гр. Велико Търново, 27.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №36 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по Ц.Р.А.
с ЕТ“Елица -74- Ц.А.“ с адрес *** против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417000274-091-001/29.9.2017г издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.Търново,
в частта, което е потвърдена с Решение №
309/28.12.2017г. на Директор Обжалване и данъчно осигурителна практика Велико
Търново към ЦУ на НАП, в която са установени задължения за внасяне: на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 222,00
лв. и съответна лихва 996,95 лв., за 2013 г. в размер на 1 149,00 лв. и
съответна лихва 398,79 лв., за 2014 г. в размер на 1 173,00 лв. и съответна
лихва 287,93 лв. и за 2015 г. в размер на 1 347,00 лв. и
съответна лихва 193,48 лв.; на вноски за ДОО на самоосигуряващо
се лице за 2012 г. в размер на 2 170,88 лв. и съответна лихва 1 052,56
лв., за 2013 г. в размер на 1659,20 лв. и съответна лихва 575,86 лв., за 2014 г. в размер на 1 673,59 лв. и съответната лихва 410,80 лв. и за 2015 г.
в размер на 1941,99 лв. и съответната лихва 278,95 лв., на вноски за ДЗПО в УПФ на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на
848,01 лв. и съответна лихва 411,15 лв., за 2013 г. в размер на 508,95 лв. и
съответна лихва 176,64 лв., за 2014 г. в размер на 513,37 лв. и съответна лихва
126,01 лв. и за 2015 г. в размер на 595,70 лв. и съответна лихва 85,57 лв.; на
вноски за 30 за самоосигуряващо се лице за 2012 г. в
размер на 1 356,82 лв. и съответна лихва 640,24 лв., за 2013 г. в размер на
807,96 лв. и съответна лихва 280,42 лв., за 2014 г. в размер на 821,39 лв. и
съответна лихва 201,62 лв. и за 2015 г. в размер на 953,12 лв. и съответна
лихва 136,91 лв. и на ДДС за периода 15.12.2012 г. до
31.07.2016 г. в размер на 56 590,56 лв. и съответна лихва 16 358,62 лв.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че
ревизиращите органи по приходите неправилно са приели, че е налице хипотезата
за облагане по аналог, по реда на чл.122
от ДОПК, доколкото не са изпълнили задължението си да докажат наличието на
някои от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. На следващо място органът по
приходите е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства относими към процеса
на основание чл.122, ал.2 от ДОПК за гарантиране законосъобразност на
обжалвания РА. Неправилно е направени извод, че са налице предпоставките на чл.
96, ал.1 от ЗДДС за достигнат от жалбоподателя оборот, необходим за
задължителна регистрация по ЗДДС, доколкото не е установен фактът на получаване
на стоките и тяхната последваща продажба. При липса на установена реалност на
процесните доставките не са налице
предпоставките на чл.102, ал.3 от ЗДДС .
С тези аргументи от съда се иска
ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част.
В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото К. , поддържа жалбата с направените искания,
по съображенията изложени в нея и допълнително развити аргументи в хода на
устните състезания, и в депозирани писмени бележки. Навежда доводи за нищожност
на издадения РА , тъй като не е спазена
нормата на чл.114, ал.3 от ДОПК. Общият срок на ревизията по чл. 112, ал.1 и
ал. 2 от ДОПК е пет месеца, и като се вземе предвид спирането на производството
за 23 дни, то същият е изтекъл на 14.7.2019г. След този срок единствено
Изпълнителния директор на НАП може да издава заповед за изменение на ЗВР. На следващо място не са
посочени и доказани причините за изземване на ревизията, доколкото на
жалбоподателя видно от приложението към РД не е връчвано решение за такова
изземване. Тези две обстоятелства формират извод за изначална липса на
компетентност на единия от подписалите РА, а от там и на нищожност на
последния. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, чрез процесуалния си
представител старши У., оспорва същата
като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална
законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и на мотивите,
изложени в решението по чл. 155
от ДОПК. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
С тези доводи, ответникът моли жалбата
да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 4 138, 35 лева,
представляващи ско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На
Ц.Р.А., ЕГН: ********** с ЕТ „Елица - 74 - Ц.А." с ЕИК *********, е
извършена ревизия обхващаща
установяването на задълженията по ЗДДС за периода от 15.12.2012 г. до
31.07.2016 г., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2012
г. до 31.12.2015 г. , вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2015 г., вноски за ДЗПО в УПФ за самоосигуряващи се лица
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и вноски за 30 за самоосигуряващи
се лица за периода от 01.01.2012 г. До 31.12.2015 г.
Ревизията е възложена,
съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000417000274-020-001/16.01.2017 г издадена от Б.Б.на длъжност Началник
сектор, упълномощен от Директор на ТД на НАП В. Търново със Заповед №
6/3.1.2017г. стр 31 от папка 1А от адм. Преписка и Заповед № 90/3.2.2017г. , с
която на същите органи е предоставено правомощие да извършват и действия
съгласно чл. 7, ал.3 от ДОПК във вр. С чл. 7 както и в производства по §35 от
ЗИДДОПК да определят компетентен да
издаде ревизионния акт орган по приходите. ЗВР е връчена на жалбоподателя на
19.01.2017 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000417000274-020-002/10.04.2017 г„
ЗИЗВР № Р-04000417000274- 020-003/15.05.2017 г. и ЗИЗВР №
Р-04000417000274-020-004/17.07.2017 г. Ревизионното производство е спряно със
Заповед № Р-04000417000274-023-001/29.05.2017 г. и възобновено със Заповед № Р-04000417000274-143-001/28.06.2017
г. С решение Р-04000417000274-023-001 издадена от Б.Б.на основание чл. 7, ал. 3
от ЗНАП е иззето разглеждането и решаването на конкретен въпрос / преписка,
като за ръководител на ревизията е посочен Н.К., като в преписката няма данни
същото да е било връчено на жалбоподателя, изключено е и от описа на
документите, връчени с РД. За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-04000417000274-092-001/28.07.2017 г„ връчен на 03.08.2017 г. В срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК, продължен по молба на ревизираното лице с Уведомление
№Р-04000417000274-РУС-001/16.08.2017 г., срещу РД е подадено възражение с вх. №
25409/14.09.2017 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, без да са приложени
доказателства, с което са оспорени предложените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО
и 330. Резултатът от направеното от органите по приходите обсъждане на
възражението, е намерил отражение в издадения на основание чл.119 от ДОПК PA № Р-04000417000274-091-001/29.09.2017 г.
Видно от мотивите на този акт, възраженията на ревизираното лице срещу
направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи не са
приети за основателни от органите по приходите.
Определянето на горепосочените задължения е обусловено от изискани доказателства от трети лица –Еконт Експрес ООД,
спедитор за получените преводи и извършени доставки от жалбоподателя чрез
интернетсайта , посочения в него телефон и лично от жалбоподателя. След като е
получил на диск информацията от третото лице, органът по приходите е органът по
приходите е намерил, че жалбоподателят
не е отчел приходи от всички продажби, по които доставките до клиентите са
извършвани с куриер, макар да е получил плащанията по тях, поради което е налице
обстоятелство по чл.122, ал.1 т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи. Предвид това, че от жалбоподателя не е предоставена
изрично изисканата търговска и счетоводна документация, както и писмени
обяснения на основание чл. 56, ал. 1 от ДОПК за ревизирания период (от
01.01.2012 г. до 31.07.2016 г.) с ИПДПОЗЛ № Р-04000417000274-040-001/25.01.2017
г. относно извършените продажби на стоки, приходните органи са счели, че е
установено и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са
повредени до степен негодни за ползване, поради което основата за облагане по
ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по ЗДДС за периода от 15.12.2012
г. до 31.05.2016 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията за
ЗОВ за: Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2015 г., ДОО - за самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и ДЗПО в УПФ - за самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и следва да бъде определена по реда
на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Предвид
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК на Ц.Р.А. с ЕТ „Елица-74-Ц.А." са връчени
уведомления изх. № Р - 04000417000274 - 113 - 001/28.03.2017 г. и изх. № Р -
04000417000274 - 139 - 001/28.03.2017 г. Заедно с уведомленията на лицето е
връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице изх. № Р - 04000417000274 - 040 - 002/28.03.2017 г„ с което е изискано
представянето на Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди.
От Ц.Р.А. са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2012 г., 2013
г., 2014 г. и 2015 г.
В събраните
оборотни ведомости по сметка 493 „Разчети със собствениците" е налично
кредитно салдо съответно: към 31.12.2013 г. в размер на 9 119,68 лв„ към
31.12.2014 г. в размер на 17 371,24 лв., към 31.12.2015 г. в размер на 24
143,38 лв., което допълнително обосновава извода на органите по приходите за
неотчетени приходи от извършваната от жалбоподателя онлайн търговия, наложило
вземането на счетоводни операции за внасяне на парични средства от собственика
в касата на едноличния търговец с цел покриване на дефицита от такива средства,
които реално са изразходвани за заплати, стоки и други текущи разходи.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Предвид
горното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,
след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на
преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съдът приема за основателни направените оплаквания за нищожност на обжалвания РА, като съображенията за това са следните:
Производството по
издаване на РА започва с възлагане на ревизия, като съгласно чл.
112, ал. 1 от ДОПК актът, с който се образува това производство, е заповед
за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия се поставя
началото на процесуалните действия, след приключването на които се издава
ревизионния акт, без с нея да се създават права или задължения, или да се
засягат законни интереси на ревизираните субекти. Този акт обаче дава началото
на процедурата по провеждането и преключването на ревизията и издаването на РА,
поради което с цел гарантиране законосъобразността на цялото последващо
производство, към него са въведени нормативни изисквания. ЗВР следва да бъде
издадена от компетентен орган - този по чл.
112, ал. 2 или чл.
134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично определеното в чл.
113, ал. 1 от ДОПК съдържание. С тази заповед органът, възлагащ ревизията,
следва да определи ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване
на ревизията и нейния обхват /времеви и предметен/, както и други
обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства
се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия, при съобразяване
разпоредбите на чл.
113 и чл.
114 от ДОПК. Неспазването на изброените по-горе изисквания води до
незаконосъобразност на извършените въз основа на заповедта действия, съответно
до незаконосъобразност на развилото се на тази база ревизионно производство.
В конкретния случай ревизионното производство е започнало както се посочи по-горе въз основа на Заповед за възлагане на № Р-04000417000274-020-001/16.01.2017 г. издадена от Б.Б.на длъжност Началник сектор, упълномощен от Директор на ТД на НАП В. Търново със Заповед № 6/3.1.2017г. стр 31 от папка 1А от адм. Преписка и е връчена на жалбоподателя на 19.01.2017 г., От този момент съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ДОПК започва да тече срокът за извършване на същата , който е до три месеца. Съгласно чл. 114, ал.2 от ДОПК , ако този срок по ал.1 се окаже недостатъчен , той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа ,възложил ревизията. В конкретния случай това е станало с издаване на ЗИЗВР № Р-04000417000274-020-002/10.04.2017 г„ с която срокът на ревизията е удължен до 19.5.2019г. т.е. с един месец, а със ЗИЗВР № Р-04000417000274- 020-003/15.05.2017 г.. с още един месец до 19.6.2017г. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-04000417000274-023-001/29.05.2017 г. и възобновено със Заповед № Р-04000417000274-143-001/28.06.2017 г. Съгласно горепосочените две алинеи на чл.114 от ДОПК и чл.114, ал.3 от ДОПК се установява, че общият срок по чл.114, ал.1 и ал.2 е пет месеца и същият не може да бъде надвишаван. Ново удължаване извън петмесечния срок е допустимо единствено с издаването на нарочна заповед от Изпълнителен директор на НАП.Следователно петмесечния срок за извършване на ревизията, който започва да тече от датата на връчване на ЗВР изтича на 19.6.2019г., в какъвто смисъл е и ЗИЗВР № Р-04000417000274- 020-003/15.05.2017 г.. След като обаче производството е било спряно на основание чл. 34 , ал 1 т-.1 във връзка с постъпило искане и издаден болничен лист на И.П., за периода от 29.5.20179г. до 21.6.2017г. то правилно е становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че петмесечния срок по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК изтича след като към 19.6.2017г. се прибавят 23 дни, когато производството е било спряно. Формиран по такъв начин срокът за извършване на ревизията е 14.7.2017г. Фактът, че производството е възобновено не на 22.6.2019г., а на 28.6.2019г. което е в резултат на допуснато опущение от страна на възложителя на ревизията не може да обоснове извод, че по този начин срокът за извършване на ревизията е удължен до 19.7.2019г.
Съгласно чл. 63,ал.2 от ГПК изречение второ, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. С оглед императивното съдържание чл.114 от ДОПК, в която е посочено, че когато сроковете по ал.1 и ал.2 се окажат недостатъчни, поради фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор, в ревизионното производство това не е направено. В процесния случай това не е направено.Следователно основателно е възражението, че че ЗИЗВР № Р-04000417000274-020-004/17.07.2017 г. и решение Р-04000417000274-023-001 издадена от Б.Б.на основание чл. 7, ал. 3 от ЗНАП , което правомощие му е делегирано със Заповед № 90/3.2.2017г. стр. 33 от папка 1А на адм. Преписка е иззето разглеждането и решаването на конкретен въпрос / преписка, като за ръководител на ревизията е посочен Н.К. вместо П. са нищожни. Удължаването на срока не е извършено по реда на чл.114 ал.4 от ДОПК, като следва да се има предвид, че изтекъл срок не може да бъде продължаван., В този смисъл е Решение №10685/23.2.2012г. по адм.д. 9364/2011г. на ВАС. Чрез издаване на ЗИЗВР от 17.7.2017г. и определяне на нов срок за извършване на ревизията се е стигнало до заобикаляне на законовите изисквания и недопустимо изземване на правомощията по чл.114, ал.4 от ДОПК на Изпълнителния директор на НАП за продължаване на срока на ревизията, след изтичане на общия петмесечен срок по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Ето защо, след като единствено Изпълнителния директор на НАП е компетентен да удължава срока за извършване на ревизията и в ДОПК не е предвидена възможност той да делегирана тези си правомощия на други лица, то ЗИЗВР от 17.7.2017г. и последвалото решение за изземване се явяват издадени от некомпетентен орган. Нищожността на заповедта за удължаване на срока не води до нищожност на ревизионния акт, а на извършените процесуални действия Но в конкретната хипотеза, след като посочената Заповед и решение са нищожни, доколкото с тях освен срока е променен и ръководителя на ревизията.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореният ревизионен акт са издадени от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за това. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., ревизионният акт се издава съвместно от два органа – единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Тоест компетентността за издаването на ревизионния акт е нормативно установена и персонално определена /така и Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ВАС по т.д. № 4/2014 г./, а в Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Изискването ръководителят на ревизията да бъде единия от издателите на РА е в пълно съответствие с принципа за непосредственост, който изисква именно персонална неизменност на органа, извършил ревизията и оформил акта от нея, и гарантиращ, че именно участвалия в ревизия най-точно и пълно ще съобрази събраните при нея доказателства при установяване задълженията на ревизираното лице. В конкретния случай този принцип е била нарушен,тъй като единствения акт, който е издаден след ЗИЗВР е РД.Или както и в коментираното по-горе Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС е посочено, включването на органа, възложил ревизията в екипа на актосъставителите цели по-добър контрол и ангажиране отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея, дължащи се на избрания от него ревизионен екип от органи по приходите при издаване на заповедта за възлагане на ревизията.
Следва да бъде посочено,
че в случая, е налице изземване на компетентност по отношение на ръководителя на ревизията,
определен със заповедта за възлагането й,. на основание чл. 7,
ал. 3 от ДОПК. Това е сторено с решение, издадено от възложителя на
ревизията в качеството му на началник сектор в дирекция "Контрол" при
териториалната дирекция. Съгласно чл. 7,
ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са
налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията
по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител,
равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. По въпроса
кой следва да е горестоящият орган в ДОПК е регламентирано единствено, че в
случаите на отвод и самоотвод отвеждането се извършва от органа, възложил производството,
а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се
извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите /чл.
76, ал. 2, изр. последно от ДОПК/. Видно е, че в процесуалния закон не е
уредено кой е компетентният орган, който следва да извърши изземването на
въпрос/преписка в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. С оглед липсата на специална уредба в ДОПК, следва да се вземе
предвид общото разрешение на въпроса, дадено в чл.
7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, според което
изпълнителният директор /на НАП/ и териториалният директор упражняват
правомощията по чл.
7, ал. 3 от ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или
да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. В
конкретния случай посоченото решение за изземване не е издадено от
териториалния директор на ТД на НАП - гр. В. Търново, но от страна на ответника е представена заповед, с която териториалният
директор да е делегирал свои правомощия
по чл.
7, ал. 3 от ЗНАП. Както се посочи по- горе обаче, посочената заповед е
нищожна като издадена след изтичане на петмесечния срок за ревизията и без
Заповед на ИД на НАП.
На
следващо място, анализът на чл. 7,
ал. 3 от ДОПК налага извод, че възможността за изземване на правомощия от
един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретни
хипотези, изчерпателно посочени в нея - на отвод, самоотвод или трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, за разлика от разпоредбата
на чл.
235, ал. 3 от ДПК (отм.);, която не е въвеждала изрични изисквания за
изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка
от по-горестоящия данъчен орган и възлагане правомощията по издаване на
съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В случая като
фактическо основание за изземването на правомощията на ръководителя на
ревизията и на другия член на ревизиращия екип на основание чл. 7,
ал. 3 от ДОПК, е посочено следното: П. е в отпуск за временна
нетрудоспособност поради бременност и раждане, като след анализ на
обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на лицето преди отпуск
за бременност и раждане въз основа на представените медицински документи са
налице обективни причини, които трайно препятстват работата на лицето като
ръководител на ревизия. Както се посочи
по- горе посоченото решение не е връчено на жалбоподателя нито с разписка, нито
по- късно с РД. В самото решение както се посочи по- горе съществува
противоречие, тъй като от една страна се твърди, че е налице отпуск за
бременност и раждане, а от друга временна нетрудоспособност. За нито едно от
двете обстоятелства в преписката не се съдържат доказателства, което прави
невъзможен контрола на съда досежно законосъобразността на тази
заповед.Посоченото по-горе събитие има относително кратки темпорални граници и
не съставлява новосъздадена фактическа обстановка, имаща характеристиките на
трайна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си
задължения /в този смисъл и медицинските експертизи са такива за временна
неработоспособност/. Респективно настъпването на такава неработоспособност,
според съда на обосновава възникване на предпоставки за изземването на
преписката от съответния служител, а както се каза по-горе - за евентуално
спиране на производството. Отделно от това липсват каквито и да било
доказателства за настъпила трайна невъзможност за Х.Д. да участва в
производството, което й е възложено, в решението за изземване отново не са
посочени обстоятелствата, обусловили такава невъзможност за въпросния ревизор.
Няма данни, че М.В. и/или Х.Д. са престанали да имат качеството на орган по
приходите, а изключването на първата от лицата, които изпълняват функциите на
ръководител на ревизия за определен период от време, със заповеди на директора
на ТД на НАП - Велико Търново, не обосновава извод за наличие на третата
хипотеза на чл.
7, ал. 3 от ДОПК - в този смисъл е напр. Решение № 818/ 26.01.2016 г. по
адм. дело № 6113/ 2015 г. на ВАС.
Разпоредбата
на чл.
7, ал. 3 ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и
законосъобразност при издаване на ревизионните актове. След като решението за
изземване на конкретната преписка от първоначално определения ръководител на
ревизията не е издадено от компетентен орган и не са установени основанията за
изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по
приходите, подписал РА в качеството ръководител на ревизията въз основа
решението за изземване на правомощия и последвалите ЗИЗВР, не притежава
съответната материална компетентност. Актът при липса на компетентност на
издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна
компетентност на издателите на РА, опорочаване участието дори и на единия от
тях влече нищожност на РА като цяло. В случая се касае за порок, който не може
да бъде отстранен. За наличието му съдът следи служебно, независимо от това
дали жалбоподателят се е позовал на него. Ето защо при извършване на такава
проверка и констатиране на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, то нищожността
следва да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част
от предметните предели на съдебната проверка.
При този изход на делото
разноски на ответника не следва да се присъждат. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените в съдебното производство
разноски по производството, съгласно представения в последното заседание
списък, а именно: депозити за съдебни експертизи в размер общо на 1700 лв. и
платено адвокатско възнаграждение в размер на4000 лв., съгласно Договор за
правна защита и съдействие и д.т. в размер на 50 лева Или ответникът следва да заплати на
жалбоподателя разноски в общ размер на 5750- пет хиляди седемстотин и петдесет
лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 160
от ДОПК, съдът
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000417000274-091-001/29.9.2017г издаден от
орган по приходите при ТД на НАП В.Търново, в частта, което е потвърдена с Решение № 309/28.12.2017г. на Директор
Обжалване и данъчно осигурителна практика Велико Търново към ЦУ на НАП, в която на Ц.Р.А. с ЕТ“Елица -74- Ц.А.“ с адрес *** са установени задължения за внасяне: на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 222,00
лв. и съответна лихва 996,95 лв., за 2013 г. в размер на 1 149,00 лв. и
съответна лихва 398,79 лв., за 2014 г. в размер на 1 173,00 лв. и съответна
лихва 287,93 лв. и за 2015 г. в размер на 1 347,00 лв. и
съответна лихва 193,48 лв.; на вноски за ДОО на самоосигуряващо
се лице за 2012 г. в размер на 2 170,88 лв. и съответна лихва 1 052,56
лв., за 2013 г. в размер на 1659,20 лв. и съответна лихва 575,86 лв., за 2014 г. в размер на 1 673,59 лв. и съответната лихва 410,80 лв. и за 2015 г.
в размер на 1941,99 лв. и съответната лихва 278,95 лв., на вноски за ДЗПО в УПФ на самоосигуряващо се лице за 2012 г. в размер на
848,01 лв. и съответна лихва 411,15 лв., за 2013 г. в размер на 508,95 лв. и
съответна лихва 176,64 лв., за 2014 г. в размер на 513,37 лв. и съответна лихва
126,01 лв. и за 2015 г. в размер на 595,70 лв. и съответна лихва 85,57 лв.; на
вноски за 30 за самоосигуряващо се лице за 2012 г. в
размер на 1 356,82 лв. и съответна лихва 640,24 лв., за 2013 г. в размер на
807,96 лв. и съответна лихва 280,42 лв., за 2014 г. в размер на 821,39 лв. и
съответна лихва 201,62 лв. и за 2015 г. в размер на 953,12 лв. и съответна
лихва 136,91 лв. и на ДДС за периода 15.12.2012 г. до
31.07.2016 г. в размер на 56 590,56 лв. и съответна лихва 16 358,62 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Ц.Р.А. с
ЕТ“Елица -74- Ц.А.“ с адрес ***, разноски по делото в размер на 5750- пет хиляди
седемстотин и петдесет лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.