Р Е Ш
Е Н И Е
№……/….02.2025г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА
КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
януари две хиляди двадесет и пета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА Т.
При
секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от
съдията
Търговско дело № 1862 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството т.д. № 1862/2018г. по
описа на Окръжен съд Варна е образувано по предявени в условията на субективно
и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
1.Р.И.Г. с ЕГН
********** с адрес *** ***срещу
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59, за
присъждане на
- сумата от 170 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на сина й С.М.Г., настъпила на 23.09.2015г. в резултат
на ПТП от 22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач
на л. а. „*** " с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг
ЕАД с ЕИК *********, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на смъртта на пострадалото лице – 23.09.2015г. до
окончателното изплащане на задължението и от
2. И.М.Г. – С. с ЕГН **********
с адрес *** срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 за присъждане
на
- сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на брат й С.М.Г., настъпила в резултат на ПТП от
22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач на л. а. „***
" с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК
*********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице
– 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба и уточнителна молба с вх. № 37098 от 17.12.2018г. се излага, че ищците са законни наследници на
лицето С.М.Г., починал на 23.09.2015г. в резултат на претърпяно ПТП на дата
22.09.2015г., около 08,45 часа, на път I - 4 София- Варна, при км. 51+300, в
землището на село Българене, Ловешка област, с посока на движение гр.Варна, с л.а.
марка „***" с peг. № ***, собственост на МПМ Хотелс ООД с ЕИК ********* и
управляван от Е.Й.Т. и л.а. марка „***" с peг. № ***, собственост на
Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК ********* и управляван от Л.Б.Я..
Твърди се, че С.М.Г. бил пътник в
автомобила, управляван от Л.Б.Я., като в резултат на получените тежки и много
на брой телесни повреди : разкъсно - контузна рана на главата, охлузвания в
областта на лицето, следи от предпазен колан по предната гръдна стена,
кръвонасядане по крайниците, деформация на дясно бедро, счупване на дясна
бедрена кост, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване на черепни
кости, субарахноидна хеморагия, контузни полета на главния мозък, счупване на
ребра- двустранно, счупване на гръбначния стълб, пукнатини по черния дроб, е
починал на 23.09.2015 г. Сочи се, че във връзка с ПТП-то е налице висящо
наказателно производство - нохд 359/2017 г. по описа на Окръжен Съд - Ловеч- НО,
водено срещу Л.Б.Я. и Е.Й.Т..
Твърди се, че автомобилът е бил
застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* по силата на сключена
застрахователна полица №
01115000333313 със срок на действие от 02.02.2015г. до 01.02.2016г.
Сочи
се, че на 03.05.2018г. ищците са подали пред ответното дружество искане за
доброволно изплащане на обезщетение, което не било удовлетворено.
Твърди
се, че ищците търпят изключително тежко загубата на единствения си син и брат. Осъзнават и страдат от факта, че са
завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са
били, от моралната синовна и братска опора, която пострадалото лице им е
давало, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за всички
тях човек, ще търпят винаги. И до настоящият момент ищците страдат от
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, панически атаки, често
главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, ищците били изключително
жизнени и контактни, радвали се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и
приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и
обичайните за всяко нормално семейство срещи с приятели и стремеж към
положителни емоционални преживявания. Страхуват се да пътуват в автомобил,
което допълнително внася трудности в ежедневието им, трудовата им дейност и
реализация. Излага се, че поради тези обстоятелства за тях е налице
правен интерес да упражнят правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя
по гражданската отговорност на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Молят
съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, законна лихва за забава в плащането на главницата от датата на смъртта
на наследодателя им, както и да заплати сторените от ищците разноски в исковото
производство.
В
срока за отговор на исковата молба
ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* оспорва исковете като неоснователни по основание и
размер. Твърди се, че механизмът на ПТП е неизяснен. Оспорва се
причинно-следствената връзка между неправомерното деяние и настъпилите вреди,
изразяващи се в смъртта на С.М.Г.. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен колан, като с това е
допринесъл в голяма степен за настъпване на фаталния изход от ПТП. По отношение
исковата претенция на И.Г. се настоява, че максималния размер, който може да
бъде присъден по дела, образувани след приемане на ТР №1/2016 на ВКС от
21.06.2018г. е в размер на 5000 лева. Възразява се от относно искането за
присъждане на лихви преди датата на получаване на исковата молба, като се
позовава на липсата на уведомяване по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ и
предвидения 3-месечен срок по чл.496 от КЗ, след който застрахователят изпада в
забава. Моли за отхвърляне на
исковете.
С Определение
№ 1361/11.04.2019г. и Определение № 260290/20.08.2024г. в качеството на трето
лице помагач на ответника ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* и на осн. чл. 227 от ГПК са конституирани: Е.И.Т.
с ЕГН **********, като водач на л.а. марка „***" с peг. № ***, неговият
застраховател по Задължителна застраховка Гражданска отговорност - ЗАД „АРМЕЕЦ“
ЕИК *********, както и законните наследници на починалия делинквент Л.Б.Я.
- Б.Л.Я. с ЕГН **********, М.Л.Я. с ЕГН **********
и Т.Л.Я. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка В.Г.С.
с ЕГН **********.
В писмено становище с вх. №
263091/29.08.2024г. Е.И.Т. чрез пълномощник адв. Н. Ц., счита привличането си на страната на
ответника за лишено от правен интерес, доколкото не е налице нито една от
предпоставките на чл. 227 и чл. 274 от КЗ (отм.), а също и предвид наличието на валидна
ЗЗГО за управлявания от него автомобил при ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК *********, която
покрива отговорността за причинените от него вреди на трети лица, настъпили от
процесното ПТП. Счита иска, предявен от ищцата Р.Г., за основателен, но завишен
по размер. Не се оспорва вината на Е.Т., доколкото е налице влязла в законна
сила на 07.06.2024г. присъда,
с която Е.Й.Т. е признат за виновен, в условията на независимо съизвършителство с Л.Б.Я., за настъпилото на 22.09.2015 г. на път
1-4 (София-Варна), при км. 51+300 пътнотранспортно произшествие. Присъдата е
потвърдена с Решение № 21/07.02.2024 г. по внохд № 82/2023 г. на ВТАС, а
последното е оставено в сила с Решение № 330/07.06.2024 г. по кнд № 422/2024 г.
на ВКС, Второ нак.отделение. Видно от мотивите и на трите съдебни акта,
деянието от страна на водача Т. е осъществено при независимо съизвършителство с
другия водач Л.Я., който е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.
4 вр. ал. 3, предл. 1, предл. 4 и 5, б. „а", алт. 2 и б. „б", ал. 1
вр. чл. 342, ал. 1, преда. 3 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За същият е безспорно установено, че е управлявал
товарния автомобил с превишена скорост (около 121 км/ч) и след употреба на
алкохол (1,3 промила).
Сочи се, че според Окръжен съд - Ловеч „приносът" на Л.Я. в съпричинения престъпен резултат е значително
по-голям, поради
което съдът е преценил това обстоятелство като изключително смекчаващо вината
досежно тази на водача Е.Т. (стр. 27,
абзац 1 от мотивите към присъда № 260005 от 26.03.2021 г. на ЛОС по нохд №
104/2020
г.),
което е довело и до извод на съда, че и най-лекото наказание, предвидено в
закона, в конкретния случай, би се оказало несъразмерно тежко за конкретното
престъпление, поради което е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК и е определил
наказанието под минимума. Сочи се, че Л.Я. е управлявал МПС в пияно състояние със скорост, която е била значително
по- висока от разрешената такава за пътния участък и за вида на превозното
средство, както и е навлязъл в насрещната лента. Неправомерното поведение на Л.Я.
се явява основна причина за настъпилото ПТП. Като се позовава на съдебните
актове, постановени от въззивната и касационната инстанция, третото лице
помагач на ответника сочи, че водачът Я. в максимална степен е допринесъл за
настъпилия вредоносен резултат, като е поставил в опасност както собствените си
живот и здраве, така и на другите участници в движението (стр. 21, ред 16-25 от решение №
21 от 07.02.2024 г. на ВТАС по внохд № 82/2023 г.). Въвежда се възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат
от ПТП от страна на починалия С. Г., изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна
правна норма - чл. 137а от ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена връзка с
получените от него несъвместими с живота травми, както и в съзнателно качване в автомобил, управляван от
алкохолно повлиян водач - Л.Б.Я. с установено наличие на алкохол в кръвта от
1,3 промила, с което
си действие сам се е поставил в риск, като това рисково поведение е проява на
съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на който е бил известен
този факт или който е могъл да предвиди, при проявена нормална дължима грижа,
тъй като това количество алкохол в кръвта отговаря на средна степен алкохолно
опиянение, с умерено изразени координационни нарушения и лесно би могло да се
възприеме от околните.
Третото лице помагач на ответника Е.Т.
оспорва предявения от И.Г.-С. иск както по
основание, така и по размер. Като се позовава на постановките на Тълкувателно решение № 1
от 21.06.2018 г. по тьлк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, оспорва да са налице предпоставките на
изключителност в отношенията сестра - брат между ищцата и починалия, които да
обосноват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди. Счита искът за неоснователен и по размер
по съображения, идентични с изложените по отношение размера, претендиран от
първата ищца, в това число и с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, изразяващо се в непоставянето на
обезопасителен колан, както и в съзнателно качване в автомобил, управляван от
алкохолно повлиян водач - Л.Б.Я., поради което в случай, че бъде определено
обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД, дължимо на ищцата, настоява да се приложи разпоредбата
на чл.51, ал. 2 ЗЗД за намаляването му.
В писмено становище с вх. №
262978/15.08.2024г. третото лице помагач на ответника, ЗАД „Армеец“ ЕИК
********* оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че
в случая е налице трудова
злополука, тъй като съгласно изложеното в постановената присъда по НОХД №104/2020 г. по описа на Окръжен съд Ловеч,
пострадалият е бил назначен на длъжност „оператор камера" в Агенция „БГ
НЕС" и е бил командирован от своя работодател в гр.Велико Търново, като
при пътуването в посока гр. Велико Търново е настъпило процесното
пътнотранспортно произшествие, т.е. налице е трудова злополука. Настоява се, че
правата на пострадалия работник/служител,
респективно неговите наследници, за претърпените неимуществени вреди, подлежат
на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са
приложими разпоредбите на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45-54 от ЗЗД.
Твърди се, че в случай,
че процесното събитие е признато за „трудова злополука", то същото не е
обект на застраховане по задължителната застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, респ. за застрахователя не възниква задължението да обезщети
на основание тази застраховка претърпените от ищците вреди от трудовата
злополука. (Определение № 50305 по т.д. № 1276/22 г. по описа на ВКС, I ТО.
Въвежда се твърдение, че ищците (или една от тях - Р.И.Г.) са получили
обезщетение за неимуществени вреди в резултат смъртта на С. Г. от работодателя
на пострадалия и търпените вреди са репарирани, съответно вземането за
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е погасено.
Действително прекият
причинител на вредите, работодателят и застрахователят по задължителна
отговорност „Гражданска отговорност" на автомобилистите отговарят на
различни основания, но за едни и същи вреди. С оглед защита на интереса на
увредените лица, те разполагат с право да предявят искове срещу всеки от тях,
но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява
задълженията на другите (в този смисъл P № 29/11.07.2019г. по гр. дело №1865/
2018 г. по описа на ВКС, 3-то ГО).
Не се оспорва наличието на сключен при
ЗАД „Армеец" договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № 11115001113567 за л.а. „***"
с per. № *****,
валиден към датата на посоченото в исковата молба събитие - пътнотранспортно
произшествие от 22.09.2015г., но се оспорва наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на дружеството. Счита се, че дори да е налице виновно
и противоправно поведение от страна на водача на „***" с per. № *** - Е.Т., което да се намира в пряка
причинно- следствена връзка с описаните от ищците неимуществени вреди, основен,
съществен, преимуществен принос за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, респективно леталния изход за С. Г., е поведението на водача на
л.а. „***" с peг. № *** - Л.Б.Я.. Позовава се на влязлата
в законна сила присъда по отношение на водача Я., съгласно която същият е
управлявал МПС в нарушение на чл.5, aл.3
от ЗДвП след употреба и под въздействието на алкохол със скорост, надвишаваща
максимално допустимата за съответния пътен участък и/или несъобразена с
конкретната пътна обстановка и условия, не е контролирал непрекъснато МПС
(нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП), навлязъл е в насрещната лента, полагаща
се за движение на л.а. „***" с peг. №
*****, на място, на което това не е било позволено (пътната маркировка е
забранявала подобна маневра), в момент, в който това не е било безопасно, тъй
като там правомерно се е движил л.а. „***" с peг. №
*****, управляван от Е.Т. (нарушение по чл. 16 от ЗДвП). Съотв. водачът Л.Я. не
е намалил скоростта и не е предприел спиране при възникнала на пътя опасност,
каквато е била наличието на насрещнодвижещо се МПС, като по този начин е станал
причина за настъпване на ПТП (нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП). Счита се, че приносът на водача Л.Я. за
настъпване на процесното ПТП, съответно вредите, е 99%.
Оспорва се размера на предявените искове
като прекомерен, тъй като не кореспондира с действително претърпените вреди,
със социално- икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на
процесното събитие, със съдебната практика в сходни случаи. Пострадалият е бил
пълнолетно лице към датата на настъпване на процесното събитие, създал е свое отделно
домакинство, на различен адрес от този на ищците. По отношение на исковата
претенция на И.Г.-С. се счита, че максималният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, се
определя в размер до 5000 лв. съгласно §96 от ПЗР на Кодекса за застраховането.
Въвежда се възражение за наличие на
значителен принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, изразяващо се непоставяне на предпазен
обезопасителен колан
към момента на настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с
което е допринесъл за настъпването и/или вида и степента на вредите. На
следващо място се твърди, че се качил като пътник в МПС с водач, употребил/ под въздействието на алкохол.
С гореописаното
поведение ищецът сам е поставил живота и здравето си в опасност, допринесъл е
съществено за настъпване на произшествието и вредите, предвид което
обезщетението следва да бъде съответно намалено.
Настоява се, че изплатеното от страна на работодателя
обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда, следва да бъде взето предвид и
приспаднато, в случай на определяне на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Оспорва се искането за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
поради липса на посочени банкови сметки от ищците.
В молба с вх. № 263155/03.09.2024г. третите
лица помагачи на ответника, законните наследници на починалия
делинквент Л.Б.Я. - Б.Л.Я., М.Л.Я. и Т.Л.Я.,
действащ лично и със съгласието на своята майка В.Г.С., чрез пълномощник адв.
Д.М., не изразяват конкретно становище по исковете. В молба по хода на делото с вх. №
260354/30.01.2025г. се изразява становище по доказателствата.
С
определение № 1361/11.04.2019г. на осн. чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е било спряно до решаване с
влязла в сила присъда на производството по н.о.х.д. № 359/2017 г. по описа на
Окръжен Съд - Ловеч- НО, водено срещу Л.Б.Я. и Е.Й.Т..
С
определение № 260226/25.06.2024г. производството по делото е възобновено.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Не се спори между
страните и се установява от данните по приложеното по настоящото дело нохд №
104/2020г. по описа на ОС Ловеч, че с влязла в законна сила на 07.06.2024г.
присъда № 260005 от 26.03.2021г. по н.о.х.д. № 104/2020г.
на ОС Ловеч Е.Й.Т. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
22.09.2015г. на път 1-4 София – Варна, при км 51+300, с посока на движение
гр.София, при условията на независимо съизвършителство с Л.Б.Я., починал на
24.04.2019г. като водач на т.а. „***“ с рег. № ***, при управление на МПС л.а.
„***“ с рег. № ***, собственост на „МПМ Хотелс“ ООД гр.София, нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП като при
възникване на опасност за движението – навлизане в неговата пътна лента за
движение на т.а. „***“ с рег. № ***не намалил скоростта и в случай не
необходимост не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Г. ЕГН **********
от гр. Варна и П.И.Н. ЕГН ********** от гр.София, една тежка и три средни
повреди на Л.Б.Я. ***, пореди което и на осн. чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3
предл. 4 и 5 б. „а“ алт. 1 и алт. 2 и „б“, алт. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1,
предл. 3, във вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с отлагане
изпълнението на наказанието на осн.чл. 66, ал.1 от НК с 3-годишен изпитателен
срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Не се спори и се
установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищците са
майка и сестра на починалия в процесното ПТП наследодател С.М.Г. ЕГН ********** от гр. Варна, като в
това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилата му смърт, съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС
и Постановления № 4/25.05.1961г. и
№5/24.11.1969г. на ПВС.
По делото не е спорен и въпроса относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* и
делинквента Л.Б.Я. със срок на валидност на застрахователната полица и към момента
на ПТП. Фактът на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, по
което, съгласно чл. 157, ал. 1 и ал. 2 и чл. 267, ал.1 от КЗ (отм.) ответникът е застраховател по риска ГО
на делинквента е изрично признат с отговора на исковата молба. Процесният т.а. „***“ с рег. № ***е имал застраховка ГО към дена на
ПТП, по силата на която и на осн.чл. 223, ал.1, изр. 1 от КЗ (отм.) ответното дружество е длъжно да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
С молба вх. № 200-00-1779/03.05.2018г.
ищцата Р.И.Г. и заявила пред ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* искане за
определяне и присъждане на претърпените от смъртта на сина й неимуществени
вреди.
Съгласно писмо от Окръжна прокуратура
Ловеч изх. № 1738/2015г. от 21.10.2019г. ДП № 99/2019г. по описа на ОД на МВР
Ловеч, водено срещу Л.Б.Я. за престъпление по чл. чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3,
предл. 1, предл. 4 и 5, б. „а“ алт. 2 и б.“б“ алт. 1 във вр. чл. 342, ал.1
предл. 3 от НК въвъ вр. чл. 16, ал. 1 т.1 и и чл. 21 от ЗДвП е прекратено на
осн.чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК поради неговата смърт, настъпила на
24.04.2019г.
В хода на съдебното дирене не се
поддържа възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и смъртта на наследодателя на ищците, съотв. не се поддържа и
възражението за липса на вина на застрахования при ответника водач –
делинквента Л.Б.Я., като се настоява, че резултатът от противоправното деяние е
реализиран при условията на независимо съизвършителство с водача на другото МПС
- Е.Й.Т., по отношение на когото е налице влязла в законна сила присъда.
Не се оспорва от страните механизма на
ПТП, като съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета КСМАТЕ,
същият е идентичен с описания в присъдата, като е посочено, че Участник 1 - товарен автомобил „***" ***, управляван от Л.Я., се движел в посока от гр. София
към гр. Варна, с несъобразена скорост спрямо пътните условия, и след като
излязъл от ляв завой изгубил управление и навлязъл
в насрещното платно,
където Участник 2 - лек автомобил „***" ***, управляван от Е.Т., се движел
и щял да навлиза в завоя. Участник 2 направил опит да избегне идващият срещу
него Участник 1 като направил маневра на ляво, т.к. от дясно имало мантинела, и
навлязъл в
насрещното платно, а
същевременно Участник 1 направил опит да се върне в своята лента за движение и
около средата на пътното платно настъпил челен-кос
удар между двата
автомобила. Видимостта за
Участник 2 била по-голяма от 30 м, т.к. му
предстояло да навлезе в завоя, а за Участник 1 - по-малка,
т.к.
излизал от завоя, като при ПТП нямало други автомобили в близост, било светло, а от двете десни страни на пътното платно имало мантинела. Посочено е, че скоростта на Участник 1 била около 121.36км/ч
- 33.71м/с, а на Участник 2 около 66.47км/ч
- 18.46м/с, която преди и след удара била една и съща, поради липса на спирачни
следи по асфалта, при максимално разрешена в пътния участък и извън
населено място за ППС категория В
- 90км/ч.
Опасната зона на спиране за
Участник 1 била 208.89м при време на реакция 3.6 с, при отчитане на установената
концентрация на алкохол в кръвта му от 1.3промила, съответстваща на лека степен на алкохолно повлияване, което осъществява състава на
чл.343, ал.3, пр.1 ЗДвП (пияно състояние),
а ако не е употребил алкохол -
времето би било 0.8 с, а за Участник 2 - 44.77
м при време на реакция 0.8с.
Вещото лице докладва, че
възможност да се предотврати удара е съществувала ако: Участник 1 преди да
навлезе в завоя е намалил скоростта до 90км/ч и
останал в своята пътна лента,
а Участник
2 не беше преценил, за по-малко от 0.3 сек да не избяга
в ляво, което иначе е най-логичния начин на
действие, т.к. там е имал най-много място.
Експертът не може да отговори дали ако
Участник 1 е управлявал със скорост от 90км/ч би предотвратил ПТП,
т.к. е употребил
алкохол и реакциите му са били забавени, като заключава, че комбинацията
употреба на алкохол и висока скорост е
в причинна връзка. Липсва отговор и дали ако Участник 2 се е движил направо или плътно в дясно на своята пътна лента би
предотвратил ПТП, тъй като няма данни колко е навлязъл Участник 1 в
неговата лента.
Вещото лице медик докладва, че в
резултат на ПТП Св. Г. е получил съчетана травма, така в областта на главата :
контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузни
рани и счупвания на черепните кости, разкъсно-контузни рани и ожулвания на
лицето, всички при съприкосновение с части на предната лява седалка и детайли,
намиращи се межде двете седалки; в областта на гръден кош : счупване на ребра,
ожулвания, получени при съприкосновение със страничната дясна част на предната
лява седалка; на долни крайници – счупване на дясна бедрена кост,
разкъсно-контузни рани със счупване костите на лявата подбедрица и
кръвонасядане на предната повърхност на дясно бедро, получени при
съприкосновение със задните части на предните седалки.
Във връзка с възражението за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, вещото лице
докладва, че автомобилът, в който е пътувал на задната седалка починалият Г.,
без данни на кое място точно, е оборудван фабрично с предпазни триточкови
колани на местата на водача, пътника до водача, пътниците от двата края на
задната седалка и пътника в средата, чийто колан е двуточков. Като съпоставят
данните от проведеното изследване на няколко фактора вещите лица по КСАТМЕ
заключават, че категорично починалият пътник е бил поставен обезопасителен
колан към момента на настъпване на ПТП. Така, установено е, че последният е
намерен заклещен между предните две седалки с лява ръка, подпъхната под предна
лява седалка; при направената аутопсия не са открити травматични увреждания –
ожулвания и/или кръвонасядания, съответстващи на обезопасителен колан за пътник
на задната седалка, както следва : в долния етаж на корема, в дясно – от
дясното рамо надолу към лявата хълбочна област и в областта между двете
хълбочни области, в ляво : от лявото рамо надолу към дясната хълбочна област и
в областта между двете хълбочни области.
В съдебно заседание вещото лице медик
пояснява, че включително и при правилно поставен обезопасителен колан,
пътуващите на задната седалка могат да получат увреждания, които биха довели до
смърт. Това представляват тежки травматични увреждания в шийния отдел на
гръбначния стълб при внезапно фарсирано сгъване и разгъване на шията, при което
се получава счупване на шийни прешлени, увреждане на гръбначния мозък на високо
ниво с последващ възходящ мозъчен оток и настъпване на смърт. В конкретния
случай при съобразяване с висока скорост, при която двата автомобила са се
ударили, то според експерта, несъмнено и при поставен колан пътникът би получил
форсирано сгъване и разгъване на шията напред назад, което по посочения по-горе
начин, би довело до летален резултат, т.е. и без счупването на черепа и
контузията на мозъка. Вещите лица считат, че и при поставен колан, предвид
високата скорост при сблъсъка, пътникът Г. би получил счупване на ребра и
разкъсванията на бял дроб; разкъсване на слезка с последващ кръвоизлив, които
също да доведат до смърт.
Вещото лице по съдебно-токсикологичната
експертиза докладва, че при наличие на 1.3 промила
алкохол в кръвта най-често се наблюдават следните промени: голяма загуба на двигателен контрол,
лош или никакъв баланс, дефицит на вниманието и реакциите; неспособност за
когнитивна обработка на звуци или визуални изображения, гадене или повръщане.
Тази концентрация се степенува в
графата от 1.0-1.5промили
и се характеризира с ефекти: „голямото,
важното" е намалено или незначително, депресивност (тревожност,
безпокойство), грубо двигателно увреждане, силно увредена преценка и възприятия и се определя като средна или умерена концентрация. Уточнява, че обичайно
ефектите при тази
концентрация са видими за околните, с изключение при тези изградили
толеранс към алкохола и добре заучено поведение за прикриване.
Според експерта всички
концентрации на алкохол в кръвта категорично са предпоставка
за възникване на ПТП
и дори ефектите на алкохола
да не са отчетени от трети лица, доказано е наличието на
нарушение в личната координация, преценка, внимание, сетива.
Изяснява, че в случая
концентрацията на алкохол в кръвта на Я. е била: при тръгване в 7:00 ч. - 1.97
промила, при ПТП в 08:30 ч. -1.75 промила, а при вземане на кръв за експертиза
в 11:35 ч. 1.3
промила. Предполага, че алкохола е приет
вечерта, поради което остатъчен в стомаха е нямало, а издишаният
е можело да бъде маскиран чрез миризмата на паста за зъби или кафе и
заобикалящите хора да не са го усетят.
Допуска
двамата пътници да са усетили алкохолен дъх, да са доловили въздействие върху походка и стоеж, но да са толерирали
тези данни и
да не са отчели възможността остатъчните ефекти на алкохола да доведат до ПТП.
По делото са събрани гласни
доказателства последством разпита на водените от ищците свидетели – св. Д. С.,
съпруг на ищцата И.Г.-С. и св.М. П., приятелка на същата ищца, както и на
разпитания по делегация от искане на третото лице помагач на ответника, ЗАД
„Армеец“ гр. София.
Св. С.споделя пред съда, че Св. Г.
живеел в гр.София и работел като оператор в телевизия. Нямал семейство. С майка
си и сестра си били много близки, в постоянна връзка. Св. Г. се връщал в къщата
при родителите си във Варна всяка Коледа и по Великден, всяко лято; през
седмица-две бил във Варна. Жилището, в което живее свидетеля заедно със
сестрата на починалия, била на около 5 минути от родната им къща. Твърди,
че за майка му Св. Г. бил надеждата й,
че ще наследи бащината къща и ще се върне във Варна, за да заживее с тях. Той
се прибирал често, като през това време се грижел за тях като пазарувал,
помагал на баща си в градината, купувал дърва за зимата и ги пренасял в къщата.
Доставял необходимите за баща му лекарства, който бил болен от рак. Връзката на
св. Г. със сестра му също била силна. Като деца живеели в обща стая и
родителите им не пускали сестрата да излезе без по-големия й брат, който й бил
голяма опора. По-късно, когато ищцата се омъжила и имала деца, Св. Г. се
привързал и към тях; заобичал ги; вземал ги от дома им и ги разхождал в
морската градина. Св. С.изнася, че смъртта на Св. Г. била за двете жени шок. За
сестрата първите 2-3 години били много тежки. Била посещавала психолог;
преживяла спонтанен аборт, без да е сигурен каква е била причината. У нея се
появил страх да шофира, който бавно преодолявала. По отношение на майката на
Св.Г. твърди, че тя се сринала, като скоро след смъртта му, й открили
Паркинсон. Започнала да се движи все по-малко. Дъщеря й се грижела за нея,
защото след смъртта на съпруга й (година преди смъртта на сина й) останала сама в къщата. Карала я да се
грижи за внучките си, наела жена да се грижи за нея, но към момента физическото
и психическото й състояние било зле.
Св. М. П. познава И. и брат й, както и
семейството от повече от 30 години; още от ученици били заедно. Като студент в
София се прибирал всяко лято и ваканциите, а след като започнал работа в София
си създал среда, но винаги се връщал във Варна за Коледа и за рождени дни. Св. Г.
бил чистосърдечен и топъл човек. Сестра му винаги се грижела за него и била
по-покровителствена в тяхната връзка; грижела се той да си купи дрехи и обувки
за сезона, да си намери квартира. Смъртта му била шок за сестрата и майка му.
Ищцата Г.-С. веднага заминала за Ловеч, била потресена от отношението в
болницата и искала да го премести в София. Цялата тежест по погребението я
изнесла тя. Впоследствие посещавала психолози. Минало доста време, докато се
стабилизира. Майка й също понесла загубата на сина много тежко, като И.Г.,
освен за децата си, се грижела и за нея.
В показанията си, събрани по реда на чл.
25 от ГПК, св. А.Н., не внася
допълнителна конкретика относно ПТП, като отговорите на една част от въпросите
са в противоречие с тези, дадени като показания в хода на наказателното
производство, а по отношение на други въпроси – липсва спомен за случилото
се.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, събраните
писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица по КСАТМЕ и СТЕ, се
налагат следните правни изводи :
Исковете
черпят правно основание от разпоредбите на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45
и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Разпределение на доказателствената
тежест : на ищците се възлага да установят кумулативно наличие на всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като
единствено субективният елемент - вината се предполага до доказване на
противното; наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и застрахователя, претърпените болки и
страдания, включително да обосноват размера на претендираното обезщетение;
ищцата И.М.Г. – С. следва да докаже трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, да обоснове наличието на емоционална подкрепа и доверие, които биха
получили реално проявление, ако починалият родственик бе жив.
Ответникът и третите лица помагачи на
ответника следва да установят възраженията си срещу исковете, включително
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат във въведените форми.
Ищците, в качеството на възходящ и сестра на
пострадалия, са материалноправно легитимирани да търсят обезвреда на
имуществените и неимуществените вреди, изразяващи се претърпени душевни болки и
страдания от смъртта на техния родител в резултат на ПТП. Изводът се налага с
оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.дело № 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС и Постановления № 4/25.05.1961г. и №5/24.11.1969г. на ПВС.
Безспорно се установява по делото противоправността
на извършеното деяние, при което водачът Л.Б.Я. ЕГН ********** на л. а. „*** " с peг. № ***, поради
несъобразена с пътните знаци и маркировка скорост, управлявайки след употреба
на алкохол и наличие на концентрация на алкохол в кръвта – 1.3 промила,
доказано с повторно изследване на 18.12.2015г. от СХЛ към ЦСМП Плевен,
установено с газ-хроматографски метод в деня на ПТП, съгласно Наредба № 30 от
27.06.2001г., навлиза в насрещното платно и блъска челно управляваното от него
МПС в движещото се насреща МПС, при което в условията на независимо
съизвършителство с водача на второто МПС - л.а. „***" с peг. №
*****, Е.Й.Т., причинява по непредпазливост смъртта на С.М.Г., наследодател на
ищците.
Не се спори относно вината на прекия причинител и причинно-следствената
връзка между противоправното му деяние, съставляващо престъпление, и вредата,
изразяваща се в настъпилата вследствие процесното ПТП смърт на наследодателя на
ищците. Вината на делинквента Л.Б.Я.
се явява преимуществена в независимото съизвършителство, доколкото поведението
на водача Е.Й.Т. се явява
спасителна маневра, чието решение за предприемане същият е следвало да прецени
в рамките на 0.3 секунди, съгласно изводите на заключението по приетата КСАТМЕ.
Отговорността
на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед наличието на валидно
сключена между него и собственика на лекия автомобил, управляван от
делинквента, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което правоотношение е съществувало към датата на ПТП. Следователно ответният застраховател е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове.
Отделно по делото не се твърди, нито са
налице доказателства прекият причинител на вредите да е заплатил доброволно или
по принудителен ред въз основа на влязлото в сила решение по предявените срещу
него искове от ищците по чл.45 във вр.чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на родителя им. Този факт би имал значение за основателността
на настоящите искове, съгл. постановките на
Тълкувателно решение №2 от 06.06.2012г. на ОСТК на ВКС, но при
положение, че такова плащане не се твърди и не е осъществено, то и не се
поставя на изследване в процеса и не е обуславящ за изхода по настоящия спор.
Остава недоказано възражението на трето
лице помагач на ответника ЗАД „Армеец“ за извършено парично обезщетявене на
наследниците от работодателя на техния наследодател, тъй като злополуката била
призната за трудова.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 от ЗЗД.
По иска на Р.И.Г. :
С оглед определяне справедлив размер на дължимото
обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания от причинената в резултат на ПТП смърт
на сина й. Съдът трябва да
вземе предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват
нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск
"Гражданска отговорност на автомобилистите" като критерий наред със
всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са продължително,
трайно състояние и техния размер следва да се установи към момента на
постановяване на съдебното решение. При оценяването на неимуществените вреди е
възможно да се използват два метода – обективен и субективен. Според първия
всяко качество на човека има определена обективна стойност, независимо от
изявата му и се изразява в специфична парична стойност. Съгласно субективния
метод вредите се оценяват според конкретната жертва, претърпяла вредата.
Пострадалият е била на 42 годишна възраст, любящ
син, в добро здраве (по делото не са представени доказателства за наличието на
заболявания, които да са причинили настъпването на смъртта), внимателен, грижещ
се за близките си. От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на водените от ищцата свидетели, които не са
опровергани нито в цялост, нито в конкретика, се установява, че отношенията
между майката и сина й са били хармонични, поддържащи се един друг. Св. Г. е
живял в дома на родителите си, след което е заминал за гр. София, за да следва
и впоследствие трайно се установил в столицата, където започнал да полага труд.
Независимо от отдалечеността връзката между майката и сина не е прекъсната. Св.Г.
се връщал в къщата при
родителите си във Варна всяка Коледа и по Великден, всяко лято; през
седмица-две бил във Варна. По време на пребиваването си в дома на родителите се
грижел за тях като пазарувал, помагал им в градината, купувал дърва за зимата и
ги пренасял в къщата. За ищцата, неговата майка, той бил опора и надежда да
върне в родния дом. Установи се, че неочакваната смърт на детето й представлява
остър стрес, доколкото същата е била внезапна. Според св. С.скоро след нея
ищцата е отключила Паркинсон; ограничила контактите си; дори грижата за
внучките й не е успяла да я изведе от травмата и физически и психически тя продължавала
да се влошава. Не се твърди от ответника, както и не са събрани доказателства,
които да установяват преодоляване от страна на ищцата на мъката и травмата от
преждевременната смърт на сина й.
Липсва основание показанията на
св. С.да не бъдет кредитирани, тъй като е нормално и съвсем естествено
състоянието на майката на починалия да е познато на нейното най-близко
обкръжение, сред които е и нейния зет. Следователно се установява по несъмнен
начин, че между починалия син и неговата майка е била налице стабилна връзка,
която не се е загубила след отделянето на сина и напускането на родния дом.
Двамата са имали много близки отношения на обич, уважение, привързаност и близост, които са поддържали до последния миг, продължили са да се подкрепят
взаимно в разбирателство и взаимност.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди на базата на принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
се осъществява чрез преценка на всички установени по делото обективно
съществуващи обстоятелства, относими към характера и тежестта на увреждането,
степента и продължителността на болките и страданията във връзка с него,
характерът на взаимоотношенията, създадени между майка и децата й, ролята на
бащата в семейството, общественото възприемане на справедливостта при конкретен етап от
развитие на обществото, икономическите условия в страната. Едно от проявленията
на тези условия е непрекъснатото осъвременяване на минималните нива на
застрахователните суми /лимити/ за покриване в техните рамки на отговорността
на застрахователя за неимуществени вреди, причинени от застрахования
автомобилист на трети лица в срока на действие на задължителната застраховка
„ГО” /чл. 266 и чл. 267 от КЗ отм./. Ежегодно нарастващите нива на
застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са
обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа
обстановка, които в случая са съизмерими с предвидените в пар. 27, ал. 1 от
ПЗР на КЗ (отм.) минимални лимити на отговорността на
застрахователя. Нормативно предвидените лимити следва да се отчитат като
ориентир за икономическите условия в страната към момента на настъпване на
увреждащото събитие при преценката за действително претърпените неимуществени
вреди и определянето по критериите по чл.52 от ЗЗД на
дължимото се обезщетение за тях. От
друга страна, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма
степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди.
Предвид изложеното по-горе
и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди,
настъпили за ищцата от загубата на нейния син вследствие процесното ПТП,
съобразявайки и икономическата обстановка в страната през 2015 г., то следва да
се приеме, че справедливото обезщетение дължимо на ищцата е в размер на 140 000
лв.
По отношение възражението за съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за съпричиняване на настъпилия летален изход от ПТП за починалия Св. Г., изразяващо
се в непоставяне на обезопасителен колан като пътник в МПС в нарушение
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДпП. Третите лица помагачи на ответника – Е.Т.
*** твърдят, че наследодателят на ищците е способствал за настъпване на тежкия
вредоносен резултат спрямо самия себе си, като съзнателно се е качил и пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, след като този факт му е бил известен.
На първо място по отношение
знанието на пострадалия, че водачът управлява МПС в нетрезво състояние, не са
въведени каквито и да било твърдения от страните в тази насока, съотв. не са
ангажирани доказателства. В мотивите към
присъдата, посочена по-горе, се съдържат данни, че водачът Я. и двамата му
спътника Н. и Г. се срещат в 7 часа сутринта, за да потеглят в определената
посока и нищо повече.
Съгласно постановката на т. 7 от
от Тълкувателно решение №1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк.дело №1/2014г. на
ВКС, ОСТК рисково поведение,
което да е допринесло за увреждането на пътника, е пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание
за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
За
да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и
реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване се
преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от
обезвреда. Последното разбиране е в съгласие с чл.13, т.3 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 год., транспонирана
в националното ни право чрез разпоредбата на чл.257, ал.4 КЗ. Тежестта за
доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент
или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство,
в което е пътувал, е употребил алкохол. При твърдение за невменяемост
доказателствената тежест се носи от увредения. Следователно единствено
констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият
е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на
обезщетението за причинените вреди, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай съдържанието на
количество алкохол в кръвта над допустимите норми у делинквента е безспорно
установено. Липсват, обаче, данни, които да сочат, че пострадалият е знаел за
това, както и, че е могъл да предположи било, защото е имал информация или като
извод при визуалния и словесен контакт с лицето. Вещото лице докладва, че е
напълно възможно при допускане (защото и по отношение на момента на приема липсват твърдения), че алкохолът е бил приет
вечерта, да няма остатъчен алкохол в стомаха, предвид изминалите часове, а
издишвания алкохол да бъде маскиран чрез миризмата на паста за зъби или
сутрешно кафе. На следващо място вещото
лице сочи, че е възможно и прикриване на симптомите, стандартни за установената
степен на опиянение, при човек развил толеранс към алкохола, т.е. за лицето да
не е проблем да понася висока алкохолна концентрация, да стои изправен и „да не
му личи“, с което може да заблуди хора, чието внимание преди път не е насочено
към фини детайли като наблюдение върху жестове, походка, изговаряне на думи,
мирис, а ако не са водили по-продължителен разговор, могат да не усетят никакви
появи на алкохолно въздействие. Следователно, възражението за съпричиняване в
коментираната проявна форма, остава недоказано.
На следващо място, следва да се приеме за безспорно установено въз
основа на заключението на вещите лице по КСАТМЕ, че починалият е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан, което е в нарушение на
императивната норма на чл. 137а от ЗДвП.
Съдът дава вяра на становището на вещото лице, че включително и при правилно поставен
обезопасителен колан, пътуващите на задната седалка могат да получат
увреждания, които биха довели до смърт от рода на тежки травматични увреждания
в шийния отдел на гръбначния стълб при внезапно фарсирано сгъване и разгъване
на шията, при което се получава счупване на шийни прешлени, увреждане на
гръбначния мозък на високо ниво с последващ възходящ мозъчен оток и настъпване
на смърт. Пренесено в частност за случая при съобразяване с високата скорост,
при която двата автомобила са се ударили, съдът възприема становището на
медика, че несъмнено и при поставен колан пътникът би получил форсирано сгъване
и разгъване на шията напред назад, което по посочения по-горе начин би довело
до летален резултат, т.е. и без счупването на черепа и контузията на мозъка,
получени без поставен колан, която увреда е сочена като главна причина за
смъртта. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и в тази форма
остава недоказано.
Поради уважаване на иска за
неимуществени вреди съдът намира за основателна и акцесорната претенция за
мораторните лихви, считано от датата на настъпване на смъртта – 23.09.2015г. до
окончателното плащане на главницата, така както е заявена в исковата молба, на
осн. чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 223 от КЗ (отм.). Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на
увреждането, или така, както е заявена от ищеца.
По отношение на иска на И. Г.-С. :
Съобразно
разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/
и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете,
отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/
на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично
е посочено в мотивите на касационния съд, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи,
че право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С
оглед на така изложеното, в тежест на ищцата, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в близостта
между брат и сестра, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
Въз основа на така очертаната от
свидетелите връзка съдът намира, че същата съответства изцяло на характерната и
типична за нашето общество връзка между брат и сестра – близост, обич,
взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те, обаче, не могат
са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на
отговорност. За да е оправдано
изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно
да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Такива конкретни житейски обстоятелства
по делото не са установени. Не се установяват и морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството.
По тези
съображения съд намира, че в настоящия случай няма основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
По отношение на разноските: На
осн.чл.83, ал.2
от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
С оглед резултата от спора и на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на общо 5600
лева държавна такса.
Ответникът, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
следва да заплати на ищцата Р.И.Г. с ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9 943 лева, като същото е определено върху
уважената част от претенцията и при прието договорено възнаграждение, представляващо
половината от общо платеното.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата Р.И.Г.
с ЕГН ********** следва да заплати на ответника сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2061 лева и 96 лева – за възнаграждение
на вещото лице по КСАТМЕ, а ищцата И.М.Г.-С. сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6 250
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК
********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ
на Р.И.Г. с ЕГН ********** с адрес *** ***сумата от 140 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на сина й С.М.Г., настъпила на 23.09.2015г. в резултат
на ПТП от 22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач
на л. а. „*** " с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг
ЕАД с ЕИК *********, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице
– 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
140 000 лева до претендирания размер от 170 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.Г. – С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 за присъждане на сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически
изживявания от загубата на брат й С.М.Г., настъпила в резултат на ПТП от
22.09.2015г., виновно причинено от Л.Б.Я. ЕГН ********** като водач на л. а. „***
" с peг. № ***, собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД с ЕИК
*********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице
– 23.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса в размер 5 600 лева.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 да заплати на Р.И.Г. с ЕГН ********** с адрес *** ***сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 943 лева.
ОСЪЖДА Р.И.Г. с ЕГН
********** с адрес *** ***да заплати на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2061 лева и 96 лева – за възнаграждение на вещото
лице по КСАТМЕ.
ОСЪЖДА И.М.Г.
– С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз А. Дондуков 59 сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в в размер на 6 250
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е.И.Т. с
ЕГН **********, като водач на л.а. марка „***" с peг. № ***, неговият
застраховател по Задължителна застраховка Гражданска отговорност - ЗАД „АРМЕЕЦ“
ЕИК *********, както и законните наследници на починалия делинквент Л.Б.Я.
- Б.Л.Я. с ЕГН **********, М.Л.Я. с ЕГН **********
и Т.Л.Я. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка В.Г.С.
с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: