№ 1791
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504319 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дисбилд“ ЕООД, чрез адв. Г.,
срещу решение № 21078/20.12.2023г., постановено по гр.д. № 30255/2022г., по описа на
СРС, 55-и състав, в частта, в която срещу него са уважени предявените от ищеца Б. Н.
Х. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата 35 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат трудова злополука,
настъпила на 12.08.2021г., и сумата 90 лева – обезщетение за имуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от 07.06.2022г. до окончателното погасяване.
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част, неправилно приложение на закона –
Нормите от КТ за ЗБУТ, Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ. СРС допуснал противоречие между възприетата
фактическа обстановка и изведените правни изводи, неправилно формирал
вътрешното се убеждение. Работодателят осигурил необходимото оборудване –
подвижно скеле, обезопасено с парапет. Установено било от гласните доказателства, че
работниците били инструктирани и знаели как да работят с подвижното скеле,
обезопасено с парапет. Съдът пропуснал да обсъди задължението на работника да не
1
приема и да не извършва работа, за която няма нужната подготовка, квалификация и
не участвал в инструктаж по безопасни условия на труд. Механизмът на настъпване на
травматичното увреждане у ищеца обосновавал груба небрежност, поради
неправомерните му действия. В разрез с абсолютната забрана и в нарушение на всички
мерки за безопасност, въпреки осигуреното оборудване, ищецът се качил на стената и
то без всякакви предпазни средства. Същият съзнавал и бил длъжен да предвиди
рисковете и евентуалното настъпване на травматични увреждания вследствие на
падане, удар от машина или друго, застрашаващо здравето му обстоятелство. Извод за
съпричиняване от 90% и проявена от ищеца груба небрежност следвал от всички
събрани по делото доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените от ищеца искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Б. Н. Х., чрез адв. Б., депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответникът превратно
обсъдил и свързал цитати от обжалваното решение, изложени от съда по различни
обстоятелства. Същият добре бил запознат на кого каква работа била възложена и дали
това било лице, заемащо различна длъжност от тази, за която възлаганата работа се
отнасяла. С действията си ищецът не е допринесъл за настъпилия резултат и не
допуснал груба небрежност. Наличието на подвижно скеле не било несъмнено
доказано от ответника по делото. Моли въззивната жалба на ответника да бъде
оставена без уважение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът Б. Н. Х. излага, че на 02.08.2021г.
започнал при ответника „Дисбилд“ ЕООД работа като „кофражист“ на строителен
обект в гр. София, ул. „*******, магазин „Лидл“, а ответникът поел задължение
договореностите между страните да бъдат оформени в трудов договор. Изминали
няколко дни, но работодателят не изпълнил така поетото задължение. На 12.08.2021г., в
края на работния ден, около 17.00 часа, ищецът следвало да напълни 3 дървени кутии
с бетон, на стена, висока 4-5 метра. Изкачил се по стълба, а когато кранистката
издигнела бетона той трябвало да го поеме и залее. Ищецът предупредил кранистката,
че било по-добре да се използват няколко кофи бетон, но нито тя, нито управителят
Й.Л., който бил на мястото, реагирали. Работниците напълнили контейнер с бетон и
2
когато го издигнала, кранистката не могла да овладее това тегло, контейнерът бутнал
ищеца и за да не падне, той се хванал за желязната колона. Тогава залюленият
контейнер се върнал, ударил се в колоната и разкъсал 3-и и 4-и пръст от дясната ръка
на ищеца. В УМБАЛСМ „Пирогов“ му била извършена травматична ампутация на
двата пръста. Ищецът, 28-годишен към злополуката, не можел да се обслужва сам,
изпитвал затруднения за елементарни дейности – хранене, обличане, писане,
почистване. Накърнено било личното му достойнство и самочувствие, чувствал се
безпомощен, изпаднал в депресия – бил подтиснат, увреждането му било за цял
живот, притеснявал се всеки път, когато някой му подавал ръка за поздрав.
Състоянието му се отразило в семейните му отношения – не искал да разговаря,
ограничил социалните си контакти, чувствал се безполезен и съсипан. По негова жалба
Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, със свое постановление, обявила
съществуването на трудовото правоотношение между страните, а административното
производство по молбата на ищеца пред ТП на НОИ – София град за квалифициране
на злополуката като трудова към депозирането на исковата молба в съда не било
приключило, а било спряно, поради обжалването на постановлението на Инспекцията
по труда от страна на ответника. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за търпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на
сумата 80 000 лева, и 90 лева – заплатена за издаване на СМУ (уточнение в о.с.з. на
13.06.2023г.). Претендира законна лихва върху главниците от завеждането на исковата
молба в съда на 07.06.2022г. до окончателното погасяване.
Ответникът „Дисбилд“ ЕООД оспорва предявените искове и изложените от
ищеца твърдения. Признава, че дружеството било ангажирано със СМР на обект
„Лидл“ на адрес гр. София, ул. „*******, където било подизпълнител на главния
изпълнител – „Биад-С“ ООД. Ищецът бил доведен на обекта от друг работник – М.Л.,
на неустановена дата между 02.08.2021г. и 12.08.2021г. Присъствието на ищеца на
обекта било прикривано от управителя на ответното дружество. Отказал да подпише
трудов договор, тъй като получавал обезщетение от Англия. Ищецът не фигурирал в
нито един официален документ, не подал молба за назначаване на работа, не се
подписал никъде и работел неофициално, макар и да присъствал на инструктажите за
безопасност. След края на работния ден, на 12.08.2021г., останали само работниците от
групата на М.Л., които решили да налеят някакво останало количество бетон в
кофража на една от стените. Макар и до стената да имало скеле с колела и с предпазен
парапет, ищецът Б. Х. се качил върху стената по стълба. Отгоре той самоуверено
танцувал върху ръба на четириметровата стена и се клател. Кранистката Н.Б.
приближила контейнера, но той се олюлял от внезапен порив на вятъра. Б. Х. се
хванал за метална планка върху кофража с едната си ръка и тогава олюляващият се
контейнер се върнал към него и се ударил в металната планка, при което настъпила
травмата. Ищецът изобщо не следвало да се намира на мястото, още повече след края
3
на работното време и не следвало да извършва работата, която фактически извършвал.
На следващо място бил длъжен да използва обезопасеното скеле и да стои далеч от
мястото, където ще се налива бетонът. На обекта били осигурени всички необходими
инструменти и предпазни средства за осигуряване на ЗБУТ, провеждани били
инструктажи за безопасност. Фактите сочели на липса на противоправно деяние от
страна на работодателя, причинна връзка и вина за настъпилия вредоносен резултат.
Вместо да има дължимото поведение ищецът използвал стълба, която имала друго
предназначение, качил се на стената и в нарушение на правилата останал в обхвата на
стрелата на крана и сам се изложил на опасност. Нарушил трудовата дисциплина,
нормативните изисквания за ЗБУТ, работно време, вътреведомствените актове на
ответника, изложил на риск и другите работници. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Релевантните факти по иска по чл. 200, ал. 1 КТ са: 1. трудово правоотношение
между ищеца и ответника, 2. травматично увреждане на работника, признато за
трудова злополука, 3. вид и размер на търпените от ищеца вреди в резултат от
злополуката. Доказателствената тежест за установяване на горните факти е за ищеца.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на задълженията за неимуществени и имуществени
вреди. В тежест на ответника във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК е и
установяването на въведените с отговора на исковата молба възраженията и че същите
водят до изключване на отговорността му за изплащане на претендираните
обезщетения. В този смисъл е и разпределената от СРС тежест на доказване, предвид
на което възраженията във въззивната жалба за допуснати от съда нарушения на
процесуалните правила във връзка с разпределянето на доказателствената тежест са
неоснователни.
Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства
– постановление на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ с което на
основание чл. 405а, ал. 1 КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение
между страните, считано от 02.08.2021г., решение № 222/14.01.2022г. по адм.д. №
11247/2021г. по описа на АССГ, решение № 9303/21.10.2022г. по адм.д. № 4346/2022г.
по описа на ВАС, че към 12.08.2021г. пострадалият Б. Н. Х. и ответникът „Дисбилд“
ЕООД били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което Х.
заемал длъжността „кофражист“ .
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ с писма вх. № 99979/10.04.2023г. и
вх. № 113306/25.04.2023г., протокол № ПР2131202/21.10.2021г. за извършена проверка,
протокол № 64/22.11.2022г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,
станала на 12.08.2021г., издаден от НОИ ТП – София град, разпореждане №
4
31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП – София град, съдът приема за установено, че на
12.08.2021г., ищецът Б. Н. Х., по време и по повод на извършваната при ответника
работа – наливане на бетон за колони на строителен обект „магазин Лидл“ в гр. София,
ул. „*******, при издигане на ваната с бетон (кюбел тип „бетон-леген) на височината
на стената от 4-5 метра с наличния на обекта кулокран, тя била неустойчива и се
отклонила по хоризонтала, ударила се в една от колоните и затиснала пръстите на
дясната ръка на ищеца Х., което му причинило травматична ампутация на крайните
фаланги на 3-и и 4-и пръст и повърхностни разкъсно-контузни рани на 2-и и 5-и пръст
на същата ръка.
С гореобсъденото разпореждане № 31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП – София
град, злополуката във връзка с чл. 55, ал. 1 КСО била призната за трудова. По делото е
представено удостоверение от 17.10.2023г., издадено от НОИ, ТП – София град, от
което се установява, че същото разпореждане № 31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП –
София град, влязло в законна сила на 30.12.2022г.
Разпитан свидетелят С.А. излага, че М.А. завел на обекта св. А. и ищеца Х. и ги
запознал с Л.. Повече М. им следил работата. Когато станал инцидентът работният ден
на обекта магазин „Лидл“ приключил и трябвало да си ходят, но техническият
ръководител Д. (св. Д.Б.) помолила свидетеля и ищеца Х. да налеят колонките. Там
бил и управителят Л., но Д. им казала как да налеят бетона, а именно като се качат
горе и го налеят. Трябвало да гребат от контейнера и да наливат с кофа. Кофите щели
да им подадат след като бъде вдигнат контейнерът. Свидетелят А. и ищецът Б. Х. се
качили по скелето на стената, висока 5-6 метра. Широчината на стената, на която
стъпвали, била 25-30 см. Не ползвали предпазни въжета. Носели каски, ръкавици и
жилетки. Скелето било направено от метал и не било подвижно. На обекта нямало
подвижно скеле. Имало външни скелета около „Лидл“. Нямало друг начин да се налее
бетонът, освен да се качат върху стената. Легенът бил първо долу, напълнили го.
Кранистката направо вдигнала контейнера и го завъртяла. Тогава контейнерът ударил
ищеца Б. Х.. Б. бил много зле, имало много кръв, казвал: „Пръстите ми ги няма!“. Не
била извикана линейка. На ищеца помогнали колегите му – св. С.А., св. М.Л. и Д..
Откарали пострадалия в „Пирогов“. Управителят Л. не направил нищо. Даже им казал
да кажат в болницата, че ищецът си отрязал пръстите на вратата на колата.
Инструктажи не били провеждани, само се подписвали в някаква книга. На следващия
ден след злополуката донесли трудови договори на работниците да ги подпишат.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира
показанията на св. А.. Същите са непосредствени – той се намирал горе върху стената
в непосредствена близост до пострадалия, очевидец е на фактите и е възприел в най-
пълен обем случилото се, вкл. указанията как да бъде извършена работата били дадени
от техническия ръководител св. Б. на двамата работника заедно. Показанията на св. А.
5
са логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. трудови договори, ведомост за заплати за м.08.2021г., материалите
от преписката на НОИ от злополуката, тези от преписката на ГИТ, медицинската
документация и показанията на другия свидетел-очевидец – бригадира М.А..
Св. М.А. излага, че през лятото на 2021г. работел на обекта „Лидл“, като
бригадир. Задачите си получавал от техническия ръководител, а свидетелят, като
бригадир, казвал на работниците от бригадата какво трябва да се свърши. Присъствал
при инцидента. Било около 17.00 часа, вече приключвали. Трябвало да се налеят три
колонки с малко останал бетон, но не помни кой наредил това. Колонките се намирали
върху зид, висок около 4 метра. Трябвало работниците да се качат на скелето, а
кранистката да пусне бетон. По две кофи бетон трябвало да се налее. На скелето имало
двама човека. То било подвижно, с колела. Всички бързали да си тръгват. Едното
момче, с което се случил инцидентът, се качило на зида. Свидетелят А. му казал да
изчака да пуснат ваната и тогава да се качи. Било без предпазен колан, но и нямало
нужда от такъв, защото имало скеле. Имали предпазни облекла. Зидът бил 30 см
широк. С подвижното скеле като налеят едната колонка можело да се преместят на
следващата, тъй като разстоянието било по два метра. Можело да се наливат от
скелето – то било точно зад зида. Станал инцидента. Чул пострадалият да казва, че
кранистката му смазала пръстите с легена. М. (св. М.Л.) и други работници закарали
пострадалия в болница.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св. А..
Макар и свидетелят А. да не си спомня кой конкретно възложил задачата, показанията
са непосредствени и от тях се установява, че при всички положения задачата на
двамата работници била поставена от оторизирано от работодателя лице. Установяват
се и указанията към св. А. и ищеца Х. да се качат върху зида – „Казах му да изчака да
пуснат ваната и тогава да се качи“. Установява се и атмосферата, в която задачата от
двамата била изпълнявана – всички бързали да си тръгват, т.е. задачата двамата
работници следвало да приключат максимално бързо, за да могат всички заети с нея –
работници, кранист, технически ръководител, бригадир и др. да си тръгнат.
Разпитан св. М.Л. излага, че с ищеца били приятели и в началото на м.08.2021г.
започнали работа като кофражисти на обект „Лидл“. В началото им взели личните
карти. Трудов договор свидетелят подписал едва след злополуката. Сутрин
работниците получавали нареждания от управителя на ответното дружество Л., който
по цял ден бил там, а парите им плащал М. (св. М.А.). Инструктажи не им
провеждали. Инструктажна книга имало само в началото. Злополуката настъпила след
работното време. Свидетелят Л. излязъл да си купи нещо и тогава едно от момчетата
го извикало, че станал инцидент. Управителят на ответното дружество Л. бил там, а
технически ръководител на обекта била Д. (св. Д.Б.). Имало рамково скеле, което не
6
било подвижно, било ниско и нямало как да се налее бетонът от скелето. В случая Л.
наредил работниците да стъпват и да наливат, но по време на настъпването на
инцидента свидетелят не бил там.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св.
Л. в частта, в която свидетелят излага собствените си лични възприятия. Същите
кореспондират с писмените доказателства по делото - трудови договори, ведомост за
заплати за м.08.2021г., материалите от преписката на НОИ от злополуката, тези от
преписката на ГИТ, медицинската документация и показанията на св. А., от които е
видно че св. А. и св. Л. помогнали на пострадалия ищец и го закарали в болница.
При разпита си св. Д.Б. излага, че била технически ръководител на строителния
обект „Лидл-Павлово“. Задачите получавала от главния изпълнител, поставяла ги на
бригадира М., а той разпределял работниците какво да вършат. Обсъждала работата и
с управителя на ответното дружество Л., ако нещо трябва да се изпълни с предимство.
Всеки ден св. Б. устно правела инструктаж на работниците. Имало инструктажна
книга, в която се подписвали. В деня на инцидента имало подвижно скеле,
обезопасено със спирачки и с предпазен парапет. Работниците били запознати с
изискванията, че не следва да напускат платформата. Главният изпълнител имал
охрана на труда и те се грижили за пропускателния режим. Свидетелят не познавала
всички лица, които постъпвали на обекта, но си спомня, че давала инструктаж на св.
С.А.. Задължението да следи за безопасността на работниците било нейно, но органът
за безопасност бил на главния изпълнител.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установено, че на 12.08.2021г., на ищеца Б. Х. и св. С.А.
оправомощено от работодателя лице поставило задача да налеят три колонки с бетон,
намиращи се върху висока стена. Бетонът следвало да се вдигне с кулокрана, а А. и Х.
да загребват с кофи от контейнера и да наливат бетон в колонките. Инцидентът
настъпил в присъствието на св. М.А. – бригадир на обекта, техническия ръководител
на обекта - св. Д.Б., и управителя на ответното дружество Й.Л..
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
технически ръководител, а и от показанията на заемалата тази длъжност при ответника
св. Д.Б. се установява, че именно на Б. работодателят вменил задължението да
упражнява контрол на строителната площадка, да осъществява непосредственото
оперативно-техническо ръководство на строителния обект, да не допуска
извършването на работа при опасни условия на труд. Съобразно съдържанието на
длъжностната й характеристика, на св. Б. била вменена и отговорност за подчинения й
персонал, отговорност за спазване на Правилника за вътрешния трудов ред и на
инструкциите и правилата за безопасна работа. От представената по делото и
неоспорена Инструкция № 12 за безопасност и здраве при извършване на кофражни
7
работи, утвърдена от работодателя, се установява, че преди започване на кофражни
работи именно техническият ръководител бил натоварен с отговорността да осигури
безопасното им изпълнение и да вземе подходящите мерки за предпазване на
работещите от възможни рискове. Така също Инструкция № 14 за безопасност и
здраве при извършване на бетонови работи забранява бетонирането преди
техническият ръководител да е извършил преглед на кофража, укрепването му,
работните скелета, съоръженията и механизмите и т.н. От съдържанието на
длъжностната характеристика на техническия ръководител и инструкциите за
безопасна работа на работодателя се установява, че св. Б. била длъжна непрекъснато
да следи за безопасността на извършваната на обекта от работниците работа, вкл. да
следи за правилното технологично изпълнение на задачата от кулокраниста, както и да
не допуска св. А. и ищеца Х. да извършват дейности при условия на труд, които
поставят здравето им в опасност от злополука.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 348/11.10.2011г.
по гр.д. № 387/2010г., IV г.о. на ВКС), груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. В случая трудовата злополука настъпила в резултат на удар
на товара, закачен на кулокрана, в металната конструкция на колоната, на мястото, на
което ищецът се бил захванал с ръка. Провеждането на инструктаж и обучение на
ищеца не се установява от доказателствата по делото – работниците се подписвали в
книгата за инструктаж, като в случая подписи на ищеца дори липсват. Не се
установява, извън формалното полагане на подпис, реално извършване на инструктаж,
още по-малко на обучение. Когато съпричинителното поведение на пострадалия
работник е действие в изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика,
за което не е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност, а от обстоятелствата не е несъмнено ясно, че това действие може да
доведе до злополука, увреждаща здравето на работника, грубата небрежност е
изключена. В този смисъл - Решение № 50255/17.01.2023г. по гр.д. № 649/2022 г., III
г.о. на ВКС.
В случая при носена от ответника тежест за пълно и главно доказване по делото
не се установява инцидентът да настъпил поради допуснато от пострадалия работник
нарушение на основни правила за безопасност. Несъмнено се установява обаче, че
оправомощено от работодателя лице наредило на двамата работника да се покачат
върху стената и да наливат бетона там. Установява се, че всички присъстващи бързали
да приключат задачата, за да си тръгнат, тъй като работният ден приключил.
Несъмнено е още, че издигането на ваната с бетон и завъртането й с кулокрана било
извършено по начин, че товарът се залюлял и ударил колоната, за която се бил
8
захванал ищецът, а техническият ръководител Б., която имала задължението да
контролира работата била там и следила изпълнението.
При дължимото от въвелия възражението ответник да докаже в условията на
пълно и главно доказване на възраженията си за груба небрежност на пострадалия,
такова поведение на ищеца не се установява от доказателствата по делото. Ищецът
изпълнявал дадените му от оправомощено от работодателя лице указания и
поведението му не сочи на липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Ищецът не
би могъл да очаква, че издигането на контейнера от кулокрана несъмнено и
закономерно ще доведе до удар на товара в колоната. В подкрепа на този извод на съда
е и поведението на останалите участници, разпитани като свидетели по делото – св.
А., който също се намирал върху стената в очакване да приключи подготовката и да
започне изпълнението на поставената на двамата работника задача, бригадирът А. и
техническият ръководител Б., които наблюдавали дейностите.
От събраните по делото писмени доказателства – лист за преглед, СМУ и от
неоспореното заключение на СМЕ съдът приема за установено, че в резултат на
злополуката ищецът получил травматична ампутация на крайните фаланги на 3-и и 4-и
пръст на дясната ръка и повърхностни разкъсно-контузни рани на 2-и и 5-и пръст на
същата ръка. Раната на ищеца била санирана, извършено било кръвоспиране и
оформени ампутационни чуканчета на ниво крайна междуфалангеална става на 3-и и
4-и пръст на дясната ръка. Направена му била превръзка и предписана антибиотична
терапия. Съобразно неоспореното заключение на изслушаната СМЕ тежката локална
травма увредила общото състояние на пострадалия. Същият имал кръвозагуба, имало
потенциал за възпалителни промени в резултат на замърсяването, изпитвал силни
болки и страдания. Пострадалият имал затруднения в движенията на десния горен
крайник по отношение на основната му хватателна функция. Персистиращото
увреждане на фините хватателни движения на пръстите на ръката било постоянно, за
целия живот на ищеца, което покривало медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсата на крайните фаланги на двата
пръста на дясната ръка било добре видима деформация, което променило външния
изглед, предвид на което реализиран бил и медико-биологичния признак
обезобразяване на част от тялото. Към датата на извършения от вещото лице преглед –
почти две години след инцидента, се установило непълно свиване на 3-и и 4-и пръст
на дясната ръка в междуфалангеални и дланно-фалангеални стави, които
свидетелствали за настъпила частична контрактура (ограничена подвижност)която в
съчетание и с липсващите дистални фаланги обуславя намалена сила на захват с
ръката, като връзката с причинената травма била пряка. Пострадалият следвало да
провежда физиотерапия и рехабилитация за преодоляване на ограничаващите
движенията и силата на захвата втвърдявания на междуфалангеалните и дланно-
9
фалангеалните стави. При липса на лечение същите посттравматични промени щели да
продължат да прогресират. Намалената работоспособност на ищеца съгласно
Наредбата за медицинската експертиза се определяла на 5% с пожизнен срок.
При оценката на заключението по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира
същото, доколкото то кореспондира представените по делото писмени доказателства и
гласните такива, събрани чрез разпита на св. И. – близка приятелка на ищеца към
инцидента, понастоящем съжителстваща с него на семейни начала. Видно от
показанията й на следващия ден след инцидента ищецът бил в дома си, а двата му
пръста били превързани. Казал й: „Отрязаха ми пръстите!“. В началото не можел да се
храни сам – опитвал се, но му било трудно. Не можел да си закопчава дрехите при
обличане – свидетелят му помагала. Личният лекар му предписал болкоуспокояващи,
които ищецът приемал 2-3 месеца. Превръзки носил дълго – 6-7 месеца, първите два
месеца на цялата длан, а после само върху двата пръста. Към момента все още
чувствал изтръпване, не можел да работи всякаква работа, не можел да вдига тежко, не
можел да пише, принципно си служел с дясната ръка. В резултат на инцидента ищецът
изгубил стимул за живот. Казвал, че било по-добре да умрял, отколкото да е сакат.
Приятели го викали, но той отказвал да излиза. Чувствал срам и страх да не му се
подиграват хората. Две години по-късно вече излизал, но си криел пръстите. Преди
инцидента той издържал семейството, а след това вече не работел. Свидетелят
заживяла при него, но също спряла да работи – била до него, помагала му. Издържала
ги майката на ищеца, леля му също им помагала. Финансовите им възможности били
ограничени, не можели да си позволят рехабилитатор. После свидетелят започнала
работа, но ищецът все още не работел – изтръпвали му пръстите и към китката също
имал изтръпване.
С нормата на чл. 200, ал.1 КТ законодателят е предвидил безвиновната
отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от негови работници и
служители имуществени и неимуществени вреди във връзка с настъпила временна
неработоспособност, инвалидност или смърт, резултат от претърпени трудова
злополука или професионална болест.
По делото безспорно се установиха предпоставките за възникване в правната
сфера на ищеца на правото да търси ангажиране отговорността на работодателя
ответник по цитираната норма: трудово правоотношение, травматично увреждане на
работника, признато за трудова злополука, търпени неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, е от 35 000 лева.
При определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав
взе предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от
изготвената по делото съдебна медицинска експертиза. На първо място съставът на
10
съда отчита, че травматичното увреждане накърнило/ограничило основна функция на
горния десен крайник на ищеца – хватателната, като ищецът завинаги изгубил фините
хватателни движения на пръстите на ръката. Увреждането е постоянно, за целия живот
на ищеца, а по своя медико-биологичен характер, получените от ищеца увреждания
съставляват тежка телесна повреда - постоянно разстройство на здравето и разкриват
медико-биологичния признак обезобразяване на част от тялото, тъй като увредата и
загрозяването на дясната ръка е видимо.
Съдът отчита и съпътстващите целия живот на ищеца необходими усилия и
грижи, ангажиращи финансово семейството му. През целия си живот той следва да
упражнява ръката, да се подлага на адекватна рехабилитация и физиотерапия, за да
преодолява вече настъпилите втвърдявания на ставите резултат от обездвижването, а и
като превенция срещу по-нататъшно прогресиране на контрактурата. Без подходящо
лечение и терапия настъпилите травматични промени, съобразно неоспореното
заключение на СМЕ, с голяма вероятност ще продължат да прогресират.
Съдът цени при определяне на размера на обезщетението и извършените
медицински интервенции, значителният интензитет на претърпените болки и
страдания и продължителността на възстановителния период - повече от 6-7 месеца
носил превръзки, а почти две години след настъпването на инцидента продължава да
изпитва изтръпване и ограничена подвижност – втвърдявания на междуфалангеалните
и дланно-флангеалните стави на 3-и и 4-и пръст на дясна ръка.
Настоящият съдебен състав отчете и обстоятелството, че преживяната травма
затруднила значително живота, бита и ежедневието на ищеца, в т.ч. за елементарни
дейности, като хранене, обличане, тоалет за продължителен период от време. Съдът
цени и обстоятелството, че към настъпването на травмата ищецът бил 27 годишен, в
трудоспособна възраст, а две години след инцидента все още не работи. Липсващите
крайни фаланги на 3-и и 4-и пръст на дясната ръка и ограничените хватателни
движения на ръката и загубените фините хватателни такива, и биха били за него
неудобство при бъдещото му участие в трудова дейност.
На следващо място и с особена важност съдът отчете, че травмата променила
живота на ищеца в негативен аспект, а изживените от ищеца страдания и негативни
емоции, рефлектирали в депресивни състояния, притеснение, срам и самосъжаление.
Съдът при определяне на размера на обезщетението взе предвид и
необратимостта и трайността на търпените от ищеца последици от травмата - с
доживотна продължителност, прогнозата за развитието на здравния статус на
пострадалия – при неприлагане на постоянна подходяща физиотерапия и
рехабилитация единствена тенденция е към прогресиране на контрактурите и
влошаване на състоянието му в резултат на посттравматичните промени.
По гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че сумата от 35
11
000 лева адекватно репарира търпените от ищеца неимуществени вреди, предвид на
което предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал. 1 КТ правилно е уважен от
първоинстанционния съд за тази сума.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на уважения иск за обезщетение за имуществени
вреди, извън обсъдените по-горе такива, съдът не намира основание за промяна
изводите на СРС по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е
ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от
датата на увреждането - Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 848/2009 г., ІІІ г. о.
на ВКС, като в случая ищецът претендира такава от датата на депозирането на
исковата молба в съда. С оглед на диспозитивното начало правилно СРС присъдил
такава от 07.06.2022г. до окончателното погасяване.
По изложените мотиви обжалваното първоинстанционно решение е
законосъобразно и правилно на въведените с въззивните жалби основания в
обжалваната му част, предвид на което и във вр. чл. 272 ГПК в тази част същото
следва да бъде потвърдено, като на основание посочената норма въззивният съд
препраща и към изложените от СРС мотиви.
В частта, в която предявеният иск по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има
въззиваемият-ищец. Същият не претендира такива, предвид на което с решението си
въззивният съд не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21078/20.12.2023г., постановено по гр. дело №
30255/2022г. по описа на СРС, 55-и състав в частта, в която на основание чл. 200, ал.
1 КТ, „Дисбилд“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Б. Н. Х., ЕГН
**********, сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат трудова злополука, настъпила на 12.08.2021г., и
сумата 90 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила
на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 07.06.2022г. до
окончателното погасяване.
12
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13