№ 231
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500242 по описа за 2024 година
Производството е въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 1072 по описа за
2022 година са отхвърлени предявените от С. М. Р., ЕГН **********, с адрес:
с. С. П., ул. „Г." №**, срещу И. О. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Д., ж.к.“Б." №**, вх.*, ет.*, ап.**, и М. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. С.
П., ул. „Г." №**, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал.2, пр. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, с които се иска да се
постанови решение с което да се прогласи нищожността на договор за
дарение, по силата на който И. Ш. дарява на М. Р. 183.33/860 идеални части
от УПИ IV-158 от квартал 16, по плана на с.С. П., общ. В.,, одобрен със
Заповед № 1198/24.11.1989 г. и Заповед № 1580/22.10.2019 г. с площ на УПИ
IV-158 от 550 кв.м. и с обща площ на поземления имот от 860 кв.м., при
граници и съседи на поземления имот: от изток- улица с о.т. 146-147; от
запад- имот пл. №156,157; от север- имот с пл. №155,159; от юг- имот с пл.№
360, ВЕДНО с 1/3 идеална част от построената в южната част на имота
двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен жилищен етаж и два
1
жилищни етажа, със застроена площ от 84 кв.м., сключен във формата на
нотариален акт № 58 от 01.11.2022 г., том II-ви, рег. № 4207, дело № 243 от
2022 г. на нотариус П. и вписан в Служба по вписванията гр. В. с вх.рег. №
2876 от 01.11.2022 г, Акт № 139, т.XI, н.д.№ 1457/2022 г., като прикриващ
договор за покупко-продажба и да се допусне ищецът да изкупи посочения
процесен имот при цена от 5000 лв.
Присъдени са разноски.
Постановеното решение е обжалвано от С. Р..
Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
Претендира разноски.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението.
При постановяването му били нарушени процесуалните правила, като
неправилно били обсъдени свидетелските показания във връзка с останалите
доказателства по делото.
Анализират се показанията на разпитаните свидетели.
Подържа се становището ,че въз основа на писмените доказателства за
движението на М. Р. извън страната не можел да се направи извод ,че той не е
бил в страната през лятото на 2018г. и лятото на 2022г. ,за да положи
грижите по отношение на другия ответник, за които и двамата твърдят.
Не било установено от доказателствата по делото ответникът Ш. да е
имал постоянна работа, обичал да употребява алкохол и често искал пари или
продукти от брат си, съпругата му, или майка си или очаквал при
посещенията си в селото някой да го почерпи.
Въз основа на събраните писмени доказателства и съдебно-
счетоводната експертиза можел да се направи извода, че в периода от 2018-
2022г. ответникът е бил в лошо здравословно състояние и без средства. На
14.2.2023г. той е платил забавените здравноосигурителни вноски за 54 месеца
или сумата 1550лв. в НАП-Д.. Няма данни за произхода на тези средства.
Отчуждените идеални части от имот били единственото жилище на Ш..
Изводите на съда по кредитиране на свидетелските показания били
изцяло декларативни , нелогични и неправилни.
Обстоятелството, че Ш. е платил осигуровките си месец след сделката,
2
означавало единствено, че тогава е бил принуден да го стори с оглед
постъпването си в болницата. Кога е платена продажната цена-в деня на
сделката или през февруари 2023г., дали е платена изцяло или отчасти това не
следвало да се отрази на логиката на съда. Също така съдът не обсъждал
какъв е произхода на тези пари при постоянното безпаричие на Ш..
Преценката на свидетелските показания по чл.172 от ГПК отчитала, че
всички свидетели са близки роднини, с изключение на св.М. М.. При
съобразяване на показанията им с писмените доказателства за постоянна
липса на доходи у дарителя, лошото му здравословно състояние,
необяснимото наличие на пари за да плати на 14.2.2023г. осигурителните си
вноски за 54 месеца и липсата на съществени факти за формиране на
дарственото му намерение, нямало логично обяснение защо е дарил
единственото си жилище.
Следвало да се приеме, че сделката е била възмездна, а не дарение.
Преценката на свидетелските показания била извършена в отклонение
от практиката на ВКС.
Необсъждането на свидетелските показания и неточното им
интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване довели до
неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства, неправилно
бил приложен материалния закон.
Моли решението да бъде отменено и предявените искове уважени.
Доводи в жалбата относно предявения иск по чл.33 от ЗС не са
изложени.
В срок е постъпил писмен отговор от М. Р. ,чрез адв. М..
Счита ,че въззивната жалба е неоснователна.
Показанията на свидетелите М. И. А. - брат на съпругата на С. Р., М. М.
М. - приятел на С. Р. и А. И. М. - съпруга на С. Р. били протИ.речиви и
непоследователни и районният съд правилно е констатирал това и го е
изложил в мотивите си. Свидетелят М. И. А. не посочил родствените си
връзки със страните ,които били установени от представеното по-късно
удостоверение.
Нямало и никакви доказателства за определянето и плащането на
твърдяната от С. Р. цена за закупуването на имота от 5000 лева.
Доказването на прикрита сделка следвало да се направи с представянето
на „обратно писмо - контра летър“, каквото в настоящото производство
3
нямало. Точно обратното пред нотариуса изповядал сделката И. Ш. е заявил,
че подарява имота на М. Р. и в последствие в проведеното съдебно заседание
на 04.04.2023г. лично И. О. Ш. заявил, че не е получавал пари от М. Р. за
прехвърляне на имота.
Оспорва твърденията на въззивния жалбоподател, че М. Р. не е бил в
България през 2018 - 2022г. за да положи грижи за И. Ш. .От представените
справки било видно че М. Р. е бил в страната по това време. Освен това
поради обстоятелството, че Англия се е намирала в границите на
Европейския съюз по това време и придвижването на членовете на
Европейския съюз е било свободно, не всяко преминаване на европейските
граници се е регистрирало от граничните служби.
Писмен отговор е постъпил и от И. Ш. , след като е оттеглил
пълномощията си по отношение на адвоката , представлявал ги с другия
ответник.
В този отговор той променя становището си , подържано пред първата
инстанция и признава иска.
Сочи ,че не бил в добри отношения и се дистанцирал от близките си
,като ги търсел само за пари. Единствено общувал с няколко приятели в
социалните мрежи и с М. Р., който работил от повече десет години в чужбина
и се чували инцидентно.
Не полагал квалифициран труд , нямал средства и здравословното му
състояние било влошено.
През лятото на 2022 г. при разговор с М., споделил ,че е болен
,предстоят му операции и не е здравно осигурен.
М. му казал, че можел да му плати осигуровките, да закупи едностайно
жилище в гр. Д., което щяло да бъде на негово име, но ще го ползва докато е
жив. Уверил го, че като му прехвърли дела от къщата, ще може да си го върне
когато поиска.
Парите били изпратени от М. на приятел в гр. Д., който ги внесъл.
След операцията извършена в гр. В., М. му казал, че ще живее в
неговата къща с баща му, защото той, брат му и майка му работят извън
страната. В началото баща му купувал храна и я оставял в стаята, а той
самият правел ремонт на къщата .С течение на времето бащата започнал да
му донася по веднъж на ден храна[М1] .
След провеждане на първоинстанционното производство отношението
към него се променило.
4
Върнал се да живее в имота си при тежки условия , но М. не се
интересувал от това.
Поискал пари от него , но М. не му отговорил ,като и останал с
впечатление ,че вече няма интерес от закупуване на жилище в Д..
Поискал М. да му върне имота и той му отговорил да приготви
необходимите документи и ще му го върне.
Не се снабдил със скица понеже не е собственик на мота ,като М. го
посъветвал да се обърне към адвокат и заявил ,че иска да му върне парите,
както и да се прекрати производството по делото.
Моли решението да бъде отменено. Прави искане за разпит на свидетел
,за установяване на обстоятелството ,че парите за заплащане на здравните
осигуровки са изпратени от М. Р..
Представя копие на кореспонденция по Вайбър, което с мотивирано
определение на съда не е прието като доказателство по делото.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против И. Ш. и М. Р. ищецът С. Р. твърди ,че И. Ш.
е негов брат.
Въпреки ,че живял и работил в различни градове, всяка зима се връщал
в наследствения им дом, отсядал и бил на издръжката на майка им.
Употребявал алкохол и имал здравословни проблеми ,като често се нуждаел
от пари.
Наследили от баща си имот, представляващ УПИ IV-158 от квартал 16,
по плана на с.С. П., общ. В., одобрен със Заповед №1198/24.11.1989г и
Заповед №1580/22.10.2019г с площ на УПИ IV-158 от 550 кв.м. и с обща
площ на Поземления имот от 860 кв.м.,при граници и съседи на ПИ: от изток-
улица с о.т.146-147;от запад- имот пл.№156,157; от север - имот с.пл.
№155,159;от юг-имот е пл.№360, ведно с построената в южната част на
описания имот двуетажна жилищна сграда ,състояща се от приземен
жилищен етаж и два жилищни етажа,със застроена площ от 84 кв.м.
Приживе баща им отредил на ищеца за ползване, първи жилищен етаж,
а на брат му -втори жилищен етаж, а родителите ползвали приземния етаж.
Ищеца подържал и подобрил жилището си , а ответникът не
5
предприемал никакви действия по поддръжка на имота.
Майка им , вече на възраст се нуждала от грижи. Тя прехвърлила своята
част от имота на ищеца
Вторият ответник М. И. Р. бил внук на чичо му-един от синовете на
първи братовчед, с които са съсобственици на поземления имот.
Този ответник винаги предявявал претенции към имота.
В началото на месеца, ответника М. И. Р., се обадил на съпругата на
ищеца и заявил, че започва да строи гараж на входа на имота, като ги
заплашил, ако се протИ.поставят.
Ищецът разбрал ,че брат му – И. Ш. е дарил своята 1/3 идеална част от
имота на М. Р..
В разговор с брат си разбрал , че имота не е дарен ,а продаден.
Ответникът Ш. получил 5000 лева , тъй като му били нужни пари за лечение.
Настоявал ,че се касае за продажба.
Твърди, че договорът за дарение, обективиран в нотариален акт №
58/01.11.2022г.и вписан в съда по вписванията с вх.рег.№2876 от 01.11.2022г,
АКТ №139,т.Х1,н.д.№1457/2022г на нотариус М. П., по силата на който И. О.
Ш. дарява на М. И. Р. 183.33/860 идеални части от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-158 с площ от 860 кв.м. е нищожен, тъй като е
привиден и прикрива продажба. Договорът за дарение не е мотивиран от
дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за
изключване приложението на нормата на чл.ЗЗ, ал.1 ЗС.
В условията на евентуалност се подържа, че договорът за дарение
накърнява добрите нрави, тъй като съсобственикът се е опитвал да избегне
разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.2 ЗС.
Поддържа още, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй
като липсва дарственото намерение, както и че то или мотивът, единствено
поради който то е направено, са противни на закона и добрите нрави.
Моли да се прогласи нищожността на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 58/01.11.2022г. на нотариус П., вписан в Служба по
вписванията гр.В. с вх.рег.№ 2876 от 01.11.2022г, Акт №139,т.Х1,н.д.
№1457/2022г. по силата на който И. О. Ш. дарява на М. И. Р. 183.33/860
идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-158 с площ от 860
6
кв.м. по плана на с.С. П., общ. В., ВЕДНО с 1/3 идеална част от построената в
южната част на имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА ,състояща се от
приземен жилищен етаж и два жилищни етажа,със застроена площ от 84 кв.м.
поради привидност и прикриващ договор за продажба между същите страни и
същия имот, тъй като с него се прикрива продажбата на същите идеални
части от имота, като се приеме, че е налице прикрита сделка за продажба на
имота; евентуално - прогласяване на нищожността на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 58/01.11.2022г. поради липса на основание
или алтернативно поради протИ.речие със закона и/или добрите нрави;
Моли на основание чл.33 ал.2 ЗС да се допусне да изкупи 183.33/860
идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-158 с площ от 860
кв.м. по плана на с.С. П., общ. В., ВЕДНО с 1/3 идеална част от построената в
южната част на имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА ,състояща се от
приземен жилищен етаж и два жилищни етажа,със застроена площ от 84
кв.м., при цена и условия, уговорени между двамата ответника в размер на
5000 хиляди лева
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника И. Ш..
Не оспорва ,че работел извън страната и се връщал периодично в общия
им имот. Имал спестени пари и помагал на майка си.
С другия ответник по делото М. И. Р. бил в много близки отношения-
бил му като син и при нужда винаги му помагал.
През лятото на 2018 г. имал здравословни проблеми и потърсил помощ
от М. Р.. М. се отзовал и го откарал в болница , където било проведено
лечение.
През лятото на 2022 година здравословното му състояние отново се
влошило. Не можел да работи и да се грижи за себе си. Потърсил помощ от
майка си ,но тя му отказала.
Отново се обадил на М. , който се погрижил за него.
От благодарност предложил да му подари притежаваната от него
собственост в бащината му къща в с. С. П.. Дъщеря му била съгласна тъй като
тя не желаела да ходи там заради лошото отношение към нея и майка и от
страна на баба и и стринка и. М. приел и сключили договора за дарение.
7
В началото на декември 2022г. майка му, брат му, и жена му започнали
да му се обаждат и да разпитват какво е направил с неговата част от
наследството .Предлагали му да развали дарението и да продаде имота на
брат си срещу 5000 лева.
Твърди ,че с М. Р. не са имали никаква уговорка за продажба на имота и
,че не е получавал никакви пари от него за имота.
Очевидно е пълното протИ.речие между така дадения отговор и
подържаното в отговора на въззивната жалба, а и от друга страна в
обясненията му , дадени по реда на чл.176 пред въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор и от М. Р..
Сочи, че отношенията между него и И. Ш. са близки и М. винаги му е
оказвал помощ при нужда.
След като се възстановил от здравословните си проблеми през лятото на
2022 година И. Ш. се обадил на М. Р. и предложил с благодарност да му
подари , притежаваните от него част от недвижим имот в с.С. П..
Дарението било извършено, като Р. не бил давал никакви пари на Ш. за
имота.
Не било вярно твърдението на ищеца, че И. О. Ш. е продал на М. И. Р.
имота за сумата от 5000 лева
Поради оттегляне с нарочно определение е прекратено производството
по исковете за обявяване на сделката за нищожна , поради нарушение на
добрите нрави и липса на основание.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не е спорно по делото ,установено е от представените писмени
доказателства - нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит на основание давностно владение № 146, том 1, рег.№ 2418, дело №
142 от 13.09.2021 г., че И. О. Ш., С. М. Р. и З. С. Р.а са собственици при равни
права, по 1/3 ид. ч. за всеки, на основание давност и наследство на следния
недвижим имот: 550/860 ид. ч., равняващи се на 550 кв.м от поземлен имот
УПИ IV-158 от квартал 16, по плана на с.С. П., общ. В.,, одобрен със Заповед
№ 1198/24.11.1989 г. и Заповед № 1580/22.10.2019 г. с площ на УПИ IV-158
от 550 кв.м. и с обща площ на поземления имот от 860 кв.м., при граници и
8
съседи на поземления имот: от изток- улица с о.т. 146-147; от запад- имот пл.
№156,157; от север- имот с пл.№155,159; от юг- имот с пл.№ 360, ВЕДНО с
построената в южната част на имота двуетажна жилищна сграда, състояща се
от приземен жилищен етаж и два жилищни етажа, със застроена площ от 84
кв.м.
С нотариален акт № 36, том 2, рег. № 1183, н.дело № 229 от 03.11.2021
г. З. С. Р.а се е разпоредила със своята част от имота ,като я е продала на С.
М. Р. .
С нотариален акт № 58 от 01.11.2022 г., том II-ви, рег. № 4207, дело №
243 от 2022 г., на нотариус П., вписан в Служба по вписванията гр. В. с
вх.рег. № 2876 от 01.11.2022 г, Акт № 139, т.XI, н.д.№ 1457/2022 г.,
ответникът И. О. Ш. е дарил на втория ответник М. И. Р. 183,33/860 ид.ч. от
УПИ IV-158 от квартал 16, по плана на с.С. П., общ. В., одобрен със Заповед
№ 1198/24.11.1989 г. и Заповед № 1580/22.10.2019 г., с площ на УПИ IV-158
от 550 кв.м. и с обща площ на поземления имот от 860 кв.м., при граници и
съседи на поземления имот: от изток- улица с о.т. 146- 147; от запад- имот пл.
№156,157; от север- имот с пл.№155,159; от юг- имот с пл.№ 360, ВЕДНО с
1/3 идеална част от построената в южната част на имота двуетажна жилищна
сграда, състояща се от приземен жилищен етаж и два жилищни етажа, със
застроена площ от 84 кв.м.
Относно здравословното състояние на ответника са представени
писмени доказателства, от които е видно, че Ш. е бил хоспитализиран на
13.02.2023 г., в МБАЛ-Д., с диагноза остър панкреатит, като е изписан на
20.02.2023 г.
С такава диагноза е бил приет на 14.03.2023 г. в МБАЛ В. и е изписан
на 18.03.2023 г. Установено е още, че на 14.02.2023 г. са извършени 13 на
брой плащания към НАП, като към 03.04.2023 г. лицето е с непрекъснати
здравноосигурителни права.
По делото са събрани писмени доказателства , касаещи пребиваването
на ответника М. Р. в страната , съдебно – счетоводна експертиза и други ,
които въззивната инстанция, в светлината и на събраните пред нея
доказателства , няма да обсъжда , тъй като смята ,че не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по спора.
По делото са събрани и гласни доказателства , както пред първата ,така
9
и във въззивната инстанция, с оглед промяната в становището на ответника
И. Ш..
В отговора на въззивната жалба има доводи относно допустимостта на
свидетелските показания , които съдът намира за несъстоятелни, като
съобразява разпоредбата на чл.165 ал.2 от ГПК.
Св.А. , който е депозирал показания пред първоинстанционния съд ,
скривайки близките си родствени отношения, възпроизвежда чутото в кафето
в населеното място от бащата на М. и от други хора в селото .Относно
характера на сделката и цената неговите показания се основават само на
слухове. Отделно от това – по тези въпроси ,те са протИ.речиви с показанията
на други свидетели и с обясненията на самия И. Ш. пред въззивната
инстанция. Част от показанията му ,описващи поведението на Ш. и
отношенията с близките му , както и отношенията на М. Р. и ищеца, са
неотносими към спора.
Св. М. твърди, че преди Нова година е присъствал на дистанционен
разговор между двамата братя , при който И. Ш. по настояване на брат си
казал ,че е продал имота на М. Р. за сумата 5000 лева , но го успокоявал ,че ще
го даде на него и отново поискал пари.
Св. Р. , баща на ответника М. Р. депозира показания относно
отношенията между двамата ответници ,като твърди, че М. много преди
извършването на дарението помагал на И. Ш. ,както и опровергава първия
посочен свидетел , че в кафене в селото е правил изявления ,че М. е купил
имота. Останалите показания касаят отношенията в семейството на ищеца и
тези с брат му И. Ш..
Показанията на св. М. не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по спора. Свидетелката Б. има впечатления от грижите ,които
ответникът М. и семейството му полагат за Ш.,като не са известни уговорки
за плащане на имота.
Въззивната инстанция също е допуснала гласни доказателства по искане
на жалбоподателя , при условията на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК.
Св. Г. работи с ответника Ш. и е присъствал на разговори ,при които М.
Р. обещавал да купи на Ш. апартамент в гр. Д..
Известно му е ,че когато Ш. влезнал в болница били запратени пари за
10
лечението му от ответника и неговия баща това станало преди извършване
дарението на имота. М. помагал на Ш. от няколко години. Според този
свидетел И. Ш. бил много привързан към Р. и намерението му било ,той и
семейството му да се грижат за него , поради влошеното му здравословно
състояние. Този свидетел , както и другия разпитан , депозират показания
относно състоянието на Ш. преди сключване на сделката , които
обстоятелства ,нямат отношение към спора.
Показанията на св. Ненков пък са в протИ.речие дори с твърденията на
ищеца и становището на ответника Ш. , относно уговорките между него и М.
Р..
Много ключови за изводите на съда са обясненията на Ш. , дадени
преди въззивната инстанция , след промяна на становището му по спора.
Макар и малко хаотични , не могат да бъде пренебрегнати обясненията
му в следния смисъл : „. Не съм му продал нищо на М., просто му го дарих,
такава беше уговорката. Даваше ми суми от време на време. Преди да му
дам имота ми даваше суми. Преди сделката ми даде някъде около 4500 лева
за да му прехвърля имота, с обещанието за апартамента в Д. и някаква сума
пак отделно, и на дъщеря ми. Не знаех колко струва този имот като му го
прехвърлих. Не сме говорили за пари за имота. Дарих му имота, защото го
уважавах и ми даде някакви парички преди пак, да ми помогне. Когато
ми даваше пари не бяхме говорили за имота.“
При тази фактическа обстановка , съдът намира , че иска по чл.17 ал.1
от ЗЗД , във връзка с чл.26 ал.2 от ЗЗД и обусловения от него иск с правно
основание чл.33 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени ,както
правилно е постановил първоинстанционния съд.
Предявеният пред първата инстанция иск е за разкриване на
относителната симулация и прилагане правилата относно прикрита сделка –
чрез прилагане на последиците на иска по чл.33 ал.2 от ГПК. Симулативен е
договорът, от който страните, които са го сключили не желаят да бъдат
обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че дали
прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква
друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния
симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иска с
правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
11
При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да
бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират
волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети
лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на
правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на
други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя
воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е
насочена към трети лица.
Чрез събраните по делото доказателства ,включително и въпреки
промененото поведение на отв. Ш. не може да се стигне до категоричния
извод, че ответниците ,като страни по сделката, съзнателно са желаели
настъпването на други последици ,различни от тези, следващи от външно
изразената им воля. М. Р. е подпомагал Ш. и преди и след сключване на
сделката, като внимателния анализ на доказателствата по-скоро навежда на
отношения ,близки до договор за издръжка и гледане ,като по делото не е
установено по категоричен начин нито да е уговаряна цена , нито да е
платена такава и това да действителната воля на страните.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно
правната природа на иска ,доказателствената тежест и изискванията към
успешно провеждане на доказването по такъв иск. Няма причини да не бъдат
споделени ,дори и след събиране на доказателства от въззивната инстанция.
По изложените съображения ,съдът намира ,че предявеният иск с
правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен ,което обуславя
и неоснователността на иска за изкупуване по чл.33 от ЗС.
Първоинстанционното решение е правилно и следва на основание
чл.272 от ГПК да бъде потвърдено.
От ответника М. Р. , представляван от адв.М. е направено искане за
присъждане на разноски ,като е представен списък по чл.80 от ГПК за
сторени разноски по 1000 лева – адвокатско възнаграждение за всеки от
исковете. Направено е възражение за прекомерност.
Като съобрази цената и правната природа на исковете и познавайки
решението на СЕС по дело C‑438/22 намира ,че възражението е
неоснователно.
12
Адвокатското възнаграждение и по двата иска не е прекомерно , тъй
като то одри не надвишава два пъти минималните размери в Нредба № 1 ,
която съдът има за ориентир ,а се касае и за дело с правна и фактическа
сложност.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№
1072 по описа за 2022 година , с което са отхвърлени предявените от С. М. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Г." №**, срещу И. О. Ш., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Д., ж.к.“Б." №**, вх.*, ет.*, ап.**, и М. И.
Р., ЕГН: **********, с адрес: с. С. П., ул. „Г." №**, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал.
2 от ЗС, с които се иска да се постанови решение с което да се прогласи
нищожността на договор за дарение, по силата на който И. Ш. дарява на М. Р.
183.33/860 идеални части от УПИ IV-158 от квартал 16, по плана на с.С. П.,
общ. В.,, одобрен със Заповед № 1198/24.11.1989 г. и Заповед №
1580/22.10.2019 г. с площ на УПИ IV-158 от 550 кв.м. и с обща площ на
поземления имот от 860 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от
изток- улица с о.т. 146-147; от запад- имот пл. №156,157; от север- имот с пл.
№155,159; от юг- имот с пл.№ 360, ВЕДНО с 1/3 идеална част от построената
в южната част на имота двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен
жилищен етаж и два жилищни етажа, със застроена площ от 84 кв.м., сключен
във формата на нотариален акт № 58 от 01.11.2022 г., том II-ви, рег. № 4207,
дело № 243 от 2022 г. на нотариус П. и вписан в Служба по вписванията гр. В.
с вх.рег. № 2876 от 01.11.2022 г, Акт № 139, т.XI, н.д.№ 1457/2022 г., като
прикриващ договор за покупко-продажба и да се допусне ищецът да изкупи
посочения процесен имот при цена от 5000 лв. и присъдени разноски.
Осъжда С. М. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С. П., ул. „Г." №** да
заплати на М. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. С. П., ул. „Г." №** сумата
2000 лева – разноски пред въззивната инстанция.
13
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14