Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 16 април 2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 12.04.2021 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.х.д. № 391/21 г., намери за
установено следното:
Частният тъжител М.С.Х. е
обжалвал (чрез повереника си – адв. Г.) в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК
постановеното по н.ч.х.д. № 11594/20 г. на СРС (НО, 121 с.) Разпореждане № 20245217/06.11.2020
г., с което съдията – докладчик е прекратил наказателното производство,
позовавайки се на чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Основното оплакване в
жалбата е, че за да прекрати делото, Районният съд е засегнал въпроси по
неговото същество, касаещи съставомерността на описаното в обвинението деяние,
като е подвел същите неправилно под изискванията за редовност на тъжбата по чл.
81, ал.1 НПК – теза, преповторена от повереника (адв. Г.) и в откритото
заседание пред въззивната инстанция.
СГС намери, че следва да
отмени обжалваното прекратително разпореждане. С него нормата на чл. 24, ал.5,
т.2 НПК е била приложена неправилно.
Изложените от Районния
съд мотиви за прекратяването (сведени основно до несъставомерност на
инкриминираните факти като „клеветящи“ по смисъла на чл. 147, ал.1 НК) нямат
нищо общо с дадените от самия него указания до тъжителя - да отстрани конкретни
нередовности в обвинението. Издаденото в тази насока предходно Разпореждане от
09.09.2020 г. (л. 3 от н.ч.х.д.) не съдържа и дума, че в тъжбата (като
официален обвинителен документ) не са посочени „обстоятелствата на
престъплението“ (чл. 81, ал.1 НК), а и нещо повече – доколкото е успял,
частният тъжител все пак (макар и частично) е изпълнил съдебните указания за конкретизиране
на инкриминираното „уведомление“, послужило като „средство“ на клеветата и това
е признала дори първата инстанция в сега обжалвания съдебен акт – „… съдът приема, че е сезиран само с уточнено
обвинение за клевета, касаещо входирано Уведомление с рег. индекс №
70-3593/07.08.2020 г. до зам.-министър МЗХГ гр. София…“ (л.25 от
н.ч.х.д.).
Оттук нататък, аргументът
на СРС, че „…. липсват основни факти и
обстоятелства, които да мотивират извод за извършено престъпление …“, няма
място при преценката дали тъжбата „отговаря на условията, посочени в чл. 81“
(чл. 24, ал.5, т.2 НПК). С лансираната от първата инстанция теза на
практика са били смесени две самостоятелни прекратителни основания, нямащи нищо
общо помежду си – нередовност на тъжбата (чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл. 81 НПК) и
несъставомерност на описаните в нея факти (което – от своя страна, отпадна от съдържанието
на чл. 250, ал.1, т.2 НПК с измененията в ДВ, бр.63/17 г., в сила от 05.11.2017
г. поради концепцията на законодателя, че подобни въпроси не следва да се
решават в този стадий на процеса). Дали предявените от тъжителя обстоятелства
са наказателно съставомерни, е проблем, който в принципен план първата
инстанция следва да обсъди едва по реда на чл. 301, ал.1, т.1-2 НПК. Ако от
съдържанието на тъжбата е видно, че няма фактическо твърдение за престъпление,
съдията – докладчик е следвало да приеме, че е налице друг порок, касаещ
нейната редовност – не са описани „обстоятелствата
на престъплението“ (чл. 81, ал.1 НПК). При това положение, обаче, преди да
сложи край на производството, съдът е
следвало да адресира до тъжителя нарочно разпореждане, в което да констатира
недостатъците на обвинението (пропуски, неточности, несъответствия – ако е
установил такива) и да предостави срок за тяхното отстраняване. Вярно е, че в
НПК изрична норма в този смисъл няма, но подобно задължение може да бъде
изведено от елементите на правото на защита и въведената за неговото обезпечаване
законова гаранция, че съдът
е длъжен да разяснява на участниците по делото техните процесуални права и да
им осигури възможност да ги упражняват (чл. 15, ал.3 НПК).
Отмяната на обжалваното
разпореждане и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от СРС налага съдията – докладчик, издал процесния акт, да прецени и
необходимостта от по-нататъшното си отвеждане, защото със своето произнасяне,
засягащо съществените въпроси около съставомерността на деянието като „позорящо“
по смисъла на чл. 147, ал.1 НК (като напр. - изводите, че инкриминираните в
обвинението изрази „…не са от естество да
накърнят достойнството на отделната личност…“, тъй като са заявени в акт,
попадащ в категорията „жалба“ и защитен откъм своето съдържание в чл. 45 КРБ),
той може да се счита за „пряко предубеден“ (чл. 29, ал.2 НПК) относно въпросите
по чл. 301, ал.1, т.1-2 НПК.
По тези
съображения и на основание чл. 335, ал.2 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 20245217/06.11.2020 г., с което съдията – докладчик по
н.ч.х.д. № 11594/20 г. на СРС (НО, 121 с.) е прекратил наказателното производство
на основание чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: