Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 26.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....Петя М..............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2437 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно
основание чл. 3 във връзка с чл. 1 ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Постъпила е искова молба от Х.А.А.
***, чрез пълномощник адвокат Х.И.,*** и “ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО” ЕАД
– гр. Ловеч, за установяване на трудов стаж за периода от 01.06.1978 г. до
31.12.1989 г.
В исковата молба се
твърди, че ищцата е завършила средното си образование в гр. Плевен през 1978 г.
със специалност "Хлепопроизводство", а на 01.06.1978 г. започнала
работа в Стопанска Дирекция „Търговия“, клон "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД - гр. Ловеч, на длъжност "Организатор на
производство", с продължителност на работния ден 8 часа и еднократно
месечно възнаграждение. Сочи се, че в кръга задължения й било вменено организиране
производството в сладкарница "Първи май" в гр. Ловеч, в баничарница,
находяща се непосредствено пред "Велур" АД - Ловеч, както и да носи
смяната си за производство на закуски в "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД – Ловеч.
Ищцата изтъква, че е
работила през периода от 01.06.1978 г. до 31.12.1989 г. заедно със свидетелите
Есма Ахмедова А. от гр. Ловеч, ул. "Юрий Гагарин" № 54, в Стопанска
Дирекция „Търговия“, клон "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, на
длъжност "месач-формировчик", и Цветана Николова М., на длъжност
"месач-формировчик", на които твърди, че била пряк ръководител.
Ищцата посочва, че през
декември 1989 г., съвместно със съпруга си, подали молби за прекратяване на
трудовото правоотношение, с цел да започнат работа в чужбина. Правоотношението й
било прекратено с дата 31.12.1989 г., след което заминали за Германия и
Испания. Твърди, че след завръщането си
в България установила, че трудовата й книжка не й била предадена и не могла да
я изиска от работодателя, тъй като същата не се съхранявала при него и не била
предадена на съхранение по надлежния ред в Държавен архив. Посочва, че
потърсила съхранявани книжа, ведомости за заплати и други счетоводни документи,
но такива не били налични, а съхраняваната през годините документация, твърди,
че била унищожена вследствие на възникнал пожар през 2008 г. в офиса на
дружеството.
Ищцата посочва също, че
през м. септември 2014 г. подала молба до ТП-НОИ-Ловеч за издаване на документ,
доказващи трудов и осигурителен стаж от "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД - гр. Ловеч, но такъв не бил издаден, а се снабдила с
образец УП-17а за „Хлебозавод“ АД – Ловеч – Удостоверение №
4912-5595/25.09.2014 г., от което било видно, че разплащателните документи от
работодателя не са приети в ТП-НОИ-Ловеч, отдел „Обединен осигурителен архив“ –
гр. Ловеч, архивохранилище – гр. Тетевен, което удостоверение приложила по гр.дело № 1694/2014 на ЛРС, а
впоследствие и по гр.дело № 330/2016 г. на ЛРС, образувани на същото основание,
но прекратени, като по второто дело било прието, че посоченото удостоверение се
отнася до друг работодател – „Хлебозавод” АД – гр. Ловеч.
В настоящото
производство обаче ищцата сочи, че е представила Удостоверение №
5511-10-8/22.08.2016 г. на ТП-НОИ-Ловеч, от което било видно, че разплащателна
документация на „Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД не е налична. Твърди,
че ведомостите и книжата на ответника не са били иззети по реда на инструкция
на управителя на НОИ, защото са били унищожени.
Ищцата моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че между нея и ответника "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД, е съществувало трудово правоотношение за периода от
01.06.1978 г. до 31.12.1989 г., с продължителност на работния ден 8 часа, което
да се зачита за трудов и осигурителен стаж за пенсиониране.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор само от ответника
ТП на НОИ-Ловеч, представлявано от Директора Боян Боянов, с който е изразено
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
Счита, че не са представени никакви годни писмени доказателства, които да
създават вероятност лицето да е полагало труд при посочения работодател за
претендирания период. Изложени са съображения, че представените с исковата
молба разгънато поименно щатно разписание на служителите от СД „Търговия” и
служебен пропуск не отговарят на критериите за писмено доказателство, което да
може да обоснове допустимостта на гласни доказателства. Оспорва се
представеното по предходно образуваното гр.д.№ 330/2016 г. на ЛРС удостоверение
по чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР, издадено от управителя на "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД, с което е удостоверено,
че през 2008 г., при възникнал пожар в дружеството са унищожени съхраняваните
книжа, ведомости за заплати и други счетоводни документи и документацията не е
налична. Изложени са съображения, че представеното в настоящото производство удостоверение
изх.№ 5511-10-8/22.08.2016 г., издадено от ТП на НОИ –Ловеч няма характер на
такова по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР.
В съдебно заседание
ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Хр. И., който
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в писмени бележки доразвива
доводи за неговата основателност и доказаност. Моли за присъждане на разноските
по делото съгласно представен списък.
Ответникът ТП на
НОИ-Ловеч се представлява от юрисконсулт Кирилова, която поддържа писмения
отговор и моли да бъде отхвърлен предявения иск, като допълва, че не е изяснено
правоприемството на работодателите, които са посочени в исковата молба.
В представени писмени бележки развива подробни съображения за недопустимост,
евентуално неоснователност и недоказаност на претенцията.
Ответникът
"Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание и не е ангажирал становище по делото в срока
за отговор на исковата молба.
От приложените по делото писмени
доказателства, включително тези по приобщените гр.дела № 1694/2014 г. на ЛРС и
№ 330/2016 г. на ЛРС, от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Цветанка Николова М. и Есма Ахмедова А., както и от доводите на
страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Приложените за послужване гр.дела №
1694/2014 г. и № 330/2016 г. по описа на ЛРС са образувани по искова молба на
ищцата срещу същите ответници, на същото основание и искане, но са прекратени с
влезли в сила съдебни актове, поради неотстранени нередовности.
От представеното с исковата молба
извлечение от Търговския регистър, а и от служебно направената справка по чл.
23 ал. 4 от ЗТР се установява, че ответникът "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД не е с прекратена дейност.
Приложено е Удостоверение, издадено
от законния представител на "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД – С.В.С.
/л. 6 от гр.д.№ 330/2016 г. на ЛРС/, от което е видно, че същото е издадено в
уверение на факта, че през 2008 г. в офиса на дружеството, при възникнал пожар
са унищожени съхранявани книжа, ведомости за заплати и други счетоводни
документи, документацията не е налична. Посочено е, че същото се издава на
ищцата, на основание чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР да послужи пред РС-Ловеч за
установяване на осигурителен стаж по съдебен ред.
С декларация с нотариално заверен
подпис рег.№ 3533/21.11.2014 г. на Нотариус с район на действие РС-Сливен,
рег.№ 524 на НК, изпълнителният директор на "Хлебопроизводство и
сладкарство" ЕАД С.В.С. е декларирала, че в дружеството не се съхраняват
ведомости за заплати и други документи, същите никой не ги е приемал за
съхранение и са загубени /л. 41 от
гр.д.№ 1694/2014 г. и л. 15 от гр.д.№ 330/2016 г. на ЛРС/.
Представено
е Удостоверение обр. УП-17а № 5511-10-8/22.08.2016 г. на ТП на НОИ-Ловеч, в
качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за
трудов/осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без
правоприемник, в уверение на това, че разплащателните документи на
"Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД – гр. Ловеч не са приети в ТП
на НОИ /отдел „Обединен осигурителен архив“ – гр. Ловеч /Архивохранилище – гр.
Тетевен/. Посоченото удостоверение е издадено на ищцата да послужи пред Районен
съд-Ловеч за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
От
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ 61/07.10.2014 г. на
Община Ловеч /л. 7 от гр.д.№ 1694/2014 г. на ЛРС/ е видно, че имената „Х.А.А.“,
„Ани Атанасова Александрова“ и „Ани Атанасова Ботева“, са имена на едно и също
лице.
Ищцата
се е снабдила от „Държавен архив“ – Ловеч с копие от разгънато поименно щатно
разписание на служителите от СД „Търговия“ – Ловеч, в сила от 01.07.1988 г.,
като в частта направление „Хлебопроизводство“, длъжност „орг. на производство“
под № 12 фигурира името „Ани Ботева“, като същото е зачертано и изписани над
него имената „П.Ц.“ /л. 8-17 от гр.д.№ 1694/2014 г./. На л. 18 от същото дело е
приложен и служебен пропуск на ищцата, тогава с имена „Ана Атанасова Ботева“,
на длъжност „началник смяна“, издаден през 1986 г. с печат на
„Търговия-Хлебопроизводство“ – Ловеч.
По
искане на ищцата и след представяне на горните документи, като начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР, установяващи
вероятността на претендирания трудов стаж, съдът допусна до разпит като
свидетели по делото лицата Цветанка Николова М. и Есма Ахмедова А.. По
отношение на тях също са представени писмени доказателства съгласно изискването
на ал. 4 от цитираната разпоредба на закона /заверени копия от трудовите им
книжки/ относно това, че са работили при същия работодател през периода, за
който се претендира трудовия стаж от ищцата, поради което съдът счита, че
показанията им са допустими.
От
приложените копия от трудовите книжки на свидетелките, е видно, че същите са
работили в СД „Търговия“, клон „Хлебопроизводство и сладкарство“ – Ловеч, на
длъжности „формировчик“, „месач“ от 1972 година. В показанията си посочиха, че
предприятието в годините имало различни наименования – „Търговия”, „Президиум”
и накрая „Хлебопроизводство и сладкарство“, но все „Хлебозавод” било, тъй като
произвеждали хляб, банички и други закуски. Имало и няколко обекта като напр.
баничарницата „1-ви Май”, където св. А. заяви, че била изпратена да прави
банички и според нея, в трудовата й книжка на стр. 14, в графата „наименование
на предприятието” записаното „АССР” пак е към „Хлебозавода”, тъй като тогава пак
си е вземала заплатата от „Хлебозавода”. И двете свидетелки бяха единодушни, че
ищцата е постъпила на работа при тях на 01.06.1978 година, като свързват датата
първи юни с „деня на детето“. Ищцата дошла от Плевен след като била завършила
училище. Когато постъпила при тях на работа, първо била работник на смяна, а
след това я направили „началник смяна“. Работели на 8-часов работен ден и всеки
месец им плащали трудово възнаграждение по ведомост. Знаят ищцата и с имената
„Ани Ботева”, които била получила при „насилственото преименуване”, като по
тази причина и св. Есма А. е била и с имена „Е.Д.Г.” /вписани в трудовата й
книжка/. Свидетелките си спомнят, че ищцата непрекъснато е работела на длъжността
„началник-смяна” до края на м.декември 1989 г., когато вече била настъпила
„демокрацията” и тогава заминала със съпруга си за чужбина, като на нейното
място „началник-смяна” било назначено лице с имена „П.Ц.”. И двете свидетелки
знаят, че след години при пожар са изгорели документи на предприятието, като
съпругът на св. А. по тази причина също имал проблем при пенсионирането си.
В
настоящото производство от страна на ищцата бяха представени и приети по делото
писмени доказателства относно правното състояние на ответника
„Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД – Ловеч в течение на годините. Видно от
Решение № 16/31.01.1972 г. на Общински народен съвет-Изпълнителен комитет – гр.
Ловеч, считано от 01.01.1972 г., дейността „Хлебопроизводство” към тогавашните
клонове на „Обществено хранене и хлебопроизводство” в градовете Ловеч и Троян
се отделя на самостоятелен баланс, като отделни клонове към СД „Търговия” при
ОНС с обединение СД „Търговия” клон „Хлебопроизводство” – гр. Ловеч и СД
„Търговия” клон „Хлебопроизводство” – гр. Троян. Впоследствие с Решение №
132/01.08.1989 г. по ф.д.№ 132/1989 г. на Ловешкия окръжен съд е регистрирана
общинска фирма с наименование „Президиум”, като част от предмета й на дейност е
„хлебопроизводство и сладкарство”. Видно от историческа справка от
информационния меморандум на Община Ловеч ОБФ „Президиум” е юридически
правоприемник на прекратеното стопанско предприятие „Търговия” – гр. Ловеч,
което е било образувано с решение на ИК на ОНС-Ловеч от 30.06.1988 г. С Решение
от 28.06.1991 г. по ф.дело № 1478/1991 г. на Ловешкия окръжен съд, въз основа
на молба на Петър Стоев И., временно управляващ направление „Хлебопроизводство”
при ОФ „Президиум”-Ловеч, е регистрирана и вписана Общинска фирма
„Хлебопроизводство и сладкарство“, със седалище: гр. Ловеч и предмет на
дейност: производство и търговия с хляб, хлебни и сладкарски изделия. С Решение
от 09.07.1992 г. по търг.дело № 1478/1991 г. на ЛОС е регистрирано и вписано в
търговския регистър Еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско
имущество с фирма „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД – Ловеч, със същия
предмет на дейност. Впоследствие с Решение от 19.06.1996 г. по същото фирмено
дело № 1478/1991 г. на ЛОС е вписано преобразуване на „Хлебопроизводство и
сладкарство“ ЕООД в „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, ул. „Стара планина” № 47. С Решение № 268 по Протокол
№ 29/31.07.1997 г. на Общински съвет – Ловеч, е открита процедура за
приватизация на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД – Ловеч.
Видно
от трудовата книжка на св. М., която уточни, че фамилното й име по баща е било
„Илиева”, в графата „наименование на предприятието”, в което е работила, е
вписано СД „Търговия”, клон „Хлебопроизводство”-Ловеч за период от 01.03.1972
г. до 01.09.1989 г., когато е била преназначена и като работодател тогава е
вписана фирма „Президиум” – Ловеч, с вид дейност „хлебопроизводство”, длъжност
„месач”, с дата на прекратяване на трудовия договор – 01.10.1991 г. От същата
дата обаче е вписано преназначаване в ОФ „Хлебопроизводство и сладкарство”-Ловеч,
а впоследствие преназначаване в „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД – Ловеч.
От
трудовата книжка на св. А. /записана и с имената Е.Д.Г./ се установява, че на
13.11.1972 г. е постъпила на работа в СДТ, клон „Хлебопроизводство и
сладкарство“ – Ловеч, на длъжност „формировчик”, преназначавана и работила в
същото предприятие до 20.02.1988 г., от когато като работодател е вписано предприятие
с абревиатурата „АССР”, вид дейност „хлебопроизводство”, длъжност „месач”,
където работила до 19.02.1990 г.
При
анализа на горните доказателства следва извода, че предприятието, в което се
установи, че са работили ищцата и свидетелките, в течение на годините е имало
различни наименования – СД „Търговия”, клон „Хлебопроизводство и сладкарство“,
ОбФ „Президиум”, „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД, а понастоящем „Хлебопроизводство
и сладкарство“ ЕАД. Този извод се подкрепя и от установените по-горе
обстоятелства, че при оформяне на трудовите книжки на свидетелките при
постъпването им на работа от едно предприятие в друго с горните наименования, е
вписвано „преназначаване”. В показанията си свидетелките също потвърдиха, че се
касае за едно и също предприятие, чието наименование било променяно в годините,
но все „Хлебозавод” било. При тези данни съдът счита, че наименованието „Хлебозавод”
е било едно неофициално, популярно сред обществеността наименование на
предприятието, с оглед предмета му на дейност – производство на хляб и хлебни
изделия, а правният субект, съществуващ и понастоящем в правния мир, в който са
полагали труд ищцата и свидетелките, е „Хлебопроизводство и сладкарство“ в
различните му правноорганизационни форми в хода на времето.
С декларация по чл. 8 от ЗУТОССР с
нотариално заверен подпис рег.№ 2836/25.05.2016 г. на Нотариус с район на
действие РС-Ловеч, рег.№ 481 на НК /л. 24 от гр.д.№ 330/2016 г./, ищцата е
декларирала истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства за
съществувало трудово правоотношение между нея и ответника
"Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД за периода от 01.06.1978 г. до
31.12.1989 г., с продължителност на работния ден 8 часа, на длъжност
„организатор на производството“.
При така установената фактическа обстановка съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 3 във връзка с чл. 1 ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР, за установяване на трудов стаж за периода от 01.06.1978 г. до 31.12.1989
г.
След влизането в сила на ЗУТОССР, трудов
стаж може да бъде установен само по реда на чл. 1 от този закон, доколкото се
касае до иск за установяване съществуването на факт /чл. 124 ал. 4, изр. 2 от ГПК/. Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на правния
интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа
в производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му е обусловена
от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация,
или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и др., отнасящи
се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл. 5 ал.
1 от ЗУТОССР, или в архива на съответното териториално поделение на НОИ липсват
писмени данни за трудовия стаж – ал. 2 на чл. 5 от ЗУТОССР.
В случая се установи, че от посочения
по делото работодател „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД – Ловеч, представлявано от изпълнителния
директор С.В.С., е издадено удостоверение на ищцата, което да й послужи по чл.
5 ал. 1 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж, в уверение на факта, че през
2008 г. в офиса на дружеството, при възникнал пожар са унищожени съхранявани
книжа, ведомости за заплати и други счетоводни документи и документацията не е
налична. От свидетелските показания също се установи, че в предприятието
„Хлебопроизводство и сладкарство“ е имало пожар, при който са изгорели
документи. В подкрепа на факта, че липсва документация на дружеството, е и
нотариално заверената декларация на изпълнителния му директор С.В.С., че в
дружеството не се съхраняват ведомости за заплати и други документи, същите са
загубени и никой не ги е приемал за съхранение. При тези данни, в отговор на
заявеното от ответника ТП на НОИ оспорване на коментираното удостоверение, съдът
счита, че следва да кредитира като достоверен факта в него относно липсата на
документация в дружеството, като ведомости за заплати и други книжа, независимо
дали са загубени или унищожени в следствие на пожар. Ето защо, съдът съобразява
горепосоченото удостоверение, независимо че е без изх. номер, дата на издаване
и печат, като такова по смисъла на чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР и счита, че не е
необходимо да обсъжда удостоверението на ТП на НОИ-Ловеч № 5511-10-8/22.08.2016
г., като алтернативна предпоставка по чл. 5 ал. 2 от закона, за допустимост на
предявения иск за установяване на трудов стаж. За пълнота обаче следва да се
отбележи, че удостовереният в него факт, че не са приети в ТП на НОИ
разплащателните документи на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД – Ловеч също
е в подкрепа на удостоверения от дружеството факт, че документацията му не е
налична, поради унищожаване или изгубване.
От изложеното до тук съдът намира,
че искът е предявен при наличие на правен интерес и надлежна активна и пасивна
процесуална легитимация. Разгледан по същество, искът се явява и основателен.
От събраните в хода на
производството гласни доказателства, които са допуснати при спазване на
изискванията на чл. 6 ал. 1 и 4 от ЗУТОССР относно наличието на начало на
писмено доказателство за вероятността на претендирания стаж и са дадени от
лица, които са работили при същия работодател, депозирани безпротиворечиво и
добросъвестно, съдът приема за установено, че в претендирания период от 01.06.1978
г. до 31.12.1989 г., ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника
„Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД, съществувало в рамките на периода под
различни наименования и правноорганизационни форми. Установи се, че ищцата е
работила на длъжността „организатор производство” /според запазеното поименно щатно
разписание за част от периода/ или „началник смяна” /според свидетелките/, като
в тази връзка св. М. заяви: „…може на документи да се е водела „организатор на
производството”, ние си я знаехме „началник смяна”…”. Съдът счита, че
зачертаването на името на ищцата в поименното щатно разписание и вписване над
него имената „П.Ц.” не може да промени горния извод в насока, че ищцата не е
работила при посочения работодател, тъй като подобно зачертаване, неизвестно от
кого, не е скрепено с никакви правни последици, а освен това от свидетелските
показания се установи, че след напускането на ищцата, на нейно място е
постъпило лицето П.Ц.. Установи се също, че ищцата е работила с продължителност
на работния ден 8 часа и ежемесечно трудово възнаграждение, което получавала по
ведомост. Разпитаните по делото свидетелки, се установи, че са работили заедно
с ищцата, което означава, че са имали непосредствени впечатления от удостоверените
с показанията им обстоятелства. Наред с това показанията им кореспондират и с
писмените доказателства по делото, поради което съдът ги съобразява при
решаващия си извод. Не на последно място съдът отчита и депозираната от ищцата
декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, с която е потвърдила истинността на всички
изложени в исковата молба обстоятелства.
В обобщение съдът приема, че
съвкупният анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства обуславя извод за основателност на предявения иск за установяване
на трудов стаж и като такъв, същият следва да бъде уважен.
Искът в
частта, в която се иска установяване и на осигурителен стаж, е недопустим, тъй
като, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗУТОССР, осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2
може да се установява по отношение на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, а ищцата не е сред този кръг лица, още повече, че
към периода, за който се иска установяване на осигурителен стаж, КСО не е бил
приет /обнародван в Държавен вестник, брой 110/17.12.1999 г., в сила от
01.01.2000 г./, а към този период е действал КТ от 1951 г. /отм./, като
относима в случая е разпоредбата на чл. 145 от дял III от същия. Ето защо, искът в частта
за установяване и на осигурителен стаж, следва да се остави без разглеждане,
като недопустим, а производството по делото следва да се прекрати в тази част.
По разноските:
При този изход на процеса и след като разгледаният по същество
иск е за установяване на трудов стаж, съдът намира за неприложима в случая
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от ЗУТОССР, според която само в хипотезата на иск
за установяване на осигурителен стаж съдебните разноски са за сметка на ищеца.
По аргумент от това и с оглед уважаването на иска за установяване на трудов
стаж, ищцата има право на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ето защо,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева /или всеки по
200.00 лева/, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
23.08.2016 г., като до пълния претендиран размер разноски за адвокатско
възнаграждение от 420.00 лева по представения списък, искането следва да се
отхвърли като недоказано.
В
това производство ищцата е освободена от заплащане на държавна такса /чл. 9 ал.
3 от ЗУТОССР/. В тежест на ответника ТП на НОИ-Ловеч също не следва да се присъжда
държавна такса, тъй като и той е освободен от заплащането на такава, като
държавно учреждение, съгласно чл. 84 т. 1 от ГПК, като в случая не са налице
изключенията, посочени в тази разпоредба. С оглед изхода на процеса обаче няма
основание вторият ответник "Хлебопроизводство и сладкарство"
ЕАД да бъде освободен от заплащане на държавна
такса, поради което и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден
да заплати по сметката на ЛРС сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса
за уважения неоценяем иск /чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 3 във връзка с чл. 1 ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР,
по отношение на ТП на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, бул. „България” № 44,
представлявано от Директора Боян Боянов, и по отношение на “ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И
СЛАДКАРСТВО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
ул. „Стара планина“ № 47, представлявано от С.В.С., че Х.А.А., ЕГН **********,***, има трудов стаж за
периода от 01.06.1978 г. до 31.12.1989 г. в
"ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО" ЕАД, с горните данни, където е
работила по трудово правоотношение, на длъжност „организатор на производство“,
с продължителност на работния ден 8 часа и ежемесечно трудово възнаграждение,
като искът В ЧАСТТА, в
която се иска установяване и на осигурителен стаж, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА ТП на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. Ловеч, с горните данни, да заплати на Х.А.А., с
горните данни, сумата 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО
И СЛАДКАРСТВО” ЕАД, с горните данни, да заплати на Х.А.А., с горните данни, сумата
200.00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.А.А., с горните данни,
В ЧАСТТА до пълния претендиран размер разноски за адвокатско възнаграждение от 420.00 лева, като
недоказано.
ОСЪЖДА “ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО И СЛАДКАРСТВО”
ЕАД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата
50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса по делото.
Решението
в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Ловешкия окръжен в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата част подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: