Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 394/2020 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
Л.К. Ч.с ЕГН ********** *** и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу ЗД„БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********
със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с
правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки
от ищците сумата от по 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния племенник М.И.Ч., починал
на 10.09.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2018г. в гр.Варна по
бул.Приморски” в посока Икономически университет – Варна преди кръстовището с
ул.”Македония”, по вина на водача
на л.а. „БМВ”, модел 318 с ДК
№ *******, П.Н.З., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018г., издадена от ЗД„БУЛ ИНС“ АД, със срок на валидност 31.08.2018г. до
30.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 10.09.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание с
влязла в сила присъда по нохд № 1255/2018 г., по описа на ВОС, НО, за това, че
поради движение с превишена скорост и без да притежава необходимата
правоспособност за управление на МПС, е отнел предимството и ударил пресичащия
пътното платно от дясно наляво пешеходец М.И.Ч. и е причинил по
непредпазливост смъртта му. Отговорността на
ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач
автомобил, обективирана в полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018г., издадена от ЗД„БУЛ ИНС“ АД,
със срок на валидност 31.08.2018г. до 30.08.2019г. Ищците са лели на починалия, като до смъртта
му са поддържали почти ежедневни изключително близки и топли отношения, поради
което изживяват изключително тежко внезапната му смърт в най-активната му
възраст и не могат да приемат загубата му, а скръбта им е несравнима и
неутешима. Позовават се на традиционно близките отношения в българските
семейства. По предявената на 18.02.2020г. застрахователна претенция
застрахователят е постановил отказ, поради което се прави искане за ангажиране
на гаранционната му отговорност по съдебен ред в пълен обем. Изложен е анализ
на относимото европейско законодателство и съдебна практика, в контекста на
твърденията, че въведеният с чл.493а от КЗ лимит на отговорността противоречи
на правни норми от по-висок ранг.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва да е осъществен фактически състав на деликт по
отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно за водача на МПС,
като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Оспорва правните доводи за допуснати от застрахования водач
нарушения на ЗДвП. В условията на евентуалност се поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от самия починал, който с поведените си е създал
предпоставки за настъпване на инцидента и е завишил риска от собственото си
увреждане, като е нарушил установените правила за движение на пешеходци по
чл.113 и чл.114 от ЗДвП, предприемайки пресичане на неустановено за целта място
и навлизайки внезапно на пътното платно. Оспорва се приживе между ищците и
починалия да са съществували отношения на близост, които да обуславят
твърдените вреди. Формалната родствена връзка сама по себе си не е достатъчна
предпоставка за присъждане на обезщетение. По делото няма данни за връзка извън
формалното родство между ищците и починалия. Твърди се, че към датата на ПТП
отношенията на практика са били прекъснати и не е налице особено близка връзка
по смисъла на ТР 1/2016г. на ВКС. Размерът на претенцията се оспорва като
прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост. Поддържа се, че съдът
е обвързан от лимитите на отговорността на застрахователя само доколкото
последният не отговаря над лимита.
В срока по чл. 372, ищцовата страна
депозира допълнителна искова молба, в която се репликират възраженията на
ответника. Поддържа се, че е недопустимо да се преразглеждат въпросите,
свързани с механизма на ПТП, при наличието на влязла в сила присъда.
Виновността на водача и наличието на причинна връзка също представляват
безспорен елемент от присъдата, поради което счита за неоснователни
предприетите от ответника оспорвания в тази насока. Излага се, че не е налице
принос от страна на пострадалия, тъй като поведението му не е било
противоправно. Твърди се, че ищците попадат в кръга на правоимащите обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Размерът на претенцията е съобразен с
принципа по чл.52 от ЗЗД, лимита, който покрива застраховката и обществената и
икономическа конюнктура в страната. Законната лихва от датата на увреждането е
компенсаторна и се дължи, тъй като деликвентът би я дължал, ако главният иск
беше насочен към него.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището,
възраженията и твърденията изложени в отговора. В допълнение конкретизира
възражението за съпричиняване, с твърдения, че пешеходецът е пресичал пътното
платно на необозначено за това място (30м. преди пешеходна пътека), без да се
увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е
съобразил разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост на движение,
в какъвто смисъл са и мотивите към присъдата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на
28.01.2020 г. присъда по НОХД № 1255/2018 г. по описа на ОС - Варна П.Н.З.
с ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на 10.09.2018 г. в гр. Варна
при управление на л.а. „БМВ”, модел 318 с ДК № ******* е нарушил правилата за
движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на М.И.Ч.
с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал
без да има необходимата правоспособност.
От представеното по делото
удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са роднини от трета
степен по съребрена линия на починалия М.И.Ч. с ЕГН **********.
По делото не е налице спор
и от представената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че л.а.
„БМВ”, модел 318 с ДК № ******* е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по застрахователна полица №BG/02/118002603860/31.08.2018г., издадена от ЗД„БУЛ ИНС“ АД,
със срок на валидност 31.08.2018г. до 30.08.2019г.
По предявената от ищците на 18.02.2020г. застрахователна претенция
застрахователят е постановил изричен отказ №1464/05.03.2020г.,
поради липса на данни за особено близки взаимоотношения с починалия.
За
установяване на твърдяните от ищците болки и страдания и близката им връзка с
починалия по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите Й. Д. и В. Ч.– съответно приятелка и сестра на ищците (майка на
починалия). От показанията им се установява, че сестрите В., Н. и Л. били много
задружни, помагали си, непрекъснато общували, прекарвали заедно празниците,
семейството им било неразделно. М. Чикалов е отгледан от майка си В., с помощта
на нейната майка и ищците, но последните никога не са съжителствали с него в
едно домакинство. Ищцата Н. винаги е живяла в гр.Балчик, където е омъжена и
по-рядко се виждала с М., а ищцата Л. живеела в гр.Варна и докато М. бил дете
почти ежедневно се отбивала през дома на сестра си, за да го види. Приживе М.
много уважавал лелите си и винаги се отзовавал, когато имали нужда от помощ.
След като завършил образованието си в гр.Варна, М. заминал да работи в
гр.Бургас. Ищците обичали племенника си от бебе, затова били сринати от
загубата, продължават да страдат за племенника си, споменават го, отбелязват рождената
му дата.
Във
връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е допуснато
провеждането на съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че на мястото на ПТП или в близост до него няма налична светофарна
уредба, нито разчертана пешеходна пътека, като такава се е намирала на около 28
м. след точката на ПТП. ПТП е било предотвратимо посредством аварийно спиране при
движение с 50 км./ч., но не и при конкретната скорост на движение на автомобила
– 120 км./ч. към началния момент на ситуацията, намалена на 72-75 км./ч. към
момента на удара.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по
прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на застрахования по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно
средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият
и́ състав включва настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата,
че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
както и валидността й към датата на произшествието, не са предмет на спор между
страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 10.09.2018г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Постановената от
наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК
и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. Не е
налице спор и относно настъпилата в причинна връзка със застрахователното
събитие смърт на пострадалото лице и родствената му връзка с ищците.
Кръгът на
правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен
близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а, ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения племенници и лели
се възприемат като роднини от разширения семеен кръг. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик от разширеното семейство. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От
посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч.
ищците като роднини от трета степен по съребрена линия.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва да се
отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство
с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство
например, относимо към връзката между лели и племенници, представлява
отглеждането на племенника от лелята поради различни причини (заболяване или
смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.) (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015
г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на
ВКС, II т. о.). Особено близка връзка следва да се приеме, че е
налице, при установени взаимно очакване за грижа и помощ за материалното
подсигуряване на жизнените потребности на участниците във връзката; емоционална
подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно доверие за
безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа, ако такава бъде
възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития (лични и
обществени празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също
дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено
семейство, дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.
В
разглеждания случай по делото не се установяват подобни на изброените
обстоятелства в отношенията между ищците и техния племенник, които да обуславят
особено силна връзка помежду им с интензитет
аналогичен на този между лица от най-близкия роднински кръг. Подобен извод не
би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства, в които липсват
данни за конкретни житейски ситуации, които да са провокирали особена близост в
отношенията между лели и племенник. Споделеното от свидетелите, че ищците са
помагали в отглеждането на племенника си в детските му години и че са
прекарвали заедно семейните празници, не позволява да се направи преценка за
изключителност в близостта между ищците и починалия, по смисъла, разяснен в
Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската
традиция духовна и емоционална близост между членове на разширеното семейство,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Не са ангажирани
доказателства за конкретните измерения на взаимоотношенията на ищците и техния
племенник след като последният е започнал да води самостоятелен начин на живот
и е преместил местоживеенето си в друго населено място. Свидетелските показания
не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитала всяка леля – силна и непреодолима скръб от
загубата на племенник. Сведенията, че ищците са изживели много тежко загубата на
своя племенник, са лишени от конкретика и не могат да обусловят извод, че са
понесли морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните
за тези отношения. Липсват данни за претърпяна психична травма с висок
интензитет и продължителност, развитие на психиатрично заболяване или
депресивна симптоматика. Следователно, в случая са недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от
обсъждане на останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността на
застрахователя, както и релевираното от него възражение за съпричиняване.
По изложените съображения предявените субективно съединени искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски в размер на 4536 лева, представляващи заплатен
депозит за вещо лице (300 лева) и адвокатски хонорар с вкл. ДДС (4236 лева),
редуциран по възражение на ищците до предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален
размер (3530 лева), увеличен с начислен 20% ДДС на основание пар.2а от ДР на
наредбата, с оглед представените доказателства, че адвокатът е регистриран по
ЗДДС.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.К. Ч.с ЕГН ********** *** и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, срещу ЗД„БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********
със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с
правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки
от ищците сумата от по 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния племенник М.И.Ч., починал
на 10.09.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 10.09.2018г. в гр.Варна по
бул.Приморски” в посока Икономически университет – Варна преди кръстовището с
ул.”Македония”, по вина на водача
на л.а. „БМВ”, модел 318 с ДК
№ *******, П.Н.З., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/118002603860/ 31.08.2018г., издадена от ЗД„БУЛ ИНС“ АД,
със срок на валидност 31.08.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 10.09.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Л.К. Ч.с ЕГН
********** *** и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплатят разделно при
равни квоти на ЗД„БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК *********
със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата от 4536 лева, представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач на страната на ответника П.Н.З. с ЕГН ********** с адрес ***18А,
къща.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: