АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
РЕШЕНИЕ № 74 |
|||||||||||
гр. Видин,
07.06.2019 г. |
|||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
Административен съд –
Видин, |
Четвърти административен състав |
||||||||||
в публично заседание на |
девети май |
||||||||||
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
|||||||||||
Председател: |
Биляна Панталеева |
||||||||||
при секретаря |
М.И. |
и в присъствието |
|||||||||
на прокурора |
К.К. |
като разгледа докладваното |
|||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
|||||||||
Административно дело № |
328 |
по описа за |
2018 |
година |
|||||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
Делото е образувано по
жалба, подадена от „КИТЕКС“ЕООД-гр.Видин , представлявано от Л.К.Й. , чрез
процесуалния му представител, срещу Ревизионен акт №
Р-04000517007506-091-001/22.08.2018г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Велико Търново ,
ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 214/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП.
В жалбата се развиват
съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен. Твърди се в жалбата , че основната
дейност на дружеството е търговия със скрап, като дружеството изкупува отпадъци
от клиенти-предимно физически лица. Сочи се, че са неправилни констатациите в
РА , че данъкът е бил удържан , но невнасян , тъй като на физическите лица е
била изплащана пълната сума на дохода . Сочи се , че физическите лица са
декларирали , че са самоосигуряващи се , поради което по силата на чл.43,ал.6
от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето ,
придобило дохода. Сочи се също така , че за посочения период на дружеството
непрекъснато са възстановявани суми от приходната администрация по подадените
справки-декларации по ЗДДС като не е поставяна под съмнение данъчната основа ,
напротив, именно тя е използвана и в
настоящето производство за определяне на размера на данъка по ЗДДФЛ. Сочи се ,
че са грубо нарушени принципите на правна сигурност и защита на легитимните
правни очаквания. Твърди се в жалбата , че не са доказани предпоставките на
чл.122,т.1,т.2 и т.4 от ДОПК, посочени от административния орган, за прилагане
на особения ред за провеждане на ревизия. Сочи се и че редът на чл.122 от ДОПК
е неправилно приложен.
Иска се от съда да отмени
обжалвания ревизионен акт като издаден в нарушение на правилата за събиране на
доказателства и неспазване изискванията на данъчното законодателство.
Ответникът по жалбата-
Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички
изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния, както и че са
взети предвид всички събрани доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заповед № 6/03.01.2017г.
на териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново са определени органите по
приходи , компетентни по чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК да издават заповеди за
възлагани на ревизии , като сред посочените е Началник сектор „Ревизии“ при ТД
на НАП-Велико Тръново , ИРМ-Видин. Със Заповед №
Р-04000517007506-020-001/02.11.2017г. същият е възложил извършване на ревизия
на „Китекс“ЕООД на данъка по чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ за периода
01.10.2015г.-30.09.2017т., определени са ревизиращите лица и срока на
ревизията. Заповедта за възлагане на ревизията е редовно връчена по електронен
прът на дружеството на 13.11.2017г. След спиране и възобновяване на производството, заповедта
за възлагане на ревизията е изменена със Заповед № Р-04000517007506-020-002/08.05.2018г.
като е определен срок за извършване на ревизията –до 05.07.2018г.
Заповедта е редовно връчена на
дружеството.
В хода на ревизията е
изискано представяне на документи от ревизираното лице , извършена и проверка
на място в обекта на дружеството, където се е съхранявала счетоводната му
документация , като е извършен преглед на същата, извършени са и насрещни проверки
на физически лица, от които „Китекс“ЕООД е изкупувало ОЧЦМ. Установено е от
ревизиращите при извършената проверка на счетоводната отчетност, че издадените
първични документи-ПИС, не са намерили счетоводен израз, не са представени
аналитични счетоводни регистри по конкретни доставчици-физически лица за
изкупените от тях количества на ОЧЦМ, изплатените им суми и размер на дължим
данък по чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ. Установено е също така, че издадените през съответния
месец покупко-изплащателни сметки са обобщавани в справка „Изкупено от ФЛ за
месеца“ по вид на изкупени метали, количество и стойност, а въз основа на нея е
издаван протокол по чл.117 от ЗДДС. Липсва архив за издадените ПИС за
ревизирания период, не са съставяни ПКО и РКО, касова книга, в която да е
описано движението на паричните средства. Установено е, че в ПИС лицата са се
подписвали на получена сума след удържане на данъка, докато от ЕКАФП е
извеждана сумата преди удържане на данъка. По сметка 501 е установено, че няма
текущо счетоводно отчитане на всички стопански операции. Прието е, че не са
спазени разпоредбите на чл.3 и чл.7 от ЗСчет. Установено е въведено хронологично
счетоводно отразяване на плащанията през каса, което при изплащането на суми на
физически лица при изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали с битов
характер не е отразявано поединично на съответната дата, а са осчетоводявани в
края на всеки месец. Установено е , че в счетоводството на жалбоподателя е било
организирано аналитично отчитане по сметка 304 "Стоки" по видове
отпадъци, но не и аналитично отчитане по конкретни доставчици - физически лица.
Установено е , че не е подадена декларация по чл.55 от ЗДДФЛ и справка по чл.73
от ЗДДФЛ. При тези констатации органите по приходите са достигнали до извод, че
са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за
определяне по особения ред на основите за облагане на дружеството с данък по
чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за изплатените суми на ФЛ. До ревизираното лице е изпратено
Уведомление № Р-04000517007506-113-001/05.06.2018г., че са налице
обстоятелствата по чл.122,ал.1,т.1,т.2 и т.4 от ДОПК и определяне на основата за
облагане с данък по реда на чл. 122-124 от ДОПК. На жалбоподателя е изпратено ИПДПОЗЛ
изх. № Р-04000517007506-040-002/05.06.2018г. за представяне на декларации по чл.
124, ал. 3 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000517007506-040-003/05.06.2018г.
В отговор от ревизираното лице са представени декларации по чл.124,ал.3 от ДОПК,
в които са декларирани налични обстоятелства единствено в т.V-печалби
и приходи.
За резултатите от ревизията
е съставен Ревизионен доклад № Р-04000517007506-092-001/23.07.2018г., връчен по
електронен път на дружеството на 26.07.2018г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
срещу доклада не е подадено писмено възражение и производството е приключило с
издаването на процесния РА № 04000517007506-091-001/ 22.08.2018 г. от органа,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата, с който на основание чл.122,ал.2 от ДОПК на "Китекс" ЕООД са
определени допълнителни задължения за данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за
ревизирания период в размер общо на 2 323 991,84 лв и лихви за забава
в размер на 353 130,29 лв. По жалба на задълженото лице с Решение № 214/13.11.2018
г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В. Търново, ревизионният акт е
потвърден като законосъобразен. Същото е редовно връчено по електронен път на
жалбоподателя на 15.11.2018г.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че е налице
съответствие за всеки месец от ревизирания период от 01.10.2015г. до
30.09.2017г. между общата стойност по вид ОЧЦМ по издадените ПИС и общата
стойност по вид ОЧЦМ, посочени в протоколите за отразяване на вид, количество, единична
цена и обща стойност на закупени ОЧЦМ от физически лица, както и в протоколите
по чл.117,ал.1 от ЗДДС, както и с общото количество, заведено в приходната част
на аналитичната счетоводна сметка 304 „стоки“. Установява се също така от
заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, че в
счетоводните регистри са намерили отражение сумите, изплатени на физическите
лица без да бъде удържан окончателен данък на придобития доход от физически
лица по чл.13,ал.1,т.2,б.“г“ от ЗДДФЛ, както този данък не е отразен в
счетоводните регистри на дружеството.Посочено е в заключението, че в
счетоводните регистри са отразени обобщени за месеца изплатени суми на ФЛ с
протокола по чл.117,ал.2 от ЗДДС. При тези данни е прието от вещото лице, че
воденото счетоводство дава достоверна информация за видовете и стойността на
изкупените от ФЛ отпадъци за ревизирания период. Констатирано е, че дружеството
е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСчет.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е допустима като подадена в законовия
срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния ред за обжалване
съгласно чл.107,ал.4 от ДОПК .
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Ревизионен акт №
Р-04000517007506-091-001/22.08.2018г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, е издаден от
оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната
компетентност, съобразно заповед № 6/03.01.2017г. на териториалния директор на
ТД на НАП-Велико Търново и ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизия, за спиране
, за възобновяване и за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт
, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис, като за валидността на електроните
подписи на издателите са представени доказателства.
Ревизията е приключила в
срока, установен от чл. 114, ал. 2 във вр. с ал.1 от ДОПК, конкретизиран със Заповед
№ Р-04000517007506-020-002/08.05.2018г. /05.07.2018г./, Ревизионен доклад №
Р-04000517007506-092-001/23.07.2018г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК със съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК. Връчването е извършено в срока по
чл. 117, ал. 4 от ДОПК на 26.07.2018г. Ревизионен акт №
Р-04000517007506-091-001/22.08.2018г. е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма като съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, каквито се съдържат и
в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/.
На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно
уведомявано за всички процесуални действия на органите по приходите, а също и
за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на
публичните му задължения. Дружеството е уведомено и за установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.
124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили
преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства.
Между страните не е спорно,
че през ревизирания период "Китекс" ЕООД е осъществявало дейност с
отпадъци от черни и цветни метали, за която има издадено съответното
разрешително.
На основание разпоредбата на
чл.13,ал.2,б.“г“ от ЗДДФЛ облагаеми са доходите на ФЛ от продажба или замяна на
движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със
Закона за управление на отпадъците. Съгласно чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ брутната сума
на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по
чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г" се облага с окончателен данък. Съгласно
чл. 65,ал.1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 в размер на 10% за доходите по чл. 38,
ал. 10 се удържа и внася от платеца на дохода/предприятието или от
самоосигуряващото се лице/, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на
начисляването на дохода. Видно от горните разпоредби, като лице, което
осъществява дейност по ЗУО, дружеството жалбоподател, като платец на дохода, е
имало задължението да удържа и внася данъка по чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ при
закупуване на отпадъци от физически лица по реда на ЗУО. Съгласно чл.3,т.2 от ЗДДФЛ същият е данъчно задължено лице по този закон, което за процесния период
е следвало да начислява и удържа данъка от ФЛ. Наведените доводи, че ФЛ са
декларирали, че са самоосигуряващи са, поради което върху същите тежи
задължението за деклариране на дохода и плащане на данъка, е неоснователно.
Посочените разпоредби изрично вменяват в задължение на платеца на дохода
удържането на данъка, а разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ вменява в
задължение на лицето, придобило дохода, внасянето на данъка по чл. 46 от ЗДДФЛ
само в случаите, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася
данъка. Нормативно установени задължения не могат да бъдат прехвърляни . Без
значение е и обстоятелството каква сума е изплатил жалбоподателя на ФЛ, тъй
като и изплащането на брутната сума не освобождава жалбоподателя от
задълженията му към бюджета.
Чл.73 от ЗДДФЛ изисква от
предприятията платци на дохода да изготвят справка по образец за доходите на
физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии,
изплатени през данъчната година, включително и за доходите по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, изплатени на местни физически лица, които следва да се представят в ТД
на НАП в срок до 30 април на следващата година. Съгласно чл.55,ал.1, във вр. с
чл.56,ал.1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на
доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават
декларация по образец за дължимите данъци, в сроковете за внасяне на дължимите
данъци. Съгласно чл.55,ал.2 от ЗДДФЛ декларацията по ал. 1 се подава от
физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да
удържа и внася данъка. Видно от горните разпоредби, задължението и за подаване
на декларация за дължимия данък за доходи по чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ е на платеца
на дохода – в случая на „Китекс“ЕООД.
Именно като задължено лице
по смисъла на чл.3,т.2 от ЗДДФЛ във вр. с чл.65,ал.1 във вр. с чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ на дружеството е извършена ревизия за процесния период 01.10.2015г. –
30.09.2017г. за дължимите задължения за данък по чл.38,ал.10 от ЗДДФЛ като
облагаемата основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на основание
чл.122, ал. 1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Чл.122,ал.1 от ДОПК определя
условията за определяне на данъчната основа по реда на ал.2. Установява се по
делото, че жалбоподателят не е подавал данъчни декларации в сроковете по чл.65,
ал.1 от ЗДДФЛ, каквото задължение има съобразно чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ, поради
което са налице условията на чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК за провеждане на
ревизизионното призводство по реда на чл.122-124 от ДОПК.
По отношение на изложеното
основание по чл.122,ал.1,т.2 т.2 съдът намира, че не се установяват укрити
приходи и доходи, тъй като макар и месечно, издадените ПИС са намерили
отражение в счетоводните записвания на дружеството като брутна сума.
Установява се също така по
делото, че първичните счетоводни документи –издадените ПИС при придобиването на
отпадъците от физически лица, са намерили отражение в счетоводството на
ревизираното дружество, но като изплащани брутни суми /без да е начислен и
удържан данъка/ . Начисленият данък по ПИС не е осчетоводяван в счетоводството
на дружеството. Видно от заключението, е налице съответствие за всеки месец от
ревизирания период от 01.10.2015г. до 30.09.2017г. между общата стойност по вид
ОЧЦМ по издадените ПИС и общата стойност по вид ОЧЦМ, посочени в протоколите за
отразяване на вид, количество, единична цена и обща стойност на закупени ОЧЦМ
от физически лица, както и в протоколите по чл.117,ал.1 от ЗДДС, както и с
общото количество, заведено в приходната част на аналитичната счетоводна сметка
304 „стоки“. Установява се също така, че ПИС са отразявани в обобщен вид като
стойност за месеца въз основа на протоколите по чл.117,ал.2 от ЗДДС и в този
смисъл в счетоводните регистри на дружеството не се съдържа информация за всеки
доход, изплатен на конкретно ФЛ и неговата индивидуализация. Съобразно
посоченото от жалбоподателя възникването на данъчно задължение по чл. 38, ал.
10 от ЗДДФЛ предполага наличие на реализиран от конкретно физическо лице доход
по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДДФЛ . По отношение на
физическото лице следва да бъдат посочени индивидуализиращите го белези, да бъде
конкретизиран доходът по начин на реализиране - продажба или замяна, по вид -
паричен или непаричен, по размер и време на придобиване, каквито данни се
съдържат в декларациите, които ДЗЛ трябва да подава по чл.55 от ЗДДФЛ и
справките по чл.73 ЗДДФЛ, и които данни следва да послужат при определяне на
данъчната основа за облагане по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ и в този смисъл следва да се
съдържат в счетоводните записвания на жалбоподателя. В случая счетоводните
записвания на жалбоподателя не съдържат такава информация /записванията са по
вид, количество и стойност на закупените стоки в края на месеца-в този смисъл е
и ССЕ, и съдържащите се в административната преписка заверени копия на
хронологични справки за сметка 501-каса в левове и др. счетоводни регистри
/стр.361 и сл.//, поради което са налице и предпоставките на чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК.
Предвид наличие на
предпоставките на чл.122,ал.1,т.1 и т.4 от ДОПК е било налице законово
основание за органите по приходи за провеждане на ревизионното производство по
реда на чл.122-124 от ДОПК и определяне на данъчните основи за ревизирания
период на основание чл.122,ал.2 от ДОПК.Следва да се има предвид, че наличието
само на едно от посочените в разпоредбата основания дава право на органите по
приходи да проведат ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за
това носи жалбоподателя.
Установяванията и изводите в
оспорения РА не са опровергани в хода на съдебното производство. Напротив –
потвърждават се от заключението на ССЕ относно установения размер на изплатени
доходи на ФЛ, за които не е подадена декларация и не е начислен данък, както и
относно размера на дължимия данък върху дохода. Доводът, че е определена данъчната
основа единствено на основание справките-декларации, подавани от дружеството по
ЗДДС, не се подкрепя от установените по делото обстоятелства. Видно е, че
органите по приходи са изискали информация по чл.124,ал.3 от ДОПК, изследвали
са записванията в счетоводните регистри на дружеството ,подадените справки
–декларации по ЗДДС и дневници за продажби, декларирани данни в годишни отчети
към ИАОС, представените първични счетоводни документи, в частност
покупко-изплащателни сметки, изследвани са и другите, относими по чл.122,ал.2
обстоятелства, и при цялостен анализ на събраните в административното
производство доказателства са определили данъчната основа по реда на чл.122,ал.2
от ДОПК, при наличие на правна възможност за това. В РД, неразделна част от РА,
са изложени мотиви по относимите по чл.122,ал.2 от ДОПК обстоятелства. Данъчната
основа изцяло съответства на счетоводните записвания на дружеството, изготвените
месечни протоколи от дружеството, въз основа на които са осъществявани
счетоводните записвания, на покупко-изплащателните сметки и подадените от
дружеството протоколи по чл.117 от ЗДДС, които в пълна степен отразяват
изплатените от платеца доходи на ФЛ и съответстват и на облагане по общия ред.
Неоснователно са наведените
доводи за нарушаване на принципите на последователност, предвидимост, правна
сигурност и защита на легитимните правни очаквания, тъй като в издадените му
АПВ по ЗДДС не са били коригирани данъчните основи, нито е давано указание, че
данъкът следва да се удържа при изплащане на доходите на физическите лица,
което създало у него убеждение за правило прилагане на закона. В случая липсват
доказателства приходната администрация да е правила някакви констатации, че
"Китекс" ЕООД няма задължения да начислява и внася данъка по чл. 38,
ал. 10 от ЗДДФЛ, не следва това и от соченото съдебно решение, а именно
обратното.
Предвид гореизложеното
жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.Ревизионният акт е законосъобразен като издаден от
компетентни органи , при спазване на административно производствените правила и
материалния закон.
На основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 17561,37 лв. Възражението на жалбоподателя за
намаляване на възнаграждението поради прекомерност е неоснователно, тъй като същото
е в минималния размер, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен
съд Видин
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„КИТЕКС“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.“Райна Княгиня“№15, ЕИК *********,
представлявано от Л.К.Й. , срещу Ревизионен акт №
Р-04000517007506-091-001/22.08.2018г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Велико Търново ,
ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 214/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „КИТЕКС“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.“Райна Княгиня“№15, ЕИК *********,
представлявано от Л.К.Й., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото
в размер на 17561,37 лв. (седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и един лева и
тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :