Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми юли през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТОДОРОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6975 по описа за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 127,20 лв. неплатени абонаментни
такси и услуги.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Ю.“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Ю.Ц.срещу С.В.А.,
ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, в която се твърди, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу И.А.М., ЕГН **********, въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”**“ ООД,
ЕИК **, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „**” ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „**” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което прилага. Твърди, че „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си
на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички
произтичащи от това права и задължения, е привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други. Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № **. Посочва, че
съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009
г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15
дни от издаване на сметката/фактурата, като ** определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка. Твърди, че между
кредитора „**” ЕАД, ЕИК: **и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от дата 15.03.2017г. за ползване
на далекосъобщителна услуга за ТВ услуга. Твърди, че с допълнително
споразумение от 26.04.2017г. абонатът продължава срока на договор за
телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV М с месечен абонамент
17.99 лв. и добавя за ползване мобилен номер **. С допълнително споразумение от
20.06.2017г. абонатът преурежда условията за ползване на мобилен номер **, като
избира тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева. Срокът на
договора е бил за 24 месеца. Твърди, че въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ** от дата
15.03.2017; 26.04.2017; 20.06.2017. 20.07.2017. между ответника С.В.А., ЕГН ********** и „**” ЕАД, ЕИК: **са издадени Фактури №
**********/08.07.2017 г.. **********/08.08.2017 г.. **********/08.09.2017 г..
за периода от 08.06.2017 г. до 07.09.2017 г. на стойност 127.20 лв. Твърди, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 127.20 лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 07/2017г.,
08/2017г. и за месец 09/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 127.20 лв.. е обусловило правото на **/чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната С.В.А., ЕГН **********. Твърди, че при неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, ** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Твърди, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 30.08.2017г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Твърди, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „**“ ЕАД, абонатът, подписвайки
конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1.
от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“. Според
чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на ** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване
на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор е потребителя или да откаже сключване на нов договор е
него. Твърди, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Твърди, че съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че
съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно -
цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на ** и ползвани
през предходния месец (или периоди). “ Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от ** както
следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “ Твърди, че потребителят отговаря
и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и
се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е
15 дни от издаване на сметката/фактурата, като ** определя началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка. “ Твърди, че в
конкретният случай ответникът С.В.А., EFH ********** е подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е мобилен номер и тв услуга и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си. Развити са аргументи по правото.
Моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника С.В.А., ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, в размер
на 127.20 лв. (Сто двадесет и седем лв. и 20 ст.) лева - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
заведени под клиентски номер ** от дата 15.03.2017; 26.04.2017; 20.06.2017,
20.07.2017г„ сключени между абоната С.В.А., ЕГН ********** и „**” ЕАД съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира направените деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител
на ответника, в който взема становище, че не е изпълнено изискването на чл.99,
ал.4 ЗЗД, тъй като липсва надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Счита, че
връчването на особен представител не е надлежно. Твърди, че не е доказано
твърдението, че длъжника не е изпълнил задължението си подаване на заявлението
по чл.410 ГПК. Представените извлечения от месечни сметки са доказателство,
изходящо от кредитора без представяне на доказателства, че са достигнали до
абоната. Твърди, че няма доказателства за прехвърляне на вземането. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК в исковото и заповедното производство, както и за
заплатената ДТ относно мораторната лихва. Прави възражение за погасяване по
давност, като периодично плащане по чл.111 ЗЗД, което оттегля в хода на производството.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно е от сключен между страните по делото Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от дата
15.03.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга и за ТВ услуга, Допълнително
споразумение от 26.04.2017г. и Допълнително споразумение от 20.06.2017г., че е
сключен договор , чийто срок е продължен, по силата на които ищеца се задължил
да предостави на ответника телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV
М с месечен абонамент 17.99 лв. и е добавен за ползване мобилен номер **. С
допълнителното споразумение от 20.06.2017г. са договорени условията за ползване на мобилен
номер **, като е избиран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99
лева. Срокът на договора е за 24 месеца.
По делото са представени и Общите условия за
уреждане на взаимоотношенията между „**”АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, които
са неразделна част от сключения договора, по отношение на които ответника е декларирал, че са му
предоставени, запознат е изцяло и ги приема. Съгласно чл.29 от ОУ, ползваните
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като **
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Съгласно т.35.1 неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. В чл.41 от ОУ изрично е уредена
възможност за потребителя да оспори дължимите по фактура суми в 6 – месечен срок
от датата на издаване на фактурата, като оспорването не освобождава абоната от
задължението за заплащането на сумата.
По делото е
представена фактура № *********/08.09.2017г.на стойност 127.20 лв, издадена
от мобилния оператор, с краен срок за плащане
25.09.2017 г., касаеща предоставени мобилни услуги, лихви и неустойки. В
посочената фактура са включени и незаплатените задължения по
ф.№**********/08.08.2017г. и ф.№ **********/08.07.2017г. Видно е от описаните фактури, че
фактурираните в тях доставени мобилни услуги, телевизия и устройства на лизинг
са в общ размер от 55,37 лв., сумата от 69,47 е начислена неустойка за тарифен
план Vivacim TV L и нейстока за отстъпка, а сумата от 2,36 лв. е
начислена лихва за забава.
От приложения по делото договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.10.2018 г. се установява, че „**” АД е прехвърлило на „**”
ООД вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към датата
на сключване на договора, в това число и вземането си към ответника, произтичащо
от процесния Договор за предоставяне на услуги от ** ЕАД. В договора за цесия –
чл.5, Раздел „Уведомления, предаване на оригинални документи” е предвидено, че
от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично
упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, чрез изпращане на уведомление
по чл.99, ал.3 от ЗЗД на
адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за
връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши
уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще
издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни
писма до длъжниците по вземанията.
По делото е
представено уведомление до ответника/л.13/, от което е видно, че съгласно
поетото с договора задължение и по силата на издаденото изрично пълномощно /л.33/,
„**” ООД в качеството си на пълномощник на „**” АД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането.
Наред с това, в същото уведомление „**” ООД в лично качество, като цедент,
уведомява длъжника, че вземането е прехвърлено на ищеца - „Ю.” ЕООД, който се
явява единствен титуляр и разпоредител с него .
Ангажирани са доказателства – удостоверение,
извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., от които е
видно, че процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка и е
преминало от „**” ООД към цесионера Ю. ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани
неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на
основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия,
както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми,
да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за
станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на
претендираните суми.
От представените договори за цесия,
от приложените пълномощни и уведомления, получени от ответника по делото се
установява надлежно прехвърляне на вземането по процесния договор ка кредит на
ищеца по делото Ю. ЕООД. По делото е представено уведомление за прехвърляне на
вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено. Уведомлението
до длъжника е приложено към исковата молба и с получаването му в едно с
исковата молба, цесията е надлежно съобщена на отвтеницата. Закона не указва
формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в
който съда е сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да
бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията
си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама
по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на
чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава
невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В
настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към
нея уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по
чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи
да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на
вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу нередовното си
уведомяване за извършената цесия, само в случай, че трвърди изпълнение на
задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не са
противопоставени.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните по делото, произтичащи от процесните
договори за цесия, както и от Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от дата
15.03.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга и за ТВ услуга,
Допълнително споразумение от 26.04.2017г. и Допълнително споразумение от
20.06.2017г. Сключен е договор , чийто срок е продължен, по силата на които
ищеца се задължил да предостави на ответника телевизионна услуга с избран
тарифен план VIVACOM TV М с месечен абонамент 17.99 лв. и е добавен за ползване
мобилен номер **. С допълнителното споразумение от 20.06.2017г. са договорени условията за ползване на мобилен
номер **, като е избиран тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99
лева. Срокът на договора е за 24 месеца. Размера на задължението се установява от
представените по делото фактури. Поради това съдът намира за доказано
възникването на задължението за предоставени услуги по договора за сумата от 55,37
лв. Ищеца претендира сумата от 127,20 лв. за потребена от ответника и неплатена
далекосъобщителна услуга по процесните договори. Видно от представените по
делото фактури, фактурираната обща сума за предоставени по процесния договор и
допълнителните споразумения към него услуги е в размер на 55,37 лв. Останалата сума,
представляваща разлика от 55,37 лв. до претендирания размер от 127,20 лв. е
начислена неустойка от 69,47 лв. и лихва за забава в размер на 2,36 лв.,
каквито суми не се претендират в настоящото производство. Не е предявен иск за
неустойка, а предявения иск за лихва за забава е оттеглен.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че
ответника по делото не е изпълнил задължението за заплащане на сумата по
процесните фактури по описаните договори за ползваните от ответника и
предоставени от ищцовото дружество услуги. Липсват твърдения и ангажирани
доказателства от ответника по делото, който носи доказателствената тежест за
заплащане на валидно възникналото задължение.
С отговора на исковата молба е направено правопогасяващо възражение за
погасяване на вземането по давност на основание чл.111 ЗЗД, което възражение е
оттеглено от особения представител в хода на производство, поради което съдът
не дължи произнасяне. Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че
дори да бъде разгредано по същество, то възражението би било неоснователно, тъй
като изискуемоста на вземането е настъпила на 25.09.2017г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.07.2020г., поради което не е
изтекъл 3-годишен давностен срок за погасяване на периодичното плащане.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан до размер
от 55,37 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер от 127,20 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Своевременно е направено
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което е неоснователно.
Претедирания размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производтво е
180,00 лв., а минималния такъв съгласно чл.7,ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба
№1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 71,07
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител /25+180+200/
в размер на 140,41 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция при
съобразяване на оттегляне на иска за лихва за забава.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.В.А.,
ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Ю.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
*** сумата 55,37 лева,
представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги по договори с клиентски номер **, сключени с ** ЕАД, в
едно със законната лихва от 15.07.2020г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1720/17.07.2020г. по ч.гр.д.№3202/2020 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от
127,20 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.В.А., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***
ДА ПЛАТИ на„Ю.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 71,07 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.3202/2020г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.В.А., ЕГН**********, с настоящ
адрес: *** ДА ПЛАТИ
на „Ю.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 140,41 лв. направени по делото
разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: