О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на втори юли през две хиляди и деветнайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от докладчика
Ангелова, ч.гр.д.№ 382/2019г.,за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, чрез адвокат В.П.Г.-***,
срещу Разпореждане № 610/27.05.2019г., пост. по ч.гр.д.№283/2019г. по описа на
РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Счита разпореждането в тази част
за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон. Моли да се отмени и
се уважи претенцията за разноски изцяло.
Не се съгласява
с приетото от съда наличие на допълнителни условия от публичен ред към договора
за правна защита,свързани с особени завишени изисквания във връзка с ЗДДС.Не
споделя довода на съда,че към сключения с „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД договор за правна защита и съдействие следва да се представи и
фактура,с която да се удостовери реалното плащане на уговореното
възнаграждение. Счита,че такъв извод противоречи на ТРеш.№6/2013г.на
ОСГТК на ВКС. По смисъла на т.1 от него съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат,когато страната го е заплатила.В съобразителната
част на решението е прието,че за да бъде присъдено възнаграждението,страната трябва да е
доказала реалното му заплащане на процесуалния представител,като в зависимост
от уговорения в договора начин на плащане-в брой или по банков път,заплащането
се доказва чрез вписване в самия договор,който има характер на разписка или с
представяне на доказателства за извършен банков превод.При плащане на
адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да
бъде извършено и с разписка,издадена след сключване на договора ,ако плащането
е извършено след възникване на правоотношението по процесуално
представителство,или с касов бон,ако адвокатското дружество разполага с
фискално устройство.Съгласно нормата на чл.113,ал.1 от ЗДДС фактурата служи за
доказване на извършена доставка на услуга,респ.на стока или получаване на
авансово плащане.Фактурата,като първичен счетоводен документ,съобразно
чл.6,ал.1 от ЗСч. е носител на информация за регистрираната стопанска операция,
но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция.Заключава,че
данъчната фактура не удостоверява,че уговореното адвокатско възнаграждение е
реално платено. Същата би могла единствено да отразява факта,че „ТЕЛЕНОР България”ЕАД дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 195.42лв. с включен ДДС по договор за правна защита и съдействие,с
включен ДДС, от 17.05.2019г.,както и,че е уговорено плащане в брой. Счита,че
когато плащането се извършва в брой, следва да
се представят доказателства за заплатеното по фактурата-фискален
бон,когато адвокатското дружество разполага с фискално устройство или съответна
разписка,или в договора за правна помощ да бъде отразено,че плащането е
извършено,като в този случай договорът би имал характер на разписка,какъвто е и
настоящия случай.
Сочи,че
заявителят е приложил към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,както нужните пълномощни за учредена представителна власт, така и
сключения между страните Договор за правна защита и съдействия,в който е
посочен договореният адвокатски хонорар и начина на плащането му.
При изложените
съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и
доказателствата по гр.д.№ ч.гр.д.283/2019г. по описа на РС-Луковит, намира за
установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е
уведомен за атакувания съдебен акт на 05.06.2019г.,а частната жалба е подадена
на 12.06.2019г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана
да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се,че на 20.05.2019г., от „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД,чрез адв.В.Г.-САК, е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,срещу Иван Нинов
Ангелов от гр.Луковит. Предмет е вземане в размер на 211.80лв.,с посочено
основание Договор за лизинг от 28.12.2015г. Претенцията е за незаплатени общо
19 бр. лизингови вноски на стойност 201.80лв. и допълнителна сума, съгласно
чл.1,ал.2 от Договора-санкция за неизпълнение на задължението за връщане на
устройството, в размер на 4.09лв. Претендират се и направените разноски от
държавна такса -25лв. и адвокатски хонорар от 180 лв. Като доказателства за
ангажираното представителство са приложени пълномощно на представляващите „ТЕЛЕНОР България”ЕАД към Йоанна Валериева
Илчовска-юрисконсулт,с права да извършва
самостоятелно или чрез преупълномощени лица, действия
свързани с юридическо обслужване на дружеството. Представено е пълномощно от
Йоанна Валериева Илчовска, с
което упълномощава Адвокатско дружество „Г. и П.” и адв.В.П.Г.-САК,
за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД. Приложен е Договор за правна
защита и съдействие от 17.05.2019г., между „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и П.”,за оказване на правна защита и
съдействие,изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Иван Нинов Ангелов. Отразено е,че е договорено възнаграждение
в размер на 180лв. с включено ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена
сумата 180лв. с включено ДДС.
С Разпореждане №610/27.05.2019г. РС-Луковит е уважил
заявлението за вземането по договора за лизинг в общ размер на 211.80лв. и
разноски за държавна такса,но е отхвърлил претенцията за присъждане на
адвокатския хонорар от 180лв. Съдът е приел,че не е обосновано реалното плащане
на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура,съгласно изискването на чл.113
от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга по процесуално
представителство.
Окръжен съд Ловеч напълно споделя приетото от РС-Луковит.
Съставът, като съобрази обстоятелството,че упълномощеният
адвокат е регистриран по ЗДДС, намира,че за обосноваване на реално извършен
разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания
на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно
задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. Такава не е представена. На следващо място няма и
доказателства за реално извършено плащане. Представеният договор за правна
защита и съдействие не може да се приеме,че удостоверява този факт. Вписването
като текст в договора на извършено плащане в брой, не е достатъчно,тъй като е
нужно да се посочи как е внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва
да се представи преводното нареждане. В случай,че е платено в брой-да се
представи издаденият касов бон. При
отсъствието на посочените реквизити, не може да се приеме,че договорът
за правна защита и съдействие покрива изискванията на чл.6 от ЗСч. Касае се за
изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално полученото
плащане от данъчно задълженото лице. След като се твърди,че такъв разход/приход
е направен,той следва да е доказан с приложимите за плащането реквизити,съгл.
ЗДДС и ЗСч. В този смисъл е прието и в ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по
т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна
помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на
случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на
плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за
удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
По изложените съображения съставът намира,че правилно
РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил
заявлението в тази част. Атакуваното Разпореждане №610/27.05.2019г.,пост.по ч.гр.д.№283/2019г.на РС-Луковит,следва
да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с
чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №610/27.05.2019г.,постановено по
ч.гр.д.№283/2019г. на РС-Луковит,в частта,с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 180 лв.,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.