Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 13945 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на С.О., с адрес: гр.София,
ул.“******, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.П.срещу Разпореждане от 27.09.2019 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ
район на действие СГС по изпълнително дело № 20199210401315/2019 г., с което е отказано да се намали размера на
приетите и направени от взискателя по делото разноски
за адвокатски хонорар, поради липса на прекомерност. Твърди се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено
от пълномощника на взискателя в изпълнителното
производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа
на което е образувано изпълнителното дело и молба с посочване на начин на
изпълнение-запор на банкова сметка. ***, изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен
и следва да бъде намален, както съответно и размерът на таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ следва да бъде преизчислена и намалена. Претендират се присъждане на
разноски за настоящето производство за държавна такса от 25 лв., 48 лв. по
Тарифата към ЗЧСИ и юрисконсултско възнаграждение от
50 лв.
Взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. ******,
представлявано от изпълнителните директори К.Р., Н.Ч., И.Г.и П.Ш., чрез
пълномощника по делото адвокат А.П.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******,
офис 6 оспорва жалбата.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ район на действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно
наличие на основание за обжалване по
чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.
435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила
от 21.12.2010 г., изм. -
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима
вещ или отстраняването
му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа на молба на
взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* и ИЛ от 01.04.2019 г., издаден от СРС на
основание съдебно решение по гр.д. № 36099/2019 г. на сРС,
ГО, 51 състав било образувано срещу СО изпълнително дело № 20199210401315. С молба с вх. №
19409/16.09.2019 г. е поискано от взискателя Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ******* да се наложи запор върху
банковите сметки на длъжника.
С Постановление за образуване на изпълнителното производство от 04.09.2019
г. е присъединено за събиране в изпълнителното дело претендираното
адвокатскатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 22535/05.09.2019 г. е била връчена
на длъжника на 09.09.2019 г., с която същият е бил уведомен
за дължимите по изпълнтелното дело суми, включително
и за приетия адвокатски хонорар.
На 17.09.2019 г. по делото е постъпило възражение с вх. № 19598/17.09.2019
г. от длъжника СО, ЕИК ******, изпратено до взискателя
за становище на 20.09.2019 г.
На 27.09.2019 г. по делото е постъпило становище с вх. № 20299/27.09.2019
г. от взискателя „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******.
С Разпореждане от 27.09.2019 г., ЧСИ е отказал да намали размера на
приетите и направени от взискателя по делото разноски
за адвокатски хонорар, поради липса на прекомерност, като това разпореждане е
предмет на производството пред настоящата съдебна инстанция.
Относно атакуваният размер на адвокатското
възнаграждение от 350 лв. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
С оглед доказателствата по делото, действия по образуване на
изпълнителното дело са били извършени от пълномощника
на взискателя, който
в молбата си за образуване на изпълнителното
дело е поискал да бъде образувано изпълнителното дело и с
друга молба да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Други действия
визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от пълномощника. Ето защо на
същия се следва адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв. и адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.
Относно таксите по Тарифата
към ЗЧСИ и по-специално пропорционалната такса, определена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от
255,91 лв., настоящата инстанция приема следното:
Пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата следва да се определи
съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така,
защото таксите по Тарифата се
определят с оглед на паричното вземане
по изпълнителния лист, за тях
е образувано изпълнителното
дело. В конкретния казус сумата е в размер на общо на 1452,04 лв. Съгласно т.26,
б „в“ от Тарифата от 1000 до 10 000 лв. -100 лв. + 8 сто за горницата над 1000
лв., се получава сумата от 100 лв. + 36,16 лв.=136,16 лв., а с ДДС 163,39 лв., или
дължимата такса по т. 26 от Тарифата е 163,39 лв. с ДДС и таксата, следва
да бъде намалена до този
размер.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, на жалбоподателя се следват разноски за настоящето производство в общ размер от 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за процесуално представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.09.2019 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ район на
действие СГС по изпълнително дело № 20199210401315/2019 г., с което е отказано да се намали размера на
приетите и направени от взискателя по делото разноски
за адвокатски хонорар, поради липса на прекомерност и в частта на присъдената в
ПДИ държавна такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер над
163,39 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20199210401315/2019 г. в размер на 200 лв. и държавна такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 163,39 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. ******, представлявано от
изпълнителните директори К.Р., Н.Ч., И.Г.и П.Ш., чрез пълномощника по делото адвокат
А.П.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******, офис 6 да заплати на С.О., с адрес: гр.София, ул.“******, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я.П.направените разноски за настоящето
производство в общ размер от 75 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.