353/25.05.2021г., постановено по
гр.д. № 1969/2020 г. по описа на КнРС в частта, в която са отхвърлени
предявените от Т. М. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „***********“
**, ********, ********, *******, ******* срещу АС. ИВ. АС. и ИВ. АС. АС.,
двамата от гр. К. , ул. „***********“ **, ********, ********, *******, ****
искове за сумите от **** лева, представляваща горницата над **********
лева до пълния предявен размер на обезщетението за имуществени вреди от
******** лева и сумата от ****** лева, представляваща горницата над ******
лева до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
**** лв. като неоснователни.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4