РЕШЕНИЕ
№ 3566
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330108846 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. К. П. срещу „Вива Кредит” ООД, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал.
4, вр. ал. 5, с които се претендира да бъде прогласена нищожността н а
клаузата за неустойка в размер на 28.42 лева в Договор за паричен заем №
****** от *******г., сключен между страните.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен
заем № ****** от ******г, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца паричен заем. Акцентира се върху факта, че
неустойката, посочена в клаузата на чл. 4, ал. 2 Договора не е включена в
ГПР, въпреки че представлява разход за потребителя. Сочи се и че по своето
същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора.
Същият обаче, не го е включил в ГПР по договора, като по този начин е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от Договора. Поддържа се и
че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда
задължение потребителят да заплати необосновано високо обезщетение при
неизпълнение на това си задължение. Предвид изложеното, моли се да бъде
прогласена нищожността на процесната клауза от Договора. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вива Кредит”
ООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се,
че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси,
които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата
1
погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискаване при
договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея.
Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е
преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се
предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за
неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора,
доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение
на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе
действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не
би възникнало и вземането за неустойка. Моли се, така предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
.След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал.
4, вр. ал. 5 ЗПК.
По делото е безспорно, че между страните е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем ***** от
******г
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
2
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин. Следователно задължението за заплащане на неустойка е
уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора
задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с
установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение
за кредитодателя.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по
който е установено това задължение, тъй като в договора е предвидено
3
неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и
възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора,
поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен,
поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите
посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде
определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат
в размер на 300 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума
следва да се заплати от ответника в полза на адв. Н.. Ищцовата страна е
сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лв., които следва да й
бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, по предявения от М. К. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 4, ал. 2 /касаеща неустойката/ от
Договор за паричен заем № ***** от ******г. е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Н. в качеството на пълномощник на М. К. П., ЕГН **********, сума в
размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П., ЕГН ********** сума в размер на 50
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
4
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5