Решение по дело №472/2022 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 94

 

Гр. Перник, 30.05.2023 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 472 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция гр. Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б. срещу Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от 17.06.2022 година, издаден от И.М.Р. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И.В.М.-Н., на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден частично с Решение № 1911 от 06.12.2022 година на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция за приходите – София, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност в размер на 552 937,62 лева /петстотин петдесет и две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ и начислени лихви в размер на 48 410,12 лева /четиридесет и осем хиляди четиристотин и десет лева и дванадесет стотинки/ за данъчните периоди от месец 03.2018 година до месец 09.2021 година.

Жалбоподателят счита, че така издадения ревизионен акт е неправилен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество оспорва изводите на органа по приходите в посока на това, че неправилно са отказали право на приспадане на данъчен *** по фактури, издадени от страна на дружествата „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, като излага следните твърдения: на първо място посочва, че неоснователно органа по приходите е приложил презумпцията, регламентирана в чл. 37, ал. 4 от ДОПК, тъй като счита, че са представени всички необходими доказателства. Посочва, че неоснователно от страна на ревизиращите органи е отхвърлено като доказателство приложение към invoice № 2021803/03.08.2021 година, с мотив, че същото не е представено на български език. Счита, че фактът за липсата на пътни листове и товарителници е ирелевантно като цитира и практика на Върховен административен съд. Представя аргументация относно твърдението си за реалност на доставката по издадена фактура от 01.09.2021 година на стойност 1 183 лева от страна на дружеството „***“ ЕООД, като претендира, че в хода на развилото се ревизионно производство са представени писмени доказателства, които са в състояние да обосноват извод за реалност на осъществената доставка. По тази причина на първо място оспорва изводите на ревизиращите органи, които са потвърдени и в решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, че не е налице реалност на доставките, по фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД на обща стойност 51 151 лева, за данъчните периоди месец 07, месец 08 и месец 09 на 2021 година. На второ място счита за неоснователни констатациите но органите по приходите във връзка с фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕАД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕАД- София, „ ***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „ ***“ ЕАД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и по фактури, издадени от „***“ ООД за закупени дървени въглища, лепила, освежител, балсами, лимони и др, като посочва, че неправилно на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС органите са приели, че е налице безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, като органите са отказали да признаят право на приспадане на данъчен *** по тези фактури, тъй като са приели, че не са свързани с осъществяване на икономическата му дейност. На трето място оспорва изводите досежно отказа да се приеме на основание чл. 45 от ЗДДС наличие на облагаема доставка по осъществена продажба на имот със сгради по Нотариален акт от 06.07.2021 година, сключен с „***“ ЕООД, като в тази връзка оспорва изводите на вещото лице, по отношение на изготвената техническа експертиза в хода на ревизионното производство. С оглед на горното моли съда да отмени ревизионния акт, в частта, в която е частично потвърден. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 22.05.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат Т.Г. ***, която моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи така депозираната жалба. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

В проведеното на 22.05.2023 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Т.П., която моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение жалбата. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за пре***рност на претендираното адвокатско възнаграждение. В дадения от съда срок не представя писмени бележки.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22001421004954-020-001 от 30.08.2021 година, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. С тази заповед е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕАД, с ЕИК: *** за установяване на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период 01.01.2018 – 31.12.2020 година и данък върху добавената стойност за данъчен период 01.01.2018 – 31.07.2021 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от И.В.М.-Н. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и К.В. Г. – старши инспектор по приходите. Посочен е срокът за извършване на ревизията, а именно същата да бъде извършена в срок от два месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 01.09.2021 година по електронен път, а това означава, че срокът на ревизията изтича на 01.11.2021 година /лист 1 от Приложение № 1/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001421004954-020-002 от 17.09.2021 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК е направено допълнение досежно обхвата на извършване на ревизията, а именно да бъдат установени задължения, обхващащи освен корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2018 – 31.12.2020 година и данък върху добавена стойност за данъчен период 01.01.2018 – 31.07.2021, а така също и установяване на задължения досежно данък върху добавената стойност за данъчен период 01.08.2021 – 31.08.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път на 19.09.2021 година /лист 4 от Приложение № 1/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001421004954-020-003 от 22.10.2021 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от ДОПК е удължен срокът на извършване на ревизията до 01.12.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път на 25.10.2021 година /лист 7 от Приложение № 1/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-2201421004954-020-004 от 09.11.2021 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК е внесена отново промяна в обхвата на извършената ревизия, като съм него е добавено установяване на данъчни задължения във връзка с данък върху добавената стойност, обхващащо периода от 01.09.2021 – 30.09.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път на 09.11.2021 година. /лист 10 от Приложение № 1/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001421004954-020-005 от 23.11.2021 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията до 01.02.2021 година. Заповедта е връчена по електронен път на 23.11.2021 година. /лист 13 от Приложение №1/.

Заповедта за възлагане на ревизията и четирите заповеди за изменение на ЗВР са издадени от И.М.Р. на длъжност: началник на сектор при Териториална дирекция – София, като същите са подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-2201421004954-092-001 от 09.03.2022 година. В ревизионният доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство ревизиращите органи са установили задължени в общ размер на 1 717 238,01 лева /един милион седемстотин и седемнадесет хиляди двеста тридесет и осем лева и една стотинка/, в това число: установени данъчни задължения на основание чл. 26, т. 2 от Закон за корпоративното подоходно облагане в размер на 1 126,24 лева за данъчните периоди 2018 година, 2019 година и 2020 година, от които 980,57 лева корпоративен данък и 145,70 лева лихви за просрочие; установени данъчни задължения в размер на 1 716 111,74 лева по Закон за данък върху добавената стойност за данъчните периоди 2018 година; 2019 година; 2020 година и месец 01 – месец 09.2021 година, на основание, както следва: установени данъчни задължения на основание чл. 27,ал. 2, във връзка с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС; установени данъчни задължения на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с               чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; установени данъчни задължения на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; установени данъчни задължения на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС.

Ревизионният доклад е връчен на дружеството по електронен път на 10.03.2022 година по електронен път /лист 31 от Приложение №1/. Във връзка с изготвянето на ревизионния доклад е съставено Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-22001421004954-115-001/09.03.2022 година /лист 150 от приложение № 1/. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на лицето е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. В съответствие с предоставеното му от закона право по чл. 117,  ал. 5, изр. второ от ДОПК, жалбоподателят е депозирал Възражение № 53-001-2121#8 от 23.03.2022 година /лист 151 от приложение № 1/, с което е оспорил изцяло констатациите на ревизиращия екип, обективирани в ревизионния доклад, като по същество е изложил твърдения, че във връзка с установяване на данъчни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, тъй като са били използвани доказателства и доказателствени средства, които не са били създадени в рамките на развиващото се ревизионно производство, което му е дало основание за възрази срещу твърдението за наличие на предпоставки по чл. 26, ал. 1 и ал. 2. Оспорил е становището на ревизиращия екип и по отношение на установените данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, като посочва, че процесният апартамент, отдаден под наем не се използва за лични нужди, както се твърди в ревизионния доклад, а се използва във връзка с реализирането на икономическата дейност. Изразил е виждане и по отношение на отказа да бъде признато право на данъчен ***, като твърди, че са налице достатъчно доказателства, които са в състояние да подкрепят извода му за реалност на осъществените доставки. Посочил е, че не става ясно по какъв начин органите са определили размера на данъка върху добавената стойност на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от 17.06.2022 година, издаден от И.М.Р. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И.В.М.-Н. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В ревизионния акт, компетентните за това органи са обсъдили доводите, представени с възражението на ревизираното лице, като същите са частично отхвърлени.

Във връзка с възражението на ревизираното лице, че в ревизионния доклад не е представена информация, как и по какъв начин от общата част на доставката е определен размер на частта, представляваща освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС с Акт за възлагане на експертиза № Р-22001421004954-01-001 от 12.04.2022 година на основание чл. 63 от ДОПК е възложено извършването на експертиза с възложени две задачи, като за вещо лице е определена Евгения Филипова Киселинова и е определен срок за изготвяне на експертизата до 03.05.2022 година /лист 154 от Приложение № 1/. В определения за това срок е представено заключение по назначена техническа експертиза, като от нея е видно, че застроената площ на сградите, за които е прието, че са „стари“ е общо 2 913,25 кв.м., а прилежащия към тях терен е общо 5 163, 51 кв.м. Вещото лице е извело и диапазон на пазарни цени по отношение на „стари сгради“, като е определило най – ниска цена в размер на 6 807 231, 00 лева и най – висока в размер на 7 882 057,00 лева /лист 156 от Приложение № 1/. Като е взел предвид тези констатации на вещото лице, органът по приходите е определил, че „***“ ЕАД е следвало да издаде фактура на „***“ ЕООД в размер на 696 319,42 лева във връзка с продажба на УПИ по Нотариален акт № 68/ 06.07.2021 година, като е определил данъчна основа в размер на 4 177 916, 50 лева. В РА е посочен и механизма на изчисляване на тези стойности, както следва: площта, която не е прилежащ терен към сградата ( 3 308 ,49 кв.м.) се умножава по цената на кв.м., която е в размер на 1 262,78 лева, която цена е получена като разлика от продажната цена, която е в общ размер на 18 580 385,00 лева и стойността на освободената доставка – 7 882 057,00 лева, т.е. 10 698 328,00 лева, като тази цена се дели на цялата площ /8 472 кв.м./.

Останалите доводи, обективирани в депозираното възражение са отхвърлени като неоснователни.

Въз основа на горното и вземайки предвид заключението на вещото лице е определен нов размер на установени данъчни задължения, както следва: установени данъчни задължения в общ размер на 602 711,57 лева, от които данъчни задължения по ЗКПО в размер на 1 136,04 лева и данъчни задължения по ЗДДС в размер на 601 575,53лева /лист 19 от приложение №1/.

Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 20.06.2022 година. Срещу него е депозирана Жалба с вх. № 53-07-123/01.07.2022 година по регистъра на ТД на НАП- София и с вх. № 23-22-1091/07.07.2022 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“. По делото чрез представената административна преписка е представено Споразумение, издадено на основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК, с което страните – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП и ревизираното лице са се споразумели да бъде продължен срокът за произнасяне от страна на органа до три месеца от изтичане на законоустановения за това срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК /лист 134 от делото/. Директорът на Дирекция „ОДОП“ София се е произнесъл в срок по така депозираната жалба с Решение № 1 911 от 06.12.2022 година, с което частично е потвърдил оспорения ревизионен акт. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 08.12.2022 година /лист 37 от делото/.

На 29.12.2022 година е депозирана жалба срещу Ревизионен акт  № 22001421004954-091-001 от 27.03.2020 година, който е предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на органите по приходите, които са обективирани в тях са направени след анализ на събраните и проверени в хода на ревизионното производство писмени доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява следното:

Ревизираното дружество „***“ ЕАД е вписано в Агенцията по вписванията на 21.08.2009 година, като еднолично акционерно дружество със седалище и адрес на управление първоначално в гр. София, ул. „***“ № 9, вх. Б, ет.3, офис 7-8. На 21.12.2011 година по отношение на адреса на управление е извършена промяна, като същият е променен на гр. Радомир, ж.к .***. Капиталът на дружеството е в размер на 50 000 лева, който е разпределен в 1 000 акции, всяка от която с номинална стойност в размер на 50 лева. Като управител и едноличен собственик на дружеството е вписан П.Е.Б., а в съвета на директорите участват П.Е.Б., К.В.В.и М. И.Б.. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 21.08.2009 година.

През ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с охранителна дейност, отдаване под наем на недвижими имоти и собствено МПС. Дружеството притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1186/13.08.2007 година, издаден от Министерство на вътрешните работи при Дирекция „Национална служба полиция“. Упражнява дейността си в следните обекти: гр. Варна- автомивка с кафе и бензиностанция, която е отдадена под наем; в гр. Несебър- почивна станция,която е в етап на довършване; строяща се почивна база в гр. Банкя и апартамент в гр. София, находяща се на ул. *** №5. Дружеството притежава следните банкови сметки: BG13UBBS80021045371740; BG27UBBS88881100199325; BG29UBIB98881121459800. През ревизирания период в дружеството има назначени 18 лица по трудово правоотношение, едно лице на договор за управление и контрол и лица на граждански договори, на следните длъжности: пазач въоръжена охрана, портиер, камериерка, технически сътрудник, шофьор на лек автомобил до 9 места, административен секретар и др.

На дружеството са извършени предходни ревизии по ЗДДС за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 година и корпоративен данък за период от 01.01.2013- 31.12.2017 година , като едната ревизия е приключила с РА №Р-22001418003406-091-001 от 24.01.2019 година, а другата с РА № Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 година, който към момента на изготвяне на ревизионния акт е в процес на обжалване.

Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно записване, като води счетоводството си съгласно Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Счетоводното обслужване на ревизираното лице се извършва от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, съгласно договор за счетоводно обслужване от 01.09.2011 година. Счетоводството полза програмен продукт „Ажур“.

С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени следните искания за представяне на документи и писмени обяснения, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-001 от 03.09.2021 година, с което е поискано представяне на счетоводни документи и регистри за периода на ревизията, договори свързани с осъществяване на счетоводното обслужване, притежавани удостоверения, разрешения и лицензи, банкови извлечения на всички банкови сметки, всички договори, които са свързани с получаването на доставки през ревизирания период, други документи, които са свързани с осъществяване на дейност през ревизирания период, заверени копия на фактури, издадени от: „***“ ЕООД, „***“, „***“ ЕООД, ЕТ „***“ И ЕТ „***“, ЕТ***“, „***“ ООД, „***“ ООД; „***“ ЕООД. фактури и документи във връзка с извършени продажби към следните контрагенит: „***“ ЕООД; Д.П.Б.;*** Д.П.“ АД; „***рс“ АД; „***“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното дружество на 07.09.2021 година. В отговор на това с Писмо вх. № 53-00-2121/21.09.2021 година са представени документи, както следва: заверени копия от фактури доставчици по опис; заверени копия от фактури клиенти по опис; справка №1,2,3,4 и 5; декларация; IBAN; ***ъв Варна от 17.07.2020 година и 07.07.2021 година; банково извлечение за покупка на два апартамента в гр. София; декларация по чл.115 от ДОПК; нотариален акт № 68 от 2021 година; нотариален акт № 92 от 2021 година и пълномощно. С ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-002 от 20.09.2021 година отново е поискано от страна на ревизиращия екип, ревизираното дружество за представи документи, в това число и заверени копия на фактури, намерили отражение в счетоводството на дружеството, които са издадени от следните доставчици: „***“ ЕООД с ЕИК: ***, „***“ ЕООД с ЕИК: ***, „***“ ООД с ЕИК: ***, както и съпътстващи ги документи. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 20.09.2021 година. С ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-003/ 05.11.2021 година е  поискано ревизиращото ли;е да представи подробни писмени обяснения относно използването целите на независима икономическа дейност на дружеството активи, представляващи – ***с рег. № СА***РМ; ***с рег. № РК***ВС, Автобус *** с рег. № РК***ВА; Полуремарке ***с рег. № РК***ЕЕ, собствен имот, представляващ дворно място с масивна сграда в гр***и апартамент в гр. София, ул. *** №5, както и информация относно назначения персонал, а така също и да бъдат представени всички фактури за извършени разходи за ***с рег. № СА***РМ; собствен имот, представляващ дворно място с масивна сграда в гр***и апартамент в гр. София, ул. *** №5 и почивна база в ***; да бъдат представени доказателства за наличие на почивна база в *** и други описани в т.-5-16 документи. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице на 08.11.2021 година. В отговор на това искане с Писмо вх. № 53-00-2021#2 от 18.11.2021 година са представени поисканите документи. С ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-004/09.11.2011 година отново е поискано от дружеството представяне на документи и обяснения, описани в девет на брой точки. ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по електронен път на 09.11.2021 година. с Писмо от 02.02.2022 година дружеството е дало обяснение, че дизеловото гориво доставяна от „***“ АД се използва, както за зареждане на автомобили РС***ВС, собственост на дружеството и РК 2817ВВ под наем, така и за отопление и зареждане на останалата техника налична в обекта. С ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-005/11.01.2022 година отново е поискано представяне на писмени обяснения и доказателства. ИПДПОЗЛ е връчено на лицето на 11.01.2022 година. С Писмо вх. № 53-00-2121#7 от 18.01.2022 година са представени поисканите обяснения и документи. С ИПДПОЗЛ № Р-22001421004954-040-006/ 24.01.2022 година е поискано представяне на изчерпателно посочени фактури във връзка с използването на данъчен ***. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 24.01.2022 година.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документ, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421004954-041-001 от 09.11.2021 година до „***“ ЕАД, като е поискано представяне на справка относно платени суми за ползвана топлинна енергия то страна на „***“ ЕАД за периода от 01.01.2018 – 31.08.2021 година, а така също и представяне на фактури, описани в табличен вид. ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на 16.11.2021 година / лист 166 от приложение № 1/. В отговор на направеното искане е депозирано Писмо с вх. № 53-00-2121#6 от 06.12.2021 година, в което „***“ ЕАД заявява, че на юридическото лице „***“ ЕАД е открита партида за заплащане на топлинна енергия за апартамент 8, намиращ се на адрес: ул. *** №5 с абонатен № 412459, заменен след актуализация на софтуера с инсталация № **********. Съгласно нотариален акт от 18.06.2010 година лицето е титуляр на партидата от януари 2011 година. Към писмото в табличен вид е представена справка за платени суми за периода от месец януари 2018 година до месец август 2021 година / лист 168 от приложение №1/.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421004954-041-002 от 09.11.2021 година до „***“ АД, като е поискано представяне на информация за платени суми за ползвана вода от „***“ ЕАД за периода 01.01.2018- 31.08.2021 година и представяне на фактури, описани в табличен вид. ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на 09.11.2021 година. / лист 171 от приложение №1/. В отговор на направеното искане е депозирано писмо с вх. № 53-00-2121#5 от 26.11.2021 година, в което се заявява, че в системата за фактуриране на ВиК оператор е налична открита индивидуална партида с клиентски № ********** за заплащане на предоставени и ползвани ВиК услуги в имот на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „***“ № 5, ет.2, ап.8, като е приложена в табличен вид информация, съдържаща формираните задължения и извършени плащания по посочената партида за период от 01.12.2017- 01.09.2021 година /лист 173 от Приложение № 1/.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421004954-041-003 от 09.11.2021 година до „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, като е поискано предоставянето на информация за ползвана електроенергия от „***“ ЕАД за период от 01.01.2018 – 31.08.2021 година, а така също и в табличен вид да бъдат представени фактури. ИПДСПОТЛ е връчено на 10.11.2021 година по електронен път /лист 175 от Приложение № 1/. В отговор на направеното искане е депозирано Писмо с вх. № Р-22001421004954- ПРД-001-И/ 17.11.2021 година съгласно което „***“ ЕАД има открити три партиди, както следва: клиентски номер: 210022067249 относно обект, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 5, ап. 8; клиентски номер: 210036752455 досежно обект, находящ се в с. Д., ул. „***“ №12 и клиентски номер: 210036823028 за обект, находящ се в гр. ***. Към писмото са приложени копия на издадени фактури /лист 215 от Приложение № 1/.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421004954-041-004 от 24.01.2022 година до „***“ ЕООД, като е поискано заверено копие на фактура № **********/01.08.2021 година и доказателства за извършена доставка. ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на 24.01.2022 година. /лист 222 от Приложение № 1/. В отговор на това на 26.01.2022 година и на 31.01.2022 година по електронен път са представени обяснителни записки, копия на фактури и оборотни ведомости / лис 225 и следващите от Приложение № 1/. На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК отново е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица / ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421004954-041-005 от 01.02.2022 година, с което е поискано представяне на информация досежно издадена от дружеството фактура на „***“ ЕАД № *********/01.08.2021 година /лист 244 от Приложение № 1/. В отговор на това по имейл е представено становище от страна на задълженото лице, в посока на това, че не е възможно да бъдат представени поисканите документи /лист 246 от Приложение № 1/.

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22001421004954-041-006/01.02.2022 година до „***“ ЕООД, като е поискано представяне на договор за наем от 01.12.2021 година между „***“ ЕАД, в качеството на наемодател и „***“ ЕООД, в качеството на наемател, а така също и заверени копия на фактура № 90000001011/30.12.2021 година и доказателства, обосноваващи реалност на извършената доставка /лист 247 от Приложение № 1/. Представено е Уведомително писмо № Р-22001421004954-999-001/08.02.2022 година до „***“ ЕА, че представляващия дружеството „***“ ЕООД не може да бъде намерен на посочения адрес с цел връчван на ИПДСПОТЛ. Действията на приходните органи във връзка с извършените две посещения на посочения адрес са обективирани в Протокол № 1585677/ 04.02.2022 година /лист 277 от Приложение № 1/ и Протокол № 1585676 от 14.02.2022 година /лист 278 от Приложение № 1/. На 14.02.2022 година са представени писмени обяснения, в това число и договор за наем от 04.01.2022 година /лист 249 от Приложение № 1/.

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22001421004954-041-007 от 15.02.2022 година до „***“ ЕООД, като е поискано представяне на заверени копия на фактура № **********/ 02.08.2021 година и фактура № **********/ 19.07.2021 година и документи доказващи реалност на извършената доставка. ИПДСПОТЛ е връчено по електронен път на 15.02.2022 година /лист 253 от Приложение № 1/. На 18.02.2022 година по електронен път е представена необходимата документация /лист 255 и следващите от Приложение № 1/.

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК и чл. 57 от ДОПК е направено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22001421004954-041-008/ 15.02.2022 година до „***“ ООД, като е поискано предоставяне на документи и обяснения /лист 268 от Приложение № 1/. По електронен път е представена необходимата документация /лист 270 от Приложение № 1/.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки, както следва:

С ИПДПОЗЛ № П-03000321169558-040-001 от 30.09.2021 година до „***“ ЕООД с ЕИК: *** с искане за представяне на документи и обяснения, в това число представян на заверени копия на фактури, издадени от „***“ ЕАД, както следва: фактура № **********/31.07.2020; №**********/31.07.2020;  № 90000000980/31.07.2021; №**********/19.07.2021; № **********/15.07.2021; № **********/19.07.2021 година. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 05.10.2021 година /лист 288 от Приложение № 1/. С писмо № П-03000321169558-ПРД-001-И/14.10.2021 година са представени копия на фактури № **********/31.07.2020; № **********/31.07.2020; № 90000000987/ 19.07.2021; писмени обяснения в които дружеството е заявило, че останалите поискани фактури не са му представени и по тази причина не са налични в неговите счетоводни регистри. Представило е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68/ 06.07.2021 година, като през 2020 годена е платен депозит за сделката, в съответствие с което са издадени фактура № **********; № **********. Посочва се, че сделката е финализиране през 2021 година, като е издадена фактура № **********/19.07.2021 година. Проверката е приключила със съставяне на ПИНП № П-03000321169558-141-001/ 22.10.2021 година /лист 284 от Приложение № 1/.

С ИПДПОЗЛ № П-22001421190702-040-001/09.11.2021 година е направено искане за представяне на документи и обяснения до „*** ***рс“ АД с ЕИК: ***. При извършена проверка в счетоводните регистри се констатира следните фактури, включени в „дневника за продажба“ на „*** ***рс“ АД с получател „***“ ЕАД: фактура № **********/31.01.2018 година с данъчна основа: 294,63 лева и начислен ДДС в размер на 58,93 лева; № 90000000506/31.01.2018 с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № **********/ 28.02.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 900000009516/ 28.02.2018 с ДО: 302,68 лева и ДДС: 60,54 лева; № **********/31.03.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000522/ 31.03.2018 година с ДО: 268,39 и ДДС: 53,68 лева; № **********/ 30.04.2018 с ДО: 248,67 лева и ДДС: 49,73; № **********/ 30.04.20148 година с ДО: 275 лева и ДДС: 55 лева; № 90000000524/ 30.04.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000531/ 31.05.2018 година с ДО: 208,22 лева и ДДС: 41,65 лева;   № 90000000529/31.05.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № **********/ 30.06.2018 година с ДО: 238,82 лева и ДДС: 47,76 лева;           № **********/ 30.06.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева;  № **********/31.07.2018 година с ДО: 188,05 лева и ДДС: 37,61 лева;              № 90000000539/ 31.07.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195, 58 лева; № 90000000543/31.08.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000545/ 31.08.2018 година с ДО: 193,99 лева и ДДС: 38,8 лева;             № 90000000547/ 30.09.2018 година с ДО: 977, 92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000553/ 30.09.2018 година с ДО: 212,35 лева и ДДС: 42,47 лева;  № 90000000555/ 31.10.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000557/ 31.10.2018 година с ДО: 189,52 лева и ДДС: 37,90 лева;  № 90000000558/ 30.11.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000561/ 30.11.2018 година с ДО: 212,21 лева и ДДС: 42,11 лева;  № 90000000562/ 31.12.2018 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000566/ 31.12.2018 година с ДО: 264,52 лева и ДДС: 52,90 лева;  № 90000000570/ 31.01.2019 година с ДО: 300,85 лева и ДДС: 60,17 лева;  № 90000000567/ 31.01.2019 година с ДО: 977,72 лева и ДДС: 195,54 лева; № 90000000572/ 28.02.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000571/ 28.01.2019 година с ДО: 358,52 лева и ДДС: 71,70 лева;  № 90000000583/ 31.03.2019 година  с ДО: 392,97 лева и ДДС: 78,59 лева; № 90000000575/ 31.03.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58  лева; № 90000000599/ 30.04.2019 година с ДО: 307,65 лева и ДДС: 61,53 лева;  № 90000000597/ 30.04.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000608/ 31.05.2019 година с ДО: 163,52 лева и ДДС: 32,70 лева;  № 90000000609/ 31.05.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000620/ 30.06.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000622/ 30.06.2019 година с ДО: 510,42 лева и ДДС: 102,08 лева; № 90000000633/ 31.07.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000632/ 31.07.2019 година с ДО: 131,88 лева и ДДС: 26,38 лева;  № 90000000645/ 31.08.2019 година с ДО: 316,16 лева и ДДС: 63,23 лева;  № 90000000646/ 31.08.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000658/ 30.09.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000657/ 30.09.2019 година с ДО: 243,37 лева  ДДС: 48,67 лева;    № 90000000676/ 31.10.2019 година с ДО: 193, 05 лева и ДДС: 38,61 лева; № 90000000677/ 31.10.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000692/ 30.11.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000691/ 30.11.2019 година с ДО: 172,28 лева и ДДС: 34,46 лева;  № 90000000705/ 31.12.2019 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000704/ 31.12.2019 година с ДО: 150,25 лева и ДДС: 30,05 лева;  № 90000000718/ 31.01.2020 година с ДО: 273,12 лева и ДДС: 54,62 лева;  № 90000000719/ 31.01.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000734/ 29.02.2020 година с ДО: 977, 92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000733/ 29.02.2020 година с ДО: 358,09 лева и ДДС: 71,62 лева;  № 90000000747/ 31.03.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000746/ 31.03.2020 година с ДО: 279, 06 лева и ДДС: 55,81 лева; № 90000000762/ 30.04.2020 година с ДО: 977, 92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000761/ 30.04.2020 година с ДО: 218,84 лева и ДДС: 43,77 лева;  № 90000000764/ 30.04.2020 година с ДО: 275 лева и ДДС: 55 лева;            № 90000000778/ 29.05.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000777/ 29.05.2020 година с ДО: 107,06 лева и ДДС: 21,41 лева;  № 90000000793/ 30.06.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000792/ 30.06.2020 година с ДО: 166,06 лева и ДДС: 33,21 лева;  № 90000000810/ 31.07.2020 година с ДО: 190,22 лева и ДДС: 38,04 лева;  № 90000000811/ 31.07.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195, 58 лева; № 90000000083/31.08.2020 година с ДО: 221,78 лева и ДДС: 44,36 лева;   № 90000000834/ 31.08.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000848/ 30.09.2020 година с ДО: 236,45 лева и ДДС: 47,29 лева;  № 90000000849/ 30.09.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000864/ 31.10.2020 година с ДО: 245, 95 лева и ДДС: 49,19 лева; № 90000000866/31.10.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000879/ 30.11.2020 година с ДО: 977, 92  лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000878/ 30.11.2020 година с ДО: 165,68 лева и ДДС: 33,14 лева;  № 90000000892/ 31.12.2020 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000891/ 31.12.2020 година с ДО: 253,11 лева и ДДС: 50,62 лева;  № 90000000909/ 31.01.2021 година с ДО: 977, 92 лева и ДДС: 195, 58 лева; № 90000000908/ 31.01.2021 година с ДО: 302,31 лева и ДДС: 60,46 лева;  № 90000000922/ 28.02.2021 годна с ДО : 283,87 лева и ДДС: 56,77 лева;   № 90000000923/ 28.02.2021 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000937/ 31.03.2021 година с ДО: 0 лева и ДДС: 0 лева;                            № 90000000935/ 31.03.2021 година с ДО: 977, 92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000934/ 31.03.2021 година с ДО: 350, 88 лева и ДДС: 70,18 лева; № 90000000950/ 30.04.2021 година с ДО: 0 лева и ДДС: 0 лева;                              № 90000000949/ 30.04.2021 година с ДО: 297,44 лева и ДДС: 59,49 лева;  № 90000000951/ 30.04.2021 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000966/ 31.05.2021 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195,58 лева; № 90000000965/ 31.05.2021 година с ДО: 260,62 лева и ДДС: 52,12 лева;  № 90000000976/ 30.06.2021 година с ДО: 191,44 лева и ДДС: 38, 29 лева; № 90000000977/ 30.06.2021 година с ДО: 977,92 лева и ДДС: 195, 58 лева; № 90000000990/ 31.07.2021 година с ДО: 162,45 лева и ДДС: 32, 49 лева; № 90000000995/ 31.08.2021 година с ДО: 190, 88 лева и ДДС: 38,18 лева; № 90000000997/ 30.096.2021 година с ДО: 488, 16 лева и ДДС: 97, 63 лева. Проверката е приключила с Протокол № П-22001421190702-141-001/07.12.2021 година.

С ИПДПОЗЛ № П-16002421207434-040-001/ 07.12.2021 година е направено искане до „ ***“ ЕООД за представяне на документи и обяснения в това число за представяне на информация досежно фактура № *********/ 01.09.2021 година. ИПДПОЗЛ е връчено на 13.12.2021 година по електронен път /лист 310 от Приложение № 1/. Проверката е приключила със съставяне на Протокол № п-16002421207434-141- 001/23.12.2021 година /лист 304 от Приложение № 1/.

Представена е Заповед № РД-01-287 от 10.05.2021 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс и Заповед № З-ЦУ-1659/ 05.05.2021 година на заместник изпълнителния директор на НАП, с която директорът на ТД на НАП- София е определил лицата, на които възлага функции на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /лист 38 от делото/.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване нарелевантни по делото факти е изготвено и прието заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице Р.М.Г. и заключение по назначена съдебно – оценителна експертиза от вещо лице Й.И.П..

От заключението на вещото лице, изготвило допусната от съда съдебно – техническа експертиза се установява, че площта на процесния имот е 8 472 кв.м., като размерът на застроената площ и прилежащите терени към стари сгради, предмет на продажбата с нотариален акт № 68 от 06.07.2021 година възлиза в размер на 5 249 кв.м., включваща сгради, които да подробно идентифицирани от страна на вещото лице в представеното пред съда заключение на стр. 5. Вещото лице е констатирало също, че общата площ, включваща съществуващите сгради и констатираното друго строителство, ведно с прилежащите площи, учредено право и преминаване и сервитут възлизат на 8 154 кв.м., като посочва също, че в процесните имоти не се открива ново строителство. Вещото лице е дало заключение, че свободната площ от имота възлиза в размер на 318 кв.м. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го ***ира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

От заключението на вещото лице, изготвило допусната от съда съдебно – оценителна експертиза се установява, че сградният фонд, включен в пределите на имота възлиза на 2 390 550 /два милиона и триста и деветдесет хиляди петстотин и петдесет лева/, а стойността на земята възлиза на 15 445 696 /петнадесет милиона четиристотин и четиридесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева/, в това число свободна площ на стойност в размер на 817 818 / осемстотин и седемнадесет хиляди осемстотин и осемнадесет лева/. Вещото лице е посочило и използвания от него метод за определяне на пазарната стойност на имотите, а именно Метода на разходите. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го ***ира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи от административната преписка и от събраните в хода на съдебното производство, всички приобщени като годни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на органа:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник сектор, като орган, който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. В настоящия случай, оспореният ревизионен акт е издаден от И.М.Р. в качеството му началник на сектор, възложил ревизията и И.В.М.-Н. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. При определяне компетентността на административния орган на първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентна териториална дирекция и разпоредбата на чл. 8,ал. 1, т. 3 регламентираща, че компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ревизираното лице „***“ ЕАД е местно юридическо лице със седалище област Перник, гр. Р., ж.к. ***, а съобразно II, т.2 от Приложение във връзка с чл. 40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите в случая компетентна ще се яви именно Териториална дирекция – София, в която се включва и офис Перник. Съобразно това и предвид факта, че издателят на ревизионния акт – И.М.Р. е орган по приходите в компетентната за това териториална дирекция, а именно ТД на НАП София, то за същият е налице материална компетентност да издава актове по ДОПК, в това число заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на основание  чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържа всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са осъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице досежно констатациите обективирани в ревизионния доклад съобразно изискването на чл. 120, ал. 2, изр. второ от ДОПК. В ревизионния акт се съдържат и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и през кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“, като съдът не констатира да са допуснати нарушения, които могат да бъдат определени като съществен, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да бъдат от такова естество, че да представляват отмяна на акта, респективно прогласяване на неговата нищожност.  Въпреки това, съдът за пълнота следва да посочи, че при осъществяване на служебна проверка относно законосъобразността на издадения административен акт установи липса на прецизност в процесуално отношение, тъй като срокът за ревизията, първоначално е определен със Заповед за възлагане на ревизията № Р-22001421004954-020-001/ 30.08.2021 година, посочваща, че същата следва да завърши в срок до два месеца от датата на връчването й. Съобразно представените по делото доказателства, а именно разписка за връчване на ЗВР, същата е връчена на ревизираното лице на 01.09.2021 година /лист 41 от делото/, което определя, че срокът за приключване на ревизията изтича на 01.11.2021 година. Впоследствие този срок е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №  Р-22001421004954-020-003/ 22.10.2022 година /лист 46 от делото/, като е определен срок до 01.12.2021 година и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22001421004954-020-005/23.11.2021 година, като крайният срок за приключване на ревизията е 01.02.2022 година /лист 52 от делото/. По смисъла на чл. 117, ал. 1 от ДОПК след изтичане на този срок и не по – късно от 14 дни следва да бъде съставен ревизионен доклад, т.е. не по – късно от 16.02.2022 година. В настоящият случай Ревизионен доклад № Р-22001421004954-092-001 е датиран от 09.03.2022 година, т.е. след изтичане на законоустановения за това срок. Съобразно обаче константа съдебна практика, срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен, което означава, че съставянето на ревизионен доклад след неговото изтичане не води до наличие на нарушение от категорията на съществените. От друга страна, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК предвижда, че ревизионният акт следва да бъде издаден в 14- дневен срок от подаване на възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или от изтичане на срока за подаване на същото. Видно от приложената преписка, ревизионният доклад е бил връчен на ревизираното лице на 10.03.2022 година /лист 97 от делото/. Това е именно датата, от която започва да тече срокът за депозиране на възражението срещу констатациите, обективирани в ревизионния доклад и крайният срок за това е 24.03.2022 година. От последната дата започва да тече 14- дневният срок, в рамките на който трябва да бъде издаден ревизионният доклад по смисъла на чл. 119, ал.2 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 е с дата 17.06.2022 година, което означава, че същият е издаден извън законоустановения за това срок, защото същият е изтекъл на 11.04.2022 година. Както се посочи и по – горе по отношение на срока, въведен с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК, така и тук по отношение на срока за издаване на ревизионен акт важи казаното, че и този срок по своя характер е преклузивен. Съдът следва да подчертае, че изтичането на установените срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането им доказателства, като константно в практиката си Върховен административен съд приема, че събраните след тези срокове доказателства не следва да се вземат предвид /в този смисъл е Решение                           № 9636 от 27.09.2021 година, постановено  по адм. дело № 2684/2021 година; Решение № 2331 от 04.03.2015 година, постановено по адм. дело № 5003/2014 година/. С оглед на изложеното, съдът счита, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

По отношение на отказано право на данъчен *** на основание  чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1,т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.6/9 от ЗДДС:

Спорът по делото на първо място се свежда до това, да се установи, дали незаконосъобразно приходните органи са отказали да бъде признато правото на данъчен *** на ревизираното лице на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6/9 от ЗДДС, поради липса на реалност на доставките по фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, „***“ ЕООД с ЕИКК: ********* и „***“ ЕООД с ЕИК: ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право, а такава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова определение дава и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на  чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадане на данъка.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният *** е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен ***, националният законодател, сред като е транспонирал по предвидения за това начин вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен *** по чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване пи условията по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискването на чл. 114 – чл. 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател.

По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършване на услуга по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, данъчното събитие по чл. 25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото на приспадане на данъчен ***, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да се признае правото на данъчен *** е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело С-285/11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице право на приспадане е необходимо да се провери, дали последните да били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в цитираното решение в т. 32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, които са установени в националното право, за извършва глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Тогава, ако след цялостна преценка на събраните доказателства се прецени, че доставките на стоки или услуги са били реално осъществени и в последствие тези услуги са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на данъчен *** е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаемите сделки. От друга страна СЕС казва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане на данъчен ***, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в този случай няма да бъдат изпълнени критериите, на които се основава понятието за доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено лице в това качество и за икономическа дейност. това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото е може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.

От всичко това се установява, че за възникване правото на приспадане на данъчен *** по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният *** да е включен в справката – декларация за същия период. Отсъствието на който е да е от елементите от пораждащия правото на приспадане фактически състав, води до изключване на възникване на правото.

В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 21.08.2009 година /стр. 2 от РД/. Същото е водело и редовно счетоводство, като всички фактури, по които не е признато право на данъчен *** отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки и в справки – декларации за съответните данъчни периоди съобразно изискването на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Този извод на съда се подкрепя и от направените от страна на ревизиращия екип изводи, обективирани в ревизионния доклад /стр. 46 от РД/.

В случая, отказът да се признае правото на приспадане на данъчен *** е мотивирано от страна на органа по приходите с това, че липсват доказателства, които да установят извършването на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили тези свои изводи, въз основа на представените от страна на ревизираното дружество доказателства и въз основа на извършените насрещни проверки на дружествата, които се явяват доставчици на жалбоподателя, а именно „***“ ЕООД „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. От страна на ревизионния орган е посочено, че доставчиците не разполагат с кадрови и технически потенциал за извършване на доставката. Същите не са представили и доказателства за извършени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, в това число органите твърдят, че липсва представяне на транспортни документи, ЧМР, митнически документи, а също така и документи за произход на стоките по отношение на доставката, извършена от страна на „***“ ЕООД и липса на представени транспортни документи, пътни листи и други, които да докажат реално осъществената транспортна услуга по фактури, издадени от „***“ ЕООД, а така също и липса на доказателства относно получени доставки от страна на „Ван Компютърс“ ЕООД, явяващ се доставчик на доставчика на настоящият жалбоподател „***“ ЕООД.

В настоящият казус, както вече се посочи, спорът се свежда до това дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от гореописаните доставчици. В тази връзка съдът дължи да направи подробен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който излага доводите си за наличие на реалност на така извършените доставки, респективно за наличие на породено право на приспадане на данъчен ***:

На първо място следва да бъде отчетен факта, че между осъществената доставка на стоки по фактура, издадена от „***“ ЕООД и осъществената доставка на услуга /транспортна/ по фактура, издадена от „***“ ЕООД е налице взаимовръзка, тъй като от представените в хода на съдебното производство доказателства чрез депозираната административна преписка може да се установи следната ситуация: „***“ ЕАД е купувач по договор за покупко – продажба, сключен с дружеството доставчик „***“ ЕООД, като от представените в хода на ревизионното производство обяснения от управителя на последното дружество става ясно, че самата доставка на тези стоки е осъществена от друго дружество, а именно „***“ ЕООД, който се явява и издател на друга процесна фактура по която настоящият жалбоподател приспаднал данъчен ***. По делото са представени и обяснения, дадени от страна на Златомир Златев, явяващ се управител на „***“ ЕООД, които пряко кореспондират със събрания доказателствен материал, в това число и с обясненията, дадени от управителя на „***“ ЕООД и „***“ АД. Всичко това мотивира съда да обсъди в подробност представения доказатествен материал, въз основа на което да формира правните си изводи в посока на формиран положителен отговор досежно наличието на реалност на осъществените доставки по тези две фактури.

От представените чрез административната преписка писмени доказателства се установява, че дружеството „***“ ЕООД се явява доставчик на жалбоподателя и е издало в негова полза фактура                           № ********** от 01.08.2021 година, с предмет: computer system - 6 GPU RX6800XT и computer system - 8 GPU RX5700XT като посочения данък върху добавената стойност възлиза в размер на 46 160 лева при данъчна основа в размер на 230 800 лева. Органите по приходите, след извършаната от тях насрещна проверка са установили, че доставчикът не е декларирал сключени трудови договори и няма данни за наети лица по трудови правоотношения в периода, през който е издадена процесната фактура, а също така и че не са представени транспортни документи, в това число ЧМР или митнически документ, с който да се докаже, че същият е разполага физически с предмета на осъществената доставка. Това е накарало органът по приходите да направи извод за липса на реално осъществена доставка. От събраните в хода на развилото се ревизионно производство доказателства, които са приобщени чрез административната преписка, представена по делото се установява, че между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД е сключен Договор за покупко – продажба на устройства за генериране на виртуални валути от 27.07.2021 година по който договор „***“ ЕАД се явява купувач, а „***“ продавач. По този договор, съгласно чл. 1 от същия продавачът се е задължил да продаде на купувача инвентар, описан съгласно Приложение № 1, в замяна на което купувачът се задължава да заплати продажна цена по реда и условията, които са посочени в договора. Съгласно Приложение № 1 към Договора за покупко – продажба на устройства за генериране на виртуални валути от 27.07.2021 година предмет на договора е: 6 броя хардуерни устройства, предназначени за Майнинг, всяко от които е съставено от 8 броя видео карти марка AMD Radeaon, модел RX 5700 XT, 1 дънна платка Mother Board, 1 брой РАМ памет, захранване и хард диск SSD, а така също и 8 броя хардуерни устройства, предназначени за Майнинг, всяко от които е съставено от 6 броя видео карти марка AMD Radeaon, модел RX 6800 XT, една дънна платка Mother Board, един брой РАМ памет, захранване и хард диск SSD /лист 2281 от Приложение № 7/. В съответствие с това е издадена горепосочената фактура, към която е налице и приемо – предавателен протокол от 27.07.2021 година / лист 2286 от Приложение №7/. Едно от основанията, посочени от страна на приходния орган да не признае право на приспадане на данъчен *** по тази фактура е, че при извършената насрещна проверка на „***“ ЕООД не са събрани доказателства относно произхода на стоката, предмет на договора за продажба, като се посочва в РД и издаден въз основа на него РА, че не е посочено от къде същите са закупени и съществували ли са те реално като налична стока. В тази връзка настоящият съдебен състав не приема липсата на доказан произход на стоката като предпоставка за постановен отказ за признаване на данъчен ***. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване правото на данъчен ***, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че тази стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Изследването на предходни стокови вериги за целите на облагането и правото на приспадане на данъчен *** е отречено при действието на новия Закон за данък върху добавената стойност и с оглед практиката на СЕС, според която не следва да бъдат накърнявани правата на данъчен субект поради поведение и действия на предходни доставчици, когато не е доказано, че това поведение е неправомерно и цели данъчна измама, за което получателят е известен или е следвало да бъде /в този смисъл е Решение № 2648 от 21.02.2019 година, постановено по адм. дело № 7728/2018 година на Върховен административен съд; Решение № 11998 от 11.11.2015 година, постановено по адм. дело № 11032/2014 година на Върховен административен съд/. Не следва да се сподели и другият мотив за постановения отказ, свързан с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика. Константно в практиката на Върховен административен съд и СЕС се приема, че обезпечеността на доставчика било то материално – техническа или кадрова не е предпоставка за правото на данъчен ***. Същото е възприето и в Решение по дело С-324/11 и по съединените дела С-80/11 и С-142/11. От друга страна, както вече се посочи и при цитирането на разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, в случая се касае за доставка на стоки, а за такова се приема прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. В настоящият случай стаката е родово определена вещ, но поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, то са приложими общите правила, предвидени в гражданското право, а именно тези предвидени в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. От тази страна правилно и директорът на „ОДОП“ в решението си е цитирал разпоредбата на чл. 24 според която при договори за прехвърляне на собственост върху, вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В настоящият случай не само че е налице съгласие между страните относно конкретно определени вещи - 6 броя хардуерни устройства, предназначени за Майнинг, всяко от които е съставено от 8 броя видео карти марка AMD Radeaon, модел RX 5700 XT, 1 дънна платка Mother Board, 1 брой РАМ памет, захранване и хард диск SSD, а така също и 8 броя хардуерни устройства, предназначени за Майнинг, всяко от които е съставено от 6 броя видео карти марка AMD Radeaon, модел RX 6800 XT, една дънна платка Mother Board, един брой РАМ памет, захранване и хард диск SSD, но така също имаме и предаване на същите, съгласно Приложение № 2 към Договора за покупко – продажба от 27.07.2021 година. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че е налице реално осъществена доставка по смисъла на ЗДДС, за която има съставена надлежно фактура, съдържаща всички изискуеми от закона реквизити, съпътстваща с приемо-предавателен протокол. От страна на доставчика в следствие на осъществената насрещна проверка е представен и Invoice на английски език, без приложен превод на български език, която фактура е издадена от чуждестранен доставчик и всъщност е представена във връзка с доказване произхода на стоката, предмет на настоящата доставка. При съпоставката на Invoice с фактура № **********/ 01.08.2021 година се вижда разминаване в предмета на доставката като това би било основание единствено водещо до неизяснен произход на стоката, но както се посочи това не е условие да не бъде признат данъчен ***. Що се отнася до поисканата информация от „***“ ООД относно осъществената куриерска доставка на стоките от Китай, то представената информация е неотносима към процесния период на сключване на договора за покупко – продажба, тъй като обхваща по- късен период, а именно 01.08.2021-30.09.2021 година, а стоката по този договор съгласно вече цитирания приемо – предавателен протокол е предадена на 27.07.2021 година, тоест следва да се приеме логически, че същата би трябвало да е поучена много преди това. Въз основа на всичко това, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да бъде признато право на приспадане на данъчен *** по фактура № **********/01.08.20021 година, издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа в размер на 230 800 лева и начислен ДДС в размер на 46 160 лева.

Що се отнася до доставката на услуга, осъществена от страна на „***“ ЕООД, то съдът установи следното: налице е издадена фактура № ********** от 01.09.2021 година с предмет „транспорт от Китай до Банкя на компютърна техника по договор“ с данъчна основа в размер на 5 915 лева и начислен ДДС в размер на 1 183 лева /лист 311 от Приложение № 1/. Аргументите на органа по приходите, за да не признае право на данъчен *** се изразяват в това,че доставчикът не е представил доказателства за кадрова и материално – техническа обезпеченост на доставките по отношение на осъществената транспортна услуга, а така също и че липсват доказателства в това число не са били представени транспортни документи, пътни листи, свидетелство за управление и т.н. В хода на развилото се ревизионно производство от страна на управителя на дружеството доставчик са представени обяснения, в които изрично се каза,че е допусната грешка по отношение изписването на предмета на фактурата, като същият е обяснил, че става въпрос за транспорт на стока от с. Хрищени до гр. Банкя, кв. Градоман. Като също така се посочва, че транспортирането е възложено от „***“ ЕООД, но самата услуга е заплатена от страна на „***“ ЕООД. Тоест може да се каже, че при това описание става въпрос за едни мандатни отношения, които се развиват на първо място между „***“ ЕООД и „Гама Солра1“ ЕООД и на второ място между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД. На първо място съдът следва да изложи виждането си относно неоснователния извод на органа по приходите, че липсата на издадено разрешение за осъществяване на транспортна услуга, която се разминава с основната и декларирана от страна на доставчика икономическа дейност се явява причина за отказ от признаване правото на данъчен ***. Напротив, както се споделя и в практиката на Върховен административен съд , липсата на изрично доказана правоспособност на съответното лице, в случая да управлява моторно превозно средство, или да осъществява транспортна услуга не е достатъчно убедителен извод, че доставчикът не е бил в състояние за извърши същата /в този смисъл е Решение № 2359 от 19.02.2019 година, постановено по адм. дело № 11775/2018 година на Върховен административен съд/. На следващо място се споделят изводите на съда, които бяха посочени в предходния абзац досежно липсата на кадрова и материално – техническа обезпеченост, поради което съдът препраща към тях. По изложените аргументи следва да се признае право на приспадане на данъчен *** по фактура № ********** от 01.09.2021 година с предмет „транспорт от Китай до Банкя на компютърна техника по договор“ с данъчна основа в размер на 5 915 лева и начислен ДДС в размер на 1 183 лева, издадена от „***“ ЕООД за д.п. 09.2021 година.

Последната хипотеза, при която на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/9 от ЗДДС се отказва право на данъчен *** касае издадена фактура № ********** от 19.07.2021 година от доставчик „***“ ЕООД, с предмет на доставка дълготрайни материални активи с данъчна основа в размер на 14 960 лева и начислен ДДС в размер на 2 992 лева. Изводите на органите отново се заключват в посока на това, че липсват доказателства относно произхода на стоката, тъй като се установява, че доставчик на доставчика по тази фактура е дружеството „***“ ООД, но от представените доказателства не може да се установи, че към момента на осъществената доставка „***“ ЕООД наистина е разполагало физически с предмета на доставката. Във връзка с това, настоящият съдебен състав отново споделя направения си извод, че установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване правото на данъчен ***, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че тази стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Ето защо, твърденията на органа по приходите за липса на доставка по тази процесна фактура следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в  по аргумент на противното следва да се приеме, че са налице основанията за приспадане на данъчен *** по фактура № ********** от 19.07.2021 година от доставчик „***“ ЕООД, с предмет на доставка дълготрайни материални активи с данъчна основа в размер на 14 960 лева и начислен ДДС в размер на 2 992 лева, касаеща данъчен период месец 7.2021 година. Същото важи и по отношение на фактура № 00000002664 от 02.08.2021 година от същият доставчик, при която е начислен ДДС в размер на 816 лева и по която също е отказано право на приспадане на данъчен ***. Със същите мотиви, съдът счита, че и тук са изпълнени предпоставките на чл. 68 и чл. 69 за признаване на данъчен *** и по тази фактура.

Въз основа на всички тези данни, съдът счита, че са налице годни данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, които да обосноват извод, че са налице предпоставки за приспадане на данъчен ***. Съдът, както вече бе посочено констатира, че мотивите на ревизионните органи по отношение на постановения отказ за приспадане на данъчен *** се свеждат до едно и също нещо, що се касае до абсолютно всички факти, които бяха разгледани по – горе, а именно, от една страна, че е налице липса на кадрова и техническа обезпеченост, а от друга че не е доказан произходът на стоката, която се явява предмет на доставката. Това обаче, както се посочи не би могло да се яви самостоятелно основание за отказ на право на данъчен ***, което е споделимо не само в практиката на Върховен административен съд, но и в тази на Съда на Европейския съюз. По изложените горе аргументи, не може да бъде подкрепен изводът на ревизиращия екип, който е споделен и от Директора на „ОДОП“, че не е налице реалност на доставките. Поради това, съдът счита, че в хода на съдебното производство, предвид доказателствената тежест, която лежи върху данъчнозадълженото лице,то е успало да докаже действителността на извършените процесни доставки на стоки и услуги. Установи се по безспорен начин, че извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежаване на документи, които са изискуеми по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а именно налице са валидно съставени фактури, които отговарят на изискванията по чл. 114 и чл. 115 и са издадени в съответствие с чл. 113 от ЗДДС, предвиждаща издаването на фактура от страна на всяко данъчнозадължено лице- доставчик да стане и в момента на осъществената от него доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. При издаването на тези фактури е съобразено и изискването на ал. 4 от същата разпоредба, а именно фактурата да се издаде задължително, но не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по – късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Налице е също така основен договор и приемо – предавателен протокол. При този извод за реалност на доставката правото на приспадане на данъчен *** не може да бъде отказано. Поради изложеното по – горе се налага извод, че процесните фактури, които са издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, касаещи данъчните периоди месец 07.2021 и месец 09.2021 година удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на отказано право на данъчен *** на основание  чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС:

На първо място следва да се отчете фактът, че в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС са представени три хипотези, които са приравнени на възмездна доставка на услуга, а именно: на първо място това е хипотезата, която предвижда предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по- общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частичен данъчен ***; на второ място, приравнена на възмездна доставка на услуга е хипотезата, при която имаме безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по- общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице и третата хипотеза е тази, при която е налице безвъзмездно извършване на услуга от държател, респективно ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.  

Според чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 е сумата на направените преки разходи свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен ***, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен ***, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен ***, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния ***. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху тока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разхода за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

Съобразно тази национална уредба, трябва да се съобразят и правилата на чл. 168, б.“а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, според която, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тази сделка да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: дължимия или платен ДДС в тази държава- членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Съответно чл. 176 §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според който Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.

Наред с така очертаната нормативна рамка, следва да се има предвид и разяснението, което СЕС дава по дело С-118/11 и дело С-153/11, според което използването на актива е фактически въпрос и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, чрез допустимите доказателствени средства се следва, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че даден актив се ползва за лични нужди по смисъла на чл.9, ал.3, т.1 и т.2 е на органа по приходите.

В издадения от страна на ревизиращия екип ревизионен доклад, а след това и в съставения въз основа на него ревизионен акт се приема, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. За да направи крайният си извод, че е налице приложение на цитираните вече разпоредби, административният орган е приел, че за месец 09.2019 година, апартамент, собственост на жалбоподателя, намиращ се в гр. София,                 ул. *** № 5 е бил използван не за икономическа дейност на дружеството, а за лични нужди., а също така е приел и , че за направени разходи за закупени препарати за съдове, почистване, дървени въглища и различни хранителни продукти и гориво, като са издадени фактури от страна на следните дружества: „***“ ООД, „***“ ООД, „***с“ ЕАД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД и други, които са изчерпателно посочени на стр. 34 от РД. В решението на Директора на „ОДПО“ се казва, че основанието заради което се отказва правото на приспадане на данъчен *** по тези фактури е на първо място липсата на доказателства, за какво е било необходимо влагането на газ и бензиново гориво, след като от представените от ревизираното лице доказателства се вижда, че моторните превозни средства, които са използвали в осъществяване на икономическата дейност на дружеството по талон на съответното МПС са на дизелово гориво, а от друга страна приема, че липсват доказателства за направеното твърдение от страна на настоящият жалбоподател, че до м.09.2021 година имотът не се е ползвал за лични нужди.

На първо място, следва да се посочи, че съдът констатира неточност, досежно данъчния период за който органите по приходите приемат, че е налице ползване на цитирания апартамент за лични нужди, т.е. дали той е до данъчния период 2019 година или до данъчния период 2021 година, тъй като въз основа на представените чрез административната преписка писмени доказателства и обективираното в ревизионния доклад се установи, че са налице сключени няколко договора за наем с предмет въпросният недвижим имот, както следва: договор за наем от 01.01.2020 година, сключен между „***“ ЕАД, в качеството на наемодател и Д.П.Б., в качеството на наемател, като се посочва, че наемодателят отдава под наем на наемателя недвижимия имот, за да бъде използван за жилище за живеене за срок от три години. Предвидено е, че този договор влиза в сила на 01.01.2020 година, а месечната наеман цена е в размер на 500 лева.; налице е договор за наем от 01.08.2021 година между „***“ ЕАД, в качеството на наемодател и „***“ ЕООД, в качеството на наемател . Този договор е срочен в размер на 5 години, като е предвидено, че се отдава под наем за временно ползване част от апартамента с гараж. Посочва се, че апартаментът е напълно обзаведен като офис на дружеството, а наемната цена отново е в размер на 500 лева; третият договор за наем е от 01.08.2021 година и е между „***“ ЕАД и „ ***“ ЕООД за срок от 5 години при наемна цена 500 лева. В обясненията си, които ревизираното лице дава по повод на предоставеното искане от страна на органа по приходите то заявява, че апартаментът, находящ се в гр.София, ул. *** № 5 е отдаден под наем на „*** ***рс“ ЕАД от 01.10.2021 година.

За да достигне до тези изводи за приложение на разпоредбата на  чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчният орган се е позовал протокол № КД-73, изготвен в рамките на предходна ревизия, който е приобщен с Протокол № Р-22001421004954- ППД-001/ 02.11.2021 година /лист 1498 от Приложение № 5/ и в който органите тогава са констатирали, че при извършено посещение на апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. *** №5 е установено, че същият не се използва за икономическа дейност на дружеството. Други доказателства и налични констатации по отношение на този факт не са представени от страна на ревизиращия екип.Това дава основание на съда, съобразявайки се от една страна с практиката на СЕС, обективирана в цитираното вече решение, постановено по дело С- 118/11 и С-153/11 от една страна, а от друга съобразявайки се с действаща нормативна уредба, да приеме, че данъчният орган не е успял да докаже предназначението и фактическото ползване на недвижимия имот, поради което и незаконосъобразно е приел, че е налице чл. 9, ал. 3 от ЗДДС. Липсата на представени доказателства от страна на приходния орган досежно доказване на твърдението си мотивира съда да приеме, че правилно ревизираното лице е осчетоводило фактурите, издадени от процесните доставчици по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и в дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“ и по ***а на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“ по аналогичната партида на доставчиците. Въз основа на това е приема, че не е налице предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите на основание чл. 9, ал. 3 от ЗДДС.

Въз основа на изложеното се приема, че всички преки разходи по фактури за доставка на гориво, както и всички фактури за закупена храна, топлоподаване и водоснабдяване и електроснабдяване без основание са включени в данъчната основа по ДДС, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, във всички данъчни периоди по ДДС, за времето от 01.01.2018 година до 09.2021 година и по тях не е признато право на приспадане на ДДС, в общ размер на 8 535,70 лева.

По отношение на начисления ДДС на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 1, във връзка чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС във връзка си извършена продажба на недвижим имот по фактура                          № **********/31.07.2021 година на „Астрал Конспект“ ЕООД:  

Спорният тук въпрос е, дали извършената от страна на жалбоподателя продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот в град Варна, район „***“, бул. *** №76-А, ведно с изградените в поземления имот сгради представлява облагаема доставка или не.

Установено е, че на 06.07.2021 година е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот между „***“ ЕАД , в качеството на продавач и „***“ ЕООД, в качеството на продавач. Договорът е сключен в законоустановената за това форма, съобразно изискването на чл. 18 от ЗЗД, а именно продажбата е извършена чрез съставяне на Нотариален акт № 68, том № II, рег. № 1796, дело № 208 от 2021 година /лист 293 от Приложение № 1/. Съобразно представения като писмено доказателство нотариален акт, „***“ ЕАД е продало следният недвижими имот: поземлен имот с идентификатор 10135.2556.397, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „***“, булевард „***“ № 76-А с площ 8 472 кв.м., като е посочено, ме трайното предназначение на територията е: урбанизирана, начин на  трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, ведно с изградените в поземления имот: 1.Сграда с идентификатор 10135.2556.397.1 със застроена площ по скица от 573 кв.м; 2. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.6 със застроена площ по скица 764 кв.м.; 3. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.7 със застроена площ по скица 397 кв.м; 4. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.8 със застроена площ по скица 390 кв.м.; 5. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.9 със застроена площ по скица 488 кв.м; 6. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.4 със застроена площ по скица от 158 кв.м; 7. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.3 със застроена площ по скица 30 кв.м.; 8. Сграда с идентификатор 10135.2556.397.10 със застроена площ от 160 кв.м. Стойността на цялата сделка възлиза в размер на 9 500 000 евро /18 580 385 лева/.

В хода на развилото се ревизионно производство първоначално, в ревизионния доклад, ревизиращият екип е приел, че макар продажбата да е оформена като една сделка, всъщност се касае за две отделни сделки, които представляват на първо място самостоятелна продажба на сгради, които са идентифицирани в нотариалния акт, а на следващо място се касае за продажба на урегулиран поземлен имот. Като са приели, че по отношение на сградите е налице освободена доставка, доколкото са покрити критериите, изискуеми по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, като сградите, отговарят на легалната дефиниция за „сгради, които не са нови“ посочена в § 1, т. 5 от ЗДДС. По отношение на урегулирания поземлен имот обаче са приели, че се касае за доставка, която попада в изключенията на освободените доставки и са констатирали, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, т.е. приели са че е налице неприлежащ терен към сградата с площ 4 827,47 кв.м, а като краен извод приемат, че на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС е налице освободена доставка на стари сгради и прилежащия й терен в размер на 7 993 008, 80 лева, а на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ДДС е налице облагаема доставка досежно УПИ, който е част от визирания, но не прилежащ терен към сградата в размер на 10 587 376, 20 лева. Приема се, че ревизиращото лице е следвало да начисли ДДС в размер на 1 764 562,70 лева при данъчна основа в размер на 8 822 813,50 лева. В хода на ревизионното производство, както вече се посочи, ревизираното лице е направило възражение във връзка с което органа по приходите е назначил извършването на техническа експертиза, според което заключение на вещото лице следва да бъде намалена данъчната основа в размер на 4 177 916,50 лева, като е отчетена предпоставката за прихващане е установен данък за внасяне в размер на 696 319,42 лева.

В хода на настоящото съдебно производство бяха изслушани две експертизи, като по назначената съдебно – оценителна експертиза се прие, че стойността на сградният фонд възлиза на 2 390 550 лева, а стойността на земята е в общ размер на 15 445 696, в това число свободна площ възлизаща на стойност в размер на 817 818 лева. От изготвеното и прието по делото заключение представено от вещото лице по назначена съдебно – техническа експертиза се установи, че общата площ, включваща съществуващите сгради и констатираното друго строителство, ведно с прилежащите площи, учредено право на преминаване и сервитути, които всъщност не са били взети предвид при извършената техническа експертиза, назначена от приходния орган в рамките на ревизионното производство, възлиза в размер на 8 154 кв.м., а свободната площ на имота е 318 кв.м. Въз основа на така изложените констатации, би следвало да се приеме, че следва да се дължи данък, изчислени при данъчна основа в размер на 817 818 лева, което означава, че дължимият данък върху добавената стойност възлиза в размер на 163 563,60 лева.

В случая с оглед правилния изход на спора е необходимо да се приложи и тълкува правилно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. ЗДДС с изрични норми определя доставките, които подлежат на облагане и при какви условия се извършва. Изрично в глава IV на закона е предвидено и кои са освободените доставки и придобивания. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС повелява, че освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. С нормата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС е въведено ограничение от освобождаването за прехвърляне правото на собственост върху УПИ, като определя, че ал. 1 на чл. 45 от ЗДДС не се прилага по отношение на прехвърлянето на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Изключението от ограничението е в корелация с освобождаването по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС на доставките на сгради, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени и т.н. Систематичното тълкуване на нормите на чл. 45, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС обуславя извода, че са освободени доставките на прилежащи терени към сгради, които не са нови, независимо дали се прехвърля правото на собственост върху терена заедно със сградата или собствеността върху сградата не се прехвърля. В съответствие със систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, в която доставките на сгради които не са нови и доставките на прилежащите терени към такива сгради са изброени последователно и са разграничени. Правният режим на прилежащия терен следва от характеристиките на сградите и не се дисквалифицира при доставка на терен отделно от сградите. Затова и данъчното третиране на доставката на УПИ включва освободената доставка на прилежащия терен към „старите“ сгради и облагаемата по изключение на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС от освобождаването по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС доставка на незаетата от прилежащия терен част от имота. Въз основа на изложеното и предвид възприетата фактическа обстановка, в това число и на база приетите заключение от изготвената съдебно – техническа и съдебно – оценителна експертиза следва да се приеме, че освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС се явява сградният фонд, доколкото отговарят на изискването за „сграда, която не е нова“ дадена в легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС и прилежащата площ към този сграден фонд 8 154 кв.м.

По аргумент на противното за площта в размер на 318 кв.м., представляваща свободна площ от имота, следва да се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, доколкото същата не отговаря на изискването за освободена доставка. Предвид общата площ на продадения недвижим имот, съобразно Нотариален акт №68 от 06.07.2021 година, а именно 8 472 кв.м. и предвид установената площ за сградният фонд, ведно с прилежащата към него площ в размер на 8 154 кв.м, размерът на свободната площ е 318 кв. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Въз основа на тази площ от 318 кв.м. съдът следва да изчисли и размерът на данъчната основа, а от там и размерът на невнесеният данък върху добавената стойност. Имайки предвид, посочената от вещото лице по съдебно – оценителната експертиза стойност на един кв.м. към юли 2021 година, в който период е извършена процесната продажба на недвижим имот, използвайки сравнителен метод, вещото лице изчислява стойност в размер на 2 572 лева, което означава, че общата стойност на свободната площ възлиза в размер на 817 818 лева, което всъщност се явява данъчна основа, в съответствие с правилото на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, което означава, че прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща, че стандартната ставка на данък е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната ревизираното лице следва да внесе дължим данък върху добавена стойност на основание чл. 45, ал. 5,  т. 1 от ЗДДС в размер на 163 563,60 лева.

Въз основа на изложеното съдът счита, че е налице основание за изменение на ревизионния акт, в тази му част, както следва: установения размер на начислен ДДС в размер на 698 591,35 лева се изменя в размер на 165 661,85 лева на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС; установения данъчен *** за периода м.07.2021, изчислен в размер на 153 966,38 лева се изменя в размер на 156 958,38, в следствие на признат данъчен *** на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6/9 ЗДДС по фактура, издадена от „***“ ЕООД, обсъдена в предходните абзаци на настоящото съдебно решение. При тези констатации установеното ДДС за внасяне от страна на ревизираното дружество за период месец 07.2021 година е в размер на 8 703,47 лева, сума получена като разлика от установения ДДС за внасяне /165 661,85 лева/ и признатия данъчен *** /156 958, 38 лева/. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТПДВ, във връзка с чл. 86, ал. 2, във връзка чл. 88, ал. 1, във връзка чл. 125, ал. 5 от ЗДДС се дължи законна лихва в размер на 742, 27 /седемстотин четиридесет и два лева и двадесет седем стотинки/.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, така депозираната жалба от страна на „ ***“ ЕАД  с ЕИК: ***, с адрес: гр. Радомир, *** за частично основателна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, същото следва да бъде уважено, като ответникът по жалбата заплати на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, с адрес: гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. *** №1, ***, ет.***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б. сумата от 31 740,43 лева. Претендират се от жалбоподателя разноски съобразно представен списък и писмени доказателства, както следва: платена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева; направен депозит за вещи лица в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 55 462,73 /петдесет и пет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/. Делото е с материален интерес над 500 000 лева, а именно 601 347,74 лева /552 937,62 лева главница 48 410,12 лева лихви= 601 347,74 лева/, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8, ал. 1, във връзка с чл. 7,ал. 2, т. 6 – 24 650 лева + 3 % за горницата над 500 000 лева /601 347, 74 – 500 000 = 101 347, 74 лева/ = 24 650 лева + 3 040, 43= 27 690,43 лева. Минималният адвокатски хонорар се изчислява на 27 690,43 лева. В случая е налице пре***рност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането за присъждане на съдебни разноски от страна на процесуалния представител на ответника. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 1 244.57 /хиляда двеста четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислена на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, настоящият състав на Административен съд- Перник,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001/17.06.2022 година, в обжалваната му и потвърдена с Решение № 1911/ 06.12.2022 година на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, с която на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, с адрес: гр. Радомир, *** допълнително е начислен ДДС за данъчен период 01.07.2021-31.07.2021 година в размер на 544 624,97 лева главница и 46 145, 53 лева лихви, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОПРЕДЕЛЯ задължение за допълнително начислен ДДС за данъчен период 01.07.2021 – 31.07.2021 година в размер на 8 703,47 /осем хиляди седемстотин и три лева и четиридесет и седем стотинки/ и лихва в размер на 742,27 /седемстотин четиридесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 1, във връзка чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС, във връзка си извършена продажба на недвижим имот.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001/17.06.2022 година, в обжалваната му и потвърдена с Решение № 1911/ 06.12.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, частта, с която на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, с адрес: гр. Радомир, *** не е признато право на приспадане на данъчен *** в общ размер на 51 151 лева, по издадени фактури, както следва: Фактура № 00000002592/19.07.2021 година с облагаема стойност 14 960 лева и ДДС 2992 лева, за данъчен период 01.07.2021-31.07.2021 година, издадена от „***“ ЕООД; Фактура № **********/ 01.08.2021 година с облагаема стойност 230 800 лева и ДДС 46 160 за данъчен период 01.08.2021- 31.08.2021 година, издадена от „***“ ЕООД; Фактура № **********/ 02.08.2021 година с облагаема стойност 4 080 и ДДС 816 лева за данъчен период 01.08.2021- 31.08.2021 година, издадена от „***“ ЕООД; Фактура № *********/01.09.2021 година с облагаема стойност 5915 и ДДС 1183 за данъчен период 01.09.2021-30.09.2021 година, издадена от „***“ ЕООД, ведно с начислени лихви за забава, като незаконосъобразен.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001/17.06.2022 година, в обжалваната му и потвърдена с Решение № 1911/06.12.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, в частта, с която на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, с адрес: гр. Радомир, *** на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 8 535,70 /осем хиляди петстотин тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ за данъчен период 01.01.2018 – 01.09.2021 година, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция гр. Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б. сумата от 31 740,43 /тридесет и една хиляди седемстотин и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция гр. Перник, ул. „***“ № 1, ***,  ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1 244.57 /хиляда двеста четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия:/п/