№ 9096
гр. ******, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110126206 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова
молба на М. В. Б. срещу Д. С. Т., с която е предявен иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
Предварителен договор за покупко-продажба от 18.10.2023г.,
с предмет продажба на имот: Апартамент № 2, находящ се в
гр. ******, **************** (************), ************
(едно), ************, със застроена площ от 54,92 кв. м.,
състоящ се от една стая, дневна стая, кухня и сервизни
помещения при граници съгласно документ за собственост:
от изток - *************, от запад - входна площадка, от
север- ап. 1 сем. Т., от юг - ап. 3 сем. Д., от горе - ап. 5 сем.
Т., от долу- мазе, заедно с Мазе № 2, при граници: от изток -
входна пътека, от запад - двор, от север- мазе се. Т., от юг -
мазе сем. Д., заедно с 1,620 % идеални части от общите
1
части на сградата и 1,620 % идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата и с
описание съгласно Схема от СГКК - гр. ******:
Самостоятелен обект, представляващ Апартамент № 2 в
сграда с идентификатор 68134.606.906.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: гр. ******, район „******“, ж.к.
„****************, разположен на първи етаж в жилищна
сграда с идентификатор 68134.606.906.1, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от
54,92 кв. м. и прилежащи части: Мазе № 2 и 1,620 %
идеални части от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж - 68134.606.906.1.3 и
68134.606.906.1.1, под обекта - няма, над обекта -
68134.606.906.1.5.
Ищецът твърди, че в деня на подписване на
предварителния договор заплатил чрез своя баща като цена
сумата от 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро или
равностойността им в лева по фиксинга на БНБ, а именно:
17015,72 лева, като остатъка в размер на 78300 /седемдесет и
осем хиляди и триста/ евро или равностойността им в лева
по фиксинга на БНБ, следвало да се заплати на продавача
по посочената банкова сметка на нейната майка, чрез
банков /ипотечен/ кредит от кредитиращата Купувача
банка, след подписване на окончателния договор в
нотариална форма, след вписване на нотариалния акт в
2
*****************, след предоставяне на Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, от което е да е
видно че Банката кредитор е първи по ред ипотекарен
кредитор по отношение на имота. Твърди също, че съгласно
чл. 3 от договора страните се съгласили да сключат
окончателен договор не по-късно от 04.12.2023 г, но
впоследствие за удобство на страните и с оглед снабдяване с
всички изискуеми документи, страните подписали Анекс на
05.12.2023г. към предварителния договор за продажба на
недвижим имот. По силата на това допълнително писмено
споразумение, страните се съгласили че крайната дата за
сключване на окончателния договор е 20.12.2023 г. Излага
доводи, че непосредствено преди подписване на
документите за изповядване на нотариалния акт, майката
на ответницата направила изявление пред Нотариуса, че
дъщеря й Д. Т. страда от психично заболяване - параноидна
шизофрения, за което последната разполага с ТЕЛК 80 %
неработоспособност, като не са представени никакви
документи в тази връзка и при направена справка в база
данни на населението, не се откриват наложени формални
ограничения на дееспособността на лицето. Въпреки това
нотариус А.Л. отказала да изповяда сделката, като указала
на Продавача да представи ТЕЛК/Епикриза за
заболяването си, както и становище от лекуващ лекар за
психичното си заболяване. Независимо от отказа на
нотариуса да изповяда сделката, веднага на следващия ден
Д. Т. е подписала нотариално заверено пълномощно, ведно
3
с изискуемите декларации, съпътстващи обичайна сделка
по покупко-продажба на имот в полза на майка си, при друг
нотариус по силата, на което последната да се разпорежда с
имота. По изложеното ищецът счита, че за Продавача - Д. Т.
не са наложени ограничения и последната не е поставена
под ограничено и/или пълно запрещение, както и не са
налице каквито и да било формални и неформални
ограничения на дееспособността й. Поддържа, че въпреки
множеството покани и проведени разговори между страните
и техните представители - брокери, поисканите от
нотариуса и банката документи свързани с психичното
състояние на Продавача не са представени и последната, в
това число и нейната майка не съдействат за успешното
сключване на окончателен договор. Твърди, че той и
семейството му - неговата майка и баща са въведени
доброволно във владение на описания имот няколко дни
преди срещата при нотариуса, а именно на 15.12.2023 г. като
към настоящия момент той и семейството му живеят в
процесния апартамент, без да са уредени отношенията
между страните по повод предварителния и окончателния
договор за покупко-продажба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Не оспорва фактите, че е сключен
предварителен договор, че е получено капаро, че се е явил
пред нотариус и, че има сключен договор за наем. Оспорва
да има вина за не сключването на окончателен договор.
Твърди, че ищеца навежда противоречиви твърдения и, че
4
по никакъв начин не е препятствала сключването на
окончателен договор за прехвърляне на процесният имот.
Излага доводи, че нотариусът е отказал да удостовери
сделката и е поискал медицински документи, които
действия са неправомерни и акт на дискриминация
предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Поддържа, че в знак на добра воля е сключила договор за
наем с купувача на цена от нула лева. Моли иска да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът М. В. Б., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат П., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът Д. С. Т., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Д., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на иска.
За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/.
наличието на валидно правоотношение с ответника по
предварителен договор, съдържащ уговорки относно
съществените условия на окончателен договор за
прехвърляне на правото на собственост върху процесния
недвижим имот; 2/. изпълнение на задълженията на ищеца
по предварителния договор; 3/. настъпил падеж на
5
насрещното задължение на ответника по сключения
предварителен договор; 4/. процесния имот да е собственост
на ответника.
Правото да се иска сключване на окончателен договор
е потестативно право, защото чрез упражняването му се
постига правна промяна – сключва се окончателен договор
между страните, считано от деня на влизане в сила на
съдебното решение. То се упражнява чрез конститутивния
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Предварителният договор, за
сключване на определен окончателен договор, за който се
изисква нотариална или нотариално заверена форма,
трябва да се сключи в писмена форма /чл. 19, ал. 1 ЗЗД/ и
трябва да съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор /чл. 19, ал. 2 ЗЗД/. За да не се
заобикалят изискванията, от които нашето право обуславя
нотариалното прехвърляне на недвижими имоти, чл. 363
ГПК разпорежда, че тези изисквания важат и за уважаване
на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато той цели прехвърляне на
недвижим имот, така че съдът е длъжен да провери тяхната
наличност, независимо от направените изявления на
ответника, че между страните е сключен валиден
прадварителен договор за покупко-продажба и ответницата
по никакъв начин не е препятствала сключването на
окончателен договор. Не спорно всъщност, че между
страните е сключен процесния договор на 18.10.2023г., при
цена уговорена конкретно с договора. С договора страните
са договорили, че остатъка от продажната цена ще бъде
6
заплатен в деня на сключване на окончателен договор, като
е уговорен срок за сключването му – не по-късно от
04.12.2023г., като в чл. 3.2 от договора страните са
предвидили, че ако до 04.12.2023г. не е подписан такъв, то
страните се договарят, че на 05.12.2023г. следва да се явят
пред нотариус. С Анекс от 05.12.2023г. страните заменили
горепосочените уговорки, свързани със конкретните дати на
които следва да се сключи окончателен договор с
уговорката: „страните се задължават да извършат
нотариалното прехвърляне на собствеността в срок не по-
късно от 20.12.2023г. при нотариус, определен от банката -
кредитор“…., както и с уговорката, предвидена в чл. 3.2 от
анекса „ ако до 20.12.2023г. не е подписан окончателен
договор за покупко-продажба в нотариална форма,
страните се задължават да се явят на 21.12.2023г. в 10:00
часа при нотариус Станислав Филипов № 508, в регистъра
на НК, с район на действие, районна на СРС,
************** за подписване на окончателен договор под
формата на нотариален акт. Посочената крайна дата и час –
служат и като нотариана покана за двете страни по
настоящия договор, с всички произтичащи от нея
последици“.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства
се установява, че ответника – Д. Т. е собственик на
процесният имот. С исковата молба са релевирани
твърдения, че на 18.12.2023г. пред нотариус А.Л., с рег. №
*** в НК страните са се явили, заедно с представител на
7
банката – кредитор, тъй като покупко-продажната цена е
следвало да бъде изплатена с банков кредит.
Непосредствено преди подписване на сделката обаче
майката на ответницата прави пред нотариуса изявление,
че дъщеря й страда от психично заболяване – параноидна
шизофрения, и във връзка с това изявление нотариуусът
отказва да изповяда сделката, въпреки, че в база данни не
се откриват формални ограничения дееспособността на
ответницата. Кръгът на задълженията на нотариуса,
извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е
очертан по императивен начин в разпоредбите на чл.578 и
сл. от ГПК, както и в ЗННД. Релевантна разпоредба в
случая е тази на чл. 25, ал.1 от ЗННД, която гласи, че
нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на
страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и
фактическо положение, и да не допуска пропуски или
бавност в работата, които биха довели до накърняване на
техните права. От друга страна чл. 578, ал.4 от ГПК
предвижда, че при издаване на нотариален акт лицата или
техните пълномощници, чийто изявления се съдържат в
проекта за нотариален акт, трябва да се явят лично пред
нотариуса, който преди да издаде акта, проверява
самоличността, дееспособността и представителната власт
на явилите се пред него лица. В тази връзка действията на
нотариуса не са противоправни, още повече при отправено
такова изявление от страна на майката на ответницата.
Доколкото в настоящото производството функциите на
8
съда са аналогични на тези на нотариуса и в тази връзка
съдът изиска от СО, община Люлин информация относно
това дали по отношение Д. Т. е учредено настойничество
или попечителство, като съгласно приетото по делото
писмо отговорът е отрицателен. В тази връзка следва да се
вземе предвид и че само ден след 18.12.2023г. ответницата е
упълномощила майка си – ****** Ч. да я представлява пред
нотариус във връзка с процесната сделка, като лично е
подписала и съответните декларации по чл. 42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, по чл. 264, ал.1 от ДОПК и по чл. 25, ал.8 от ЗННД.
Страните не спорят и по въпроса, че на 15.12.2023г.,
въпреки уговореното в чл. 7 от предварителния договор
ищецът и семейството му доброволно са въведени във
владение на имота, предмет на договора, като до датата на
предявяване на иска ищецът обитава имота.
По делото е приет и договор за наем на недвижим имот,
с който ответницата, представлявана от майка си, по
силата на горепосоченото упълномощаване, като
наемодател отдава под наем на ищеца, като наемател
процесния имот. Приета по делото е и нотариална покана
от ответника, с рег. № 6453/13.06.2024г., чрез представителя
и в настоящото производството – адвокат Д. за
прекратяване на наемното првоотношетие и предаване на
имота в едномесечен срок от връчване на поканата. В
поканата е удостоверено, че същата е връчена на ищеца на
17.06.2024г. Този договор е отделен като правно основание и
носи характеристиките на договор за заем за послужване.
9
Същият обаче не дерогира последицитге на
предварителния договор за покупко-продажба на имота.
Нещо повече доказва намерението на ответника да предаде
владението върху процесния имот, както се установява в
производството до изясняване на въпросите, поставени
пред нотариуса, свързани с дееспособността на ответника.
При заема за послужване, уреден в чл. 234 от ЗЗД,
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една
индивидуално определена вещ за временно ползване, а
заемателят се задължава да я върне. Заемът за послужване е
едностранен, безвъзмезден и реален, като реалният му
характер изисква предаване на вещта от заемодателя в
държане на заемателя, за да породи същият действие, което
се установи в производството. Следователно имота е
доброволно предаден от ответника на ищеца.
По изложеното съдът намира, че между страните е
сключен валидно предварителен договор за покупко-
продажба в писмена форма /чл. 19, ал. 1 ЗЗД/, който
съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор /описание на имота, предмет на
бъдещата продажба, цена на продажбата и дата за обявяване
на окончателен договор/. Към датата на сключване на
договора ответницата е била дееспособна /не се установи в
производството същата да е поставена под пълно или
ограничено запрещение/, поради което договора не е
сключен при липса на съгласие, в каквато връзка е
релевирано имплицитно възражение с отговора на исковата
10
молба. Според изложеното в мотивите по т. 2 на
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. дело №
5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, "липсата на съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на сделката, който е
налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.
"съзнавана липса на съгласие" /например изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване - на
шега, като учебен пример и др./, каквито хипотези не се
установяват в настоящото производство. Не е спорно и че
ищецът е изпълнил своето задължение да заплати карапо
по договора в размер на 8700 евро или левовата
равностойност от 17 015,72 лева.
По гореизложеното съдът намира, че иска следва да
бъде уважен.
По делото са представени декларации от ответника по
чл. 264 ДОПК, чл. 25, ал.8 от ЗННД и чл. 42, ал.2,т.2 от
ЗМИП. Съобразно установената практика на ВКС липсата
на тези документи, удостоверяващи липса на задължения за
данъци и други публични задължения на праводателя на
ищеца, би съставлявало пречка за изповядване на сделката
по нотариален ред, съответно за вписването й, но в случая
това не съставлява пречка за уважаване на иска по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 364, ал. 2 ГПК,
приложима в исковото производство. В решение № 12/03.
07. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012г., ІІІг. о. ГК,
касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т.
11
3 ГПК по въпроса: дали при действието на новия ГПК
обстоятелството, че прехвърлителят има непогасени
публични задължения, които не се отнасят за конкретния
имот по договора, се преценява от съда при постановяване
на съдебния акт, е постановено: "И при действието на
новия ГПК незаплатените публични задължения на ищеца
не са основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а
само основание за отказ да се издаде препис от решението, с
което този иск се уважава – чл. 364, ал. 1 ГПК". Така и в
определение № 193 от 08. 02. 2013 г. на ВКС по гр. д. №
561/2012 г. ІV г. о., ГК. Следователно преписи от решението
следва да се издават след като купувачът представи
доказателства, че са погасени непогасените към момента
публични задължения на продавача/продавачите, а също и
доказателства за платени дължими данъци и такси за имота
и данък за възмездното му прехвърляне/доказателства, че
разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси
за имота за платени.
Съответно в чл. 2.2 от предварителния договор
страните са договорили, че остатъкът от продажната цена в
размер на 78 300 евро или левовата им равностойност от
153 141,48 лева, ще бъде платена по банков път, чрез банков
кредит, отпуснат от Банка-кредитор, след подписване на
окончателен договор в нотариална форма, след вписване на
нотариален акт в *****************, след предостовяне на
удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване, от
което да е видно, че Банката кредитор е първи по ред
12
ипотекарен кредитор по отношение на процесния имот, по
следната банкова сметка, посочена от продавача: IBAN
******************, банка: *******************, с
получател ****** Й. Ч.. Следователно ищецът има
насрещно задължение за доплащане на покупко-
продажната цена в деня на окончателния договор, който в
случая е деня на влизане в сила на настоящото съдебно
решение. Следователно съдът следва да постанови
решението си, заместващо окончателния договор, при
условие, че ищецът изпълни задължението си да заплати
остатъка от покупко-продажната цена в двуседмичен срок
от влизане в сила на решението. Следва да се укаже на
ищеца, на основание чл. 362, ал.2 от ГПК, че ако не изпълни
това свое задължение, съдът по искане на ответника, следва
да обезсили решението.
Искането на ищеца съдът в случай, че уважи иска да
разпореди в подходящ срок от влизане в сила на решението
вписване на ипотека в полза на банката и издаване на
удостоверение от СВ, от което да е видно, че банката е
първи по ред ипотекарен кредитор и че имота е чист от
вещни тежести, свои извън предмета на настоящото
производство. Взаимоотношенията на ищеца с трето за
спора лице – Банката са извън предмета на спора. Съдът е
длъжен да извърши единствено преценката налице ли са
основанията за обявяване на договора за окончателен,
съответно да постанови заплащане във връзка с това на
дължимите данъци, разноски и такси, но не и да
13
постановява вписване на ипотека /договорна или законна/.
Сътветно след влизане в сила на решението ищецът може
да представи същото пред Банката, с която да сключи
договрна ипотека, за да се сбъдне условието по доплащане
на остатъка от покупко-продажната цена в предоставения
двуседмичен срок от влизане в сила на решението,
съответно ако ипотеката е законна, след представяне на
препис от влязлото в сила решение, банката с молба да
заяви вписване.
По отговорността за разноските:
Има искане от ищеца за присъждане на разноски в
производството, поради което следва да му се присъдят
разноските за държавна такса в размер на 233,00 лева, 24,00
лева такса за вписване на исковата молба и 5,00 лева за
издаване на удостоверение. Ищецът претендира и
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
11425,00 лева, което не е прекомерно съобразно
материалния интерес, който в случая е покупко-
продажната цена на имота и се претендира към
минималния размер на основание чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Или на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 11 687,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден с решението да заплати следващите
14
се разноски по прехвърлянето на имота. Съдът приема, че
местните данъци и такси следва да се начислят върху
сумата от 87 000,00 евро, или равностойността на 170 157,21
лева, тоест върху покупко-продажната цена.
С оглед изложеното ищецът – приобретател на
недвижимия имот следва да бъде осъден да заплати
следващите се разноски по прехвърлянето на имота –
местен данък по сметка на Столична община, район
Подуене за възмездно придобиване на имота (3 % от 170
157,21 лева, т. е. сумата от 5 104.72 лв.), както и нотариална
такса в полза на СРС (съгласно задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 19) в размер на 870.81 лв., съгласно Раздел II, т. 8
от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД.
Ищецът следва да заплати също така и такса за
вписване на съдебното решение, в размер на 170,16 лв.,
дължима на основание чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенцията по вписванията (0, 1% от
материалния интерес, но не по-малко от 10 лв.), както и 15
лв. за вписване на възбрана за посоченото фискално
задължение по сметка на Агенцията по вписванията, на
основание чл. 5 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, общо сумата от
185,16 лв.
Следва да бъде вписана възбрана върху процесния
недвижим имот за обезпечаване на събирането на
15
посочените такси.
На основание чл. 364, ал. 2 ГПК и на чл. 115, ал. 3 ЗС
съдът е задължен служебно да забрани издаването на
заверен препис от решението, докато ищецът не докаже, че
са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите
данъци и такси за имота.
Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС решението по настоящото
дело трябва да се отбележи от ищеца в шестмесечен срок
след влизането му в законна сила, в какъвто смисъл следва
да се дадат указания на ищеца.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД сключения на
18.10.2023г. между Д. С. Т., ЕГН **********, като
продавач и М. В. Б., ЕГН **********, като купувач
предварителен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот - Апартамент № 2, находящ се в гр. ******,
**************** (************), ************ (едно),
************, със застроена площ от 54,92 кв. м., състоящ се
от една стая, дневна стая, кухня и сервизни помещения при
граници съгласно документ за собственост: от изток -
16
*************, от запад - входна площадка, от север- ап. 1
сем. Т., от юг - ап. 3 сем. Д., от горе - ап. 5 сем. Т., от долу-
мазе, заедно с Мазе № 2, при граници: от изток - входна
пътека, от запад - двор, от север- мазе се. Т., от юг - мазе
сем. Д., заедно с 1,620 % идеални части от общите части на
сградата и 1,620 % идеални части от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата и с описание
съгласно Схема от СГКК - гр. ******: Самостоятелен обект,
представляващ Апартамент № 2 в сграда с идентификатор
68134.606.906.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
******, район „******“, ж.к. „****************, разположен
на първи етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.606.906.1, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с площ от 54,92 кв. м. и прилежащи
части: Мазе № 2 и 1,620 % идеални части от общите части
на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж - 68134.606.906.1.3 и 68134.606.906.1.1, под обекта -
няма, над обекта - 68134.606.906.1.5., при покупко-продажна
цена от 87 000 евро, или левовата и равностойност от
170 157,21 лева, при условие, че купувача М. В. Б., ЕГН
**********, заплати остатъка от покупко-продажната цена
на имота в размер на 78 300 евро, или левовата им
равностойност от 153 141,48 лева в двуседмичен срок от
влизане в сила на настоящото решение по следната банкова
сметка, посочена от продавача: IBAN ******************,
17
банка: *******************, с получател ****** Й. Ч., за
което съдът му указва, че на основание чл. 362, ал.2 от ГПК
ако не изпълни това свое задължение, съдът по искане на
ответника, следва да обезсили решението.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
М. В. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 11 687,00 лева,
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Столична община, район Подуене на основание чл. 364, ал.
1 ГПК, сумата от 5 104.72 лв., местен данък за възмездно
придобиване на недвижимия имот.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 364, ал. 1
ГПК сумата от 870.81 лв – държавна такса, съгласно Раздел
II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ***************** – гр. ****** сумата от 185,16
лв, такси по чл. 2 и чл. 5 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията.
18
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 364, ал. 2 ГПК
вписване на възбрана върху описания по - горе недвижим
имот за обезпечаване на вземането за държавни такси и
публичните задължения към държавата, като НАРЕЖДА
на съдията по вписванията в ***************** – гр.
****** да впише служебно възбраната, за което да се
изпрати препис от настоящото решение.
НАРЕЖДА на основание чл. 364, ал. 2 ГПК заверен
препис от съдебното решение да се издава на страните след
представяне от ищеца на доказателства за заплащане на
разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси
за имота, както и след представяне на удостоверение от ТД
на НАП за липса на дължими публични държавни и
общински вземания за имота.
УКАЗВА на основание чл. 115, ал. 2 ЗС на ищеца М. В.
Б., ЕГН **********, че в шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила то подлежи на отбелязване в
***************** – гр. ******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски
19
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20