МОТИВИ
към решение № 267/12.11.2019 г., по АНД № 897/19 г., по описа на ЯРС
Производството е образувано въз
основа на постановление на ЯРП, за освобождаване на обвиняемия Б.И.Н. *** от
наказателна отговорност с налагане на същия на административно наказание за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр.чл.342,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание ЯРП, редовно
уведомена, изпраща представител, който поддържа обвинението, като пледира
обвиняемият да бъде признат за виновен по същото. Сочи, че са налице
основанията за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и обвиняемия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание глоба към минималния размер, предвиден в закона, както и същият да не
бъде лишаван от право да управлява МПС.
Обвиняемият Н. редовно призован,
участва лично в съдебното заседание. Същият не се признава за виновен.
Упълномощените му защитници пледират, че навлизането на пострадалата на
платното за движение има внезапен характер и същата е била в опасната зона на
спиране на автомобила. Сочи се, че вината за настъпването на ПТП е изцяло на
пострадалата пешеходка и молят съда обвиняемият да бъде оправдан по предявеното
му обвинение. В последната си дума обвиняемият твърди, че случилото се на процесната дата представлява инцидент със случаен и
непредвидим за него характер и иска от съда постановяване на оправдателна
присъда.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обв. Б.И.Н. бил правоспособен водач
на МПС с категориите „С, В, М, АМ и ТКТ“.
На 21.11.2017 г. сутринта, обв. Н., заедно със двамата си сина-свид. К.Н. и И.Н.
излезли от дома си, находящ се в ж.к. *** и се качили в л.а. „Фолксваген Голф“
с ДК № ***. Обв. Н. привел в движение автомобила,
като отпред до него на предната дясна седалка седял свид. К.Н., а на задната
седалка бил брат му И.Н.. От паркинга пред бл. *** в ж.к. „***“, обвиняемият
потеглил с автомобила, преминал покрай бензиностанция „***“, след което завил
надясно и предприел движение по ул. *** в посока към центъра на града. По
същото време, около 07.20 ч. на десния тротоар по посока центъра на града, пред
бл. 27 в ж.к. Зл. Рог са се намирали пострадалата З.С., нейната баба-свид. П. С.,
свид. Ж.К., свид. К.П. и свид. Б.Г., съученици на пострадалата. Свид. Б.Г. пресякъл пътното платно по намиращата се в
близост пешеходна пътека и отишъл на автобусната спирка, намираща се на
отсрещния тротоар пред бл. *** в ж.к. ***“, където се намирали свид. В.Д., Д.И. и А.Д., които изчаквали училищния автобус. На
павилиона, намиращ се на спирката по същото време била на работа свид. С.М.. В
този момент свид. З.С. стъпила на пътното платно и тръгнала да го пресича извън
обсега на пешеходната пътека в посока към автобусната спирка, на която имало
спрял автобус, в който се намирал свид. Д.. Движението на автомобила на обв. Н. се осъществявало при добра видимост, суха асфалтова
пътна настилка със скорост 38.52 км./ч. Независимо, че обв.
Н. е възприел наличието им на тротоара пред бл. 27, същият не е предприел
действия по намаляване на скоростта или на аварийно спиране, в резултат на
което последвал удар, при който лекия автомобил блъснал с предната си част пострадалата
З.С.. За лекия автомобил ударът бил челен и страничен отляво за пешеходката. В
следствие на удара, тялото на пострадалата е политнало към автомобила, а
десният й крак се е прохлузил по дължината на десния
калник. При това движение на тялото, главата и лявата раменна става са
застигнати и блъснати от дясната част на челното стъкло. В следствие на това,
пострадалата пешеходка е била „носена“ и в последствие изтласкана напред, по
посоката на движение на автомобила и е изпаднала върху асфалтовата настилка.
След настъпване на ПТП обвиняемият спрял автомобила, слязъл от него и отишъл
при пострадалата, която в същото време се преместила на десния тротоар по
посоката на движение на автомобила и седнала на бордюра. Докато се качвал в
автобуса, свид. Д. чул удара между автомобила и пострадалата, погледнал през
прозореца и разпознал пострадалата З.С., която била дъщеря на неговия колега
свид. Д.С.. В последствие свид. Д. казал на свид. С., че дъщеря му е ударена от
кола до спирката на стадиона.
Обвиняемият се обадил на тел.112,
като на място пристигнали екипи на „Спешна помощ“ и на сектор „ПП“.
Пострадалата била качена на линейката и откарана в МБАЛ-Ямбол, където престояла
9 дни, а на обвиняемият била извършена проверка за алкохол от свид. Р.-***“,
като пробата била отрицателна.
Видно от назначената по делото
съдебно медицинска експертиза, в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата З.С.
са били причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в луксация /изкълчване/ на лявата раменна става, счупване на
лявата лопатка в областта на ставната й ямка и
пукване на лявата ключична кост в нейния външен край,
довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и счупване на
двата пищяла на подбедрицата на левия крак в тяхната
горна трета, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.
Освен това на пострадалата и е била причинена разкъсно-контузната
рана на главата, която по своя характер представлява нарушаване на анатомичната
цялост на меките черепни обвивки в засегнатата област и лекостепенно
сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, контузия в
лявата половина на таза и множеството натъртвания по тялото, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
Видно от заключението на
назначената по делото двойна автотехническа експертиза, скоростта на движение
на автомобила към момента на удара е била 25 км./ч., а тази преди него-39
км./ч. Като причина за настъпване на ПТП вещите лица посочват внезапното
навлизане в пътното платно на пострадалата пешеходка, когато л.а. Фолксваген е
бил в непосредствена близост, т.е. в опасната му зона за спиране, а именно да
не навлиза и пресича пътното платно на място извън определената и сигнализирана
за целта пешеходна пътека. При навлизането за пресичане на платното в
конкретния случай /извън пешеходната пътека/, пострадалата е следвало да се
огледа качествено и след преминаването на л.а. Фолксваген да навлезе в пътното
платно.
Видно от заключението на назначената
по делото тройна автотехническа експертиза, скоростта на движение на лекия
автомобил преди и по време на удара е била 38.52 км./ч. Причина за настъпване
на произшествието е внезапното навлизане на пострадалата пешеходка в платното
за движение, като по този начин тя е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила и ударът е бил непредотвратим. Като мерки за безопасност вещите лица
сочат, че е следвало да се предприемат от двамата участници в произшествието, а
именно: Пешеходката е следвало да пресича платното за движение на определените
за целта места, в случая по пешеходна пътека, очертана след мястото на удара.
Преди да предприеме пресичане на платното за движение, да се съобрази с
посоката и режима на движение на приближаващите ППС, а от водача на автомобила:
Да съобрази управлението на автомобила с обстоятелството, че приближава място,
където е имало деца на тротоара, в непосредствена близост до пътното платно, да
намали своевременно скоростта на движение и при необходимост на спре.
Видно от заключението на
назначената по делото допълнителна тройна автотехническа експертиза, движейки
се към мястото на ПТП, л.а. Фолксваген е преминал през „обемен“ ляв завой, след
което е продължил по права отсечка от улицата. При това положение обвиняемият е
имал обективна възможност да възприеме наличието на хора /деца/ на десния
тротоар от отстояние - около 80-100 метра преди
мястото, където пострадалата е навлязла в платното за движение. Вещите лица
дават заключение, че ако водачът на автомобила е реагирал за намаляване на
скоростта на движение или за аварийно спиране в момента, когато е забелязал
наличието на хора, стоящи на десния тротоар, то сблъсъкът щеше да бъде
избегнат, като автомобилът би спрял преди мястото на удар и нямаше да
контактува с пострадалата пешеходка, пресичаща улицата.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена по безспорен начин отчасти от обясненията на
обвиняемия, от свидетелските показания на З.С. /прочетени отчасти на основание
чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, С.М., К.Н.
/прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1,
т.1 и 2 от НПК/, П. С., Ж.К., Б.Г., К.П. /прочетени отчасти на основание чл.
281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, Д.Д., Р.Р., В.Д. /прочетени изцяло
на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, Д.И.,
А.Д., Д.С. и М.С., както и отчасти на заключението на
назначената по делото двойна автотехническа експертиза, изцяло от заключенията
на съдебно медицинската, тройната автотехническа и допълнителна тройно
автотехническа експертизи и от и приложените и приобщени към делото писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свид. В.Д. и свид. С.В.
дотолкова, доколкото същите допълват установената фактическа обстановка, която
по същество не се оспорва от обвиняемия и от неговите защитници.
Настоящият съдебен състав
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
като приема, че същата компетентно, обективно и изчерпателно отговаря на
поставените задачи и отчита отношението им към предмета на доказване в процеса
и релевантно извлечената от тях информация.
Съдът кредитира отчасти
заключението на назначената двойна автотехническа експертиза и изцяло от заключенията
на тройната и допълнителната тройна автотехническа експертизи от вещите лица М.,
С. и А.. По отношение на мястото и механизма на произшествието и в заключенията
на първите две експертизи няма разлика.
Тези заключения в кредитираните им части са подробни, пълни, обосновани,
изготвени са въз основа на обективни данни
от огледния протокол и показанията на свидетели.
Съдът не кредитира заключението
на двойната автотехническа експертиза по
отношение скоростта на движение на автомобила, управляван от обв. Н. преди и по време на настъпване на удара. Двете вещи
лица са посочили като скорост на движение на автомобила преди удара 39 км./ч., а тази по време на
удара 25 км./ч. За да определят скоростта на движение на автомобила по време на
удара вещите лица са използвали метода за определяне на скоростта на базата на
изминатото разстояние от него след удара. По този начин същите са достигнали до
извода, че същата е 25 км./ч. След това на тази база вещите лица са изчислили
скоростта на движение преди удара и са посочили такава от 39 км./ч. Тази
скорост не се споделя в тройната автотехническа експертиза, в която трите вещи
лица са определили скоростта на автомобила преди и в момента на удара освен по
метода на изминато разстояние на автомобила след удара, така също и според пътя
изминат от тялото на пешеходката в резултат на удара, което при изготвяне на
заключението на двойната експертиза не е сторено. Вещите лица при тройната
автотехническа експертиза са категорични, че след като на местопроизшествието
не са намерени спирачни следи, т.е. водача не е задействал спирачната система
на автомобила, то скоростта на същия към момента на удара и след него е една и
съща. По този начин тримата са посочили като скорост на движение преди и след
удара скорост от 38.52 км./ч., изчислена по метода на Searle,
който извежда минимално възможната скорост на МПС в момента на удара с
пешеходец. Това от своя страна е довело до
неправилен извод на ВЛ по
двойната автотехническа експертиза относно
причините за настъпване на ПТП,
приемайки, че мерките за безопасност е
следвало да предприемат единствено от пострадалата З.С..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че обвиняемият Н. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението
по чл. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2017 г. около 07.20 ч. в гр. Я., на ул. „***“ при
управляване на моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.116 и чл.117 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на З.Д.С.
***, изразяващи се в луксация /изкълчване/ на лявата
раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка и пукване на лявата ключична
кост в нейния външен край, довели до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник, и счупване на двата пищяла на подбедрицата
на левия крак в тяхната горна трета, довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник.
От обективна страна, въз основа
на фактите по делото, съдът приема, че обв. Н. е нарушил чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП. Същият в
качеството си на водач на процесното превозно средство е бил длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците и особено към децата, какъвто е
настоящия случай, като при приближаването им е следвало да намали скоростта, а
при необходимост и да спре. Същият е имал техническата възможност да
предотврати случилото се ПТП и след като не се е съобразил с наличието на деца на
тротоара в близост до платното за движение, за
което не са съществували видими реални препятствия, а и той признава, че е възприел наличието им на около 80-100 м. преди удара е
станал причина за настъпването на ПТП, т.е. нарушението му е в пряка-причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- причинените телесни увреждания на С..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост/престъпна небрежност/,
тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали горепосочените
правила за движение. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да
предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил тези правила и се бе
съобразявал с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.
Съдът намира за неоснователен релевираният довод от защитата на обв.
Н., че произшествието е в резултат единствено на неправомерното поведение на
пострадалата С.. В ЗДвП в чл. 116 и чл. 117 ясно и точно са посочени
задълженията на водачите на МПС, когато преминават покрай деца. Тъй като децата
са в ниска възраст и не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и
реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага на
водачите да ги предпазват, когато премината покрай тях. Съгласно ТР №
61/26.12.1983 г. по Н.Д. № 58/1983 г. на ОСНК на ВС при възприемане на дете на
пътя или в близост до него водачът е длъжен да намали скоростта на движението
или да спре, за да бъде предотвратено увреждането на детето, какъвто е
процесния случай. По делото е безспорно, че пострадалата е била дете към
момента на ПТП, тъй като не е била навършила 14 годишна възраст съгласно
цитираното ТР. Детето се намира на пътя както когато се намира на платното за
движение, така и когато то е на тротоара или на банкета. При настъпване на ПТП,
с което се уврежда здравето на дете, когато не е намалена скоростта на движение
до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране
на МПС, водачът не се намира в условията на чл. 15 от НК, т.е. да е налице
„случайно деяние“. „Случайно деяние“ ще е налице само тогава, когато детето се
появи в опасната за спиране зона на МПС, което е излязло от закрито място, от
което предварително обективно не би могло да се възприеме. То представлява
опасност за движението само тогава, когато то се възприема от водача или когато
той е бил длъжен да го възприема по време на движение, щом то се е намирало на
пътя. Обвиняемият Н. е възприел наличието на пострадалата на тротоара, заедно с
другите деца, които са били с нея на около 80-100 м. преди мястото на удара,
което той не отрича. Намаляването на скоростта на движението е следвало да се
извърши във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от
близостта му до мястото, където ще премине превозното средство и
обстоятелството дали то възприема или не приближаването му. Скоростта на
движението е трябвало да бъде намалена в такива предели, че да гарантира преминаването
покрай детето при всички случаи безопасно, включително и когато настъпи рязка
промяна в пътната обстановка в резултат на рязко и необмисленото и опасно
пресичане на пътя от детето. Освен задължението за намаляване на скоростта на
движение, на водача е вменено и такова при необходимост да спре тогава, когато при
движение и с най-минималната скорост
представлява опасност за увреждане на детето, когато се намира на пътя или в
близост до него. Като се е движил с несъобразена скорост в процесната
пътна ситуация, обв. Н. сам се е поставил в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП и причиняване на телесни
увреждания на пострадалата. Не се споделят и доводите на обвиняемия и защитата
му, че преди настъпване на ПТП е възприел пострадалата като голям човек предвид
физическите й характеристики. Съгласно цитираното ТР, децата, т.е. лицата до 14
годишна възраст, колкото и добре да са развити физически, могат да бъдат
разпознати по видими външни признаци от останалите възрастни участници в
движението.
Дотолкова, доколкото нормата на
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП е обща, регламентира общото задължение на участниците в
движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да
не поставят в опасност живота и здравето на хората, да не причиняват
имуществени вреди, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, и изискват общо съобразяване с особеностите
на пътната обстановка, т.е., същите се прилагат когато не е нарушена друга
специална норма от закона, съдът намери, че обвиняемият следва да бъде оправдан
по обвинението в тази му част, тъй като в случая са нарушени специалните норми
на чл.116 и чл.117 от ЗДвП и именно тяхното нарушаване е в пряка причинна
връзка с настъпването на ПТП.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от обвиняемата
престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три
години или пробация. Обвиняемият не е осъждан и
спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК, а от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди. При това положение настоящият състав приема, че е налице
основанието за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват отрицателните
предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което обв.
Н. следва да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева. За да определи
конкретния размер на това наказание, съдът взе предвид, от една страна
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления в страната, както и
причинения тежък вредоносен резултат - две средни телесни повреди пострадалата З.С.,
с непреодолени и към настоящия момент последици, както и причиняването на още
едно телесно увреждане, макар и несъставомерно, а от друга страна - ниската
степен на обществена опасност на обвиняемия, чистото му съдебно минало, както и
доброто му процесуално поведение. Така, като дава приоритет на индивидуалната
пред генералната превенция, настоящият състав счита, че в конкретния случай
справедливо наказание /наложено при превес на смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства/ е глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши обв.
Н. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, отчитайки всички относими фактори, които обуславят определянето и на
основното наказание – сравнително високата степен на обществена опасност на
конкретното престъпление, ниската степен на лична опасност на подсъдимия,
наличните смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства /обсъдени по-горе/,
както и целите на санкцията по чл. 36 от НК. Именно за това, както и предвид
сумарния тежък вредоносен резултат от престъплението, съдът определи размера на това наказание с
оглед мотивирането му занапред, при управление на МПС да не си позволява да
върши нарушения на правилата за движение по пътищата. Настоящият състав счита,
че за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, така определените наказания,
като съвкупност, са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на обв.
Н., така и спрямо останалите членове на обществото. Тъй като от доказателствата
по делото се установява, че обвиняемият не е бил лишен от право да управлява
МПС за същото деяние по административен ред, съдът не приложи разпоредбата на
чл. 59, ал.4 от НК.
При този изход на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати
направените по делото разноски в размер на 3971.32 лв. в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 130 лв. в
приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Причини за осъществяване на
деянието от страна на обвиняемия са
заниженият му самоконтрол и самодисциплина, както и незачитането на установения в страната правов
ред.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: